Всъщност, първите часове, които прекарах пред Bound by Flame бяха... може би леко изнервящи. И бях готов да хвърля играта в хейт ревюта. Но от друга страна, по-нататък положението започва да се подобрява... малко по малко. И въпреки огромното си количество минуси – а те наистина не са малко, мога да кажа, че Bound by Flame ми донесе повече положителни емоции, отколкото негативни. А в крайна сметка това е най-важното за всяка игра, нали?
Нека започна това ревю по обичайния начин – със сюжета. Играта се нарича Bound by Flame поради една причина – основният персонаж, известен просто като Вулкан бива обладан от огнен демон в самото начало на историята. В резултат той започва да губи своята човечност, но пък за сметка на това получава значителни умения в битка.
Като сюжет, положението в Bound by Flame е доста противоречиво. Тук-таме се случва нещо интересно и хитро, което да привлече вниманието ви. Но като цяло, историята не впечатлява. И то не толкова заради основния замисъл, ами нещо друго.
Качеството на диалозите в Bound by Flame е адски ниско. В най-добрите случаи... стават. В повечето обаче се изпълнени с нелепи опити за шеги, особено със сексуален характер, а също така нерядко бият на помпозност и позьорщина. Да, вижда се, че разработчиците Spiders са се опитали да направят нещо тип Dragon Age или други успешни игри на BioWare. Но не на всеки му се отдава да напише хубав диалог, дори и да има идеите за него.
Като цяло, от един момент нататък аз започнах да не издържам разговорите на Вулкан с останалите хора. Не само заради лошите диалози, но и злеташката гласова актьорска игра. Но в крайна сметка, Bound by Flame е екшън ролева игра, а не заглавие, разчитащо на сюжета... важното е геймплеят, нали?
Е, именно тук идва основното разединение на западната критика. И като цяло, Bound by Flame е противоречив продукт. На моменти прави истинско удоволствие... в други може да ви накара да разбиете нещо от яд. Някои битки например изглеждат прекалено небалансирани, тук-таме изскачат дразнещи бъгове.
Все пак, бих могъл да кажа, че изпълнението е по-скоро качествено. Бих могъл да се обзаложа, че в някои западни ревюта тестващите не са стигнали до самия край на Bound by Flame, но именно там започва да става интересно. Когато поразвиете уменията си, сдобиете се с по-хубави предмети, свикнете с управлението и като цяло станете... силни.
Всъщност, тази игра напомня в някои елементи много на Dark Souls. Когато вдигнете дори 5-6 нива не ставате много по-могъщи от преди, напротив. Трябва да внимавате къде инвестирате точките си, как се развивате. Заедно с това, някои силни противници от средата на играта са такива и в края... също като в Dark Souls.
Освен това, развитието на героя е по мой вкус. А именно – получавате съвсем малки бонуси. В началото имате оръжие, което прави 5 демидж, накрая такова, което нанася 10... и все пак с прилично развити умения усещате огромна разлика.
Кръвта на Вулкан пък в началото е 100, в края... може и да е 150... не получавате точки живот току-тъй. И все пак, макар и да не ставате супер мощни, бих казал, че има баланс.
Лично аз никога не съм обичал своеобразния MMO тертип на ъпгрейд, при който почвате с герой, който има 100 кръв на първо ниво и 100 милиона на максималното. Предпочитам малки разлики в числата да имат по-голям ефект. Знам ли, струва ми се по-... подредено. А не да захвърчат някакви милиони, милиарди демидж и човек да забрави къде му е краят.
Именно това е положението в Bound by Flame. Малки разлики, но имат голям ефект.
Да, наистина в началото играта е доста трудна. Даже бих казал на моменти... дразнещо. Поне аз псувах доста в първите часове. И все пак, когато се схване бойната система, то започва да има все повече удоволствие.
Всъщност, схватките приличат доста на Kingdoms of Amalur. Битките са бързи, мазни, героят реагира моментално на командите. Също така, можете по време на дадено действие да спрете Вулкан и да парирате или пък направите отклон. Което е още по-хубаво – не е като в Dark Souls, където натискане на копче означава мудна, дълга атака, която не можете да прекратите...
Като цяло, умението е нещото, на което се залага. Що-горе рядко се случваше да умра и да си кажа – „играта ме прецака“. Напротив. Почти винаги знаех, че аз съм виновен. И влизах с повече концентрация в следващото меле.
