архиви

Call of Duty: Infinite Warfare – трагично, дори и при нулеви очаквания

написана от pseto на 04 декември 2016

call of duty infinite warfare coverДори когато човек си помисли, че Call of Duty не може допълнително да го изненада негативно… може да бъде сериозно изненадан. grafika 2Ако гледаме двигателят на Call of Duty: Infinite Warfare като гейм енджин… той е ужасен. Дървен, бавен, флегматичен, трагичен – особено за футуристичната концепция. Все пак заради подобрените текстури и страхотните кът сцени давам оценка сиво. Също така космическите пейзажи са… красиви. zvuk 3Не съм сигурен, че имам какво лошо да кажа по темата. Ефекти като ефекти, саундтракът е окей, гласовата актьорска игра в сингъла е на високо ниво. gameplay 1Геймплей – трагедия. Мултито е копи и пейст, бавно, флегматично, ужасяващо. Сингълът – също. Това толкова дълго да се продава буквално едно и също вече е абсурдно. ocenka 1Вероятно има хора, които харесват Call of Duty в момента. Аз наистина не мога да разбера какво трябва да е хубавото на тези игри. При положение, че живеем в свят, в който има Titanfall 2… Call of Duty: Infinite Warfare е просто една зле гримирана карикатура. call of duty infinite warfare 4Очаквах, че Call of Duty: Infinite Warfare няма да ми хареса. Не само не съм фен на серията поначало, но в последните няколко години с опитите за интегриране на свободно движение франчайзът се превърна в пълна карикатура. Онова обаче, което видях в лицето на Call of Duty: Infinite Warfare наистина успя да ме шокира. Специално в мултиплейъра. Чак толкова недъгава игра просто не очаквах. Дали защото последно играх Titanfall 2, който е само с няколко трилиона светлинни години по-добър от извращението на Inifnity Ward? Или защото ми е втръснало да виждам абсолютно идентична, непроменена игра всяка следваща година?

Не знам, вероятно комбинация от двете. Истината е обаче, че Call of Duty: Infinite Warfare играх предимно в състояние на потрес. Гледах и не можех да повярвам на очите си. Минаваха какви ли не въпроси през главата ми – тип „Ти ебаваш ли се с мен, фистинг ли ми правиш?“. Основната ми мисъл все пак беше следната – „Как това се продава в десетки милиони бройки? Как това записва стотици милиони приходи, а може би ще бъдат и милиарди след месеци. КАК?“.

Не знам. Нямам идея. Но истината е, че Call of Duty е на върха на тоталната безидейност. Архаичният енджин на серията бива пребоядисван всяка година и докато откъм текстури може да изглежда достатъчно прилично и модерно, особено в кът сцените, то геймплеят е покъртителен и под всякака критика. Бавен, дървен, пресечен, ужасен. Добавете безмозъчната аркадност, добавете микроплащанията за сдобиване с по-хубави оръжия… и какво имаме?

call of duty infinite warfare 4И някъде тук съм зацепил от вече бира и половина време. Скоро ще станат две. Просто не знам как да продължа това ревю. Написах вероятно двайсет последващи абзаца, всички от които изтрих. В подобна ситуация не съм изпадал от адски отдавна. Не знам как да продължа напред. Но не защото към Call of Duty: Infinite Warfare нямам критики. Напротив – толкова са много, че просто „замръзвам“.

Но пък кой друг да ме вкара в подобен блокаж, ако не Call of Duty?

И знаете ли, просто реших, че оттук надолу чисто и просто е добре да направя едно сравнение с Titanfall 2. Което всъщност ще е повече от адекватно поради множество причини.

Първо, имаме един специален дуел между Infinity Ward и Infinity Ward. Оригиналният екип, създателите на серията, преименувани на Respawn и създали Titanfall. Срещу студиото от изцяло нови кадри, което Activision основа, но остави името му, отговорно за Call of Duty: Infinite Warfare.

call of duty infinite warfare 16Второ, именно Respawn съживиха концепциите на двойните скокове и на ходенето по стени, връщайки ги в мейнстрийм шутърите. Не че от години насам тези елементи ги няма в различни игри от по-малък калибър. Но през 2014 година видяхме първо Titanfall, а след това и Call of Duty: Advanced Warfare. Които включваха цялото това свободно движение. Тоест сега имаме още един дуел. На уж еволюцията в този аспект на Call of Duty срещу подобренията, налични в Titanfall 2.

