Колебанията ми между сиво и червено за графиката бяха сериозни. От една страна играта се усеща стара. Има драстични недоглеждания тип отвратителното небе. Технически не е никак оптимизирана. Има огромно количество визуални бъгове. От друга - атмосферата е добра, motion capturing-ът е на топ ниво. Абе, сиво. Страхотен и безупречен. Невероятен саундтрак. Добре изпипано озвучаване и до най-малките детайли. Но за звука... ще говоря доста в статията, тъй че стига толкоз тук. Тотално еднообразие. Първите 5-6 часа може и да е приятно да се изявявате като Джон Рамбо... в останалите просто става досадно. Едно и също пак и пак, колкото на всеки час-два да получите възможността да минете някоя от "истинските" и по-разчупени мисии на Mafia III. Феноменален звук, добра атмосфера, прилична история - ако ставаше дума за някакъв вид куест това може и да беше рецептата за зелена оценка. Но при адски слабия основен геймплей на Mafia III няма какво друго да дам.
Интересно е, че въпреки всичките си проблеми – а те, повярвайте ми, са много – в един момент бях направо готов да вкарам Mafia III в ънхейтабъл. Вероятно беше някъде около шестия, седмия час, откакто започнах да я цъкам. Причината?

Всъщност и аз се замислих. „Защо тази игра, която има такова количество фрапантни проблеми не ме дразни толкова, колкото би трябвало на теория?“. И някъде около десетия час разбрах – единствено заради саундатрака. Това беше нещото, което успяваше да ме успокои след поредния краш. Някак си е друго да чуеш All Along the Watchtower със старта на играта дори и след като ви е забила, нали?

Друго си е героят ви да се бъгне някъде и да ви разстрелят в средата на мисия и при прераждането да влезете в първото превозно средство и да чуете Son of a Preacher Man. Или пък Born to be Wild по време на някое автомобилно преследване. И какво ли не друго.

[caption id="attachment_68134" align="aligncenter" width="525"] Историята е представена под формата на документален филм... поне една прилична част от нея[/caption]

Музикалното оформление на Mafia III е толкова добро, че почти щеше да ме накара да напиша с половин идея по-положително ревю от онова, което ще видите долу. А ако сте фенове на музиката от 60-те години на миналия век съм убеден, че ще усетите същото като мен. Ще се потопите в атмосферата. И ще си затворите очите за куп проблеми, защото от колонките или слушалките ви звучат невероятни песни.

Идва обаче един момент, в които дори подобни хитове поомръзват. Не наистина, разбира се, но някак се сливат с фона. И именно тогава Mafia III започва да блести със своята безличност. И именно тогава чисто и просто няма как да не забележите колко слабо заглавие всъщност е третото издание на серията.

Всъщност не само саундтракът спасява ситуацията. Историята като цяло е добра, а пък кът сцените и особено motion capturing-ът са на топ ниво. Но бих могъл да кажа, че почти всички плюсове на Mafia III приключват точно дотук. А започна ли да говоря за геймплея... всъщност не съм сигурен дали ще има да кажа и едно добро нещо за него.

Нека караме по каналния ред обаче – историята.

Главен персонаж в играта е Линкълн Клей – син на негърка и бял мъж. Както обаче ни казва отец Джеймс още в първата кът сцена на Mafia III – в онези времена щом приличаш на черен, значи си черен.

Главният герой в играта бива изоставен от майка си в най-ранна възраст и отгледан от негърската мафия в Ню Бордо. Той служи и във Виетнам, включително и в специалните части – всъщност именно със завръщането на Линкълн в Ню Бордо стартира и историята в Mafia III.

Сюжетът като цяло е нестандартно представен – под формата на документален филм. Виждаме куп оцелели след събитията от Mafia III, които разказват историите си за Линкълн Клей. Естествено никой не знае всички детайли за случващото се, освен самият основен персонаж, което предлага малко по-разчупен формат на историята.

Освен въпросните документални кадри Mafia III изобилства и от доста кът сцени с енджина на играта, в които особено впечатление правят motion capturing-ът и озвучаването на персонажите. Честно казано само ирландската мафия ми звучеше прекалено... фалшива. Акцентите бяха толкова остри, че направо напомняха на някакви елфи от анимация за деца. При цялостното добро озвучаване само това идваше някак кофти. Но пък останалите основни персонажи са на топ ниво.

[caption id="attachment_68131" align="aligncenter" width="525"] Този конкретен кадър... ще видите много, много, много, много пъти в кампанията на Mafia III[/caption]

Улавянето на лицевите анимации също е невероятно. Даже за момент не се зачудих дали не се ползва и онзи страхотен двигател, наличен в L.A. Noire. Не само най-малките гримаси, но дори и детайли като облизвания на устните се забелязват ясно. Което е значителен плюс.

