архиви

For Honor – добра бойна система, но прекалено много проблеми

написана от pseto на 21 февруари 2017

for honor coverFor Honor има едно нещо, което си струва да се похвали – бойната система. Тя обаче не е приложена с пълния си потенциал никъде, което е огромен минус. В резултат For Honor е по-скоро еднодневка, отколкото игра, която може да задържи вашия интерес дълго. grafika 3Графиката е страхотна – и откъм пейзажи, и откъм модели и детайлност на войниците. Страхотно изпълнение в този аспект. Бойната система също е достатъчно добре реализирана, макар че на моменти може и да става малко мудна. zvuk 3И тук няма какво лошо да кажа. Може би възгласите на героите стават прекалено еднообразни на моменти, но всичко останало е супер. gameplay 2Не съм изцяло сигурен за оценката тук. Бойната система е добра, дуелите понякога са забавни… но всичко останало е посредствено или надолу. Никой отборен режим не оползотворява качествено бойната система на For Honor, което е най-лошото в случая. ocenka 2Не съм сигурен дали играта е за червено или напротив. Някои минуси са сериозни – ужасните микроплащания, фрапантните сървъри (запазена марка на Ubisoft), лошата сингъл кампания. Все пак For Honor чат-пат може да осигури някакво кежюъл преживяване в Dominion. Но играта бих нарекъл много повече разочарование с нелош потенциал, отколкото хит (а още по-малко нещо задължително). Въпрос на лично мнение – но аз не мога да се съглася с едно – че има особено значение умението в почти целия For Honor. Онова, което се повтаря като мантра нонстоп от някои фенове на заглавието. For Honor е продукт, който се играе оптимално без никаква чест – с ръгане на противници в гръб, бутането им в дупки и експлоатиране на небалансирани тактики и герои. На някои това им допада. На мен? Не. for honor 3Дали For Honor заслужава изцяло да е в хейт ревюта? В интерес на истината съм на кантар да отговоря на този въпрос. Ако вероятно някоя по-малка компания беше отговорна за играта, то щях да я сложа в ънхейтабъл и да отбележа, че има потенциал, но и има много работа за вършене. Всъщност тези думи мога да използвам и сега с пълна сила. Има потенциал. Има и много работа за вършене. Но цялостната прехваленост, която започва да се образува около For Honor чисто и просто ме изнервя. Най-вече защото говорим за игра тип еднодневка, която несъмнено ще омръзне бързо и която в никаква степен не си струва парите.

Разнообразието е скромно. Режимите омръзват бързо. Прогресията е изпълнена в духа на free-to-play игра, което е екстремално дразнещо – трябва ви някакъв див фарм, за да си развиете героите. И още по-голям грайнд, за да ги екипирате както искате (а можете и винаги да развържете кесията си и да дадете реални пари, защото да, микроплащания има и то агресивни). Дисконектите са много, половината от мачовете са с участието на един, два, три или четири бота през доста от времето. Зареждането на мачове е флегматично и в един момент човек усеща, че прекарва повече време, гледайки 5 екрана на кръст, отколкото играйки…

…и още, и още.

For Honor е игра с много проблеми, за повечето от които човек няма как да си затвори очите. Но най-важното е едно – бойната система, която е много добре замислена, изобщо не е приложена по начин, по който да се усети нейния пълен потенциал. Поради която причина – замисляйки се – смятам, че For Honor напълно заслужава да е в хейт ревюта.

for honor 3Но нека стартирам тази статия право куме в очи директно с битките. Защото те са основата на заглавието. Те се рекламираха най-много. За тях се говори постоянно в последните дни из дебрите на интернет. Толкова ли е добра наистина бойната система?