Именно това е хубавото на Bound by Flame. Нещо, което не е налично в Dark Souls, който както съм споменавал вече хич не харесвам. Враговете не са особено „евтини”. Не ви удрят от майната си със своите удари по нечестен начин. Играта не ви прецаква. Напротив. Трудна, но справедлива е.
Е, не казвам, че не липсват някои мелета в гадни конфигурации. Особено към края. Които са доста трудни и трябва да правите куп цигански маневри, за да надделеете. Това е така. В началото на играта пък ще трябва да използвате други тактики, тъй като сте много слаби. Например да използвате вашите придружители за танкове. Да, точно така – дори и най-слабите магьосници се справят идеално с тази задача, стига да им зададете да са дефанзивни. Тогава те стоят в блок и понасят безброй удари, докато вие лупате противниците в гръб.
Има си такива тактики в Bound by Flame, факт. И все пак добавя някакъв момент на мисъл, на интрига. Как да маневрирате в даден момент. Някои битки стават еднообразни, но като цяло разработчиците са се постарали да вкарат интересни конфигурации врагове. И мелетата почти през цялото време ми правеха удоволствие.
Иначе, при уменията Вулкан може да се развие в три дисциплини, които са в основата на кажи-речи всяка ролева игра. Това са боец, рейнджър (rogue) и магьосник. В първата се разчита на грубата си сила и париране в битка, във втората – на ловко движение и отклони, а третият – на заклинания.
Като цяло, Bound by Flame се опитва да ви подтикне да развивате и трите дисциплини, но аз лично инвестирах почти всичките си точки само в едната. Явно съм нацелил правилната – рейнджъра, понеже като гледам има много критики към боеца. Магьосникът също е силен.
Все пак, има умерено разнообразие при уменията и може би някои хора биха преиграли Bound by Flame, за да видят как се усещат другите класове. Аз лично по-скоро не бих...
Добро впечатление в играта прави крафтинг системата и събирането на предмети. Хубавото е, че по никакъв начин не сте заставени да се връщате в града – можете да си правите компоненти, отвари и да подобрявате броните и оръжията си, докато сте на бойното поле. Това е значителен плюс, който не нарушава темпото на играта. Иначе, самите ъпгрейди изглеждат що-годе малки като ефект, но пък ако ги навържете по интелигентен начин и се получава доста добър краен резултат! Пък и е яко, когато успявах да ъпгрейдна някой комплект мощни кинжали и ставах истинска машина за убиване...
Дотук нещата звучат доста хвалебствено, нали? Бих казал да. И все пак, Bound by Flame има много проблеми.
Първо, доста от битките с босовете са... ами, прекалено лесни. Да, може би е тегаво с боеца, който е някак най-куц от всичките специалности. Но пък ако акцентирате на рейнджъра или магьосника си е направо песен. Имах много повече трудности в тази игра с това да се справям с обикновените мелета, отколкото да убивам уж черешката на тортата. Някои босове даже ги минавах спокойно от един път. Да, наистина на предпоследната трудност. Но пък с малко повече прецизност и отвари, не мисля, че ще е проблем и последната (при която щетите на гадовете се увеличават, но поне на пръв поглед кръвта им не е повече).
Всъщност, иронично е, че в някои ситуации един обикновен стрелец-скелет може да нанесе доста по-стабилен демидж от бос. Направо си е чиста глупост – губи се кефа, мащабността, тръпката да убиете някой труден гад... просто размазвате дебелаците и си казвате – „какво следва?“.
Второ, в Bound by Flame нивата изглеждат ужасно. Не говоря за визуалния детайл или художественото оформление, ами архитектурата. Малки са, досадни са, постоянно минавате през едни и същи зони в даден акт по няколко пъти. Че даже и противниците са наредени едно към едно спрямо миналия път... което е скучно и претупано.
Айде, отворен свят не бих могъл да искам. Видно е, че това е игра, правена с нисък бюджет. И все пак, можеше поне нивата да са нещо повече от... кухи еднообразни коридори! Които омръзват бързо.
Към тези два минуса мога да посоча, че Bound by Flame е сравнително къс. Не супер къс за стандартите на модерния гейминг. Има над 10 часа геймплей, може би 12-13? Това не е малко. Няма как да се съглася с коментари на някои западни медии тип „Bound by Flame е къс за RPG”… какво значи това? Call of Duty е окей да се изиграе за 5 часа и да получи оценка 9/10, ама ако е ролева игра, 2-3 пъти повече геймплей е малко? Ебаси логиката.