Въпреки че представянето на сюжета чисто технически – кът сцени, озвучаване и тъй нататък е стабилно, за самата история не бих казал същото. Стартът е силен – първите няколко часа, в които ни биват представени почти всички основни персонажи в играта. От един момент нататък обаче развитието на сюжета започва да става прекалено предсказуемо и без почти никакви обрати. Финалната сцена на Mafia III… е супер яка. Но това не омаловажава факта, че минимум втората половина, ако не и дори две трети от играта са прекалено скучни. Всичко върви по макет и няма как да не си помисля, че е било правено всичко възможно Mafia III да бъде изкуствено удължена.

Окей, в крайна сметка ви трябват едно 20 часа, ако не и повече да превъртите играта... което е доста за модерните стандарти... и какво от това? При положение, че от един момент нататък потъвате в такава рутина, че е възможно дори да не забележите някой от титаничното количество проблеми в геймплея на Mafia III…

...естественият преход на статията беше да продължа с геймплея тук. Но по изключение имам намерение да поговоря за аудио-визуалната част в началото на ревю.

По-конкретно за звука. Вече написах, че гласовите актьори се справят добре с работата си, нали? Това важи и за цялостния музикален департамент на разработчиците Hangar 13. Ако започнем от глобални неща като цялостния избор на музикални парчета за Mafia III. Които хем не са най-известните възможни песни – например се съмнявам, че супер много хора, които не са фенове на Джони Кеш знаят наизуст Folsom Prison Blues – хем и пасват идеално на атмосферата. Естествено има и огромно количество касови хитове, което няма начин да не сте чували.

Не знам дали няма да е силно да кажа, че саундтракът на Mafia III е един от най-добрите, които съм ми е попадал в игра. Защото в случая нещата не опират само до това да бъдат набухани един куп велики класики от 60-те години на миналия век. Те трябва да са подбрани по такъв начин, че да пасват на различните емоции за даден момент от историята на Mafia III… Има някои песни, които със сигурност са предназначени за дадени секции. Включително едното преследване с Born to be Wild, което споменах. Макар че конкретно тази велика песен когато и да започне е на място (най-често саундтракът чувате, докато сте в автомобилите).

Но това не е всичко. Детайлите при озвучаването също са налице. Например как като се движите с някого в автомобила и се блъснете някъде той се сепва, спира да говори и след 3-4 секунди вмъква някакво изречение тип „както и да е“ и продължава с мисълта си. Или как когато излезете от колата си и влезете в някое заведение например е възможно да звучи същата песен, която сте слушали и от радиото си в автомобила. Ако щете и музиката по време на битка дори, която не включва парчета на велики музиканти. Вместо това имаме нещо от рода на рок-кънтри инструментал, който се засилва по време на битка и затихва, когато се промъкваме в някоя вражеска зона, но още не е започнало меле.

Звукът като цяло в Mafia III е удоволствие за всеки, обичащ музиката като цяло. По принцип не отделям толкова време от ревютата си за подобен компонент, защото реално няма какво да се каже. В доста блокбъстъри имаме правилните ефекти и правилния саундтрак и всичко като цяло е окей... но не се усеща, че някой е вложил частица от себе си в игра. Е, хората, отговорни за начина, по който звучи Mafia III могат единствено да получат моите похвали и нищо по-малко. Неслучайно започнах ревюто по подобен начин. Единствено музикалното оформление можеше да ме накара да вкарам Mafia III в ънхейтабъл.

Но нататък? Предполагам тук идва вече времето за хейт.

Първо, графиката. Тъй или инак вече вървя извън стандартния макет на ревютата ми, то нека поговоря малко за нея. И като цяло няма какво хубаво да кажа.

Оптимизацията е зле. И за PC, и за конзоли има бъгове колкото си щете. Видно е, че са били нужни минимум 6 месеца за тестване, докато Mafia III започне да изглежда някак адекватно. Налични са и драстични неща като крашове, и изключително много по-малки проблемчета. Които сами по себе си не биха правили впечатление, но когато се натрупат е досадно. Например прикрития, зад които уж трябва да можете да застанете, но по някаква причина не става. Което може да доведе до смърт. Елементи от околната среда тип някакво пластмасово кошче с височина половин метър, което безпричинно не може да бъде разбито с някой двутонен американски автомобил от 60-те, ами вместо това колата ви се врязва в него, сякаш е бетонна стена. Изобщо не говоря и за много храсти например, които също са от някакъв екстремално здрав материал и не може да се мине през тях.

Както казах – детайли, но се натрупват! Но не това е всичко.

Реално Mafia III изглежда като... стара игра. Като някакъв римейк на Mafia II. Окей, на максимални детайли някои неща изглеждат по-добре. Но други – например небето – са покъртителни. Някой веднага ще каже – „Ама ако нямаше скандали из YouTube и ако хора като Angry Joe не бяха отделили време на този елемент нямаше да го забележиш, нали?“. Всъщност не. Реално аз бях забравил за небето на Mafia III, понеже нямам навика да се взирам в него в игри. Но в един момент, когато имаше някакъв живописен залез и бях минал последната мисия и си гастролирах бавно из Ню Бордо нещо ми се отплесна мишката... и о, ужас, наистина говорим за пълен гъз! Един огромен пъпчив задник, окачен на небосвода – това е skybox-ът на Mafia III. Мога да се закълна, че дори и един Unreal Tournament от 1999 година, издут на макс ще има по-красиво небе от това заглавие.