Нека ви кажа как изглежда тя на теория. Основното нещо в нея, което видяхме от куп трейлъри е вашият гард (който се активира със задържане на един бутон – в случая на PS4, където играх – L2). Позата служи не само за заключване на противник, за да е винаги в центъра на екрана ви. Заедно с това ви дава възможност да се пазите в една от три посоки – ляво, дясно и горе. Именно това е гръбнакът на For Honor. Вие виждате постоянно в каква позиция е гардът на противник, както и той вашия. В случай, че ви атакуват там, където се пазите – вие блокирате и в общия случай не получавате никакви щети. Така е задължително да следите какво прави противника ви. Имайте предвид обаче, че бързо трябва да сменяте гарда си при атака, за да вкарате момент на изненада (понеже ако и вие, и вашият противник се пазите от една и съща страна и помпате копчето, то и атаките ви ще попаднат в нея – което води до куп блокирания и почти никакви щети).

Времето, което имате, за да смените позицията на гарда си в битка зависи от противниковият герой. По-бавните персонажи атаките са лесни за забелязване – а и имате ясни индикатори под формата на червени стрелки, показващи откъде идва удар. При тях не е толкова трудно да сте крайно дефанзивни, макар че имайте предвид, че немалко от тежките герои имат удари, които не могат да се блокират. Което служи за балансиране на ниската им скорост.

Други персонажи като assassin-ите са доста бързи и ще са ви нужни прилични рефлекси, за да се справите с атаките им. Всъщност в доста случаи – особено ако цъкате дуели – трябва да предугадите какво ще направи противник на база на предишните му ходове. Макар и доста бързи обаче, героите от асасин класа са доста чупливи и трябва да внимават с офанзивата си, за да не бъдат премазани с няколко удара.

Дуелите са вероятно най-хубавото във For Honor

Системата с трите посоки обаче е най-повърхностният слой на For Honor. Освен нея героите имат множество собствени комбинации и специални удари, много подобно на Street Fighter, Tekken и други. Именно поради която причина често ще видите For Honor да бъде окачествяван като файтър. Комбинациите и специалните удари варират откъм брой и сложност за различните герои. При някои са 6-7. При други – два пъти повече.

Самите комботата включват или редуване на двата удара – слаб (но бърз) и силен (но бавен), или примесването им с другите ни методи на офанзива. Например guard break-ът, който логично нарушава гарда на противник и ви дава възможност или да го блъснете в стена, или да го треснете с бърза атака. Специалните удари пък са движения, обикновено уникални за даден персонаж. Те са най-разнообразни – изненадващи атаки от дистанция; игнориращи блока удари; движения, повалящи противниците на земята, без да им взимат кръв и тъй нататък.

Научаването на ударите във For Honor – не само тези на любимия ви герой – е от изключителна важност. Точно толкова, колкото и да знаете какво могат всички персонажи в Dota 2 или League of Legends. Ако се изправите срещу противник, който не знаете какво има в арсенала си – това вероятно ще доведе до смъртта ви.

Освен всичко посочено досега – гарда с трите посоки, комботата и специалните удари – е редно да спомена още две неща. Едното от тях са отклоните (или dodge). Те ви дават възможност да избегнете изцяло атака, стига да натиснете копчето в точния момент. При по-бавните герои ви е нужен по-добър тайминг за целта. Имайте предвид също, че ако пробвате да направите отклон в същата посока, от която замахва герой е доста вероятно да получите удар. При по-бързите отклоните са доста ефективни – всъщност основният им метод за оцеляване в битка, тъй като умират много бързо.

for honor 2Другото нещо е парирането. Когато получавате атака от дадена посока се появява червена стрелка. В един момент за може би третина от секундата тя присветва. Именно това е вашият момент да натиснете атака, с което се случва париране. То ви дава възможност да нанесете бърз удар на противник, а ако опонентът ви няма stamina – дори да го съборите на земята, което ви гарантира дори и повече влизащи офанзивни движения. Различните герои имат и специални удари, които могат да се изпълнят директно след париране, някои от които не се блокират.