И нека тук започна по същество. Със следните думи: когато си пуснах Infinite Warfare бях просто шашардисан!

След като допреди няколко дни или седмици си играл Titanfall 2 единственото, което можеш да направиш е да се изсмееш на последното Call of Duty. Да го наречеш недоносче и да му се изплюеш в лицето. Защото свободното движение на тази игра е пародия.

call of duty infinite warfare 11

Определено има подобни красиви гледки

Основното – Call of Duty си остава бавно. Флегматично направо. Войниците не тичат с висока скорост! Уж имаме роботи, кибернетизирани наемници… но всъщност всички търчат със скоростта на войник от Втората световна, нарамил цялата 40-килограмова екипировка! След Titanfall 2 в Call of Duty: Infinite Warfare ми се струваше, че и на спринт се влача като охлюв.

Второ – в играта на Activision няма плавно преливане в движението! Такова, каквото е налично с пълна сила в Titanfall 2. Там има една яка опция, даваща ви възможност да оставите спринта постоянно пуснат. Защото защо не – тъй или инак винаги се тича, а вашият войник не се уморява никога. Е, в резултат в Titanfall 2 тичате, правите двойни скоци, подсечки – всичко това прелива едно в друго. От спринт се плъзгате 10 метра по земята, след това ставате и продължавате да търчите с максимална скорост. Правите двоен скок, тичате по стена, след това падате на земята и директно натискате клякането, с което почвате да се хлъзгате напред. Всичко става моментално, на секундата, с нулево забавяне. Сякаш гледате някое фешън фрийрън клипче с GoPro камера от нета.

Заради което движението в Titanfall 2 е толкова страхотно. Само навигацията из картата прави удоволствие. И се вижда, че Respawn са хвърлили десетки часове в доизпипване на движението. Направили са го така, че и да те убият 10 пъти и да те гънат като бяла жена в негърско гето gangbang порно пак ти е приятно да цъкаш и да се движиш по нивото, без да се изнервиш и прекратиш мача.

call of duty infinite warfare 15Но какво имаме в Call of Duty: Infinite Warfare?

Рязко „пресичане“ в анимациите при начало и край на плъзгане. Къси двойни скоци. Неестествено (освен това и бавно) движение по стени. Навързване на комбинация от всичко, каквато ви описах горе? Забравете! Цяло мъчение е да осъществите подобен ход, който не само се усеща зле, но и някак ви прави по-лесни цели.

Просто се усеща, че в Titanfall 2 има цял енджин, който е построен с целта да подпомага свободното движение. В Call of Duty: Infinite Warfare пък имаме двигател, създаден за класически военен шутър, върху който са изплескани двойни скокове и тичане по стени. Написах го това веднъж за Advanced Warfare, написах го втори път за Black Ops III, а сега ще се потретя: този енджин просто не става за подобен тип геймплей. Дървено е, неестествено е, неудобно е, скапано е, не е яко, не е забавно. И както писах и преди – според мен вместо свободното движение да те прави по-трудна цел… крайният ефект е различен. Ставаш по-лесен за елиминиране, тъй като докато летиш или се плъзгаш имаш по-трудно прицелване, а както винаги в Call of Duty всичко опира до това кой е задържал спусъка половин секунда по-рано.

call of duty infinite warfare 1Нека продължа нататък при това сравнение с нивата. В Titanfall 2 всяка карта е оптимизирана за свободно движение. На 100%. И всъщност е интересно, че в заглавието на Respawn имаме и титани. Тоест нивата трябва да бъдат подходящи и за огромните роботи, и за пехотиниците. Но положението е изпипано в детайл. Практически няма стена, по която да не можете да тичате. С двойни скоци и прихващане с ръце, подобно на паркура в Dying Light можете да стигнете навсякъде! Но същевременно всяка карта има и значителни открити пространства, през които да минат титаните. Едното се прелива с другото – коридорите, през които можем да търчим през стените с някоя по-открита част, в която ако попаднем срещу някой титан ставаме лесна плячка. Страхотен дизайн.

