hategame logo
2016 година - кои бяха разочароващите игри през нея
пуснато на 05 февруари 2017 от pseto
no man's sky cover
Макар и с известно забавяне традиционният обзор на представителите за изминалата година в рамките на двете водещи рубрики на сайта – хейт ревюта и ънхейтабъл – все пак ще се появи. Всъщност в последно време ме бави именно втората. Тъй като има две ънхейтабъл игри, за които искам да пусна закъснели ревюта, преди да пусна и целия обзор. Което трябва да стане... много, много скоро. Надявам се преди пролетта.

Ако говорим за хейт ревюта обаче материалът можеше да е наличен и по-рано. Е, по-добре късно, отколкото никога, нали? Кои са игрите, които попаднаха в рубриката за хейт в сайта миналата година и коя е най-разочароващата от тях?

Гледайки снимката горе вероятно сте се досетили кое заглавие ще окачествя като най-големия провал на 2016 година. No Man’s Sky. Дали играта беше отвратително скапана? Пълна помия? Не точно. Но пък агресивната рекламна кампания на Sony и мълчаливото съгласие на разработчиците Hello Games накараха мнозина да вярват, че ще видим нещо феноменално.

Което не се случи. Напротив. No Man’s Sky се оказа повече технологично демо, отколкото игра. В търсенето на трилиони или не знам си колко галактики се изгуби точно онова, което всеки очаква от космическо заглавие – удоволствието от разкриването на широкия космос. Всички планети изглеждаха прекалено еднакво, геймплей механиките бяха свързани с адски много сух грайнд... което направи No Man’s Sky вероятно най-голямото разочарование на 2016-та.

Но дори и да изключим тази игра – която вероятно мнозина биха предположили, че ще е „лидерът“ на хейт ревюта – миналата година предложи немалко провали. Поне от моя гледна точка. Куп заглавия, които очаквах да ме спечелят се оказаха... просто незадоволителни.

deus ex mankind divided 4Deus Ex: Mankind Divided например. Дълго време се чудех в коя от двете рубрики да вкарам играта. Колкото повече обаче напредвах, толкова по-скучно ставаше всичко. Прекалено малко на брой мащабни и разнообразни нива, лошо AI, небалансирани умения. Раздут сюжет, каращ ви прекалено, прекалено дълго да слушате диалози от типа „безсмислени разговори в обедната почивка на работа“. Плюс множество технически проблеми... може би във вярното умонастроение Deus Ex: Mankind Divided може и да ви се хареса. Но истината е, че мнозина се изказаха критично, а продажбите бяха толкова слаби, че гарантираха поставянето на серията в пауза откъм разработка. За съжаление...

far cry primal 2Друга по-голяма игра, която може би леко изненадващо ме разочарова беше Far Cry Primal. Идеята да се пренесем в една малко изследвана в гейминга епоха – праисторическите времена – ми се стори идеална. Първите часове на Far Cry Primal също ми се понравиха. Но колкото повече време минаваше, толкова повече се уверявах, че става дума за един рескин на Far Cry 4. Все същата формула, все същите задачи за изпълнение. Да, ако сте пропуснали някоя от последните Far Cry игри Primal вероятно щеше да ви хареса. Защото еднообразието нямаше да е завладяващо. Но когато виждате едно и също, едно и също през година или дори по-често... удоволствието намалява сериозно. Проблем, от който Ubisoft започва да страда сериозно напоследък.

mafia 3 1Друга игра, от която очаквах малко повече беше Mafia III. От трейлъри ми изглеждаше добре и ми се струваше, че новата обстановка в края на 60-те години на миналия век ще е супер. Което... до една степен се оказа истина. Атмосферата на Mafia III определено беше страхотна. Саундтракът – едно от най-яките неща, които съм чувал в живота си в игра (но бидейки голям фен на рока – няма как иначе, нали?). Но...

