архиви

Watch Dogs 2 – един пример как се прави страхотно продължение

написана от pseto на 26 декември 2016

watch dogs 2 7Въпреки незадоволителната първа част Watch Dogs 2 може да се окачестви като определено успешно заглавие. Не само потенциалът, загатната в оригиналната игра е до голяма степен изпълнен, но и тук имаме най-важното нещо – идентичност. Watch Dogs беше повече GTA клонинг с хакване… тук си имаме съвсем отличаващ се продукт. grafika 3Едва ли ще видите някоя гледка, която да ви накара да се напикаете от кеф. Все пак графиката на Watch Dogs 2 ми се струва съвсем адекватна за модерните стандарти – поне на PS4. Също така цветният и жив Сан Франциско, където се развива действието спомага за положителните емоции. zvuk 3И тук нямам критики. Саундтракът е добър, макар и не изключителен. Гласовата актьорска игра е по-добра от онова, което очаквах и помага за изграждането на никак нелошите персонажи в Watch Dogs 2. gameplay 3Хакването е подобрено и вече ясно се вижда, че е основата на целия Watch Dogs 2. Което е голям плюс. Всички останали елементи, познати ни от предишната игра са в малка или по-голяма степен подобрени, заради което впечатленията са си положителни в почти всички аспекти. ocenka 3Лековата и приемаща се неособено сериозно, Watch Dogs 2 е игра, която като нищо ще ви хареса, ако си падате по жанра. watch dogs 2 2Не очаквах  много от Watch Dogs 2. Смятах, че в най-добрия случай играта ще е прилична, но не и че ще ми се понрави наистина. Причините за съмненията ми бяха много. Доста от които се криеха в първата част. Която… беше най-малкото посредствена и недовършена. Да, хакерските механики имаха потенциал, но всичко друго беше един вял и безличен клонинг на GTA.

Трейлърите за Watch Dogs 2 от своя страна пък ме притесняваха заради сипещата се отвсякъде хипстърщина. Имах чувството, че ще бъда залят от гнусна претенциозност, която щеше да ме накара да одрайфам тъй или иначе заливания многократно с червено вино паркет около мен. А и някак Ubisoft в последните години хвърлиха една сянка на съмнение около себе си, която трудно може да се забрави. Най-вече с натруфените покрай E3 трейлъри и следващите графични даунгрейди след тях.

Е, Watch Dogs 2 мога спокойно да окачествя като една от по-добрите изненади на 2016-та. Година, в която имаше немалко разочарования, особено от AAA продуктите. Дали играта е най-великата, претендент за заглавие на годината или нещо от рода? Не мисля. Но за сметка на това говорим за една определено солидна цъкалка с отворен свят, която изиграх с удоволствие.

watch dogs 2 2И понеже ми се струва, че уводните редове са предостатъчно ще продължа директно напред с историята в Watch Dogs 2. За която всъщност може би имам да кажа немалко неща.

Както споменах само преди няколко реда имах драстични съмнения какво ще предложи Watch Dogs 2. Особено откъм сюжет. Не само заради насраните гащи на главния герой, които виждахме от практически всеки трейлър. Останалите представени ни персонажи отвсякъде мязаха на банда натруфени и кухи позьори и предчувствах, че ще ме дразнят здраво.

Реалността обаче се оказва съвсем различна. Още след първия половин час ще разберете, че Watch Dogs 2 е игра, която не се взима сериозно. Което автоматично беше огромно облекчение за мен. Още след първата уводна мисия играта ни задължава да си изберем с какви дрехи да се облече героят ни Маркус. Което недвусмислено показва, че Ubisoft добре са прочели колко много хора са недоволни от облеклото на основния персонаж. И ни се дава възможност моментално да го подменим с нещо сравнително нормално.

Да, за мен щеше да е изключително тегаво да играя с герой, носещ насрани гащи, сори. 

Първата задължителна покупка

Малко след това пък един от бандата хакери, с които се запознаваме директно нарича Маркус „хипстър“, от което нашият пич едва ли не се обижда. Също приятен момент, показващ, че Watch Dogs 2 е абсолютно склонен да се самоиронизира. Едно качество, което уважавам тотално не само във всеки човек, но и всяка игра, филм, сериал и тъй нататък.

