Въпреки цялата рекламна кампания относно No Man's Sky играта определено успява да разочарова на множество нива. Може би No Man's Sky заслужава по-скоро зелено, но заради всичките технически проблеми и гличове ще сложа сиво. А и в крайна сметка на детайли, различни от възможно най-високите заглавието далеч не е впечатляващо. Тук положението е добро. Ефектите биват, саундтракът е точно това, което се очаква от подобен тип игра. No Man's Sky предизвиква полярни мнения засега - а аз съм на мнение, че чисто откъм геймплей механики играта е екстремално повърхностна и омръзва за броени часове. Оттам нататък правите едно и също без никаква разлика и разнообразие. На някои безкрайния грайнд, който представлява No Man's Sky им допада. На мен - не. Чисто технически No Man's Sky е продукт с огромен потенциал. За съжаление обаче студиото Hello Games сякаш е прекарало много повече време, създавайки огромната си автоматично генерирана вселена, отколкото да мисли за... геймплей. В резултат имаме съвсем повърхностно изпълнение, заради което бих казал, че No Man's Sky е много по-блъзк до технологично демо, отколкото до пълнокръвна игра и то с толкова големи претенции, колкото самите Hello предявиха. Поредната жертва на хайпа ли е No Man’s Sky? Именно този въпрос можем да си зададем в момента. Несъмнено сте прочели първите ревюта за играта, поне половината от които са критични. Същото важи и за геймърите, които не са особено впечатлени – дори ако изключим сериозните технически проблеми за PC. Каквото и да се случи No Man’s Sky ще е разочарование. Особено при големите си очаквания. Но трябва ли да съжалим студиото Hello Games и да кажем – „О, горките, ама те искаха просто да направят една инди игра, но попаднаха в урагана на хайпа“.

Не. Просто не. Обикновено нямам навика да влизам с бутоните в краката на малки компании. Не виждам смисъл. Ако даден продукт не е на нужното ниво заради липса на бюджет и човешки ресурс, то е безсмислено да се пънеш и раздуваш каква помия е. Каквото са могли – направили са, опитваш се да вникнеш в есенцията и да видиш има ли все пак душа или напротив. Но при Hello е различно.

Първо, че имаха гърба на Sony и решиха да продължат разработката с екип от 15 човека, играейки картата на „малкото инди“. Сори, ама след всички реклами, които японците изсипаха за No Man’s Sky ми е екстремално трудно да повярвам, че са щели да откажат наемането на още 10, 15, 30 разработчици за Hello Games. И второ, от британското студио яхнаха хайп влака без да им мигне окото. Възползваха се от него – не и без огромно количество лъжливи и неспазени обещания. Примерно за наличието на мултиплейър – доказа се, че дори и двама души да са на едно и също място от една и съща планета, те не могат да се видят. Абсолютно всеки геймър е сам във вселената. И докато няма проблем в това... лошото е, че беше обещано друго. Че ще е възможно, макар и малко вероятно, двама души да се видят един друг.

Не, Hello не са бедните малки жертви, каквито се изкарват от някои хора. Не са сладката малка компания със само 15 души, сгромолясала се под напора на големите очаквания към продукта, който създават. Те помогнаха с пълна сила за образуването на хайпа. За раздуването на очакванията. И сега е време да си понесат последствията – а от тях едва ли ще може да се измъкне и харизматичния шеф на студиото Шон Мъри.

[caption id="attachment_65204" align="aligncenter" width="525"] Очаквате да видите това в играта? Недейте - мащабните космически битки, обещани и показани в трейлъри на No Man's Sky липсват... вместо това чат-пат ви атакуват шепа пирати и това е[/caption]

А какъв е основният проблем на No Man’s Sky?

Някак ми беше на пръстите да напиша „всичко“, но за да съм по-конкретен ще кажа следното – играта е технологично демо. За това как може да бъде изградена автоматично една колосална автоматично генерирана вселена. Която работи в някаква степен. Мащабът е налице. Несъмнено разработчиците са прекарали години, докато създадат алгоритмите си. Не че няма бъгове. Но реално онова, което предлага No Man’s Sky все пак е впечатляващо. И човек не би могъл да не си каже – „Какво ли щеше да бъде, ако имаше някакъв геймплей“.

Уви такъв липсва. Абсолютно всичко – или поне всичко, за което се сещам – налично в No Man’s Sky е грайнд под една или друга форма. И тук може би ситуацията опира до големия въпрос – фенове ли сте на MMORPG в жанра? No Man’s Sky получава и положителни отзиви, в които се говори за „зарибяващия“ геймплей. Е, аз не мога да видя това и грам. Но все пак знам, че има и хора, на които им прави удоволствие да грайндят. И то немалко. За тях No Man’s Sky вероятно ще е приятна игра. Можете обаче да сте сигурни, че ако не обичате грайнда няма почти никакъв шанс заглавието да ви допадне.

Вече съм готов да карам по същество, но нека се отплесна с половин идея настрани. Представяйки си, че всички са чели за No Man’s Sky и се чудят какво, по дяволите е това заглавие и защо хората толкова го коментират, то ми се струва е добре да раздуя накратко за какво иде реч.

Говорим за космическа игра, в която се обещава практически безкраен космос с над 18 квинтилиона автоматично генерирани планети. Основната реклама за No Man’s Sky беше тази, че никой от нас няма да стъпи на същата планета, на която приятелите ни Пешо, Гошо и Сашко – преживяването за всеки ще е уникално и различно.

Като стана дума за стъпване – заглавието е разделено на два елемента. Единият е хвърчането из космоса, а другият – цялостното разкриване на нови планети пеша. Можем да се катерим из планини, намираме подземни пещери, плуваме през морета и океани и тъй нататък. Заедно с това навлизането от космоса и излитането обратно се случва в реално време без никакви зареждащи екрани, което е супер.

