Inside е добра игра за няколко часа... но за разлика от Limbo едва ли ще остави дълготраен белег у мнозина. Крайните фенове на студиото Playdead ще са доволни... но е съмнително дали същото важи за всички останали. Не самата графика, а визуалният стил е страхотен. Особено ако говорим за работата със светлината - невероятна. Определено тук Inside блести. Звук... почти няма, ако трябва да сме точни. И то за добро! Музика се появява само в напрегнатите моменти, колкото да се усили емоцията и определено говорим за добро решение.Нямам проблем с това, че истинският геймплей е малко. Или че служи предимно като спойка между смяната на поредния страхотен пейзаж и поредната яка сцена в Inside. Лошото е, че има една осезаема плънка към средата, която яко убива темпото. Високата цена, няколкото часа геймплей плюс по-лошото темпо, сравнено с Limbo оставят противоречиви впечатления у мен. За някои не е проблем... но ще е лицемерно, ако игри на Activision и EA примерно биват критикувани за това, че са скъпи и кратки, но някои прехвалени индита - не. Limbo – предишната, а също така и първа игра на студиото Playdead – се сдоби с доста положително ревю в сайта. Едно от първите наоколо, ако трябва да съм точен. Ето, че дойде време и за Inside – второто заглавие на компанията. Естествено нямаше как да го пропусна.

Изчаках да се стъмни. Сипах си вино (всъщност няколко, но както и да е) и започнах да играя. Защото добре знаех какво да очаквам – кратка игра с акцент на атмосферата, която да ме потопи в един съвсем различен, странен, извратен свят. Не само защото Limbo предлагаше същото – трейлърите показваха, че Inside ще е доста подобен на своя предшественик.

Но знаете ли? Този път няма да се съглася с изливащите се от всички страни оценки 10/10 и изсипването на куп хвалебствени определения във всяко изречение. Докато Inside споделя някои от силните елементи на Limbo, всъщност най-важните такива, то темпото е загубено. Онова, което играта трябваше да направи – да им позволи да се потопя в нея... не се случи. Не и с пълна сила. Най-вече заради някои екстремално досадни пъзели, при които след 20 минути обикаляне, към края си гарнирани и със съответните цветущи балкански псувни, успявах с пълна сила да се отделя от атмосферата в Inside. Нещо, което не ми се случи и за минута в Limbo. При него натиснах лявата на стрелка на клавиатурата, колкото главният ми герой да се събуди и сякаш времето спря за няколко часа. Не и тук.

Нека обаче карам по реда на нещата със сюжета. Какъвто...

...няма. Буквално. Нито дума не се изрича в Inside, няма и един ред текст където и да е. Естествено това не е изненадващо за всички, играли Limbo… но ако не сте – тук положението е същото. Цялата история е оставена на геймърите и въображението им - Playdead не ви водят за ръчичка.

Подходът на студиото всъщност не е никак лош. Започва да става марков за тях, в което не виждам някакъв проблем. А и за щастие Inside има основна идея в сюжета си. Включително и финалния половин час... в който от студиото наистина вдигат летвата и ви очаква едно извращение, което просто ви кара да се питате – „Добре, как, по дяволите, са измислили това?“.

Въпреки това Inside не е някаква „метафора“, макар че има очевидни метафори. Ако се чудите как двете неща не се препокриват, то веднага ще кажа как ги разбирам. Има някои филми, които са „метафори“ – обикновено някакви арт продукции, които са несвързани и приличат на нечия наркотична халюцинация. И накрая идва някой байхуйовец и ми казва – „Ама то ти сам да си решиш какво си видял“. В Inside има доста метафори - ако искате да ги видите - но ако пък не искате да ги видите, то заглавието предлага и неметафоричен сюжет. Ето това имам предвид.

Навлязох стабилно в сферата на празните приказки с последния пасаж, но какво да се прави – някак Inside те вкарва в подобно настроение. Нека карам нататък – къде попада играта като жанр?

Ситуацията е малко трудна за описване. В своята основа Inside е пъзел заглавие. Именно в разрешаване на разни ребуси пред вас ще продължавате напред, когато срещнете някоя заключена врата, ограда, която е прекалено висока и т.н. Но пък Inside не е класически пъзел, изобилстващ от загадки, пред които да ви изправя. Основната идея е да се потопите в прекрасния виртуален свят, ходейки напред из него и наслаждавайки се на мрачно-красивите пейзажи.

С други думи пъзелите по-скоро служат като елемент за разчупване на темпото и връчване на някаква по-голяма интерактивност на геймърите от това да задържат лявата стрелка на клавиатурата, за да се преместят до финалната точка на приключението си.

Всъщност ситуацията в Limbo беше същата. И там имахме или малки пъзели, или пък моменти, в които разни същества ни преследваха и трябваше да избягаме от тях. Но те бяха интегрирани по такъв начин, че да не ни изкарват от атмосферата. Умираше се точно толкова пъти на моменти, преди да схванем решението, без да се изнервим. И да продължим напред като в транс.

Е, Inside не успя да докара същия ефект за мен. Поне от един момент нататък. И тук ще напиша едно нещо, което може и да прозвучи леко абсурдно, но все пак – макар и да говорим за игра с три до три и половина часа геймплей на първо минаване и по-малко от два ако знаете какво да правите... Inside има плънка!