И последно – току-що споменатата stamina. Тя е нещо, което е от ключова важност за всяка битка. Всяко ваше действие струва издръжливост на героя ви. Решите ли да спамите – тя ще бъде стопена адски бързо. Особено пък с по-тежките персонажи. Какво се случва като ви свърши изцяло stamina-та? Тогава изпадате в състояние на преумора. При него не можете да спринтирате и да правите отклони/кълба, темпото ви на движение се забавя драстично, а също така и атаките ви. Общо взето се превръщате в слабоподвижна цел, която може бързо да бъде убита от опонент. Имайте предвид също, че ако атаките ви бъдат блокирани или не уцелят изцяло противник вашата издръжливост пада с главоломна скорост. Същото важи и в моментите, в които опитате засилки с по-тежки герои – ако бъдат избегнати от опонентите ви попадате в неприятна ситуация.

Типично в духа на файтърите от значителна важност е дистанцията в битка. Ако не прецените къде ще попадне ваш удар се отваряте за бърза контраатака или серия от движения от страна на вразите. Още по-лошо пък е, ако успеят да ви хванат с guard break и да ви хвърлят в някоя дупка – тогава директно си умирате.

for honor 9Дотук всичко звучи като приказка, нали? Да, нека го кажа в прав текст – бойната система на For Honor е наистина добра. Като идея. Дълбочина има и тя няма как да се оспори. Има какво да учите. Има накъде да се подобрявате. Ако сте фенове на файтърите, в която категория влизам и аз като Tekken човек, предполагам няма да ви отнеме скандално дълго време, за да добиете някакво ниво с един-два героя. Но за да се почувствате наистина уверени са ви нужни множество упражнения. Трябва и да свикнете с всички класове герои, за да знаете какво да правите, ако излезете срещу тях в битка, и да тренирате тайминга си за отклоните и най-вече парирането. Заедно с това има множество комбинации от удари – не само онези, които са посочени в Movelist-овете на героите, които е добре да заучите, преди да се впуснете в битка за максимално изненадване на противниците.

Дотук всичко звучи добре, но нека започна да говоря за негативните страни. А именно – как тази бойна система е приложена на практика. Е, отговорът е общо взето зле.

Основното място, където можете да играете For Honor „както трябва“ са дуелите. Там бойната система може да се оползотвори в пълния си блясък. Имаме надхитряне, тактика. Ползването на възможно най-много движения, блъфове, предугаждане какво готви противник – всичко е налице. Ако прочетете някое супер положително ревю за For Honor и конкретно бойната система – то определено в него се говори за дуелите. Макар и доста изнервящи на моменти, те бяха мястото, което ми донесе най-много положителни емоции от For Honor. Да, балансът на героите е далеч от истината – някои са далеч по-подходящи за битки 1 на 1 от други. Има и елемент на камък-ножица-хартия, при който с един персонаж можете да пребиете от бой друг, но трети да ви скъса за нула време. Въпреки всичко ми харесва, че при дуелите може да се усети „истинският“ For Honor – в голяма степен…

…ако не бяха шибаните, малоумни, скапани, дебилни дупки. Които не знам защо изобщо съществуват. Айде, в останалите режими – окей, но защо в дуелите? Защо?

for honor 6За какво става дума ще се запитате в момента? С двойно натискане на вече споменатия guard break можете да бутнете противник в дадена посока. Ако има стена го зашеметявате. При наличие на дупка… го хвърляте в нея и печелите рунда.

При положение, че на пръсти се броят онези карти, в които няма пропасти (ако изобщо има такива), то в общия случай при наличие на някой трап дуелът опира до скучна супер дефанзивност и опити на двамата човека да хванат опонента първи. Който постигне задачата – чисто и просто хвърля противник в дупката. Тъпо и скучно.