...геймплеят на Mafia III може да служи като нагледен пример за посредственост. Има ги там обичайните неща за игра с отворен свят... и това е. Прекалено много еднообразие в кампанията, което в един момент започва да ви идва много, много нанагорно. Макар и историята да беше страхотна, то целия грайнд, докато отключим още от нея беше досаден. Като добавим покъртително лошото AI и множеството технически проблеми, включително и крашове... емоциите от Mafia III оставаха негативни.

fifa 17 16Откъм леко изненадващите игри не знам дали да не сложа и FIFA 17. По традиция – с малки изключения – слагам футболното заглавие на EA в ънхейтабъл. Понеже ми се нрави при всички положения много повече от Pro Evolution Soccer в последните години. Но през 2016-та чашата определено преля. Обичайните криминални скриптове на Electronic Arts този път бяха издути на N-та степен, с което повечето мачове се превръщаха в хвърляне на ези-тура... какво ще реши да ви предложи FIFA 17. Дали ще вкарате три гола от първите няколко удара от центъра и ще накарате противник да напусне мача с псувни? Или пък ще се случи именно това и на вас? Ако имате здрави нерви и добър късмет – можете и да разцъкате FIFA 17… но иначе... (А, да, също така „истинският“ геймплей претърпя драстични разлики в сравнение с FIFA 16… повечето от които за по-лошо.)

pes 2017 13Ставайки дума за футболни игри ще сложа в уравнението и PES 2017. Който... при наличната FIFA 17 ми се стори като направо добра игра. Просто защото заглавието на EA ми донесе около нулево удоволствие. Докато при PES 2017 поне чат-пат имаше такова. Но все пак не си променям мнението. Konami има да върши доста работа, преди да върне Pro Evolution Soccer в правия път. Някак се лъкатуши с миши стъпки към подобрение... но нещата не се случват достатъчно бързо. Все още имаме малоумни вратари (макар и леко задобрели), хаотичен и прекалено нереалистичен геймплей, а също и нещо доста тъжно – лесни за реализиране и еднакви голове. Pro Evolution Soccer още от средата на 90-те години се е славел със своето разнообразие. За съжаление в много мачове на PES 2017 всичко опира до леко плъзване на топката покрай вратаря... което след стотния път в онлайн режима става досадно скучно.

mirror's edge catalyst 13Връщайки се към игрите, за които имах надежди бих споменал Mirror’s Edge Catalyst. От трейлърите изглеждаше така, сякаш ще видим някое страхотно, динамично паркур заглавие. Истината се оказа различна – Mirror’s Edge Catalyst беше почти „автоматичен“ откъм геймплей – просто търчите напред и натискате няколко копчета в момента, в който играта поиска от вас. Заедно с това цялостният дизайн беше болезнено линеен, бойната система – крайно незадоволителна, а цялостното усещане... че просто заглавието е разработено без никаква страст.

call of duty infinite warfare 15Продължавайки нататък няма как да не спомена Call of Duty: Infinite Warfare… но едва ли някой е особено изненадан. Дори и да е в най-доброто си състояние CoD просто не ми допада. А Infinite Warfare трудно може да се окачестви като подобен продукт. Напротив. Мултиплейърът мога да определя като едно титанично недоразумение и абсолютно нищо повече. Опитите за свободно движение за флегматични и жалки, особено след Titanfall 2. Пуцалката от години не е претърпявала никакви промени и изглеждаше отвратително през 2016-та. Безумни spawn-ове за поредна година, криминални микроплащания, пряко влияещи на геймплея... звучи ли ви яко?

Да, сингъл кампанията става – сюжетът е крайно предвидим, а геймплеят – сякаш генериран от някакъв автоматичен алгоритъм... но пък поне озвучаването е страхотно, motion capturing-ът – прекрасен, а заедно с това има и куп красиви космически пейзажи. Несъмнено сингълът е най-доброто от Call of Duty: Infinite Warfare.

The Walking Dead Michonne 11От малко по-изненадващите представители на хейт ревюта беше The Walking Dead: Michonne. По принцип игрите на Telltale попадат в ънхейтабъл... но напоследък започва да се усеща, че компанията няма достатъчно време и ресурси, за да прави всичко качествено. Което си оказва негативно влияние.

homefront the revolution 2Сред представителите на хейт ревюта беше и Homefront: The Revolution. Играта изглеждаше на пръв поглед като хвърляне на ези-тура – шансът и да е нещо прилично, и да е разочарование изглеждаше еднакъв. В случая стана второто.