А оттам нататък ми беше доста лесно да навляза в Watch Dogs 2. Който реално ни вкарва в една обстановка, много подобна на филма Хакери. Сещате се – онази лента от 90-те години на миналия век с Анджелина Джоли (в която май й се видяха циците в един момент, поне това помня от по-тежко онанистките си години).

Филмът реално не беше особено добър. Нито фабулата беше някаква незабравима, нито пък начина, по който беше показано хакването. Което беше типично по холивудски – с едни шарени екрани с големи надписи по тях и бързо писане на някакви си неща по клавиатурата без ясен смисъл и причина. Онова обаче, което се отличаваше – освен циците на Джоли (когато още ги имаше (too soon?) беше цялостната атмосфера. Една такава шарена и почти киберпънк, въпреки че действието се развиваше през 90-те години на миналия век. Хакерската субкултура също беше абсурдно нереалистична, но все пак забавна за наблюдаване.

Навлязох в подобни обяснения, понеже Watch Dogs 2 ми се струва доста вдъхновен именно от Hackers. Цялата атмосфера лъха на филма. Шарени, странни, извратени персонажи. Доста от които запомнящи се – специално главните. Не, не очаквайте нещо невиждано. Но пък поне аз бях изненадан екстремално приятно… може би заради ниските ми очаквания?

Но бандата пичове (и една пичка), които помагат на Маркус са прилично неклиширани, поне по мое мнение. Самият главен герой също ми хареса. Най-вече защото не е стандартният негър от електронна игра. Като например Линкълн Клей от Mafia III – назобено, огромно, гневно теле, избиващо всичко наред. Маркус е точно обратното. Кльощав хипстър, който на по-високите трудности не може да понесе титанично количество куршуми и който залага много повече на хитрост, отколкото на груба сила. Заедно с това разгръщането на Маркус и като нърд – което е напълно очаквано с оглед на младата възраст на персонажите в Watch Dogs 2 – е достатъчно приятно. Противно на сухия никаквец Ейдън Пиърс от първата част.

Общо взето кампанията на играта е силна. Не заради големият злодей – който всъщност е много, много слаб. Но поради мисиите и разнообразието в тях. Имаме какви ли не неща – проникване в религиозни движения (имаме култ, едно към едно подобен със сциентологията), кражба на говорещи автомобили от снимачна площадка (ебавка с Knight Rider… а също и Дейвид Хаселхоф), че дори и един приятен момент, в който трябва да караме автобус около 5 минути към главната сграда на Google (които не фигурират с истинското си име в Watch Dogs 2, очевидно). Бихте си казали – какво толкова му е якото в подобно занимание? Много просто – да чуем разговорите на всички позьори, качващи се в него – включително какви „супер храни“ ядат и тъй нататък. И всичко приключва малко след това, когато един от главните персонажи се оплаква, че в (своеобразния) Google има само един чернокож освен него и бива гледан така, сякаш ще направи нещо криминално. И Маркус му отговаря – „Ние наистина правим нещо криминално в момента“.

Ето заради такива малки моменти Watch Dogs 2 ми правеше удоволствие. Играта просто е лековата. Несериозна. В основната си част. Не на сто процента. Напротив – чат-пат има сериозни размишления относно стойността на личните данни днес. Плюс няколко дълги разговора, които директно сочат към противоречиви случки от последните години. Например данни как Facebook умишлено пуска депресиращи материали във фийдовете на едни потребители, а във фийдовете на други – оптимистични. Само за да се установи, че това пряко влияе на настроенията им и активността им в социалната мрежа. Това всъщност беше реален скандал отпреди няколко години, който е вплетен доста добре в Watch Dogs 2. Както и немалко други… но е забавно, че при цялостната лековата и пародийна атмосфера подобни моменти някак могат и да минат покрай вас. Да си кажете – „Аха, тук сценаристите пак са си направили ташак“… а говорим за съвсем реални събития.