Някой тук би казал – „О, чакай малко, то guard break-ът може да бъде контриран“. Пфах. Във For Honor точно 0 пъти видях някой да ползва тази контра. Която изисква меко казано абсурден тайминг. При тренировка с ботове дори и когато знаех, че AI-то ще пробва да ме хване с guard break успявах да уцеля момента в 2-3 от 10 опита. В реална битка, в която не знаеш кога точно опонент ще пробва да те хване и в какъв контекст (може и да е част от комбо например) ми се струва абсурдно да вкарам това движение. Да, някой луд азиатец или про геймър може и да го научи… но както казах – изиграх много дуели, много мачове. Екстремално често guard break-ът играе водеща роля за печелене на рунд и нито един път някой не ми направи успешна контра.

И именно заради това дуелите много често стават досадни. Когато деградират до някаква бутаница, сякаш става дума за сумо мач, а не битка с хладни оръжия и щитове. Знаете ли колко е шибано да се случи някой интересен, завързан рунд и след това да бъдете поставени на някое широко метър мостче, при което всичко опира до това кой ще хване другият първи и ще го хвърли в дупката? Няма нищо, свързано „с чест“ в ситуацията. Или умение. Просто досадно чийзване, експлоатиране на лесно и евтино движение. И да, аз също бутах хора в дупката – понеже не ги ли бутна аз, те ще ме бутнат мен… при положение, че изходът е ясен, то предпочитам аз да съм онзи, който да вземе рунда…

for honor 10Накратко – дуелите са най-интересното от For Honor. Но просто е задължително в един момент да се премахнат дупките, които ми е интересно защо изобщо съществуват. Каква е логиката? Да разнообразят геймплея? Ами, не това се случва в реалност. Напротив, дуелите биват скопени. Вместо човек да се наслади в пълна степен на бойната система трябва да излезе от ритъма си при рундовете с дупки, опитвайки се единствено да избягва guard break-ове и да чийзва противниците… естествено и някои класове имат доста по-лесни за осъществяване guard break-ове, което прави тези лайняни номера детска игра.

Всъщност говорейки по тази тема – при битките въпросните нарушавания на гарда имат прекалено голямо влияние в играта. Не само в дуелите. Общо взето това е основният начин да нанесете атака, без да бъдете наказани толкова свирепо. Guard break-овете са бързи, почти невъзможни за контриране и носят много дивиденти. Като контраст доста специални удари са лесни за забелязване и избягване с отклон, а пък стандартните атаки от трите посоки не чак толкова трудни за спиране (освен ако не става дума за най-бързите герои, но и тогава не са баш невъзможни). В резултат доста дуели опират до опити за guard break-ове (дори и без дупки). От което определено For Honor страда.

С други думи бойната система – при дуелите – има нужда от някои по-малки преработки. Малък ребаланс на героите, атаки за по-бавните персонажи, които да не са толкова елементарни за контриране, задължително много по-лесно контриране на мега досадните guard break-ове. Естествено и премахване на шибаните дупки. С всичко това For Honor ще се превърне в много по-приятно и “сериозно” дуелно преживяване. Според мен, разбира се.

Но и все пак дотук нямаме рецепта за хейт ревюта, нали? Естествено – не съм толкова дребнав, че да сложа играта в тази рубрика на сайта, въпреки крайно омразните ми дупки. Но пък преминавайки към останалите режими на For Honor ще разберете мотивациите ми.

Най-вече защото в тях бойната система е интегрирана нереално зле. Дълбочината, която описах горе общо взето липсва. Да, движенията ви не са по-различни в отборните режими. Но поради една или друга причина съвсем малко от тях се ползват. Защо?

Много просто – битките в отборните режими опират в общия случай до gang rape.

Наличен ли е повече от един човек на картата срещу вас просто няма как да се насладите на For Honor. Поне не и аз. Нека дам за пример Dominion – режимът, от който сме виждали най-много кадри от For Honor досега. И в който всъщност има най-много хора към момента. Става дума за 4 на 4 битки, при които са налични и множество ботове. Вашата цел е да превземете три зони на картата, за да трупате точки. Когато те стигнат 1000 вашите опоненти нямат възможност за respawn – убивайки ги взимате мача.

for honor 5Режимът е интересен на теория, но проблемът е, че почти през цялото време просто няма време за онези битки, които ви описах горе. В дуелите имаме изчакване в гард, блъфове, предугаждане на атаки, ползване на множество движения. Решите ли да правите това в Dominion, заключвайки се в един противник и концентрирайки се върху него… ще ви нападнат от още една или две страни и ще ви премажат от бой. Или алтернативата – ваши приятелчета ще дойдат отнякъде и ще разкъсат опонента ви като антилопа сред куп лъвове.