И дотук с уводните думи. Които всъщност звучат яко, нали? Несъмнено. И нека кажа едно нещо – No Man’s Sky впечатлява в първите си два-три часа. Ние се намираме на неизследвана планета, като космическият ни кораб е разбит. Екипировката ни също е повредена – нито можем да изследваме дивата фауна около нас, нито нищо. Първите часове, в които и се учим как да цъкаме No Man’s Sky се прекарват именно в това – поправка на екипировката и космическия ни кораб.

[caption id="attachment_65976" align="aligncenter" width="525"] Не липсват и някои доста красиви гледки, разбира се[/caption]

Доколкото тази маргинална сама по себе си задача не звучи впечатляващо и реално опира до намиране на нужните ни ресурси... то разкриването на първата планета определено е „уау“ чувство. Мащабът е титаничен. Има всякакви извратени същества, растения, ресурси. Не знаем какво и къде да търсим. Обикаляме, губим се, пропадаме в подземни пещери, опитваме се да намерим пак къде е разбитият ни летателен апарат. Колкото и далеч да скитаме не виждаме край на планетата и се уверяваме, че е определено огромна. Изследваме различните видове пред нас... може би и намираме нови такива, с които никой не се е срещал. Качваме ги в космическия атлас, даваме им собствени имена. Тип булгарикус яжтемикурикус. Забавно, а?

Това не е всичко. Срещаме и различни извънземни... които пък си имат собствени езици, които не разбираме. Дават ни някакви опции в диалог... ако изберем грешната ни се изнервят, а при правилна ни дават различни награди. Казваме си – „Баси мамата, тоя No Man’s Sky ще го играя десетки часове, не, стотици“.

След това пък излитаме в космоса. Тръгваме да разкриваме и останалите планети в първата система, в която се намираме. Влизаме в първата си космическа станция...

...и оттук нататък No Man’s Sky започва да тръгва надолу, а с всеки следващ час положението става по-скучно и по-скучно и по-скучно и още по-скучно. И по-скучно. Защо?

Понеже играта е точно това, което на теория не трябва да бъде. Екстремално еднообразна. Доста вероятно е още втората планета, на която кацнете да е прекалено подобна на първата. Откъм цялостен вид, фауна. Да, едни планети са снежни и по-бели, други са зелени, трети са червени, пети са лилавеещи и всякакви други цветове. Но моделите са почти същите. Основните ресурси изглеждат по абсолютно идентичен начин и се намират в непроменен вид из цялата „безкрайна“ вселена. Не само това, но и сградите на извънземни раси, които са няколко на брой са идентични. Има няколко стила архитектура за всяка от тях – да. Но когато обиколите една планета сериозно и видите сигурно сто или хиляда тотално идентични постройки... ами, става досадно.

И докато в първите часове си мислите, че причината е във факта, че се намирате в същата звездна система – логично е планетите и расите в нея да са до някаква степен еднакви, нали – то колкото повече хвърчите из космоса, толкова повече се уверявате, че разлики няма. Въпросът е дали ще кацнете в зелена или кафява планета, дали ще има постройки от цивилизация А, Б или В на нея, дали ще има повече или по-малко ресурси. Но нищо повече. След не толкова много часове си казвате – „Това вече съм го виждал“. А нататък просто навлизате в еднообразието.

Забавното е, че изгледах някакви видео ревюта от No Man’s Sky, в които са показани куп различни планети... които изглеждат същите като онези, на които се разхождах и аз. Просто такова впечатление оставя играта. И няма как иначе. Най-интересните неща са едни и същи – ресурсите, които трябва да фармите, базите, които посещавате, за да намерите някоя нова крафтинг рецепта например и тъй нататък. Всичко останало е автоматично генериран безкраен пресечен терен.

[caption id="attachment_65977" align="aligncenter" width="525"] Това е гледка, с която ще свикнете в No Man's Sky... тъй като ще прекарате десетки часове, взирайки се в камък, който бавно разрушавате с инструмента ви за миньорстване[/caption]

Заради което спокойно казах в началото – количеството е много по-важно от качеството. Винаги. Това е същото като в Diablo II някой да каже, че има 18 квинтилиона различни карти. Да, комбинациите са толкова много, че дори и човек да е играл хиляди часове пак може да се изгуби. Но все пак говорим за еднакви нива. С еднакви текстури, модели и сгради. Просто всичко е разбъркано всеки път, когато ги цъкаме. Толкоз. Но това, че сградата А се намира един път в средата, а друг път в ъгъла на картата не означава, че виждаме нещо изцяло ново и специално.

Естествено няма как човек да очаква някакво безкрайно "истинско" разнообразие от No Man’s Sky. Не можем да се надяваме едва ли не изкуствен интелект ръчно да ни изгради милиарди, трилиони уникални модели. Това е научна фантастика. Но в абсолютно всеки случай бих приел „класическия“ подход – да бъдат направени примерно 20 или 30 различни типа планети с по-малки размери, които да са копнати и пейстнати десетина пъти, отколкото да има квинтилиони... които реално са един-единствен разбъркан клонинг. Най-малкото в единия случай знаеш, че ще има някакви тайни за разкриване, нещо, което човешка ръка е оставило, за да намериш. В No Man’s Sky подобна тръпка няма.

Но какво все пак можем да правим, кацайки на нова планета?

Макар и основното нещо да е копането на ресурси, за него ще говоря нататък. Вместо това ще раздуя с другите елементи.