[caption id="attachment_68140" align="aligncenter" width="525"] Няколко трупа на земята един върху друг? Не изглежда като индикатор за това AI-то да влезе в пълна бойна готовност...[/caption]

Други моменти като зареждащи се пред вас текстури на куп места също са на линия... или казано накратко хем Mafia III хем не е оптимизирана, хем не изглежда особено добре. Да, може би ако нацелите хардуерното тото и имате добре тествана конфигурация играта ще е що-годе окей. При мен имаше минимум 10 краша, ако не и повече. Досаден stuttering, специално при шофирането – дори и при заковани 30 кадъра в секунда. И тъй нататък. Играта технически е зле.

Mafia II може да беше недовършена и да имаше малко съдържание, но поне (доколкото помня) техническото изпълнение беше на ниво. Тук е... мамата си трака и причината вероятно е в 2K Games, които макар и част от Take-Two са разпространявали немалко недовършени игри...

Големите проблеми при Mafia III обаче не са в техническата част. Да кажем, че ситуацията е лоша, но не и фатална. 10 краша за примерно 20 и нещо часа не е супер ужасно, макар че и не е никак приятно. Множеството други проблеми от по-малък калибър също се преживяват.

Геймплеят – не.

[caption id="attachment_68133" align="aligncenter" width="525"] Кът сцените са на ниво[/caption]

Започнах ревюто с думите, че Mafia III можеше да попадне и в ънхейтабъл, нали? Е, последната причина за това щеше да е геймплеят. Всъщност споменатите вече начални часове на Mafia III са най-силни именно защото имаме повече сюжет, повече и по-интересни кът сцени и по-малко истинско играене. Именно и заради това заглавието оставя добри впечатления... а и някак все витае усещането, че щом началото е толкова добро нататък предстоят единствено хубави неща.

Но с времето ситуацията започва да се обръща с пълна сила.

Първо – заради гръбнакa на геймплея. За разлика от Mafia II, която си беше типична линейна игра, в която общо взето просто минавахме една подир друга основните мисии, тук е различно. Има... да кажем нещо от рода на отворен свят. Картата е голяма и можем да ходим където си искаме между мисиите, имаме и прилично количество странични предизвикателства. Що се отнася до основните, те трябва да бъдат минати до едно (тоест вид линейност), но пък можем да избираме как да се случи това. Примерно трябва да убием 3 мафиотски боса – ние решаваме с кой от тях да се справим първо. Играта не ни задължава първо да е Гошо, после Пешо и накрая Генчо. Но в крайна сметка не минем ли всичко – историята не продължава.

Тази илюзия за разчупеност в интерес на истината ми се нрави. Пределно ясно е, че Mafia III не е истинска игра с отворен свят, всъщност даже и разработчиците май го окачествяваха като semi-open. С други думи няма излъгани и измамени от фалшиви обещания. Лошото е друго – Mafia III е чисто и просто копи и пейст. От начало до край.

[caption id="attachment_68129" align="aligncenter" width="525"] Споменах ли някъде, че този кадър ще видите отново, отново, отново и отново в кампанията?[/caption]

Целта ни общо взето е да превземем целия град Ню Бордо, който е разделен на отделни райони. Така трябва първо да отслабим властта на настоящия бос на всеки от тях, а след това и да го претрепем. Първите 3-4 пъти, в които се повтаря упражнението е интересно. След десетия час човек започва да се пита – „Това ли е единственото, което ще правя в Mafia III”, а към края на играта отговорът е изцяло положителен. Да и да.

Всеки път се случва едно и също – без почти никакви разлики. Да, пейзажът в следващия регион, който трябва да превземете е по-различен. Има по-корави и добре въоръжени противници. Но... разликите приключват дотук. Всичко друго е идентично.

Влизате в някакъв район. Срещате някакъв байхуйовец (не Бойко Борисов, друг). Той ви казва – „Този лейтенант на големия бос е мноу лош, ето ти списък със злите дела, които върши наоколо“. Вие обикаляте района, саботирате нелегалния бизнес на мутрата, докато най-накрая не накарате лошковецът да се появи, че да се справи с вас. Тогава трябва да инфилтрирате базата му и да го екзекутирате. Обикновено всеки район има двама лейтенанти, след което успявате да накарате и големият бос да се появи. Като трябва да екзекутирате и него.

Това е 90% от Mafia III, ако не и повече. Този конкретен макет. Без почти никакви разлики. Например лейтенантите винаги са точно два броя, след което получавате опция да се видите с големия бос. Не са трима или един (поне не помня). Винаги по две.