Най-важното е обаче, че Watch Dogs 2 е тотален контраст на първата част. Бих се заклел, че Ubisoft Montreal просто са изчели всички мнения за оригиналната игра и са премахнали всичко, което не се харесва (и са подобрили всичко, което е показало потенциал). Ейдън Пиърс беше един от големите минуси на Watch Dogs… с киселия си маниер, воайорския си шлифер и скучната му мотивация тип „Те убиха семейството ми“. Маркус… е съвсем по-различен и интересен. Най-малкото не някаква трагедия на килограм е причината да се бори срещу системата, а фактът, че автоматизиран софтуер, следящ поведението на всички жители преценява, че той е потенциална заплаха и трябва да бъде следен по-внимателно от полицията. Без да е направил нищо в реалност. 

Това звучи като нещо малко по-нестандартно от стандартната стандартност на гейминга днес, нали? Да, окей, някой ще каже – подобни неща ги има в киберпънка открай време. Факт е. Но е хубаво да видя нещо по-различно от “Ядосан съм, отмъщавам и убивам всичко наред” в AAA игрите.

WATCH_DOGS® 2_20161211161919

Квадрокоптерът е повече от полезна – и трудно забележима – джаджа

И понеже писах повече от обикновено за сюжета, то е време да карам нататък и с геймплея. За който също мога да се изкажа положително. Ако трябва да съм лаконичен – всичко, което можеше да се подобри в Watch Dogs – което не беше малко – е претърпяло прогрес тук. Но най-важното нещо е едно – тук вече имаме идентичност.

Оригиналният Watch Dogs приличаше много повече на GTA мод, отколкото на оригинална игра. Да, хакването беше добро. И интересно. Но съвсем недостатъчно като количество. И някак когато човек свикнеше с него заглавието се превръщаше на лош GTA клонинг, защото шутинг механиките бяха посредствени, а шофирането – определено досадно и недовършено.

Ситуацията вече е различна. В Watch Dogs 2 хакерският елемент заема ключова роля. Наистина. Ако решите да издуете заглавието на някоя от по-високите трудности ще се уверите, че Маркус не е някоя нинджа. Не може да издържа на лудо количество пердах като един Линкълн Клей. Не само това, но и нямаме таланти за покачване на кръвта. Налични са куп дървета за подобряване на хакерския елемент, такива за различните ни джаджи, шофирането, уменията ни в битка. Но не и кръвта.

Същото важи и за тази малка гад, която има и един плюс пред квадрокоптера – може да хакне някой от физическите портове на компютър

Което е доста добре – играта се опитва да ни подтикне да се промъкваме и да използваме хакерството възможно най-често. Не, не казвам, че е невъзможно да се играе рамбовски. Дори и на PS4, където цъках Watch Dogs 2 не е прекалено трудно. Несъмнено за PC с мишка на разположение ще е почти елементарно. Но мога да кажа едно нещо със сигурност – играейки рамбовски ще изпуснете много. Тук имаме типична „хитманова дилема“ – една аномалия, която съм забелязал много отдавна. За един от първите Hitman-и. Аз говорех колко страхотни са, а доверени авери твърдяха, че става дума за баси тъпата игра. Зачудих се защо… и се оказа, че аз минавам нивата „както трябва“ – опитвайки се да съм възможно най-невидим. Да прилъгвам противниците, вместо да ги убивам от раз. И тогава имаше удоволствие. Но решиш ли да правиш масово клане и изведнъж всичко ставаше толкова безлично и… никакво.

Аз започнах Watch Dogs 2 по традиционния си начин – немалко от началните часове не инвестирах никакви точки в хакерските таланти. Защо имам навика да пестя… вероятно заради ролевите игри, от които съм свикнал първо да си представя някакъв билд и след това да вкарвам точки в него.

В тези начални часове Watch Dogs 2 ми идваше приличен, но посредствен. Защото липсваше онова, което е най-важното – достатъчно възможности при хакването. Които се отварят именно със скил точки. Забавното обаче идва… тогава, когато започнете да инвестирате в дърветата с умения. И тогава Watch Dogs 2 се променя драстично. Направо се превръща в друга игра!

Отключват ви се възможности да вдигате блокади по пътя, в които да се блъскат преследващи ви полицаи. Множество ефективни начини за хакване на автомобили край вас, с което водачите им да загубят контрол и да се врежат я някоя мантинела. Осигурявайки ви коридор, през който да минете или блъскайки ги в гонещи ви полицаи. И какво ли не друго.