[caption id="attachment_65970" align="aligncenter" width="525"] Всички космически станции изглеждат точно така: едно огромно хале с две вратички, водещи до миниатюрни по размер помещения[/caption]

Нещо, което се рекламираше доста беше откриването на нови животински видове във всяка планета и добавянето им в огромен космически каталог. Истината е обаче, че тази задача омръзва бързо. Първо – защото има доста видове и едва ли някой ще си играе да именува всеки от тях, не и след 2-3 часа геймплей и второ... повечето от тях са супер еднакви. Да, има прилично разнообразие – ама като видиш десетата си 10-метрова антилопа с леко по-различна глава от предходните 9 и някак ти става едно такова... никакво. Първият път има тръпка, специален момент. Оттам нататък ефектът се губи. Също така наградите за добавяне на същества в космическия атлас не са никак внушителни откъм финансови приходи. Да, можете цялостно да разкриете дадена планета и тогава се получават нелоши пари. Но това пак си е задача тип грайнд, която не ми се понрави по никакъв начин. А и винаги съм ненавиждал да съм достигнал 90% разкритие и да търся някоя хлебарка като изоглавен, че да ударя блянуваните 100%.

Освен това можете да обикаляте планетите и в търсене на крафтинг рецепти, с които можете да екипирате себе си или космическия кораб с нови технологии. Може би на всяка от тях има останки от модули на разбили се космически кораби. Намирайки такъв на случаен принцип получавате крафтинг рецепта.

Друг метод за добиване на крафтинг рецепти е контакт с интелигентни цивилизации. На някои планети такива няма (или поне не успях да ги открия!), но в повечето са налични. Интересно е, че всяка раса си има свой език, който трябва да научите. Ако не го знаете виждате куп думи, които не значат нищо и трябва да изберете някоя опция от налични две или три в диалог. Колкото и късмет да имате това не е добър вариант – а и дори да знаете десетина думи шансът ви да разгадаете какво точно се изисква от вас се увеличава драстично.

[caption id="attachment_65955" align="aligncenter" width="525"] Извънземен с таблет - гледка, която ще видите стотици и хиляди пъти в No Man's Sky[/caption]

Заедно с всичко това можете да намирате монолити или пък изоставени съоръжения. Те отново (с малки изключения) включват лесни пъзели, пряко обвързани с това колко сте запознати с конкретен език. При успешно решение получавате крафтинг рецепти, специални предмети, нужни в крафтинга или пък още думи от дадения език.

И... май това горе-долу е всичко, за което се сещам? Дори и да има нещо, което пропускам, то не е от толкова основна важност, колкото посочените неща.

Фарм на ресурси. Фарм на крафтинг рецепти. Фарм на думи от даден език. Светата троица на No Man’s Sky.

Нека започна с езиците. На теория нещата звучат интересно, особено в началото на играта, когато не знаете и една дума. Опитвате се на късмет да познаете нещо, чудите се как да си подобрите речника, с всяка нова дума ви става едно такова приятно, когато разгадаете какво иска извънземен от вас... след това обаче виждате, че за да намалите фактора късмет и гадаене трябва фарм. Под каква форма?

[caption id="attachment_65978" align="aligncenter" width="525"] Единственото нещо, по което се отличават корабите е броят на слотове в инвентарите си... скиновете са различни, ъпгрейдите също, но стига да имате правилните крафтинг рецепти можете да екипирате всеки кораб с всичко[/caption]

Споменатите по-рано монолити имат по няколко камъка, научаващи ви на извънземни думи. Почти всички от тях ви представят пред някакъв мини пъзел, който ако познаете получавате още знание за даден език. Така за цялостна ефективност трябва да намирате въпросните монолити, да летите до тях, учите думите. Алтернативен вариант е в космическите станции – там винаги има извънземен от една от расите; ако имате добри отношения с нея можете да инвестирате някой ресурс от рода на въглерод, за да научите нова дума.

Какво е общото между двата метода? Да, става дума за фарм. Който всъщност е обвързан помежду си. Давайки верни решения на въпросите, докато сте на дадена планета и отношението на дадена раса към вас се покачва. Което ви дава възможност да се качите в станцията и ударно да научите много от нейните думи. Тоест нещо звучи яко на теория, но всъщност е еднообразна и втръсваща до уши задача.

Говорих за крафтинг, нали? Е, в No Man’s Sky е на съвсем базово ниво. Получавате рецепта за нещо, което изисква да изфармите ресурси X, Y и Z. Събирате ресурси X, Y и Z. Натискате копчето за създаване и точка. Няма някакви нива на крафтинг, някакви ролеви системи, ъпгрейди за ефективност и т.н. Съвсем елементарно ниво.

Най-шибаното е обаче, че рецептите за крафт ви падат на тотално случаен принцип. Една от най-ранните планети, които обиколих доста рано ми осигури какви ли не ъпгрейди дори и от по-високи нива. След известно количество часове обиколих друга планета, която пък ми даваше ниски такива, които вече бях научил. Онова, което търсех в един момент беше ъпгрейд на hyperdrive-а на кораба ми, за да хвърча по-бързо до центъра на вселената, която е целта на No Man’s Sky. Получих какви ли не други неща, но не и точно това! В крайна сметка просто отидох до космическата станция и си купих нов кораб с инсталиран този ъпгрейд...

[caption id="attachment_65948" align="aligncenter" width="525"] Ъпгрейдите на multi-tool-а се намират из стените на изоставени или населени бази из планетите - вие трябва просто да обикаляте като изоглавени и натискате E, докато намерите всичко, което ви е нужно[/caption]

Да, наистина има начин за търсене на по-конкретни рецепти. Примерно останките от космически кораби ви дават ъпгрейди за тях. Из различните станции на планетите, независимо изоставени или не, има рецепти за вашия multi-tool (едновременно пушкало и инструмент за добиване на ресурси). Че дори и опции да си купите просто по-добър такъв наготово. Но... пак говорим за фарм. Пак говорим за скучно обикаляне. Например хвърчане с бавна скорост с космическия ви кораб възможно най-ниско и търсене на определена сграда. На теория това трябва да е нещо приятно и отпускащо, но с нелепото управление е по-скоро изпитание на нервите...

И идва време за фарменето на ресурси. Ах, фарменето на ресурси. Насочвате вашия multi-tool към скала, храст, дърво, кристален обект или нещо друго. Задържате левия бутон на мишката. Отпускате за секунда левия бутон на мишката, за да не загрее оръдието на труда ви. После пак задържате левия бутон на мишката. И така докато скалата не се пренесе в чантата ви. Браво! Сега е време да намерите следващата скала, за да повторите упражнението.