А докато стигнете до лейтенантите мисиите са абсолютно едно към едно. Убийте някой си уличен дилър. Разпитайте друг за локацията на таен склад с нелегална стока (която трябва да разрушите) или мястото, където се събират приходите от криминална дейност (които трябва да откраднете). Нещата, които имате да правите са малко, а почти винаги в своята есенция изискват от вас да влезете в някаква зона и избиете между 5 и 25 мафиота.

Което можеше и да не е чак толкова скучно и досадно... ако AI-то не беше покъртително. Ако трябва да убиете един противник е достатъчно просто да влезете на парад някъде, да се прицелите от далечината с хедшот, да свитнете и да избягате. Докато изкуственият интелект разбере какво се случва вие вече сте се върнали до автомобила и търчите до следващата мисия.

Ако трябва да изчистите някоя зона от противници, за да не ви притесняват също няма трудности. Решите ли да се промъквате е достатъчно само да подсвирвате на гадовете и те идват в редичка към вас един по един, за да ги нокаутирте иззад ъгъла (всъщност Mafia III е може би единствената игра, която помня от последните 5-6 години, в която трябва да изберем в настройките от менюто дали искаме да екзекутираме противниците или само да ги приспим... не съм сигурен дали подобно нещо мога да окачествя като мързеливо, безумно или и двете заедно). Промъкването обаче в един момент омръзва. Защото е бавно. А вие искате да минете „скучната“ част и да видите как ще изглежда мисията за убиване на главния бос на регион. Която винаги е нещо извън калъпа и като цяло точно тогава виждаме най-интересното от Mafia III. Съответно ви остава рамбовщината.

Когато има по-малко противници можете просто да се засилите към тях, помпайки Q. Да, точно така! Първите един-двама сваляте с по един удар, а вече като ви видят можете да набивате по няколко балтии на лошковците и да ги довършвате с куршум от упор. Обикновено гадовете за разпитване се пазят от малко хора и можете да нахлуете директно.

Ако има към десетина или повече противници налитането с балтии като в дискотека в Студентски град не е най-добрата опция. Тогава имате два варианта. Единият е Турбо Рамбо – заставате зад някой кашон и откривате огън с оръжие без заглушител. Тогава настава масово меле, в което под една форма или друга AI-то пак идва в редичка към вас, чакайки да бъде екзекутирано. Буквално – хората с картечници и помпи ходят без да се прикриват насреща ви. Дори и без да излизате от прикритие и да се прицелвате можете да ги насметете с нулев риск. Други противници се крият зад еднометрови кашончета и други подобни елементи от околната среда, но не са никак трудни. Или винаги удобно си оставят главата навън, че да им нашиете хедшот, или през 5-6 секунди се изправят, колкото да изпълните пак същото упражнение. А, да, ако имате обиколен маршрут и се засилите през него гадовете дори не забелязват и можете да ги избиете отстрани. Абе тъпи парчета отвсякъде.

Не си мислете, че ви очакват някакви разумни тактики от противниците. Опити да ви минат в гръб. И тъй нататък. Да, случайно някой може да се озове зад вас или встрани, но не като продукт на умишлен дизайн. Просто хаотично бягайки наляво-надясно лошковците могат и да ви изненадат. Въпреки че вие имате хем голям по размер mini map, показващ ви кой къде се намира, хем и възможност да виждате противници през стени и укрития (стига един път да са били в полезрението ви). Тоест шансът да ви изненадат е малък.

[caption id="attachment_68111" align="aligncenter" width="525"] Специално направих този скрийншот... стоя си на тротоара, куп трупове до мен... полицията си премина на десет метра, но реакция нула (а, да, автомобилът в насрещното е моят, полицията просто го заобикаля)[/caption]

Не че не се умира, особено на последната трудност. Реално гадовете, особено онези с помпи нанасят внушителни щети. Към края на играта все повече противници са екипирани с хубави картечници и снайпери, с които ако се отплеснете в прекалена рамбовщина си плащате. Да не говорим, че в някои случаи гадовете са екстремално точни дори от страхотна дистанция (и то с помпи!). Но стига да сте сравнително внимателни и просто си стоите зад укритията... всичко е наред.

Другият ви вариант за по-директно елиминиране на всичко наоколо изисква оръжие със заглушител. Каквото се намира сравнително рано в играта. Когато се екипирате с такова с пълна сила виждате колко е малоумно AI-то. Буквално е възможно да екзекутирате някой мафиот до негово аверче и реакцията да е почти никаква. Да, при вида на труп враговете започват лежерно да обикалят. Но не са в пълна бойна готовност, не надуват алармата, не викат подкрепления. Което не съм сигурен дали съм го виждал в която и да е игра с подобен тип геймплей, включващ превземане на зони. Винаги като бъде намерен труп гадовете стават супер агресивни, викат още дружки и т.н. Не и тук.

Някой противник вижда 5 свои приятелчета с пръснати черепи, лежащи на пода? „Какво пък толкова“ вероятно си казва и продължава да търси за вас все така лежерно. Някое sentry (противниците, които могат да викат подкрепления) забелязва пак същата сцена от масово клане? „Случва се“... Докато не видят точно вас няма да ударят аларма. Труповете са ала-бала в Mafia III.