Мисиите с говорещият автомобил в стил Knight Rider бяха супер

С всяка следваща инвестирана скил точка Watch Dogs 2 се „отваря“. И започва да ви прави сериозно удоволствие. В последните години някак игрите с промъкване претърпяват ренесанс. А Watch Dogs 2 е именно това в есенцията си. Да, ако се провалите с промъкването винаги можете да се обърнете към грубата сила. Но определено е по-приятна манипулацията на околната среда.

А тя е сериозна. Не само при примерите, които ви дадох с шофирането преди малко. Всъщност повече време прекарваме, опитвайки се да инфилтрираме някоя сграда и стигнем до сървъра й. Тогава можем да хакваме електрически табла, които да свалят с токов удар в безсъзнание близки пазачи. Или пък да ги свалим в несвяст с тейзъра си (който можем да качим и на квадрокоптера и малкото бъги, които можете да управлявате дистанционно и които ви дават възможност да минавате незабелязано край противниците). Възможно е също да взривите телефон на противник (Galaxy Note 7 much?), да хаквате машини като електрокари или автомобили, с които да отвличате вниманието на противници или направо да ги сгазите… и още.

Хакерството в Watch Dogs 2 е разнообразено в огромна степен. И се постига точно това, което очаквах от първата игра. Свобода на въображението. Малко подобна на тази в Dishonored заглавията. Множество начини да се справите с вашите противници. Да минете дадена секция.

Дали съм го гледал?

Примерно има някои тъмни улички, в които са налични всякакви бандюги. Които често крият пари – нищо не ви пречи да позабогатеете малко, нали? Е, в такива случаи можете да подходите по всевъзможни варианти.

Онова, което посочих горе – хакването на автомобил – е само един от тях. Забавно е обаче да засилите возилото от нищото връз лошите и те да не разберат откъде им идва, когато някаква кола без шофьор ги гази, докато вие същевременно си стоите спокойно на някой покрив и се присмивате (или пък ги замеряте с електрошокови гранати за максимален ефект!).

Има и други опции. Да викнете полиция, хаквайки системата им и регистрирайки фалшив сигнал. С което се формира някое значително меле, при чието приключване просто да минете и покрай труповете да си вземете парите на лошковците – ни лук яли, ни лук мирисали. Други възможности включват „класическо“ промъкване – да влезете близо до кварталните дилърчета и да ги зашеметите с електрошковия ви патлак, да ги свалите в нокдаун с меле атаки или пък да ги разстреляте „класически“. До смърт. Killed by death.

Дори и при тези тривиални наглед за модерните гейм стандарти занимания имате опции да ползвате хакването. И всъщност е препоръчително. Да накарате противниците ви да се приближат към отдалечен предмет, за да минете край тях или да ги свалите с бърза атака… без да се налага да мятате камъни или бирени бутилки зад тях примерно.

Манипулацията на околната среда е достатъчно приятна, за да се потопите наистина в нея. На моменти ми се искаше да мина някоя секция по-бързо и опирах до рамбовщина. Ама ако ме убиваха си казвах – „Я дай да му карам по-кротко“ и с няколко заложени капана в стил “Сам вкъщи” хем прогресирах по-лесно, хем и по-приятно.

Както споменах в началото на статията Ubisoft Montreal сякаш внимателно са слушали какво имат да кажат геймърите по повод на Watch Dogs, за да подобрят втората игра. Хакерството е централното нещо. То е гръбнакът на всичко. В първия Watch Dogs имаше прекалено много секции, които бяха от типа на „разгледай с камерата къде са противниците, маркирай ги, след това ги избий в Call of Duty стил или се промъкни като в Thief”. Сега в почти всеки момент ни трябва хакване. За едно или друго нещо. Никога човек не започва да си мисли, че играе някакъв блед GTA клонинг, както ми се случваше много често при оригиналния Watch Dogs.

Минавайки към останалите елементи от играта също могат да се кажат добри неща. Шофирането е сериозно подобрено в сравнение с това в Watch Dogs. Да, пак не е впечатляващо и е по-скоро дървено. Но има видим прогрес. Важното е, че поне мен не ме дразни, което си е сериозен плюс.

watch dogs 2 3Разнообразието откъм превозни возила също е значително подобрено. Яко е например да се качите на някоя вдигаща се платформа и да обикаляте града с нея, гледайки всичко от 10 метра. (Всъщност не помня дали подобно нещо имаше и в първата част, май не.) Общо взето Сан Франциско се усеща много по-жив от Чикаго на Watch Dogs. Не само заради много по-цветната обстановка на калифорнийския град, сравнено със сивата дъждовна депресивност на столицата на Илинойс.