Колко пъти? Докато не ви свършат нервите, естествено!

Фарменето на ресурси е до някаква степен интересно първите часове. Причината е, че не знаете кое какво ви осигурява и все още откривате нови неща. Например това, че най-често под земята има големи залежи на плутоний (който е нужен за двигателите на кораба ви, докато летите в атмосферата на планета). Цинкът, който е ключов елемент за създаването на антиматерия, която ползвате за пътуване между системите винаги е под формата на малки храсти. Въглерод се добива най-лесно чрез унищожаване на големи дървета. И прочее, и прочее. Първите часове е интересно, защото не знаете логиката на генератора в No Man’s Sky. После започвате да я схващате.

И тук има един любопитен елемент. От една страна е добре да знаете кое къде е. Примерно на една от планетите ми свърши плутония, което значеше, че нямаше как да излетя от нея с космическия си кораб. На конкретното място много рядко виждах този иначе ключов ресурс. Все пак знаех, че все някъде има подземна пещера с плутоний. Започнах да търся точно това. И след пет минути я намерих. Беше яко, че знаех какво да търся, но не бях сигурен колко плутоний има на цялата планета. Но благодарение на знанието ми го намерих.

От друга страна... ами, губи се чувството на откривателство. Просто защото навлизам в една от 18-те квинтилиона планети и вече знаем идеално кое къде се намира и как да го търся!

Нека се върна на самото фармене на ресурси. То представлява просто един безконечен, екстремално скучен грайнд без никаква интрига. Поне да имаше нещо като мини игра, което да определя колко ресурс ще извадим от някой камък. Нещо, което да задържа интереса ни. Не, буквално се чудех топките ли да си почеша или какво, докато чакам да счупя поредната скала.

Каквото и да правите – всичко опира до грайнда. На много планети например предпочитах да прехвърчам с кораба си, докато не видя някой голям залеж на редки ресурси като злато и измисления Emeril. След това слизах, изкопавах го, пак се качвах в кораба и обикалях. Уж трябваше да е по-интересно от това да търча наляво-надясно из планетите със същата задача. Ами, пак след половин час стана унищожително скучно.

В други случаи решавах, че е по-добре да крафтвам предмети и да ги лансирам на пазара. Някои от тях се правят с лесни за намиране съставки – например едното гориво, налично в почти всички астероиди, с които е изпълнен космосът. И пак не! Дори и когато се опитах да си намеря някое по-разчупено занимание в No Man’s Sky – от типа на намиране на ресурс А от планета, на ресурс Б от космоса плюс крафт на предмет В за продажба на пазара... пак скуката ме обхващаше с фантастични темпове.

Няма интрига. Само и единствено грайнд. Безкраен и безконечен.

Ако трябва да съм честен имаше и моменти на леко удоволствие. Например когато се натъкнах на една планета с високо ниво на сигурност. Което ще рече, че роботизираните пазачи (sentinel-и), налични на всяка планета, бяха изключително агресивни. Дотолкова, доколкото откриваха огън само като ме видят.

На въпросната планета имаше рядък ресурс – някакви перли, които се продаваха за солидни суми на космическия пазар. Вдигайки всяка от тях обаче автоматично ме нападаха два стандартни sentinel-а – те са малки летящи роботчета, плюс трети – механично куче с големи щети. Първия път едвам се измъкнах от тях, преди да ме убият. Имаше... тръпка. И докато копах други редки ресурси от същата планета – както си задържам скучновато левия бутон на мишката по посока на камък и изведнъж някакъв sentinel идва и открива огън. Някак се разчупваше цялостното еднообразие. И ми показа, че No Man’s Sky можеше да не бъде толкова бездушен грайнд.

Подобни планети обаче са изключението. А и дори при тях всичко се връща в познатия коловоз бързо. Например аз започнах да се местя през 100 метра с космическия ми кораб, крада 1-2 перли и търча бързо обратно към него. Рискът беше почти нулев, а излитайки и мърдайки с още 100 метра настрани sentinel-ите ме изгубваха.

А ако се чудите какви са почти всички останали планети в No Man’s Sky, то отговорът е... такива с куп пасивни sentinel-и и не по-агресивни диви животни. Първите 20 часа пред играта дори не знаех, че нещо може да ме нападне! Всичко е толкова пасивно и съответно... бездушно. Вървя си из планетата, копам си ресурси и не става нищо.

Откривателство? Аз очаквам да има някаква интрига. Приключение, риск. Не просто да вървя напред и задържам F при вида на поредното страхливо животно , че да го добавя в космическия атлас... а именно това предлага No Man’s Sky.

[caption id="attachment_65958" align="aligncenter" width="525"] Независимо дали сте на повърхността на планета или в космоса... терминалите за търговия изглеждат изцяло еднакво[/caption]

Някои хора наричат играта „сървайвъл“. По дяволите? Какво ще рече сървайвъл при положение, че няма какво да те отсървайвне? В една от планетите имаше някакви животни, дето ме нападаха. В един момент спрях да ги трепя и просто прелитах напред с ракетната раница. При фактическата липса на AI от гадовете и сериозно пресечения терен почти навсякъде не е никак трудно да се „откъснеш“ от тях. Така дори и шепата агресивни гадове са повече малко досадно препятствие, отколкото някаква опасност.

Някой би казал – „Ама то всяка планета си има специални атмосферни условия – мраз, бури, радиация, огромни жеги, токсичност – ако ти падне защитата на скафандъра и умираш“. Да. Ама само на теория. Нямаше нито един момент, в който дори и да е имало далечен шанс околната среда да ме убие. Дори и да се отдалечим много от кораба си винаги има ресурси, с които да си презаредим щитовете. А на всяка планета, която посетих има предостатъчно начини те винаги да са пълни. Основно под формата на намиращи се под път и над път ресурси. Дори и някое ниво като жега, токсичност и прочее да е стигнало критични граници, то в рамките на няколко минути можете да се спасите. И то ако не намерите подслон, каквито има немалко.