Така в отборните режими битките опират до ползване на най-силните и чийзи удари, мръснишки атаки в гръб, бутане на противниците в дупките и прочее. Нямате време да му мислите, да сте тактици – изправяйки се срещу опонент имате около 5 секунди, за да вземете преимущество. Общо взето след толкова време битката се изражда – или 1-2 ваши хора скачат в мелето, или противници.

В резултат винаги трябва да имате едно наум за обстановката около вас. Само дето във For Honor камерата е доста близо зад героя, а пък като влезете в гард перспективата допълнително се променя, концентрирайки се върху противник и намалявайки периферното ви зрение. В резултат е много лесно да бъдете изненадани… освен ако ако постоянно не излизате от гард, не правите кълба, за да излезете от битка, гарантирайки си, че няма да ви нападнат особено изненадващо.

Именно и заради това в отборните режими „чест“ няма. Което е адски иронично в игра с названието For Honor. Ако вземете половината кръв на противник – той моментално почва да бяга като най-долния страхливец, чакайки някое приятелче да се присъедини към него и да ви нападнат съвкупно. Като ударено дете, тичащо за мама и тати. Повечето битки се превръщат в директни Бени Хил етюди, в които всички тичат наляво-надясно, опитвайки се да влязат в гръб на някого или да го бутнат в дупка. Чест? Друг път.

for honor 4Мъжествените двуметрови викинги… си плюят на петите, когато останат на половин кръв и бягат през глава към своята база. Гордите самураи, за които честта е най-важното и които са готови да си направят сепуку след загубена битка… бягат през глава и нападат в гръб по най-долния начин. Достойните рицари… пак същото. Абсурден цирк.

И понеже нямам навика да хейтя без никакви препоръки – според мен във For Honor трябваше да има индикатор за чест. Някаква механика, свързана с онова, което е включено в заглавието на играта. Примерно ако буташ противници в дупки – да бъдеш наказваш с намалена чест. Ако нападаш в гръб, докато опонент се бие с твой съотборник – да бъдеш наказван с намалена чест. Ако бягаш от битка като путка – пак същото. И намалената чест трябва да влияе пряко на записаните точки в битка – в резултат ако някой се държи като страхливец дори и да има най-много фрагове, то ще е яко да завърши на последно място в отбора си. Да бъде научен по трудния начин що е то чест. Ама нейсе, мечти. Чуваш викове “for honor” постоянно, а чест – нулева.

Заради масовите мелета в Dominion дълбочина на битките почти не видях. Ползват се ограничен набор от удари и движения и от от всички герои. Чат-пат изключително рядко влизате в сблъсък, подобен на дуелите, но за съжаление скандално рядко. И причините за това са много.

В началото, когато всички имат предмети с общо взето еднакви статистики не се усеща колко голяма е разликата между тях… да, един помпач си остава помпач, но с най-добрите брони и оръжия става тегав за спиране…

В споменатите горе дуели статовете от екипировката ви не са от значение. Героите се бият в “чист вид”. В резултат някой и да се е просрал да фарми и да е давал пари за микроплащания – няма никакво значение. Бие се с герой, който е все едно на първо ниво. Но не същото е положението в Dominion. И останалите отборни режими (без Brawl, който е същото като дуелите, само че във вариант 2 на 2).