В резултат със заглушител просто трябва да внимавате някой да не ви види. Което ще рече винаги да сте зад прикритие и да се оглеждате. Толкоз. Ако не станете прекалено нервни и не започнете да търчите напред като безумци няма да имате проблеми.

Въпреки че на мен ми се случваше често. Просто защото след може би 40-тата еднообразна зона с пръснати десетина гада из нея започнах да играя Mafia III на автопилот. Без грам мислене. Искаше ми се само да видя как ще продължи историята. Понеже геймплеят не носеше удоволствие.

Не само заради AI-то. При оръжията например също ситуацията не е по-добра. В моето съзнание те са два вида – такива със заглушител и такива без. Най-вече защото поведението им е почти еднакво. Да, различните класове имат логични плюсове и минуси. Но при положение, че всеки хедшот е гарантирано убийство на противник (и на последната трудност), то някак е логично човек да се екипира с някое автоматично оръжие с 25-30 куршума в пълнителя, нали? При приличен мерник и без да ви забелязват особено можете да минете цяла зона само с един пълнител. По-тежките оръжия, сред които са и снайперите пък са доста по-малко ефективни за мен. При положение, че и от другия край на картата мога да изпуцам противник в тиквата без оптика... за какво ми е снайпер? С малкото куршуми в пълнителя си? И липсата на заглушител? И факта, че все пак един хедшот на снайпер се котира точно толкова, колкото и този на най-елементарния патлак с минимални щети.

Друго досадно нещо е, че няма персонализация на оръжията. Да, ефективността им е горе-долу подобна и според мен е все тая с какво играете. Дори и просто да събирате онова, което пускат вашите противници из нивата без да ви дреме пак ще превъртите Mafia III без да ви мигне окото. Но все пак щеше да е яко да можем да им сменяме скинове, да им слагаме оптики и прочее неща, които човек би си казал би трябвало да са стандарт днес. Но не. Имаме по няколко пасивни ъпгрейда, които можем да си купим при определени условия (тип точност, повече муниции и по-бързо презареждане) и те това е.

Всъщност реално и цялата ролева система на Mafia III се изчерпва до супер малко неща. Например можем да увеличим кръвта на Линкълн до 5 квадратчета при 2 в началото на играта. Да увеличим броя на инжекции с адреналин (своеобразните аптечки) или времето, за което се регенерира кръвта ни автоматично след като са ни простреляли. Но общо взето нещата приключват дотук. Едни Ubisoft наистина правят супер еднообразни отворени светове в последните години... ама поне всичко, което трябва да е налично в тях го има. Някакви системи за крафтинг, RPG елементи, ала-бала. Нищо не е особено задълбочено... някои неща определено нямат смисъл... и все пак ги има.

В Mafia III ги няма. Заради което човек не усеща някакъв особен прогрес. Не чувства, че в началото е почнал с някакво пробито негро, което има един нож в джеба, а накрая се превръща в машина за убиване с изродски арсенал. Напротив. От самото начало до края Линкълн е машина-бог, като е все тая какви ъпгрейди имате или нямате. Е, да, допълнителната кръв е много важна. Ама другото... горе-долу е ирелевантно.

Но малко се отплеснах в различна тема. Бях тръгнал да говоря за пуцалката. Освен че AI-то е безумно и оръжията са еднообразни... самата стрелба е една такава... никаква. Ковър системата се усеща дървена и неудобна. Много често не сработва точно така, както искате от нея. На моменти повече се борите с влизане в укритие, отколкото с противниците си. Би било силно да кажа, че някоя престрелка ми направи положително впечатление.

Кой ли знае – може би и причината е... виртуалният свят на Mafia III? Който в интерес на истината в пасивна позиция е доста добър. Говорим ако не сеете смърт с Линкълн. Ако само гледате как хората си обикалят по улиците, работят си из складовете, вадят чадърите като завали и тъй нататък. Но настъпи ли моментът, в който започнете да правите нещо... става абсурдно.

В някои зони с мафиоти има логично и куп цивилни. Много често просто вадя пушкало със заглушител и убивам някой гад, докато той примерно сваля някоя мацка. В други игри с отворен свят автоматично ще се почне с викове на цивилното AI, ще тръгне да се вика полиция, ще бъдат известени останалите лошковци какво става. Не и в Mafia III. Простреляният мафиот си умира, цивилните се изнасят без да им дреме много с леко темпо - тип хора, отдалечаващи се от повърнал в градския транспорт клошар. И няма никакви последствия. Абсурдно е просто. Цивилните са като някакви ботове от много стара игра, които са налични просто така, колкото да ги има. Но не реагират по никакъв адекватен начин на онова, което се случва в Mafia III.

Особено забавно ми беше в някои моменти как някакви носачи с щайги в ръце ставаха свидетели на масово клане и си подтичкваха леко в средата му барабар с багажа, без да го хвърлят на земята. И да избичат един спринт с 200 към нищото, както се случва в GTA V например. Не. Целият изкуствен интелект е някакъв безумен водевил в Mafia III.