Беше яко как в една от презентациите Шон Мъри, вече споменатият шеф на Hello, ни показа как дойде буря и трябваше да се скрие в някаква пещера, докато тя отмине, за да не загине. Казах си – „Баси якото“. Само дето в реалност можете да се разхождате като Терминатор без да ви боли гъза и да събирате ресурсите, за да е винаги топло/хладно/неотровно на героя ви.

Накратко – в No Man’s Sky няма никаква интрига. Трудността е прекалено ниска. „Сървайвъл“ елемент няма, защото няма какво да ви погуби (с много, много малки изключения). И играта страда сериозно от това.

[caption id="attachment_65968" align="aligncenter" width="525"] Не съм чел в интернет и за един човек, който да намира космическата карта за нещо полезно, специално за PC[/caption]

Така в общия случай имах чувството, че цъкам... пешеходен симулатор. И това всъщност не беше далеч от реалността. Кацаш някъде, ходиш 100 метра, обираш каквото има откъм ресурси и се връщаш – я с търчане, я с прелитане благодарение на ракетната раница. Естествено опция за телепортация обратно до кораба няма – защото защо да има? Заради което винаги трябва да сте близо до него – на една от планетите ходех сигурно половин час с надеждата да намеря търговска станция (те ви дават възможност да си телепортирате кораба до тях). Е, такава нямаше. А също и лесен начин да се върна до летателния си апарат. Което означаваше, че още половин час се връщах пеша. Сред куп скучни, еднообразни, пасивни същества. Цъках някакъв безличен, абсурден платформър без каквато и да е интрига. Прескочи тази пропаст, прелети оттук дотам...

И лошото е, че No Man’s Sky в общия случай дори не е красив. Генератор като генератор... няма ли я човешката ръка, за да ви спре дъха останалото е слаба ракия. Еднакви скали, планини, континенти дори. На всеки 2-3 часа виждах нещо ново, покрай което да си кажа „уау“, но само за момент. За минута, две. И после пак – еднообразие – такова, което виждах отвсякъде.

Или с други думи – дори като пешеходен симулатор No Man’s Sky не се справя страхотно.

Изобщо не говорим за това колко шибано еднакво е всичко. Сградите примерно са нещо от рода на десетина модела или нещо такова. Айде, да кажем общо двайсет. И където и да влезете в тях из 18-те квинтилиона планети... всичко е еднакво! Особено абсурдни са населените, в които винаги има един шибан извънземен на стол, който държи шибан таблет. Един – не два, три, пет или петдесет. Този въпросен извънземен ви отправя някакво задание с евентуалната опция да получите награда.

Едва ли има нужда да казвам колко е скучно, когато гледате отново и отново и отново и отново същите еднакви няколко сгради. С шибания извънземен с таблет в тях. А за космическите станции не говоря – един от шотовете в статията показва как изглеждат. Всички са абсолютно идентични, всички до една. Има един процеп, в който влизате, както и две врати. Дясната винаги ви отвежда до... о, да, сетихте се – извънземен с таблет, намиращ се в екстремално малко помещение. Има и терминал за търговия... същият като тези, налични на всяка планета. Ето това представляват великите космически станции! Общо взето те са полезни дотолкова, доколкото на тях кацат произволни други извънземни, с които можете да търгувате и чиито кораби да купите.

Не само това. Всяка планета в галактиката е населена от едни и същи sentinel-и. Огромно количество от растенията са еднакви в една или друга степен - имат различни цветове, размери, някакви леки разлики в моделите. Но винаги е лилаво дърво или десетметрова гъба или нещо от рода. Плюс основните ресурси, които винаги са еднакви и налични на всяка една планета, независимо от всичко. Което несъмнено води до чувството "аз това съм го виждал някъде май".

А животните? В трейлъри ни показваха какви ли не такива. В реалност... ситуацията е разочароваща. Чат-пат виждаме някакви титанични гадове, но поне аз се натъквах почти винаги на всякакви видове антилопи, крави и извратени версии на тиранозавър рекс. Всички от които с различни мащаби - с височина от един до двайсет метра, но не толкова различни, че да си кажа "баси якото". В интерес на истината един Spore, появил се доста отдавна се справяше несравнимо по-добре с генерирането на случайни същества. Наистина това беше кажи-речи единствената цел на играта... но все пак.

Преди да премина нататък обаче искам да приключа темата за планетите в No Man’s Sky. С какво ще се зачудите? С това, че поне аз не видях да има и една наистина необитаема планета. Пълна мистерия е например защо във всяка една от 18 квинтилиона има шибани sentinel-и. Дори и на най-забитата в гъза на цялото съществуване планетчица.

Също така е мистерия защо на всички планети има останки от космически кораби, изоставени (или населени) станции. Да не говорим, че навсякъде виждате прелитащи нон-стоп NPC-та. Никога не усещах, че откривам някое място, което никога не е било виждано. Напротив – всяка планета имаше прилични до значителни следи от живот.

Което всъщност е абсурдно – No Man’s Sky ми казва „Ти току-що откри еди кой си невиждан и нечуван никога вид“ и същевременно виждам как над мен прелитат 10 космически кораба, а на планетата има сигурно 1000 станции с шибани извънземни с таблети.

Хем всичко е толкова пасивно и статично, хем и никога не оставаш с впечатлението, че си наистина сам на точно конкретно място. Че се намираш в забравена от бога планета на края на вселената.

Нека продължа напред, раздувайки още за търговията. Каквато всъщност няма. Отивате до терминал =>  избирате какво искате да продадете => натискате Sell. Точка. Няма някакво пазарене, няма различни цени според системата – стандарт за космическия жанр. Надявате се да купите много ресурси от една станция, да прелетите и да ги продадете с надценка в следващата? Греда - подобно нещо няма. Фармиш и продаваш. Сякаш играеш екшън RPG.