Някъде след невероятния първи един час и преди последния размазващ такъв са включени немалко откровено досадни пъзели. Които не са сложни, но ви карат да се разкарвате прекалено много от една точка до друга, за да видите какво сте изпуснали и да измъдрите решението. Това всъщност е честа критика към пъзел игрите. И като цяло в жанра има подобен момент – да си блъскате главата за нещо половин час, докато накрая намерите решението и си кажете – „А, хитро“.

Е, в духа на друга игра нямаше да посоча това като минус. Че някои пъзели са като плънка, целяща да ни изгуби времето. Просто защото в игрите от жанра основната идея е именно това – да размърдаме малко мозъка си. Бидейки с акцент на атмосферата някои досадни ребуси на Inside ни изкарват с пълна сила от нея... нещо, което не се случваше никога в Limbo. Сега, като си чета ревюто от 2011 година виждам, че в него съм написал, че би било по-добре заглавието да имаше повече пъзели. Колкото да се увеличи леко геймплей времето. Признавам, че съм бил в грешка. Подобно нещо не е нужно. И Inside го показва с пълна сила.

В което и да е изкуство добавянето на спам единствено вреди. А една част от Inside усещам точно така. Като спам. Ако една част от „средните“ пъзели в играта бяха тотално изрязани тя само щеше да спечели.

Всъщност знаете ли – някъде бях чел, че Limbo е имал повече съдържание, но то е било премахнато. За да не се бави темпото, да не се губи емоцията. Почти съм сигурен, че в Inside е било добавяно. Най-малкото за това намеква и един от първите трейлъри, които видяхме за играта. Той ни показва и сцени дори от края на Inside, което илюстрира, че отдавна Playdead са имали основата.

Критиките ми за плънката идват в контекста на още нещо – цената. За да се сдобиете с Inside ще трябва да се разделите с 20 евро или 40 български лева. Оттук нататък всеки може да преценява как му звучи тази цена. Играта е дълга към три и половина часа, в което време се включват обърквания за по 10, 15 минути на някои пъзели и опити да намерите решението. Без това геймплеят е към два часа, ако не и по-малко.

Цената е солена и няма как да не го посоча. Естествено говорим за свободен пазар – всяко нещо струва толкова, колкото човек е готов да плати за него. И все пак при честите критики за количеството съдържание в игри няма как да не се изтъкне и Inside. Защото забелязвам, че при негативно приети заглавия цената се посочва, но при хвалените – не. Моето мнение, че реалистична цена според днешните стандарти в гейминга е 10 евро, не 20. Дори и с плънката.

И някак статията доби нотката на хейт ревю, което всъщност не е идеята ми. В никой случай. Защото реално Inside е страхотна игра. Като емоция я поставям под Limbo най-вече заради посочените проблеми към средата си. Но все пак при ударния край човек все пак остава задоволен от приключението на момчето (за втори път имаме еднакъв персонаж от Playdead, макар и в малко по-реалистична обстановка).

Началото на играта ни вкарва в атмосферата – мрачни гори се съчетават с огромни индустриални халета. Визуалното оформление е определено страхотно. Откъм изглед на всички помещения, осветление. Фоновете се сменят постоянно – всъщност именно те са един от основните акценти на Inside. А в по-голямата си част заглавието се справя достатъчно страхотно, че човек да си каже – „Да, това е гейм изкуство“.

Откъм звук ситуацията е подобна на Limbo – нямаме гърмежи, изобилие от ефекти, течащ постоянно саундтрак... напротив. Играта е почти изцяло тиха. Звуците се появяват тогава, когато са нужни за целта на някоя секция, което определено засилва ефекта при цялостната им липса. Например при наличие на някакъв екшън се появява бърза музика, която бързо стихва след това и ни връща към цялостната тишина.

Визуално играта прави впечатление и то не защото е копи и пейст на Limbo – напротив. Наистина някои елементи изглеждат подобни, но тук имаме повече безкрайни халета и мащабни, мрачни индустриални пейзажи. Което контрастира със сумрака на Limbo, разкриващ малко от виртуалния свят.

Не само това, но и когато пъзелите на Inside работят, те са доста добри. Един от тях към началото например ни кара да откъснем опашката на обезумяло прасе, което ни преследва с целта да ни убие. След като направим това можем да местим свинята из екрана, като тя вече не се съпротивлява... явно изгубила волята си. Оттам нататък можем да я ползваме, за да се качим върху нея и достигнем позиционирани високо обекти. Ето в такива моменти Inside блести, защото или се случва нещо гротескно и сюрреалистично, или нещо хитро, събуждащо съответно изненада или усмивка у нас.

Като цяло ако харесвате Limbo е почти сигурно, че и новото отроче на Playdead ще ви се понрави. Когато Inside е на ниво определено си струва. Но все пак аз не мога да дам на заглавието отлична оценка току-тъй.

Визуално Inside е страхотен, спор няма. Но губещото се темпо се набива на очи и успява да ни отдели от най-важното в играта - атмосферата. Също така 40 лева цена за 2-3 часа геймплей ми се струва наистина, наистина висока. Особено при днешните стандарти, в които игри за 10-20 евро могат да ни държат с десетки и повече часове пред екраните.

Или накратко - Inside е добра игра, но за пореден път в последните години десетките се раздават за първото нещо, което е малко по-впечатляващо. Нещо, с което едва ли някога ще свикна.