Ride to Hell: Retribution е игра, която сякаш нарочно е направена чак толкова зле. Положителни страни фактически липсват. Сюжет, графика, звук, геймплей... всичко е ужасно. А най-тъжното е, че това е продукт на ветерани в гейм индустрията... което прави играта още по-скандална! Добре дошли в миналото. Може и да се използва Unreal Engine, но поне на пръв поглед прилича на поколението му от 2002-2003 година... Такова нещо като физика на обектите? Съжалявам, няма! Нищо, че е 2013 година! Дилетантско, бездушно озвучаване. Еднообразен саундтрак. Плюс абсолютно нелепи звукови ефекти. Или казано инак - помия.При геймплея на Ride to Hell: Retribution буквално няма за какво да се хвана. Да кажа, че нещо ми е харесало. Всичко е или ужасно, или скучно, или и двете заедно.Ride to Hell: Retribution е игра без никакви положителни страни. Буквално. Просто е ужасна. Не знам какво са си мислели разпространителите Deep Silver... но само си вредят на името с подобни кенефи. Честно казано, не винаги ми е лесно просто да хейтна по някаква игра. Или каквото и да е друго произведение на изкуството – песен, филм и т.н. Винаги си представям, че е имало дадено количество хора, които са вложили някакъв труд в даден продукт. А в крайна сметка, дори и от личен опит знам, че е най-лесно просто да се хули... особено ако не си пробвал да създадеш нещо сам.

Съответно ако видя, че в дадена игра е вложена страст, но не са стигнали чисто финансови или технически възможности, за да стане нещо повече... то съчувствам на разработчиците. И някак нещо не ми позволява да се присмея.

Е, Ride to Hell: Retribution не е такъв продукт!

Както и да гледам нещата, няма за каква сламка да се хвана. Нито става дума за някаква скромна игра на независимо, бедно гейм студио, нито... нищо! Напротив.

Разработчиците Eutechnyx имат над 200 служители... както и цифра игри зад гърба си. Наистина става дума предимно за средняшки рейсъри, но все пак говорим за ветерани в гейм индустрията.

Заедно с това, разпространители са Deep Silver. Които може да не са от калибъра на EA или пък Activision, но пък са известна компания. И далеч не от най-бедните такива.

[caption id="attachment_18915" align="aligncenter" width="525"] Това трябва да е секс според разработчиците на играта[/caption]

Но уви, Ride to Hell: Retribution е игра, която посрамва всички, чието лого се вижда след началните надписи. Тъй като е истинска, автентична помия.

Но все пак, за какво иде реч в нея?

В случая, говорим за рокерска игра, в която са застъпени рейсинг елементи, престрелки и ръкопашни битки. Като концепция хич не звучи зле – нещо подобно на сериала Sons of Anarchy. Реализацията обаче е повече от ужасна!

Наистина. Трябва сериозно да се замисля за игра в рубриката хейт ревюта, която да е чак толкова зле. Може би FlatOut 3? Да, вероятно е само тя!

Първо, историята. Това, че е изключително банална е най-малкият проблем – главният герой Джейк Конуел се връща от поредната си мисия във Виетнам през 60-те, само за да стане свидетел на това как брат му бива убит от рокерска банда. Съответно той си поставя за мисия да отмъсти.

Най-лошото при сюжета е представянето – гласовите актьори декламират без никаква страст, желание. На моменти имах чувството, че са хванали някой бездомник с прилична дикция и са му платили във водка и уиски, за да озвучи случващото се.

Особено жалък е един от злодеите, който се пада ирландец. Явно идеята е била да звучи „хардкор“ и „страшен“, но аз почти паднах от стола при звученето на гласа му.

Не само това, но и самият диалог е просто... покъртителен. Начинът, по който се развиват разговорите буди смях, а пък сцените на Джейк с жените в игралния свят на Ride to Hell са мизерни дори и за порно.

Да, в тази игра имате възможност за секс с различни мацки. Това явно е една от екстрите в играта. Забавното е, че тези сцени се случват докато участниците в тях са напълно облечени. Да, точно така, поне да бяха вкарани някакви фалшиви цензури или нещо такова от кумова срама... не! Моделите на героите са непроменени, просто са един върху друг и издават пъшкащи звуци. Което е леко смутително и кара човек да гледа с една вдигната вежда и да се пита – „Даеба, какво видях“?

Но не това е смешното, ами начинът, по който се достига до секса. Първата подобна сцена е велика – влизате в някакъв мотел и виждате как на паркинга се карат мъж и жена. Тръгвате към тях, сбивате се. Жената ви гледа влажно и след това – секс с дрехи! Почти сигурен съм, че не се казва дори една реплика. Даеба, това дори в немското порно го няма! Там поне има нещо като сюжет, там 3-4-5 изречения се разменят, преди да се прибегне до действие...

Е, нататък сексът в Ride to Hell: Retribution става по-сложен. Нужно е да пребиете не един човек, ами 4-5, за да си легне жената с вас. Че даже има и разговори от рода на „Оооо, как да ти се отблагодаря“ и Джейк отговоря – „Мии, едно питие няма да е зле“, при което идва „Ааааа, знам, че не искаш само това“.

Но нека оставим абсурдната история и секс сцени настрана. Какъв е геймплеят?

Вече описах основата – рейсинг елементи с мотори плюс престрелки и ръкопашни битки. Всичко това...  изпълнено от зле по-зле!

Първо, чопърите и управлението им. Честно казано, не помня дали съм цъкал някога игра на Eutechnyx. Но при положение, че имат десетки рейсъри зад гърба си, то човек очаква някаква физика на моторите в Ride to Hell: Retribution. Прилично управление.