Но какво тогава можете да купувате с парите, реализирани чрез продажбата на ресурси, които сте изкопали?

От една страна това са космически кораби. Които се различават единствено по това... колко слота за носене на ресурси/екипиране на ъпгрейди имат! Да, точно така. Това е всичко. Стартирате с кораб, имащ около десетина слота и след това си купувате нови с повече на брой. Дори и няма различни класове машини! В един момент ми стана интересно и погледнах колко слота има кораб с модел на онзи, с който започнах No Man’s Sky. Става дума за някаква летяща барака метър на метър, в която има едно място за пилота и толкоз. И какво се оказа? Че това корабче може има почти максимален брой слотове. Ташак.

Да, има няколко условни класа кораби. Но те се различават единствено по наличните стандартни технологии в тях. Които можете да премахнете ако решите и да екипирате нови, стига да имате крафтинг рецептите. Най-важното нещо в No Man's Sky обаче е колко слота инвентар имат космическите машини и нищо повече.

Всъщност именно това е един от огромните минуси на No Man’s Sky. Фарменето е отвратително скучно, но онова, което можете да си купите с него не ви носи никакво удоволствие. Все едно да бачкате като животни, за да можете да си купите след това мухлясал хляб и бутилка Мераклийско. Корабите имат просто различен брой неща, които могат да носят. Ъпгрейдите им се добиват чрез безмозъчно, безкрайно обикаляне на планети в търсене на станции или останки. Когато си купите нещо по-яко чувството е... ами, почти никакво. За мен. Защото No Man's Sky е успял да изсмуче всичко от мен. То всъщност дори когато стане момент за ъпгрейди пак трябва да обикаляте като изоглавени и фармите ресурси за тях...

[caption id="attachment_65967" align="aligncenter" width="525"] Освен чат-пат агресивни животни най-често из планетите ще ви занимават тези sentinel-и, които са адски лесни за убиване поне на PC[/caption]

А и замисляйки се още малко - каква е цялата логика на No Man's Sky? Фармиш като луд, за да си купиш кораб с повече слотове, за да складираш изфарменото. И да си спестиш някое и друго посещение до поредния космически терминал, в който ще продадеш всички ресурси и предмети. И после повтаряш упражнението... безумно.

Продължавайки по темата за корабите искам да отбележа едно нещо – покъртителното управление. Разбирам преследването на максимално опростен модел – нямам проблем в това. Обаче докато се опитвате да прелитате бавно възможно най-близко до повърхността на някоя виждате за какво става въпрос. Нито може да се намали почти до състояние на кръжене над дадена точка, нито камерата може да се насочи директно надолу. Трябва да правите някакви маневри с накланяне на кораба, за да видите дали базата, която се намира точно под вас е от типа, който ви е нужен... което води до абсурдни автоматични пируети (понеже в No Man’s Sky няма как да разбиете кораба си в земята).

Именно недъгавото управление ви пречи да се насладите на планетите. Никога корабът не се държи така, както вие искате. Някой би казал – „Това не е симулатор“. Окей. Но това не значи, че корабите трябва да се държат толкова отвратително зле. Не значи, че трябва да е толкова трудно да се държат така, както искаме.

А, да, в играта има и битки в космоса... които са изпълнени толкова повърхностно, че не е истина. Чат-пат от нищото ще ви нападнат някакви пирати, за да ви свият плячката. Вие управлявате кораба си само с мишката, с която се прицелвате. Оттам нататък зависи дали сте екипирали някое по-прилично ниво на оръжия (които са два вида - лазер за битки и нещо като бавна картечница за фармене на астероиди, с която можете да пуцате и по лошковците). Битките... се определят горе-долу от това дали сте направили няколко ъпгрейда на кораба си и толкоз, като не носят удоволствие... подобно на всичко друго в No Man's Sky.

Говорейки за ъпгрейди на корабите, те не са особено много. Освен споменатите два типа оръжия имате щитове, радар и двигатели за подобряване. В системата няма никаква дълбочина - най-важното естествено е на шанс да ви се падне нужната рецепта и след това да изфармите ресурсите, за да я приложите.

Освен сухите космически битки има и такива по повърхността на планетите с вече споменатите sentinel-и. И тук имате опция дали да гърмите със специално насочено към унищожението оръжие или пък миньорския ви лазер. Аз избирах второто – дори с малко ъпгрейди унищожавате роботизираните пазачи адски бързо и не ми се инвестираха още слотове в другата приставка.

Слотове ли казах? Да, вашият multi-tool също има определен брой такива. И купуването на по-хубави версии ви дава... още слотове за ъпгрейди. Яката работа!

И като стана дума за това и вашият exosuit също се ъпгрейдва с купуване на още слотове. Това се случва в пръснати из виртуалния свят drop pad-ове. Всъщност ъпгрейда на вашия exosuit е от ключова важност понеже... инвентарът в No Man’s Sky е минимален!

Съобщението, че нямате достатъчно място се среща толкова често, че не е истина. Почти винаги нямате достатъчно места за ресурси, колкото и често да разпродавате. Чак след десетки часове фармене при купуване на по-хубави кораби ситуацията някак се нормализира.

Може би минималният инвентар цели да ви донесе някакво чувство на прогрес, когато спрете да виждате надписът „няма място, бейби“ през половин час. Не знам, но е просто дразнещ. Особено и при положение, че разните скъпи предмети, служещи като съставки за по-хубави ъпгрейди на кораба или функционалността на вашия multi-tool няма как да се съхраняват. Щеше да е добре да има някаква опция да си пазите поне само тях, ако са ви нужни нататък. Но не. Може да сте получили 10 бройки от нещо и то да ви потрябва нататък (когато научите дадена рецепта), но да сте ги продали, защото не сте сигурни дали ще ви е нужно.