Положението в Call of Duty: Infinite Warfare? Не стига, че играта няма допълнителни елементи като титаните на Titanfall 2, но и дори за „основната“ концепция шутърът не е изпипан по никакъв начин. Има куп фалшиви препятствия или ръбати скали, които ви пречат да тичате свободно по стените. Общо взето тази опция ви е позволена само там, където разработчиците са сметнали, че е приемливо. За разлика от Titanfall 2, при който можем да видим клипчета с яки извращения. С хора, правещи неща, които вероятно и разработчиците не са предвиждали.

Искате примери за Infinite Warfare? Общо взето в лявата и дясна на всяка карта има една дълга секция за ходене по стени, през която да минете отстрани на противниците. Точно както в Call of Duty: Black Ops III. В средата на нивата доминират предимно клаустрофобичните коридори, синоним с CoD серията от известно време насам. В които възможностите за „свободно движение“ са силно ограничени. Така разработчиците вкарват геймърите в коловоз. Ограничават ги да играят така, както те са преценили.

call of duty infinite warfare 13

Злият Джон Сноу

Естествено нивата като мащаб са общо взето метър на метър. Минимални. В Titanfall 2 ми трябваше известно време, докато свикна с всички карти – не и в Call of Duty: Infinite Warfare. Цъкаш дадена карта няколко пъти и вече я знаеш наизуст. Хах.

Точките за прераждане? Пълен ташак, както обикновено. Очевидно е, че студията на Activision не ги считат за проблем, понеже е абсурдно от 4, 5 и повече години да няма промяна. Да има простотии тип единия отбор да се роди в една зона и след 5 секунди противниците да бъдат изплюти зад тях. С което няколко души се озовават в гърба и могат да регистрират лесни фрагове. По дяволите, на Unreal Tournament – игра от 1999 година – съм стоял в някои мулти мачове близо до spawn точка и не се ражда никой на нея. Чак като се отдалеча и то значително се активизра. За да имат всички равен шанс. И винаги има забавяне между прераждания – толкова, че да не се озовеш директно зад нечий гръб. Ето това е гейм дизайн.

Но в Call of Duty ситуацията е умишлена. Скапаните точки за прераждане са такива, за да се маскират… всички проблеми на мултиплейъра. За да има фалшиво чувство за екшън. За да бъдеш принуден да търчиш като безмозъчно ослепено теле по картата, понеже тактика като цяло липсва, доста вероятно е все да има някой, който да те убие в гръб. Просто хвърляш монетата и се надяваш ти да си онзи, който ще се озове зад противниците на шанс и ще набучи 3-4 фрага.

call of duty infinite warfare 6Ама защо Titanfall 2 може да е динамичен без подобни мръснишки и безумни трикове? Защо Titanfall 2 може да е динамичен със светлинни години по-добрите си точки за прераждане?

И с какво да продължа нататък – може би футуристичността? Която в мултиплейъра на Call of Duty: Infinite Warfare е… никаква. Все същите оръжия, все същите perk-ове, все същото всичко. С лек рескин. Някоя картечница вече не стреля куршуми, а някакви енергийни чикии. И има различни муниции. И хвърчат синкави помии напред, вместо класическите куршумни шутърски помии. Това ли е разликата?

Същевременно в един Titanfall 2 имаме достатъчно класове оръжия, усещащи се различно. Футуристично. Но не само това. Набухани са куп cool елементи. В стил екшъните от 80-те. Тип шурикените – или хвърлящи напалм по земята, или предизвикващи енергийно поле, придърпващо противници. Защо шибани шурикени, а не класически банални гранати? Защото е яко, заради това. Не точно футуристично, със сигурност не и реалистично. Но как човек да не ползва шибан шурикен, хвърлящ напалм по земята? Смисъл какво може да е по-яко – шурикен, който да образува секс кукла, която да принуди противник да я оправи за 2 секунди, в който период да е открит за вашата стрелба?

