Кой е казал, че красивата графика се състои в хипер детайлни текстури, невероятни анимиации и други подобни? Limbo показва, че за прекрасна атмосфера не са ти нужни повече от няколко цвята - черно, бяло и нюансите им!Мнението ми е същото като това за графиката. Гърмежи? Съраунд саунд? Взривове, путки майни? Хах, в Limbo имаме предимно бял шум като от развален телевизор и базови ефекти... и те просто помагат на човек да се потопи в играта.Геймплеят е просто на пъзел сайдскролър - съвсем базов. Ходите напред, назад, имате скок и копче за интеракция с околната среда. Това не звучи като нещо особено, но пък хитро замислените пъзели, съчетани с прекрасната атмосфера правят Limbo едно прекрасно изживяване, макар и кратко.Любителите на пъзелите и отличаващите се игри с атмосфера задължително трябва да пробват Limbo. Да, играта е много кратка. Да, едва ли ще я изиграете повече от 2 пъти поред. Евентуално 3-ти, 4-ти път след някой и друг месец. Все пак, с чаша от любимите ви питиета до вас, Limbo ще ви осигури няколко наистина качествени часа гейминг!

В днешно време, все повече игри разчитат повече на вездесъща графика и експлозивен звук... и някак в същото време атмосферата просто се губи. Всъщност, това е нещо, което все по-малко компании се опитват да постигнат. Атмосфера.

90% от модерните игри са едни и същи. Особено пък FPS-тата, всяко от което може да бъде объркано със следващото и откъм геймплей, и откъм графика. За щастие, отвреме-навреме някой пич като Арнт Дженсен и екип от други пичове правят игри като Limbo.

Които не разчитат на графика. Не разчитат на звук. Не разчитат на история. Разчитат просто на атмосфера и уникален визуален стил.

А стилът на Limbo е наистина „уникален”. Нямам предвид модерното използване на думата, при което всяко що-годе яко нещо бива окачествявано като „уникално”. Имам предвид „уникално” като „единствено по рода си”. Да, може би и има и други изпълнени по подобен на Limbo начин игри, но пък определно това заглавие се отличава.

С какво? Всичко в играта е черно или сиво. С редки елементи на бяло - всъщност, май единствено светещите очи на главният герой (също изцяло черен) са бели. По заглавието се предполага, че действието се развива „в преддверието на ада” – а нещата в Limbo наистина изглеждат адски.

Музика? Няма. Имате звука от стъпки на вашия герой, някои базови ефекти и бял шум като фон, който е така странно подбран, че в нито един момент не дразни, ами ви потопява изцяло в атмосферата на играта.

Интересно е, че някак не мога да опиша атмосферата в Limbo – просто трябва да се пробва. С чаша-две вино, бира, уиски, ракия или пък някое нормално питие, ако не се падате битови алкохолици. Уж сетингът предполага някаква депресивност – всичко е шибано черно или сиво, даеба – но всъщност играта е приятно, разпускащо преживяване.

Както споменах назад, история липсва. Разработчиците от Playdead рекламират играта със следната лаконична фраза: „Несигурно относно съдбата на сестра си, момчето влиза в преддверието на ада”. В самата игра, липсва дори 1 реплика, 1 кът сцена, 1 обяснение какво се прави. Просто натискате някоя посока в самото начало, очите на момчето светват и започвате да играете.

Оттам нататък, Limbo представлява 2D пъзел сайд скролър... който обаче постоянно ви прави удоволствие. В играта има доста на брой интересни загадки и капани, които постоянно ви държат на нокти. Умира се много, но и автоматичното запазване на играта е благосклонно и няма никакви изкуствени елементи за увеличаване на геймплея.

Както казват и Playdead, „целта на играта е да ви постави в дадено настроение”. Цел, постигната прекрасно. Мнозина разглеждат Limbo по-скоро като произведение на изкуството, отколкото игра. Въпреки че не съм позьор (или може би съм), то бих се съгласил. Limbo наистина оставя впечатление на „нещо повече от игра”.

Причина за това е фактът, че без да се разчита на бомбастична графика, на фантастичен звук или на невероятна история... е постигнато едно прекрасно и запомнящо се заглавие!

Да, към играта има и някои критики. Една от тях е кажи-речи тоталната липса на история. Limbo както започва, така и завършва... като оставя на вас да решите какво сте видели. Едно е сигурно – създателите не ви дават каквито и да е подсказки за сюжета.

Друга критика е краткостта на играта – тя се минава за няколко бири или половин бутилка вино. С други думи – малко повече от 2 часа, най-много да са 3. Някои хора смятат, че може би цената й е леко надута при толкова къс геймплей.

Всички тези неща са истина. Особено краткия геймплей – щеше да е доста по-хубаво  подобно яко заглавие да има някой и друг час пъзели. Все пак, за мен играта е нещо прекрасно и си заслужава да се купи. Просто защото тя трябва да се разглежда повече като филм – повече като нещо, което ти дава 2-3 часа истинско удоволствие, свършва и след това я помниш с добро дълго време.

А реално – не отиват ли едно ~15-20 лева, когато излезете вечер да изгледате поредния скучен американски блокбъстър на кино?

Заключението? Limbo просто си струва. А Playdead заслужават нашите пари, защото не са корпоративни хиени като Activision или пък EA, които ще си продадат и душата за всеки пробит долар. С нетърпение очаквам следващите им проекти.