И защото нямате шибано място в инвентара. Който, апропо, се споделя и с ъпгрейдите на кораба/костюма/multi-tool-а, тоест постоянно трябва да мислите дали искате да носите повече или да сте по-ефективни. Специално скафандърът ви е задължително да се подобри с по-добри ракетна раница и по-бавно изморяване при спринт... понеже иначе No Man’s Sky става още по-скучен и муден, отколкото нормално е.

А, да, на всичкото отгоре нерядко енергията все на нещо свършва, с което пък трябва да фармите съответния ресурс за нейното презареждане. Я на скафандър, я на двигател на корабите, я на multi-tool, я на друго. Сървайвъл би казал някой, аз бих отбелязал – досаден микромениджмънт.

И понеже мисля покрих почти всичко в No Man’s Sky идва основният въпрос – каква е целта?

Да стигнете до центъра на вселената. Това научаваме от историята на играта, която е достатъчно лоша, че човек да си зададе въпроса дали и тя не е автоматично генерирана. Вие се носите по пътя на вашето Пътешествие, че да стигнете финалната точка, която е... абе, ако искате „голям спойлер“ можете да видите за какво иде реч в YouTube... но накратко говорим за поредното разочарование.

Търсейки центъра на вселената вие трябва да прескачате между различните галактики. При положение, че в началото сте на 180 000 светлинни години от центъра, а първият ви hyperdrive може да ви закара на галактика на 100 светлинни години, то очевидно са ви нужни ъпгрейди. Нищо не ви пречи да скочите 1800 пъти с първия двигател – ресурсите, нужни за крафтване на антиматерия са най-често срещаните в играта и се намират практически на всяка планета. Все пак е по-разумно да се сдобиете с читави двигатели.

А това става с фармене. Много, много, много. Копаете ресурси, продавате ги... и пак, и пак. Купувате кораби с повече слотове, с което намалявате броя на посещенията до търговеца за продажба на ресурси... но нищо повече. Сдобивате се с по-добри двигатели, после фармите в колосални количества горивото за тях, за да прескочите няколко хиляди или десетки хиляди светлинни години. Повтаряте упражнението, докато изкарате до центъра.

[caption id="attachment_65973" align="aligncenter" width="525"] Има немалко подобни загадки из планетите... но докато не изфармите достатъчно думи решаването им е в една или друга степен базирано на шанса[/caption]

Хубаво е все пак, че в един момент можете да останете повечко на някоя планета, ако ви хареса. Ако има по-редки ресурси и ви се нрави откъм външен вид. Аз си бях застанал на една своеобразна Земя с голям, як океан и куп островчета. Беше от по-красиво генерираните планети в No Man's Sky. Прекарах към десетина часа на нея. И за това време бях изпомпал сигурно 1/100 или дори по-малко от ресурсите на нея. Защо? Планетите са огромни.

Не, наистина. Нека поне това да го сложа като един голям позитив в No Man’s Sky. Ако трябва да направите една обиколка само с ходене... не знам колко време ще отнеме. Вероятно реални дни? Дори и с летене в атмосферата отнема адски дълго, докато направите обиколка... като цяло е горе-долу невъзможно или поне би отнело драстично време да изпомпате ресурсите само от една планета. Което е доста яко.

Но тук се връщаме пак към всичко останало в No Man’s Sky. Няма каквато и да е ясна структура в каквото и да е. Прекарвайки примерно 10 часа на една и съща планета и трупайки пари вие ще намирате все по-хубави и по-хубави технологии. Поне по мои впечатления няма някакво максимално ниво, което да се пада в дадена локация. Всичко е възможно по всяко време. Несъмнено има някакъв начин за следене на прогреса ни. Може би според това колко пари имаме в даден момент ни се падат по-хубави неща? Със сигурност из космическите станции идват по-скъпи и по-скъпи кораби с натрупване на богатство. Вероятно е същото с технологиите, не знам. Ще ми трябват още часове, за да го потвърдя.

Есенцията е, че можете да прекарате и 30 часа на някоя от началните планети, с които да натрупате нелоши пари суми и яки ъпгрейди. Да, за по-голяма ефективност ви трябват ъпгрейди на двигателите, които да ви закарат до най-фешънските планети с най-редките и супер скъпи ресурси.

Но при всички случаи се губи чувството на „откривателство“, когато не сте ограничени по някакъв начин. От нищо. Когато дадени кораби или оръжия не са налични само в тази или онази част от вселената. Или ъпгрейди. Когато още в самото начало можете да се екипирате достатъчно добре, а нататък просто се концентрирате върху по-ефективно фармене на ресурси, за да можете по-бързо да стигнете до центъра. Не знам дали аз пропускам нещо, но така и не разбрах в кой момент трябва да дойде удоволствието.

Определено не съм сигурен защо No Man’s Sky е реализиран по този начин. От една страна изглежда толкова елементарен с причина – да се отвори към максимално количество хора. Но пък от друга – то няма каквито и да е геймплей механики! Технологично играта е обещаваща. Ако имаше някакъв начин планетите да не са толкова еднообразни, ако имаше повече неща за правене можехте да сте сигурни, че No Man’s Sky щеше да е събитие в гейминга. Но в момента... е грайнд симулатор.

Всичко, което можете да правите е да фармите. Натискате E, когато видите някоя отломка, за да получите технология. Натискате левия бутон на мишката, за да изкарате ресурс. Без да правите нищо друго. Не се изисква никакво умение за почти всичко. Няма геймплей. Единствено елементарните битки със sentinel-ите и редките космически конфликти включват някакво действие. А, да, също така и своеобразните пъзели, които можете да разрешавате с извънземните по планетите или на монолитите... само че и техният евентуален успешен завършек е базиран на това колко думи от даден език сте изфармили вече.

Фарм, фарм, фарм.

Времето за финалните редове наближава, но преди това по традиция – графика и звук.