Слаба история, крайно еднообразен отворен свят, сух геймплей... и като за капак – огромно количество технически проблеми. Заедно с това и важни елементи като механиките на стрелбата например бяха доста незадоволително реализирани. Като цяло игра, която се забравя много, много бързо.

assassin's creed chronicles india 8Макар и през миналата година да нямаше основно Assassin’s Creed издание, то серията се сдоби с 2D платформърите Chronicles. Един от които посветен на Индия... и да, доста слабо реализиран. Доколкото презентацията на играта беше качествена, то в геймплея липсваше каквото и да е вдъхновение. Обикновен платформер леко тип пъзел, в който имате минимални възможности за импровизация – нужно бе единствено да се разгадае онова, което разработчиците са предвидили за вас и толкоз. Като цяло разочароваща игра, както и цялата Chronicles серия.

hitman 2Сред игрите, попаднали в хейт ревюта миналата година по-скоро е и Hitman. Новият, епизодичен такъв. По-скоро заради странния си пазарен модел, който поне за мен никак не се вписваше в концепцията на серията. Първият епизод беше... незадоволителен, но пък си оставих поле за преразмишление при евентуалното (надявам се) ревю за целия сезон на Hitman. Което може би ще дойде скоро. Но определено подобни игри не трябва да излизат на парчета.

Оттук нататък в хейт ревюта попаднаха и някои игри с по-нисък профил. За които едва ли има нужда да се отделя чак толкова време, ако трябва да сме честни.

marvel ultimate alliance 2 4Marvel: Ultimate Alliance 2 беше една изтупана от прахта игра, портната... наистина зле за компютри и настоящото конзолно поколение. Очевидно идеята на Activision е била чисто и просто да спечели някой бърз долар... което вероятно се е случило. Тъй или инак беше спорно дали Marvel: Ultimate Alliance 2 си струваше още като се появи в продажба, но през 2016 година играта определено беше далеч от истината.

bombshell 18Що се отнася до Bombshell, това бе заглавие, която бе планирано като поредния Duke Nukem. След като се оказа, че 3D Realms не могат да ползват правата за супергероя беше преценено, че е добре да се измисли нов такъв... полът бе сменен и вместо Дюк видяхме Шели Харисън – по прякор Bombshell. Оттам нататък всичко за феновете на Duke Nukem е познато – извънземни нападат земята, а вие трябва да ги изтребите и да я спасите. Перспективата е изометрична, а геймплеят – крайно посредствен.

punch club 8И последно – Punch Club. Една от игрите, за които бях на кантар дали трябва да попадат в хейт ревюта. Да, става дума за независимо заглавие. И да, прекарах едно прилично време пред него – което все пак е някакъв плюс. От друга страна някои недомислици в баланса, а също и титаничното количество адски скучен грайнд чисто и просто успяваха да убият удоволствието от един иначе никак нелош продукт. Реално Punch Club беше на идеалната граница между хейт ревюта и ънхейтабъл... което може би е най-добрият начин да се приключи този обзор.

И толкова по темата. Остава ни единствено като геймъри да се надяваме 2017 година да ни предложи почти изцяло положителни емоции.

Коментари
BloodDagger avatar
BloodDagger
06 февруари 2017
2016 година не беше толкова силна като цяло. Имаше тук-там нещо по-добро, но само толкова. Иначе разочарования бол.
pseto avatar
pseto
06 февруари 2017
Да, изглеждаше силна на теория, ама имаше отлагания... и някак нямаше толкова наистина смазващи игри. Сега даже като гледам поне аз какво съм успял да изиграя и сложа в ънхейтабъл... нямаше нищо, за което да кажа спокойно - "Дебиш, това е GOTY-то". Освен Doom-а май.
bojosan avatar
bojosan
06 февруари 2017
Doom 4 ме изкефи,за друга си не спомням,всичко останало - тотални кръшове.
U4 също не беше лоша игра,макар че както каза псето повече приличаше на разходка из красиви местности.
Абе общо взето - слабо.....
pseto avatar
pseto
06 февруари 2017
Doom-а, със закъснение, го изиграх и ще му прасна едно заслужено супер положително ревю. Забавих статиите общо взето заради него, щото нещо не ми позволяваше да пусна обзорните материали без да съм го разцъкал. И се оказах прав - щеше да е голяма грешка да не го включа. Израдва ме на макс просто.
igra4 avatar
igra4
06 февруари 2017
Май имаше 2-3 заглавия дето ставаха. Иначе всички игри на Юбишит и тия дето е споменал Псе-то бяха разочaрования.
pseto avatar
pseto
06 февруари 2017
Watch Dogs двойката ще попадне в другата статия, която ще кача днес/утре за "положителните" игри, де.