Така някой може да е набухал увеличени щети на своя асасин, с което за нула време може да ви ликвидира, ако ви хване в гръб. Ъпгрейдите на екипировката варират – значително увеличена Stamina, даващи ви опции да спамите нон-стоп, подобрена защита и тъй нататък. А статистиките на оръжия и брони определено влияят и то здраво на случващото се. В интерес на истината често нивото на For Honor е толкова ниско, че не се забелязва колко точно влияе екипировката. Понеже един идиот, който не е схванал и най-елементарните механики на заглавието няма как да ви убие, колкото и да спами и колкото по-хубави предмети да има. Но когато се изправите срещу някой равностоен на вас и видите, че драстичната разлика е това, че е фармил повече и вероятно е развързал кесията си за микроплащания… ами, сори. Тъпо е.

А предметите влияят и на допълнителни неща, за които не съм споменавал. Например Feat-овете. Това са своеобразните killstreak награди от Call of Duty. Сещате се – убивате няколко човечета поред и получавате възможност да извикате атомна бомба от космоса, която да изравни цялото ниво със земята. Е, във For Honor няма чак такива неща, но пък определено някои feat-ове са безумно силни. Например задаването на атака с катапулт на точка от картата, изстрелване на стрела по противник, взимаща му моментално половината (или повече) кръв и тъй нататък. Feat-овете са заключени в началото на мач, като колкото по-добре се справяте, толкова по-бързо се отключват. В Dominion можете да убивате ботове, за да ги отворите, но най-ефективно е да убиете 3-4-5 противници, без да умрете. Тогава можете бързо да отключите и най-добрите Feat-ове от четвърто ниво. Например призоваване на няколко AoE атаки от стрелци, които в точния момент могат да ликвидират 2-3 противници накуп и да решат дори цяла игра.

Feat-овете всъщност са малко по-различно реализирани от Call of Duty. Щом ги отключите един път и използвате, те влизат в cooldown. С други думи като отворите 4-те Feat-а и да избиете сто човека след това, темпото им на отключване няма да се занижи до нулата. Но заради това имате екипировка. С която cooldown-ите спадат толкова драстично, че можете да ползвате тези умения много по-често. И да, при тях няма нищо свързано с честта. Щото поне аз не си представям как двама смели рицари са се изправили в дуел, в който единият изведнъж казва – “Стрелци, ебете путката майна на тоя срещу мене” и те го правят на решето. Не знам, на вас това звучи ли ви като достоен дуел?

Екипировката влияе и на друга механика, за която не съм говорил – Revenge. Реално това ви е основният метод за справяне с gang rape-а във For Honor. Нещо като вашия девствен колан. Когато сте заобиколени от двама или повече души доста бързо се трупа т.нар. ресурс Revenge. Той вкарва в своеобразен rage mode, в който имате увеличена защита и кръв, а атаките ви нанасят значителни щети, дори и да бъдат блокирани. Ако не се лъжа и не можете да бъдете guard break-вани в Revenge, но не съм 100% сигурен. Тъй или инак героите стават своеобразни танкове, като си осигуряват малко повече живец. Макар че и тук има много условности. Някои бързи класове с абсурдно широки откъм обхват атаки са мега ефективни в Revenge, направо абсурдно и смешно. Други, които се бият от по-близка дистанция и нямат подобни движения не усещат чак такова подсилване. Не и без предметите.

Защо ли? Понеже ако напомпате статистиките за трупане на Revenge и влизате в това състояние за нула време, дори и да има само двама души около вас. При което механиката добива съвсем различно значение. В “нормалния” си вид – с по-слабите предмети – изглежда балансирана. Тогава ви дава някакъв уж равен шанс в битки срещу 2-3 души, но след като сте изяли много бой и в общия случай просто умирате, макар че понякога можете да вземете 1-2 души с вас. Но с добра екипировка някой едвам влиза в битка и хоп, вече е в Revenge. Което си е чисто експлоатиране на небалансирана механика. Понеже моменталното трупане на Revenge си е чист дисбаланс.