[caption id="attachment_68127" align="aligncenter" width="525"] Вашите криминални приятелчета Вито, Касандра и Бърк ви осигуряват някои интересни услуги... включително да ви докарат автомобил, да пренесат парите ви на сигурно място и да ви снабдят с пушкала и муниции[/caption]

Наистина цивилните могат да извикат полиция, когато са близо до телефон и видят престъпление. Но горе-долу дотам приключва свързаността им с виртуалния свят. Сухи, безлични, безсмислени NPC-та.

И всъщност като стана дума за полиция – интересно е, че в Mafia III тя не идва навсякъде. Ако влезете в някоя кръчма например, която се счита за противникова зона? Значи не трябва да ви пука! Детмач на сто процента. Можете да избиете всичко, което решите. Мафиоти. Цивилни. Да хвърляте гранати. Абе изобщо не ви дреме – полиция няма да дойде. Не само това – един от скрийновете в статията показва как стоя върху куп трупове след мини геноцид и полицията минава край мен, без да й мигне окото! Ако сте в рамките на подобна зона и ботовете няма да дръннат телефон, че да извикат полиция. Не им пука за масовото клане на улицата!

Човек не се чувства така, сякаш обикаля реален град. В който има последствия от действията му. Напротив – влизам си с картечница в някаква задна уличка, избивам 20 души пред дузина цивилни и нищо. Ни полиция, ни гявол. Да, ако решите да гърмите някъде на открито – тогава ще довтаса милицията. Но единствено тогава. А реално всичко в Mafia III се случва във въпросните специални зони, в които са позиционирани всички ботове за убиване. С мнооого малко изключения от главната кампания (и някои незадължителни мисии).

При фактически липсващата полиция една мафиотска игра някак се губи откъм усещане. Всъщност ако се замисля дори и в кампанията нямаме... почти никакъв акцент на тази институция. Не помня да има някое ей-така корумпирано ченге за цвят даже. Но пък какво се случва ще се запитате, ако все пак куките започнат да ви гонят?

[caption id="attachment_68109" align="aligncenter" width="525"] Градът не е малък, но всички предизвикателства в него са копи и пейст[/caption]

Нищо! Mafia III може да се похвали с една от най-скапаните полиции в електронна игра, които съм виждал в живота си. Да, в целия си живот.

Първо, за да тръгнат да ви преследват е нужно да направите нещо драстично. Да прегазите човек пред полицията. Да разстреляте някого. Или да се блъснете в полицейски автомобил (естествено). Единствено тогава почва преследване. Но каране със 150 в насрещното? Дрифтове? Отнасяне на улични стълбове? Минаване на червено? Врязване челно в други коли от трафика? На полицията не й пука. И грам!

В началото си мислех, че трябва да спазвам някакви правила. Или нещо подобно. В един момент установих, че ефективно в Mafia III полиция няма. Стига да не газите пешеходци. Все пак чат-пат стават преследвания и тогава е интересно...

...поне според мен полицията в Mafia III е тегава за губене, докато сте в автомобил. Каквото и да правех, колкото и уж да се откъсвах все намираше начин да ме намери. Освен това возилата на куките са явно някакви изтребители, които ви настигат моментално и да сте в най-бързия автомобил. Как обаче можете лесно да се измъкнете дори и от половин дузина гонещи ви полицаи?

Просто излизате от колата си и тичате 50 метра, укривайки се в някоя алея. Това е. Известно време след като не ви видят полицаите просто ще спрат да ви гонят. И толкоз. А ако все пак до вас има близо примерно 6-7 куки – просто ги разстрелвате. И пак си стоите в някое ъгълче и чакате да мине известно време. Никой от последните оцелели няма да каже по радиото къде се намирате, няма ги издирванията от Grand Theft Auto V.

Забавно е да гледате как сте избили примерно 20 полицаи и те лежат в кръв на паважа, на 20 метра от тях минават пешеходци без да им мигне окото, а останалите служители на реда не се интересуват хич. В която и да е GTA игра направите ли такова клане просто няма начин да ви се размине. Преследва ви полиция до последно и даже танкове ще извикат. Не и в Mafia III. Дори и максималното количество полиция всъщност е скромно. А измъкването от нея – елементарно.

Поради която причина целият виртуален свят се усеща толкова... мъртъв и никакъв. Има го града и чисто визуално е добре оформен. Но какво то това? Жителите в него са бездушни ботове. Полиция горе-долу няма. И на всеки ъгъл – някакви мафиоти. Които ви втръсва да трепете, когато минете четирицифрените числа.

Като стана дума за света – в него свободата ви е почти нулева. Уж изглежда голям като мащаб. Но реално може да се влиза само в помещения, които са част от историята по някакъв начин. Останалите сгради са само фасади, само текстури със заключени врати. Иска ви се да се качите на някой покрив, на някой балкон и да гръмнете важна цел със снайпера отдалеч? Сори, подобни неща не са предвидени. Реално на моменти не можете да минете и през поляните, когато сте в пустошта. Именно заради споменатите по-рано бетонни храсти, които приличат на нещо, извадено от игра от 90-те години на миналия век.