call of duty infinite warfare 8

А, да, като заговорих за оръжията. Наистина и в Titanfall 2 балансът е някак такъв, че везните са сериозно наклонени към автоматичните пушкала. Но там срещнах успех и с базуката. И със снайперите (и то без да се скатая като путка, макар че реално в Titanfall 2 подобен геймплей не носи особени позитиви). И с помпата… и тъй нататък. В Call of Duty: Infinite Warfare реших да пробвам нещо различно от поредната бързострелна картечница… греда, братчето ми. В игра, в която целият геймплей е базиран на „кой превари, той завари“ подобни експерименти са обречени на неуспех. И в Titanfall 2 са видни корените на Respawn. И там има twitch момент. Натисналият първи спусъка има предимство. Но не като в Infinite Warfare… кой ли знае, с флегматичното и дървено темпо може би е по-трудно да се измъкнеш от кофти ситуация? За разлика от Titanfall 2? А може би покъртителният auto-aim в конзолната версия (играх на PS4) е прекалено абсурден в Call of Duty: Infinite Warfare? В някои случаи мерникът се местеше сам и то с много… сякаш всичко останало в геймплея не крещи „автоматичност“, та и това е направено за възможно най-бързо елиминиране на противник…

Но някак най-голямата разлика между Titanfall 2 и Call of Duty: Infinite Warfare е тази, че първата игра е направена по такъв начин, че да е интересно преиграването на едни и същи карти десетки часове. Просто защото никога събитията не се развиват еднакво. В зависимост от стила на играчите можем да видим какви ли не различни ситуации.

В Call of Duty: Infinite Warfare? След първите 5 минути си казах – „Това вече съм го виждал – много, много, много пъти“. Сякаш се пренесох с машина на времето през 2015-та и цъках Black Ops III. Или още година по-рано за Advanced Warfare. Или още година по-рано. Или още година. Никаква разлика. Всичко е същото. Никакъв опит за разчупване.

call of duty infinite warfare 12

Коридори за теб и за мен… това е есенцията на мултито

О, да, на някои карти като убиеш противник и трупът му хвърчи нагоре в безтегловност – страхотно! Само дето това е козметична екстра, която не променя с нищо основния геймплей. Ще си рече човек, че с цялото далечно бъдеще ще видим нещо наистина ново – но не. Просто в тази серия рискове няма. Повече от същото, рескин на миналогодишното издание… и дотам.

Да, имаме повече класове войници с техните специални умения. Което пак е все тая при положение, че в общия случай те се активират към два пъти в мач. За разлика от един Titanfall 2, в който специалното умение на войник ползвате… вероятно веднъж на всяка минута. Ако не и още по-често! Което добавя съвсем различна тежест на избора ви!

В Call of Duty: Infinite Warfare имаме и крафтинг… който уж беше рекламиран като голяма новост. В реално говорим за криминални микроплащания в стила на FIFA Ultimate Team. Накратко вие можете да си създавате свои оръжия, които са подобрени версии на стандартни модели. Ресурсът scrap, който е нужен за създаването им се получава с екстремално ниска скорост. Така трябва да грайндите като изоглавени… или просто да си платите с реални пари, за да получите най-доброто.

С други думи „крафтингът“, защото според мен мога да го сложа само в кавички, е предлага просто едни pay-to-win микроплащания. Страхотна новост, нали?

call of duty infinite warfare 3Докато в един Titanfall 2 има съвсем друга система. Там наистина хубавите оръжия са заключени зад висок левъл и трябва да играете… хм, 25, 30 часа, за да отключите абсолютно всичко? Така е – но пък след толкова време всяко оръжие ще е ваше. Освен това на всеки няколко часа в мултито може да се натрупа виртуална валута, която ви позволява да си отключите което и да е пушкало. Без значение дали е от 3 или 30 ниво. С което рано можете да отключите и последните оръжия. Които не е задължително да са най-добрите, защото в Titanfall 2 има достатъчно баланс, че да се цъка и с най-ранните пушкала. И то ефективно. Както писах и в ревюто за Titanfall 2 един от началните гранатомети развих до супер високи нива, защото беше супер добър. Поне за мен. В Call of Duty: Infinite Warfare? Pay-to-win.

И някак тук усещам, че в ревюто за Call of Duty пиша повече за Titanfall 2. Защо ли? Защото няма какво повече да напиша за творението на Infinity Ward. И защото няма какво хубаво да кажа за него. Поне в мултито. Буквално не виждам и един аспект, в който Call of Duty: Infinite Warfare да е нещо повече от заглавието на Respawn.