for honor 7Като цяло колкото повече играете, толкова повече виждате колко небалансирано значение има екипировката. И Feat-овете. В игра, която се води за акцентираща на умението като For Honor е абсурдно подобни неща… според мен изобщо да съществуват. Да, явно в днешно време трябва да има прогресии, особено в мулти игрите. Иначе как ще бъдат мотивирани геймърите да отварят портфейлите за микроплащания? Според мен Feat-ове и екипировката само развалят кефа от For Honor. Щеше да е яко да има 4 на 4 режими, които да са като дуелите – всички герои да са на равни начала. Но уви. Умение, умение, ама все пак онзи, който е фармил няколко дни повече е в по-изгодна позиция. Пфах.

И всъщност досега говорех само за Dominion. Но знаете ли, след дуелите това е единственият режим във For Honor, за който си струва да бъде говорено. Останалото? Нищо особено.

След Dominion бих продължил със Skirmish – класически детмач. Отново във формат 4 на 4, вие избивате вашите опоненти, докато не стигнете първи 1000 точки, когато отново respawn-ът се деактивира и печелите мача. Тук няма зони на контрол из картата, а ботовете са в съвсем малко количество и общо взето само ви се пречкат из нивото. Вие трябва да обикаляте като банда негри в бедно гето с вашия отбор и да търсите изолирани жертви. Като вашите опоненти правят същото. Отново чийзването е от ключова важност, а пък ако се паднете в тим, който обича да блуждае из картата и да не се събира заедно… загубата ви е сигурна.

Друг 4 на 4 режим е Elimination, който аз ненавиждам в червата си. За какво става дума? На четири точки от картата се изправят по два опонента един срещу друг и започват да се дуелират. Когато се справят с противниците си те започват да обикалят из картата, помагайки на своите приятелчета в техните сблъсъци. Общо взето нещо като дуелите, само че с повече хора.

Show me the money

Разликите? Тук екипировката има своето влияние, а също и feat-овете са активни. За разлика от дуелите. Също така има и power-up-ове из картата. Става дума за щитове, ефективно удвояващи кръвта ви; по-висока скорост за кратко време; пълна регенерация на кръвта; моментално пълнене на feat-овете до максимум. Или с други думи – няма „равенство“ – някой е възможно да има по-добра екипировка от вас. Но не само това. Ако не успеете да елиминирате противник бързо е възможно отнякъде да ви дойде в гръб враг, който се е справил бързо със своя опонент. И да, пак нещата опират отново до шибания gang rape.

Изобщо и не говоря за това, че има опции за съживяване на повалени играчи, ако не са били екзекутирани. „Забавно“ е да видите как се борите с някой 2 минути, накрая го сваляте… и покрай вас от нищото успява да се промъкне негово приятелче, което да го вдигне за 1 секунда от нокдаун и съвкупно да ви претрепят.

Elimination-ът вероятно показва най-лошото от For Honor. Наглед уж са като дуелите, ама не точно. Защото нямате нужното време, за да бъдете тактици. А най-скапаното е, че ако загинете трябва да чакате около 2 минути, за да умрат вашите съотборници или съответно те да елиминират опозицията. Едва ли има нужда да казвам, че нямам тотално никакви нерви за това. Да стоя и да гледам екрана, докато единственият ми останал съотборник бяга от картата от четиримата живи опоненти. Безсмислено губене на време, което ме караше чисто и просто да не играя Elimination. Макар че ташакът е, че режимът е с общ мачмейкинг със Skirmish. Тоест дори и да се пуснете в по-приятния детмач има шанс да попаднете в скапания Elimination. Едва ли има нуда да казвам, че в 2/3 от случаите мачовете във втория режим приключват с участието на 2, 3, 4 или 5 бота от 8 души. Не всички имат нерви за Elmination и вероятно мнозина попадат в него, опитвайки се да цъкат Skirmish…

И всъщност това са режимите на For Honor! Как ви се струва? Дуелите, Dominion, Skirmish и Elimination. От които най-висока е стойността на първите два. За себе си мога да кажа – всичко омръзва бързо. Много бързо. Дуелите стават еднообразни за не толкова много часове – For Honor определено не е Tekken или Street Fighter. Не само няма особен баланс между класовете, но и много хора играят с по-ефективните от тях. По еднакъв начин. Дори ако изключим малоумното бутане в дупки – мачовете бързо стават еднообразни.