Сан Франциско бъка от всякакви групи – от множество хипстъри до брутални улични банди… като в средата по традиция са обикновените хора, опитващи се да просто да оцеляват. И да, точно както и в първата част едно от най-интересните неща на Watch Dogs 2 е просто да обикаляме и четем личните информации на хората наоколо. Доста от които са… достатъчно забавни, че да ни подтикват да четем всичко наред. Имаме и хакерски възможности по традиция – да откраднем някакви пари от банков акаунт на по-заможен калифорниец… или просто да го тролнем, пускайки SMS уж от друг човек.

Освен откъм мащаб и цвят Сан Франциско може да се похвали и с нещо друго – има много повече неща за правене от Чикаго на Watch Dogs. Почти на всеки ъгъл можете да почнете някакъв страничен куест, да намерите някаква торба с пари, скрита от хорските погледи или охранявана от улични банди. Можете също така да хаквате разни специални системи, добре укрити из покривите на сградите, което изисква малко повече обикаляне наоколо. Което също е приятно – има предизвикателство, трябва да се замислите малко.

Основните персонажи са достатъчно стабилно реализирани

Всъщност ако се замисля откъм отворен свят Watch Dogs 2 ми се нрави. Наистина имаме класическия Ubisoft момент – доста мисии са тип “Идете някъде, говорете с Гошо и тогава почва предизвикателството”. Но пък има и предостатъчно събития, които се случват на случаен принцип. Обикаляте си и нещо става – което винаги ми се нрави.

А, да, освен всичко друго вече имаме и фрийрън елемент, доста подобен на Assassin’s Creed. Която екстра също е добра – все пак в 2016 година е някак досадно главният персонаж да не може да прескочи ограда половим метър или да изкачи не чак толкова висока стена. Нека отбележа обаче, че Маркус не е Ецио Аудиторе или някой друг от асасините в популярната серия на Ubisoft – фрийрън възможностите му са по-скоро ограничени, да не говорим, че Watch Dogs 2 не ни принуждава да опираме прекалено много до тях. По-скоро са интегрирани като приятна екстра за навигация на околната среда. Не си мислете например, че ще видите Маркус да се катери по стените до десетия етаж на сграда и ще скача от високо в купа сено на някой хипстърски фестивал.

Продължавайки нататък бих споменал някои детайли като AI-то. Което също е претърпяло прогрес. Гадовете ви виждат отдалеч, реагират бързо и са доста агресивни. Включително и преследващата ви полиция. Да, има какво да се иска от тях. Има го класическия пародиен момент “Той изби 10 наши аверчета, ама в последните 2 минути не е имало стрелба наоколо, тъй че ще е най-добре да се върнем към постовете си, все едно нищо не е било”. Все пак се предлага по-високо предизвикателство от… да, шибаната Mafia III например. И доколкото ако решите да действате рамбовски ще видите проблеми в AI-то (примерно ако обикаляте много е лесно да объркате изкуственият интелект), то при промъкване е повече от прилично.

Създаването на оръжия с 3D принтер, вместо да ги купуваме от класически търговци също е достатъчно добра идея

Общо взето пакетът, предлаган от Watch Dogs 2 си заслужава. Очаквах много малко, но бях доста приятно изненадан. Играта е точно онова, което се искаше от нея – лековато заглавие с отворен свят. Което е приятно и непретенциозно. Няма някаква бомбастичност, огромни обещания тип „ще видите най-добрата игра евър“. Не. Един солидно изпълнен продукт. Който си оправдава цената, който се вижда, че е правен с любов.

А, да, почти щях да забравя за мултиплейъра. Който… е окей, стига да проработи. Дори и през уикендите в седмиците след пазарната премиера на Watch Dogs 2 трудно се намираха хора за PvP момента. Чат-пат ми се случваше, но за щастие прекалено рядко, за да го счета като някаква стабилна част от заглавието. Не знам дали съм извадил лош късмет, дали не е имало някакви проблеми или нещо друго.