Но да, Bound by Flame е къс. Не толкова ако се вгледаме в самото число геймплей, ами по-скоро нещо друго. Сюжетът се развива така, сякаш е било планирано нещо много по-мащабно. Но в един момент просто е станало ясно, че няма време и пари за него... и хоп, краят идва ей-така, изведнъж. От нищото. Което е разочароващо.
Всъщност, Bound by Flame е една игра с огромен похабен потенциал. Айде, сюжетът не го бива особено. Замислен е прилично, но е много зле написан и озвучен. Но пък геймплеят, ролевата система, предметите и крафтингът – има идея в тях. Бих казал, че ако имаше повече пари за тази игра, тя щеше да стане нещо много силно.
Дори и сега, честно казано, Bound by Flame що-годе си заслужава. Не изцяло. Тъй като освен не изцяло довършена, играта е и скъпа. Дори от евтините сайтове идва към 40 лева, а пълната цена е 80 кинта. Съжалявам, но в днешно време пълни, качествени, силни независими игри могат да се купят за по-ниската от двете суми. А пък 80-90 лева официално струват AAA игрите... Call of Duty, Battlefield, Assassin’s Creed и прочее. Окей, можем да си кажем – „Bound by Flame е с нисък бюджет, не можем да го сравняваме с тази или онази игра“... но това е само в случай, че и цената рефлектира това. Тези 80 лева говорят, че студиото Spiders се мери с „големите батковци“... а това е глупост.
Но нека преди финалните редове да понапиша какво е положението с графиката и звука.
Визуално, Bound by Flame прави много добро впечатление. Да, не е нещо феноменално, но графиката си я бива. Още по-якото е, че върви изключително плавно – PC-то ми започва да остарява с пълна сила, но тук фреймрейтът беше закован на доста якото число 60.
Заедно с това, артът на противниците като цяло е окей. Бих казал и този на Вулкан, особено когато ъпгрейдвате броните и оръжията си. Яко е, че всеки добавя различен визуален ефект, което изглежда супер.
Е, наистина жените са облечени по доста порнографски начин. Но това не е нищо ново за гейминга в крайна сметка, тъй че не ми прави особено впечатление.
Звукът... от една страна, саундтракът е прекрасен. Супер изпълнение. Ефектите също са окей. Гласовата актьорска игра обаче е адски зле, направо ми се повръща като я чуя... ама все пак, нека оценката да е зелено, тъй като в крайна сметка слагам геймплеят на първо място.
Крайната оценка? Bound by Flame има потенциал. Бойната система като цяло си я бива. Трудна е, но не педалски, подобно на Dark Souls. Гадовете не ви бутат в дупките от нищото, не се разчита да бъдете прецакани. Просто щетите са високи, имате своите методи да се предпазите, но сбъркате ли... финито.
Все пак, играта в момента е прекалено скъпа. Падне ли й цената на едно 15-20 лева – можете и да си я вземете. Бих казал, че настоящото леко недовършено изпълнение струва толкова. В никой случай не 40, а пък още по-малко 80 лева.
Общо взето, Bound by Flame е донякъде несправедливо оценена игра. Особено и като се има предвид, че повечето потребители все пак са положително настроени. Но ако теглим чертата... е много по-добре да си пуснете Kingdoms of Amalur, ако случайно сте го изпуснали, отколкото да си взимате Bound by Flame. А и по-евтино ще ви излезе.
Е, все пак се надявам на едно – Spiders да представят продължение... което по-възможност да изпълни потенциала на Bound by Flame. Засега имаме интересна идея, почти добре изпълнена... но не изцяло.
Още по темата
За мен си е окей, най-вече заради наличния приличен контрол над героя. Обичам в някоя игра в средата на даден замах за удар да можеш да го прекъснеш и да направиш кълбо/да блокираш, някак усещам, че мога да реагирам във всяка една ситуация.
А ако тръгнем да търсим кусури - няма да е трудно да намерим. Камерата на моменти е ултра дразнеща, типично за много конзолни игри. Тук-таме има бъгове, придружителите като цяло са дебилни и т.н.
Но все пак е показателно, че въпреки слабите ревюта на западните медии, повечето геймъри са дали прилични оценки. В крайна сметка при подобни игри винаги можеш да се концентрираш върху лошото и да ги обхейтиш, но все пак се вижда, че е хвърлен труд да се направи нещо смислено, не говорим за някой очевидно измамен продукт, целящ да ти вземе парите... сега че не се е получило нещо прекрасно си е отделен въпрос...
Като цяло ще е хубаво да има някакъв много голям експанжън/продължение, ама не съм сигурен дали продажбите ще са адекватни, особено и при хейта при ревютата.