Ама ще видим Ubisoft как ще я почнат новата година, понеже за месец и кусур време имат две нови игри. За For Honor даже имам надежди.

XGamerHristo avatar
XGamerHristo
06 февруари 2017
Псе, ще пишеш ли за Заразно зло 7?
pseto avatar
pseto
06 февруари 2017
Задължително - и надявам се сравнително скоро. Не искам да се наемам със срокове, щото моето "скоро" понякога е като "скорото" на Симеон Сакскобургготсски - понякога не идва никога. Но няма да го изпусна Resident Evil-a.
God avatar
God
06 февруари 2017
Леко няма да се съглася с псето, Deus Ex: Mankind Divided и Hitman (след като излезе цялата) са прекрасни игри. Дори си ги купих Скоро ще направя същото и с Mirror’s Edge Catalyst. Иначе определено Dooм-а е играта на годината.
pseto avatar
pseto
06 февруари 2017
Mankind Divided дори и да съм пресъхнал за игри няма да го нарека прекрасен. Не казвам, че е кенеф, бях много на кантар, като го играх, общо взето втората половина на играта ме накара до вкарвам в хейт ревюта. За мен се усеща, че е бил орязан ресурсът на Eidos Montreal, от което страдаше и техническата част, и геймплеят. За Hitman... не съм дал още крайна оценка, както споменах и в оригиналната статия, ще го мина целия (надявам се скоро) и тогава ще пиша допълнително.

Апропо Mirror's Edge Catalyst го има в Origin Access, ще ти излезе 8-10 лева (все забравям колко струва тази услуга). Ако случайно играта не е още по-евтина от тази сума можеш да я цъкаш оттам. Десетина лева е месечният абонамент, тамън време да я минеш (по мое мнение Mirror's Edge Catalyst не заслужава повече от 10 лева, ама...).


Иначе да, Doom е страхотен, не мога да опиша колко ме е яд, че го бавих толкова дълго, направо в ретро рубриката трябва да го сложа вече.

NikoJ avatar
NikoJ
14 февруари 2017
Mankind devided беше храчка в лицето на феновете .. мамка им конзолна .. точно пък кфо те изкефи сравнение с предишните малеееееееееееееееее !
LethianDream avatar
LethianDream
14 февруари 2017
Съгласен съм с God, то с боговете няма как да спориш Шегата настрана, Mankind Divided си ме израдва доста и неправилно според мен е в хейт секцията, писал съм и преди, цялостното усещане в Прага беше яко, държанието на ченгетата сякаш си долна отрепка, както и страхотните диалози с Талос Ръкър и оная пичка, която беше шефката на култа. Усещането, че можеш да пречупиш гледната точка на някого не просто с насилие и ебане, ами с логика, реплики и социален енхансър си е яко. Историята си беше много добра, който няма нерви да чете и влиза навътре в нея, да бяга далеч от играта. Твоите решения влияят директно върху събитията и подобно на Dishonored, оказват цялостно влияние върху игралния свят. Има и стабилна нотка на преиграване, някои мисии дори в основната кампания бяха избираеми (примерно да ограбиш банка или да разбиеш култ). Допълнителните мисии също ми допаднаха доста. Като цяло имаше какво още да се желае, но Mankind Divided доста успешно за мен продължи поредицата
Включете се в дискусията
Отговор на
Регистрация
Потребителско име
Парола
Парола (отново)
Имейл