Мащаб има. Свобода няма. За разлика от един GTA V, където... можете да минете общо взето отвсякъде в пустошта. Каквото ви хрумне го има.

Да, чисто стилово светът е як. Самият град Ню Бордо, блатата извън него барабар с алигаторите. И лабораториите за наркотици, естествено! Ако решите просто да го огледате има какво да видите. Но това е само външно. Като някоя много красива жена, която заговори ли ви един път и веднага започнете да търсите спасение от опитите й да комуникира на човешки език.

И всъщност продължавайки нататък бих могъл да повдигна един въпрос – изобщо Mafia игра ли е Mafia III? По мое мнение – не. По никакъв начин. Нека да кажа, че оригиналната Mafia… помня слабо, не знам по каква причина не я играх много. Mafia II в никой случай не ми е никакъв фаворит. Но пък поне се виждаше защо са мафиотски игри. Имаше я нужната атмосфера. На мафията, както я знаем от филмите. С елегантните джентълмени с Tommy-та. Кодът им на вярност към престъпната фамилия. Враждите между отделните групировки, винаги под мотото „It’s just business”. Рекетът на квартални бизнеси. Дълбоките връзки с една корумпирана полиция. И тъй нататък. Е, почти всичко това липсва в малка или огромна степен в Mafia III.

[caption id="attachment_68130" align="aligncenter" width="525"] Доста от помещенията са реализирани със сериозна любов към детайла... това няма как да се отрече[/caption]

Линкълн Клей е човек-армия с цивилна военна униформа. Не му е нужна помощ да избие хиляди хора. Никаква. Всъщност в кампанията имаме няколко дружки – включително и Вито от Mafia II. Но те са сведени до това да ни дават главни и странични мисии, а пък ако им дадем да управляват някой завладян от нас район – някои пасивни умения. Това е. С Вито, Касандра и Бърк или без тях – Линкълн е машина.

Някакви кодове на вярност и прочее? Няма. Ходим и колим. В един момент сюжетът започва силно да прилича на американски екшън от 80-те от типа „Те убиха семейството им, сега ще ги избия абсолютно всички“. Нищо по-елегантно, мафиотско. Не че е хубаво да се възвеличава организираната престъпност. Но се съмнявам, че аз съм единственият, който не намира примерно мафията от Сухия режим за нещо любопитно. Е, Линкълн прилича много повече на негро-клише от гетото – мускулесто теле 190 см. без стил и без разум, подхранвано единствено от адреналин и емоция.

Всъщност главният персонаж не беше точно... лош за мен. Напротив, хареса ми. Някак е забавно да гърбиш всичко наред с назобено негро. А и някак не беше изцяло клиширан. Понеже чернокожите персонажи рядко излизат от драстичните стереотипи в гейминга. Но Линкълн чисто и просто не подхожда на игра с името Mafia. Всъщност не толкова самият персонаж, а поведението му в кампанията като цяло.

Да, ясно ми е, че думата „мафия“ общо взето се използва за всякакъв вид организирана престъпност. Особено в САЩ. Имаме руска мафия, арменска мафия, ирландска мафия, черна мафия и каквото друго се сетите. Освен онази, която е може би синоним на думата – италианската. Но именно от нея очаквахме повече. А тя е сведена общо взето до Сал Маркано – злодеят в играта – и неговата фамилия.

Подобна връзка обаче е някак съшита с бели конци. Да, Линкълн е член на черната мафия. И да, той ползва услугите на още няколко групировки, за да свали друга мафия. Нали думичката се повтаря множество пъти. „Мафия, мафия“ – почти като по време на български футболен мач. И все пак усещането не е същото. Вие не сте част от мафията. Вие сте Рамбо, който отмъщава и избива собственоръчно хиляди хора в процеса. Толкоз.

Изобщо и не говоря за това, че в цялата игра има една такава екстремално досадна нотка на нещо от рода на „Black Lives Matter”. Дори и в най-разгорещената престрелка за противниците е възможно най-важно да сипят расови обиди по ваш адрес. Едва ли ще минат и 10 минути, без да чуете „negro”, без радиото да ви каже нещо за Мартин Лутър Кинг и тъй нататък. Да, тежкият расизъм е бил част от 60-те години на миналия век. Но това далеч не е било единственото нещо, свързано с този период. Ако съдим по Mafia III… не е така. Наистина чат-пат чуваме и нещо малко по-различно от радиата. Или от хората край нас. Но се усеща прекалено често как играта се е опитала да достави някакво политическо съобщение. Което е сериозен минус. Вместо да бъдем потопени в атмосферата на 60-те и расизмът да бъде някак по-елегантно вмъкнат... то имаме прекалено голям акцент на него. И прекалено малък фокус на всичко останало.