Не! Положението е по-лошо от безплатна флаш игра! Чувство за скорост липсва. Моторът и главният герой са като пластмасови играчки – стоят залепени, без каквито и да е движения в повечето време. Удряте се в камион челно? Няма разлика (просто се телепортирате 50 метра назад и продължавате да карате).

[caption id="attachment_18906" align="aligncenter" width="525"] Буквално през 5 минути се показва този надпис - Loading, Loading, Loading... на моменти се прекарва повече време на него, отколкото в самата игра![/caption]

Естествено, има и бойни сцени на две колела... които са пълен цирк. В 90% от времето някакви рокери се долепват до вас и трябва да ги убиете с тупаници. Което става с 3-4 бързи натискания на едно копче от клавиатурата или мишката, което играта ви определи. И толкоз! Не се иска нито умение, нито дори бързина на помпане. Просто... се вкарва нещо, което да прави придвижването от точка А до точка Б уж динамично. Без успех.

Другият елемент е стрелбата. Което е меко казано безумна и комична. Изкуственият интелект е жалък, като е много забавно как се случва противник да се промъкне зад вас, да ви вкара 4-5 куршума, безпричинно да спре заданието си и да се скрие зад някаква преграда. Давайки ви шанс да се възстановите и да го убиете.

Разбира се, Ride to Hell: Retribution си е ковър шутър отвсякъде. А пък главният герой Джейк кара Джон Рамбо да се свива в ъгъла от срам – издържа на безумен пердах, без да му мигне окото. Куршуми в тялото? Тупаници в лицето? No problemo.

Но най-забавното обаче при иначе баналната стрелба ми бяха забавни шапките, които носят противниците. Които... спасяваха лошковците от един хедшот! Гръмвам ги в главата, но не – шапката им отлита, те си остават живи! Да кажеш да е бронирана или нещо такова... не!

Всъщност, в Ride to Hell: Retribution единственият легитимен начин да се убие човек е с куршум в главата. На втората от три трудности (последната е заключена) можете да вкарате 6-7-8 куршума в тялото на враговете ви... и тогава едвам-едвам загиват. Ще кажеш, че хората нямат органи като сърце, черен дроб, бели дробове... само от хедшот се умира!

Най-яки обаче бяха разни пичове, носещи хокейна маска като тази на Джейсън Ворхийс. За да бъдат убити, трябва да бъдат простреляни около 20 пъти с главата в пистолет. Двайсет шибани куршума, ако не и повече! Ако пък имате бойна карабина, то са нужни „едва“ десет! Каква е тая маска, какво е това чудо... не знам. Но граничи с безумието разработчик на уж сериозна игра да вкара такива противници!

Последният елемент от Ride to Hell: Retribution са ръкопашните битки. При които е иронично, че главният герой Джейк може на моменти да убие по-бързо хора с голи ръце, отколкото с куршуми! Ето на това му викам аз животно! За какво да стреляте разни хора в тялото... 6-7 бързи тупалки и са загинали!

Плюс това, имате и възможност да се отдадете на яростта си в някои моменти. Тогава Джейк прави гримаса, която повечето от нас свързват със сериозен запек в кенефа. Но явно това е нещо „страшно“. И след това убива противниците си с куп удари.

Комедия.

Всъщност, всичко в тази игра може да се нарече така. Включително и как се развива действието – без никаква идея, никакво темпо. Срещате някакъв мъж да малтретира жена => биете го => правите секс с жената.

Виждате електрическа играда => няма как да минете => отивате при близката бензиностанция, пребивате куп тираджии, крадете цистерна => избивате куп полицаи, които ви гонят => влизате в базата на противниците през главния вход.

Няма логика. Няма нищо. Уж главният герой Джейк е от „добрите“, уж е джентълмен с дамите (чийто коефициент на интелигентност общо в цялата игра е едноцифрено число), уж е ветеран от Виетнам, а избива куп полицаи ей-така, безпричинно.

Да не говорим, че в Ride to Hell: Retribution буквално през 5 минути има екрани за зареждане на следващото ниво. Които в много моменти отнемат безумно дълго да заредят... говорим за няколко минути на моменти! А това е игра с Unreal Engine на минимум 7-8 години! Смешно е!

Всъщност, като стана дума за енджина, нека отделя малко време за графиката и звука. Визуално, Ride to Hell: Retribution изглежда като нещо, появило се в продажба през 2005-та примерно. Грозотия. Но не това е проблемът...

...каквато и да е физика в играта липсва. Буквално. И при моторите, и в престрелките. Може би единствено ръкопашните битки изглеждат прилично... но дотам.

Естествено, има и един тон графични бъгове просто ей-така, за кеф. Включително и пропадания в земята и т.н. Като цяло, мизерия.

Разбира се, Road to Hell: Retribution не си го бива и при звука. Ефектите са... ужасяващи. Гласовата актьорска игра е меко казано аматьорска, а пък саундтракът – прекалено постен и еднообразен.

Общо взето, това е игра без никакви видими добри страни. За каквото и да се замисли човек, то все е зле. И ако Road to Hell: Retribution беше безплатно заглавие, вероятно критиките нямаше да са толкова сериозни. Но все пак това е игра, струваща „пълни“ пари. Разработвана от ветерани в гейм индустрията, студио с над 200 човека служители. Разпространявана от Deep Silver, които също могат да се похвалят с добри игри. Трябваше поне да бъде игра на посредствено ниво!

Но уви. Ride to Hell: Retribution ще бъде запомнена като една от най-лошите игри в последните години. Не само заради лошата си техническа част. А защото това е игра, създадена без капка страст.