Визуално No Man’s Sky е като цяло прилично изглеждащ. Не е точно "красив", а онези, които не си падат по шаренията със сигурност няма да го харесат. Все пак надут на макс No Man's Sky е окей.

Това е обаче докато не осъзнаете, че различните текстури и модели са прекалено малко, в който момент еднообразието ви обхваща отвсякъде. Чат-пат No Man’ Sky успява да произведе емоция тип „уау“ във вас, но рядко. С всеки следващ час еднообразието ви завладява с все по-значителни темпове.

Не само това, но и космосът... ами, не е красив. Прекалено копи и пейст ми идва. Помня едно време пред Freelancer как заставах в центъра на някоя звездна система и просто гледах наляво-надясно... планетите, астероидите, слънцата, хилядите космически декорации, на които даже не знам астрономическите имена. Беше толкова шарено и красиво. В No Man’s Sky е... много постно. Имаме безброй звезди и планетите в системата, в която се намираме, но освен тях... почти нищо. Да не говорим, че и станциите приличат буквално на гъзове не само отвътре, но и отвън. Някак космосът е екстремално сух и постен. Може би заради автоматичното генериране, а може би и заради липсата на достатъчно модели и текстури за повече декорации? Не знам.

Като за капак играта е отвратителна технически за PC. Проблеми колкото щеш. Крашове от различен характер. Пропадания в земята. Спадове на фреймрейта до 10 кадъра в секунда без причина, които се оправят единствено с излизане в Windows. И толкова на брой малки гличове, че не е истина. Не бих използвал думата „руина“, защото все пак играта се цъка предимно добре. Но на всеки час и нещо ми се случваше нещо, изискващо рестарт на No Man’s Sky. Или директен краш. Или пропадане в земята, от което няма измъкване. Или споменатото падане на кадрите до 10, който проблем е срещан при адски много хора, доколкото четох из нета. Вероятно съм рестартирал No Man’s Sky заради един или друг проблем над 20 пъти. 30? Нямам идея. Но положението си е гадмп. А гличовете пък вече са съвсем различна и не по-малко мащабна тема...

Именно поради комбинация от всичко давам оценка сиво на No Man’s Sky, иначе щеше да е по-скоро зелено.

Звук – тук положението като цяло е добро. Саундтракът е приятен – отпускащ когато не се случва нищо и по-динамичен при много редките битки. Ефектите като цяло са добри, макар че някак фауната звучи прекалено еднообразно, ако изобщо издава някакви звуци, заради което повечето планети се усещат прекалено тихи, мъртви и сухи. Почти винаги имаме само саундтрака, който да ни прави компания. Все пак – оценка зелено.

Финални думи? No Man’s Sky успява да разочарова на толкова много нива. Като започнем от супер еднообразните планети, които е доста вероятно да ви омръзнат в рамките на десетина часа. И продължим с фактически всички механики, никоя от които не е изпълнена на ниво, различно от „технологично демо“. Грайнд до откат, за да се сдобием с кораби и multi-tool-ове с максимално количество слотове, още грайнд за по-хубави технологии плюс още грайнд за създаването им... и това е. Цялата игра.

Някой би казал, че всеки един гейм продукт може да се сведе до същото. И реално до някаква степен е така. Но кажете ми – в колко заглавия заставаш срещу камък, задържаш левия бутон в рамките на една минута, докато го разрушиш, после ходиш 2 минути и търсиш нов камък и така с часове? Всяко нещо в No Man’s Sky включва дълго ходене/летене до нещо, гарнирано с безмозъчно действие, неизискващо никакво умение. И след това – повече от същото. Никога нищо не се променя. На третия, на тринайстия и на трийсет и третият час No Man’s Sky се усеща идентично. Да, камъните се чупят по-бързо нататък. Да, намирате повече локации с по-читав радар. Движите се по-бързо и покривате по-големи дистанции. Но нищо не се променя в есенцията. Просто ставате по-бързи миньори.

И все пак има доста хора, които харесват No Man’s Sky. И казват, че играта е яка... защо?

От една страна ако No Man’s Sky се играе по час-два-три след работа, то може да е прилично разтоварване и за месец-два време. Когато човек се върне вкъщи, отвори си бира или друго питие по избор, облегне се на стола, кацне на някоя красива планета, поизкопае малко материали, пообиколи да види какво има наоколо. После литне, продаде всичко, отиде в съседната система. Кацне в другата планета и когато му стане еднообразно след час-два – да спре играта, да свърши някоя маргинална работа вкъщи и да се подготви за следващия работен ден. Даже от тази гледна точка скучността на No Man’s Sky е плюс, защото няма риск да се зарибиш прекалено много.

От друга страна има и фенове на MMORPG жанра, а грайндът тук напомня именно на него. Аз като цяло не съм любител на този тип заглавия именно заради титаничното количество фармене в общия случай. Но на някои хора не им прави чак такова впечатление, че понякога им и харесва. Кой ли знае – може би намирайки начини да трупаш ресурси с по-висока скорост и прогресираш напред към крайната цел се чувстваш по-добре? Аз удоволствие в No Man’s Sky не успях да намеря. Но все пак ако сте фенове на MMORPG-то, то все пак играта може и да ви се понрави дори и при всичко написано досега в ревюто.

Все пак No Man’s Sky до една или друга степен е разочарование. Положителните отзиви преобладават, но не с толкова много. И при всички случаи играта не е онова, което се очакваше. Което се обещаваше. No Man’s Sky при всички положения е едно инди, само дето струва 60 евро, а не към 20-30 евро, за колкото се харчат подобни заглавия. Едно инди, което претендираше да е с AAA качество. Самите Hello Games казваха това. Не са думи, които някой им е сложил в устата. Но истината е различна.

Кой ли знае, някога ако има No Man’s Sky 2, някога ако има някой мега мащабен експанжън играта ще стане това, което може да бъде. Но в момента предлага просто еднообразен грайнд и нищо друго.