Е, все пак е забавно да чуете реплики на цивилни от типа на „Who gave that negro a gun?”.

Малко по-рано всъщност споменах за Вито, Касандра и Бърк. Именно това са трите ви дружки по време на Mafia III. При превземане на район вие можете да зададете на някой от тях да го управлява. Благодарение на това приходите на съответния мафиот се увеличават, а също и лоялността му към вас. Това не е всичко – Вито ви дава ъпгрейди на кръвта, ако залагате на него, Касандра – на оръжията, а Бърк – на автомобилите. И всъщност тук идва един интересен момент. Реално Касандра и Вито дават бонуси, които почти няма как да откажете. С тези на Бърк или без... е все тая. Аз не видях нищо смислено. Например едно от нещата, които ирландецът осигурява е възможност да изгубим моментално полицията. Но какво ме ебе това при положение, че куките са малоумни в Mafia III? И за какво са ми ъпгрейди на превозните средства? Поне аз не видях смисъл от тях...

В случай, че неглижирате някой от посоченото трио горе има сериозни последствия в сюжета. А аз съм почти сигурен, че късата клечка винаги вади Бърк...

Иначе цялото определяне кой да ръководи даден регион в Mafia III беше доста рекламирано, но реално погледнато е без значение в играта. Просто леко усложнен начин да се сдобиете с няколко пасивни ъпгрейда. Не е нещо невиждано едва ли не. Да, изглежда добре как е представено кинематично. Как заставате на една маса с Касандра, Бърк и Вито, всеки ви обяснява защо е най-добрият и вие накрая давате крайното си решение... но чисто откъм геймплей е все тая.

[caption id="attachment_68117" align="aligncenter" width="525"] При безполезната полиция почти всичко, което Бърк предлага е... тотално безсмислено[/caption]

И единственото, за което не отделих време са автомобилите. Като всъщност тук няма какво толкова да кажа. Управлението им е далеч по-аркадно и дървено от това в Mafia II (дори и да изберете „симулатор“ в настройките). Не само това, но и щетите са съвсем различни. И да се врежете челно някъде с почти максимална скорост... не става нищо особено. В GTA V изхвърчате от автомобила и е чудо, ако оцелеете. В Mafia III губите малко кръв и толкоз. Която се регенерира за минимум време. Трябват няколко тежки челни сблъсъка, че да тръгне да се взривява автомобил. Май без да ме стрелят го направих... само един път. Дори и да карах като в Carmageddon.

Заедно с това в Mafia III има по-малък акцент на автомобилната част. Гонките са по-малко и доста скучни при положение, че с автоматичния мерник не се изисква буквално нищо откъм умение, за да отгърмим гумите на противник. С което дадено преследване приключва доста бързо. Като цяло автомобилите ги има, колкото да се разкарваме от една цел към друга през картата... много често с идеята да се губи време. Особено досадно е как някои мисии се състоят примерно от „Карайте 1 километър, докато видите Донован“, който ни казва три думи на кръст и после имаме – „А сега карайте още 2 километра, за да се подготвите за мисия“, след което – „Карайте още 1 километър до самата мисия“. Това си е плънка както и да го гледа човек.

Естествено и автомобилите не могат да се персонализират - точно така, както опцията липсва и при оръжията. Можем да призоваваме едно от шест возила в случай на нужда, но те се отключват според прогреса ни в играта и нямаме избор кое какво е. Наистина арсеналът покрива всички ситуации - джип, брониран кампион, бърз спортен автомобил, muscle автомобила на Линкълн и тъй нататък. Все пак в един момент човек му се иска да прибави нещо друго в гаража си... но не. Наистина можем да си караме една и съща кола дълго време (след края на мисия тя ни очаква прилежно паркирана на паркинга). Винаги има момент обаче, в който трябва да изоставим возилото си. Или то бива унищожено. И тогава усещаме, че пак се връщаме към предварително зададените ни опции.

Но както споменах преди няколко реда - Mafia III не акцентира толкова на автомобилната част. Возилата просто ни превозват от точка А до точка Б. И служат като метод за удължаване на кампанията... В Mafia II имаше преследвания, които идваха трудни и интересни заради управлението... не и тук. По-скоро са кинематични и служат за разнообразяване на кампанията, отколкото нещо друго.

И понеже изписах достатъчно, мисля... мога да кажа, че Mafia III е поредната игра, от която нямаше особена нужда. Няма почти нищо общо с предшествениците си освен съшити с бели конци връзки. Проблемите и на техническо ниво, и откъм геймплей са прекалено много. Реално единственото, което си струва да се усети е саундтракът, донякъде атмосферата и кът сцените. Само че плънката между важните за кампанията моменти започва да става толкова огромна, че в един момент скуката надделява отвсякъде.

Заедно с това по всичко изглежда, че Mafia IV няма да има в обзоримо бъдеще. При меко казано смесените отзиви за третата игра франчайзът изглежда издоен... и вероятно го очаква дълга почивка.