Накратко Titanfall 2 е всичко, което Call of Duty можеше да бъде днес. Ако Respawn още бяха Infinity Ward. Но виждаме какво се случва, ако на едно студио се даде свобода. EA далеч не са най-големите пичове в гейминга, ама сори – щом позволяват на Respawn рискове мога само да ги поздравя. Докато Activision? Сигурно са хванали разработчиците от Infinity Ward (фалшивия), Treyarch и Sledgehammer с белезници за бюрата им, семействата им са в някоя килия и ги карат да доят серията, сякаш животът им зависи от това… понеже Call of Duty: Infinite Warfare е точно това. Една кльощава, измъчена крава, която едвам се движи и скоро ще падне, ще пукне, ще загине безвъзвратно. На която е сложен един пласт червило и кравешки фон дьо тен, че да излъже някак, че още има живец в нея… поне в мултиплейъра си. Аспектът, който се очаква, че трябва да е силата на Call of Duty. Основната. Есенцията.

call of duty infinite warfare 17

Има подобни разчупващи сцени в сингъла… но далеч не достатъчно

И тук говоря за PlayStation 4. Където няма титанично количество чийтъри. Каквито са налични за PC в титанични дози, поне ако съдя по Steam отзивите. Тъй като нямах досег до Call of Duty: Infinite Warfare за компютри. Който е още един минус за тази цъкалка… макар че откровено казано с хакове или без ми е все тая. Играта ми е еднакво антипатична, никаква.

Някак нетрадиционно покрих онази част, за която обикновено говоря последно в статиите си. Особено в мултиплейър шутъри като Call of Duty: Infinite Warfare. А именно – играта с други хора. Пък за да е пълно ревюто трябва да пиша малко и за сингъла.

За който също няма да кажа нищо хубаво.

Реално кампанията е доста по-добра от мултиплейъра. Който за мен е една диария, една гореща разгазирана бира, примесена с есенция от пръдня. Най-малкото в сингъла има позитиви, които мога да изтъкна.

call of duty infinite warfare 14Motion capturing технологиите на Call of Duty: Infinite Warfare например определено заслужават похвала. Откъм емоции, движение, гримаси персонажите изглеждат страхотно. Кът сцените са разчупени, плавни, изпълнени на нивото на изцяло кинематичните заглавия. И то най-добрите такива.

Истинско удоволствие е не само да гледате как се държат героите в кът сцени – реализирани с енджина на играта, нека кажа – но и да ги слушате. Обикновено нивото на озвучаването в Call of Duty… варира, но тук е на топ ниво. Да, цялостният диалог както винаги е крайно сладникав, предсказуем и общо взето незапомнящ се. Кой знае, може би защото играх прекалено много Tyranny смятам така… но поне аудио-визуално кампанията е на топ ниво.

Всъщност като казах графика – докато енджинът на Call of Duty: Infinite Warfare е пълно дърво откъм геймплей и е тотално неподходящ за футуристичния геймплей, то поне предлага хубави гледки. Текстурите са качествени, но не само. Бих казал арт оформлението конкретно на сингъла си го бива. Не само живописните планети и спътници, но и някои подробности. Примерно прекарах известно време да оглеждам космическия кораб, в който се развива доста от действието в Infinite Warfare. Страхотно е направен. Малко в стила на Battlestar Galactica… не се търси толкова извратена футуристичност тип виртуални реалности, холограми и прочее чикии, ами е нещо, усещащо се по-реалистично (поне от днешна гледна точка, де).

call of duty infinite warfare 9Всъщност ми стана интересно как сингъл кампанията може да изглежда толкова добре откъм стил, а мултито да е толкова… осрано. Ако не различни студия, то минимум съвсем отделни автономни екипи са отговорни за двата компонента. Понеже не схващам как грозните малки коридорчета с чат-пат някое открито помещение в средата на мултито могат да са създадени от хората, отговорни са красивите гледки в сингъла.

И дотук вкарах доста суперлативи, нали? Доколкото откъм кинематичност Call of Duty: Infinite Warfare изглежда на ниво, то останалите елементи не са никак добри. Сюжетът е толкова кух и предсказуем, че бих могъл да го нарека дори и обиден. Всъщност играта дори не се опитва да вкара някой обрат. Представете си най-баналният екшън от 80-те години на миналия век, обаче без задължителните туистове. Понеже нали винаги един от най-добрите аверчета на добрия се оказваше предател… или злодеят беше баща му/брат му… или нещо подобно. Не. Call of Duty: Infinite Warfare е толкова мързелив откъм сюжет, че няма дори и някой елементарен обрат.

В резултат вие гледате един добре сниман, добре изигран филм… който е скучен и предсказуем. А като капак идва и геймплеят, който аз вече не мога да издържам.