Което е жалко. PvP-то определено е забавно. Есенцията е същата като в Watch Dogs – можете да хакнете някой друг жив човек, влизайки в неговия игрален свят (а може и той да нахлуе във вашия, когато трябва да се защитите). Ако сте успешни получавате прилично количество пари и последователи. Ако ли не… може да се разделите с живота си, а вашият опонент да се сдобие с бонусите.

Време за хакове

Естествено има и елемент на надхитряне – макар и вашият опонент да не ви вижда като Маркус, ами като обичаен жител на Сан Франциско, то вие трябва да се държите като бот. В една от игрите например започнах да преследвам друг човек с някакви абсурдни маневри с автомобила си и бях забелязан от раз. В друг случай пък някакъв пич се беше укрил солидно, но все пак успях да го хвана малко преди да ми свие голите селфита от телефона и да го претрепя.

Общо взето приятно изпълнение, но по някаква причина неработещо достатъчно често. Защото примерно две-три седмици след премиерата на Watch Dogs 2 в средата на събота или неделя поне аз си мисля, че трябва да има прилично количество хора за мулти. Но по някаква причина системата за връзка с тях не работи както трябва.

И гледайки горния пасаж се присетих за още нещо – думичката „последователи“. Именно това трябва да трупате в кампанията на Watch Dogs 2, за да успеете да свалите големия лошковец в играта. Звучи малко тъпо, нали? Един вид „Имам милион приятели във Фейса, сега мога да спася света“? Е, тук поне е измислено по-яко. Вашите последователи всъщност инсталират приложение на телефона си, с което ви дават достъп до изчислителните ресурси на машините си, което помага за каузата на Маркус и хакерската група DedSec, от която той е част. Което звучи като по-добра концепция, отколкото да ни карат да вярваме, че цъкащи с език бабички, лайкнали някоя страница във Facebook спомагат за борбата с корупцията примерно, нали?

И така, идва времето за графика и звук.

Главният злодей не е сред добрите моменти в Watch Dogs 2

Визуално Watch Dogs 2 е добър. Не е нещо специално, особено на PS4 – не чак толкова далечната дистанция е силно размазана, особено ако шофирате и това се вижда добре. Но като цяло ситуацията ми се нрави. Определено втората част е доста по-красива от Watch Dogs – подобренията са видни. Четох из нета, че за PC ситуацията не е розова, предимно откъм оптимизация… но трудно мога да дам мнение. За конзолата не видях особени проблеми.

Звук – тук ситуацията също бива. Озвучаването на героите е като цяло силно, не е на Uncharted ниво например, но не и това се търси като краен резултат. По-лековатата атмосфера предполага и повече опити за хумор… не всички от които се получават, но като цяло съм доволен. Саундтракът като цяло става, има прилично разнообразие на музикални стилове, което е хубаво – и малко неочаквано за мен. Не бях сигурен дали няма да има предимно хипстърски шитни. Естествено трудно може да се прави сравнение с една Mafia III, но пък и тук мисля умишлено са търсени по-неизвестни песни, които да са повече фон, отколкото да се опитват да изпъкват сами по себе си прекалено много.

Финалните думи? Watch Dogs 2 е определено приятна изненада. Да, не говорим за някаква инди игра, която човек да намери от нищото и да си рече – „Бахти якото“. Напротив, иде реч за AAA на голям разпространител. Със солидна реклама и всичко останало. Все пак Ubisoft имаше немалко противоречиви решения напоследък и съмненията към тях се покачват. Тоест едва ли аз съм единственият приятно изненадан – не очаквах толкова подобрения.

В резултат дори и да не сте харесали оригиналният Watch Dogs можете да хвърлите едно око на двойката. Ако си падате по подобен тип заглавия е вероятно да ви хареса. В случай, че Watch Dogs ви е харесал – то двойката може да се окачестви и като задължителна за вас.

Още по темата

Watch Dogs 2 с официално представяне
Watch Dogs 2 – видео за главния герой
Watch Dogs 2 – 20 минути от отворения свят


Включи се в дискусията

Коментирай като гост

Required fields are marked *



коментари