Бога ми, с всяко следващо издание на Call of Duty започвам да си мисля, че наистина Activision са активирали някаква версия на Скайнет да им прави сингъл кампаниите. Толкова бездушен копи и пейст на всичко минало може да е създадено само от машина.

call of duty infinite warfare 5Ходите 30 метра. Влизате в голямо открито помещение. Идват петдесетина противници. Избивате ги. След това ходите още 30 метра. Влизате в друго помещение. Идват петдесетина противници. Избивате ги. Отново. Отново. Отново.

Чат-пат играта разчупва геймплея – я с вкарването на някоя интересна джаджа, я със секции при намалена гравитация, я дори и с космически моменти. Които определено са приятни, няма да крия. Това бяха силните моменти в Call of Duty: Infinite Warfare. Но 3/4 от геймплеят е все същата пуцалка, която вече е толкова архаична, скучна и досадна, че не е истина. И тъпото е, че реално няма никаква промяна. Вие пак се криете зад кашон и чакате кръвта ви да се регенерира, само за да се подадете и убиете 1-2 противници. Тоест все същото като по-„реалистичните“ игри в серията (защото думата „реализъм“ в изречение за Call of Duty откровено звучи нелепо).

Не, наистина не мога да ви опиша колко гнусно скучно ми беше да играя сингъла на Infinite Warfare. В един момент направо ми се искаше да скоча в YouTube, да видя всички кът сцени и да забравя за целия „геймплей“. Направо догодина Activision да пуснат един двучасов CGI филм като кампанията на поредното Call of Duty и да се приключи дотам. За какво ти е геймплей?

call of duty infinite warfare 2

Нашият човек (добрият)

А, да, има и космически секции. Които пък са толкова смешни, че няма накъде. Да, служат за приятно разчупване на темпото. Но в реалност представляват on-rails шутър, съчетан с QTE. Хем корабът ви се движи сам, хем играта постоянно ви казва какво трябва да натиснете, за да не получите щети, да унищожите някой противник възможно най-бързо и други. Тоест хитър рекламен трик, колкото да се покаже в трейлърите, но само толкова. Не че поне аз не го очаквах…

Като цяло кампанията и да я гледате в YouTube няма да изгубите нищо. Дори и да си свалите Call of Duty: Infinite Warfare от торентите заради нея пак ще е загуба на време за инсталация и деинсталация. А и реално е възможно да даунлоудвате играта повече време, отколкото я цъкате…

И наближава време за финалните редове. Пък и при положение, че вече писах за графиката и звука достатъчно, то мога да игнорирам традиционните пасажи по темата тук.

Call of Duty: Infinite Warfare е разочарование, което успя да ме изненада. Дори и миналогодишният Black Ops III успя да ме хване за десетина часа в мултито си, преди да ми стане екстремално скучен. Не че някога съм се напикавал и празнил от кеф… но поне не ставаше дума за санитарна помия. Каквото е положението тук.

call of duty infinite warfare 3Според хора, които са играли повече време Black Ops III новото издание е още по-бавно. Възможно е, не мога да направя подобно сравнение. Просто го поставям до Titanfall 2. Което откъм бързина е същото да видите състезание между Кристиано Роналдо и Митьо Пищова на 100 метра спринт. Почти буквално, даеба. Call of Duty: Infinite Warfare е ужасно флегматичен. Муден. Няма нищо общо с екшън. Просто едно недоразумение, което не знам как продължава да се продава.

Да, сингълът е по-адекватен, но какво от това? Не е да кажеш, че е някакво вездесъщо великолепие. Напротив, все същата копи и пейст кампания, но с по-хубав motion capturing, по-красиви пейзажи и по-добро озвучаване.

Финалната оценка? Вероятно Call of Duty: Infinite Warfare е игра за най-големите фанатици на серията, за хората, които ще я купуват, дори и в следващото издание да бъдем пренесени в диарийна вселена и да се пием с помиени чудовища. Всички останали… едва ли ще има какво да видят.

Още по темата

Call of Duty: Infinite Warfare с отворена бета
И Люис Хамилтън в Call of Duty: Infinite Warfare
Порция от Call of Duty: Infinite Warfare безплатна скоро


Включи се в дискусията

Коментирай като гост

Required fields are marked *



коментари