Оттам нататък остава общо взето Dominion – най-популярният режим и то с много във For Honor. Който има някаква стойност като разтоварване след работния ден, но му липсва каквато и да е дълбочина. Абсолютна аркада, в която чат-пат можете да оползотворите повече от 2-3 движения. В общия случай нещата опират до най-елементарната отборна игра – дали твоите хора гледат какво става из картата, движат се заедно, съживяват умрелите си приятелчета, ако могат. Понеже типично за модерните стандарти мнозина са с пирони в черепа. Тръгвам да ги вдигам от гроба – ама те се пререждат, понеже не гледат какво става на екрана. Стоят ми над трупа и им показвам да ме съживят – те не, тръгват да гонят някой опонент на 2 удара (и понякога в процеса умират).

А нека да кажа, че освен всичко, което посочих досега For Honor има и други, по-драстични проблеми. Понеже на мен основните ми критики са към самия геймплей, а не към онлайн елемента. Който е лош до фрапантен – зависи какъв късмет имате.

Мачмейкингът е например изключително кофти – почти във всяка игра виждах отбор със супер висок левъл герои и екипировка срещу други, които тепърва стартират с даден персонаж. Окей, нека кажа, че това не е рецепта за сигурна загуба, тъй като някои грайндъри във For Honor са пълни нубуве-помпачи. Но все пак ако не говорим за пълни дебили… мачът става адски тегав, защото опонентите ви имат превъзходство откъм статистики.

Най-големият проблем? Peer-to-peer връзките. Няма и помен от dedicated сървъри, което означава, че един от хората в мач крепи срещата на своя интернет. Нерядко обаче хората напускат, с което е нужна миграция към различен хост. Което понякога води или до дискинект на няколко души, или до пропадане на цялата игра директно. На мен, честно казано, не ми се случи чак толкова много пъти да го духам. Ставаше си често, но не толкова, колкото твърдят доста хора из нета. А както виждам за PC ситуацията е фрапантна. Заради което има куп негативни ревюта и е редно да имате едно наум…

for honor 2Налични са и други мачмейкинг проблеми. Нерядко ботове изкарват по цяла игра, преди да бъдат заменени. Което е досадно – много хора търсят мачове постоянно, но по някаква причина част от тях биват “забравяни” и си цъкате скучно с ботове 2-3 минути.

А много често има и лаг. Дори и връзката ви да се крепи някак нерядко се усеща сериозно забавяне във For Honor. Това не е шок – както споменах говорим за peer-to-peer. Не е сигурно дали Хосе от Испания или Джон от Англия има читав интернет. А все пак For Honor е игра с акцент на рефлекси, нанасяне на удари и комбота, изискващи тайминг. С лаг… става абсурдно на моменти. С бавния Shugoki чакам точния момент, за да се засиля с мечешката му прегръдка и да убия моментално противник? Играта лагва, не ми приема движението и аз скачам директно под меча на опонент. Опитвам да вляза в супер защитната поза на Valkyrie, когато ме нападат трима души едновременно? С лаг е екстремално тегаво и по-често просто загивам. Естествено на множеството помпачи във For Honor това не им прави впечатление – те си спамят някоя атака, често без да сменят посоката, и ако интернет връзката нещо зависне разбираш, че са те ударили 1-2 пъти, докато сървърите се оправят. Безумие.

А други по-малки проблеми има много. Менюто например. Екстремално бавно, флегматично и неудобно неудобно. Почти никога всички хора не се съгласяват веднага да започнат нов мач, давайки на Ready, което означава чакане от минута и нещо. Така почти винаги трябва да напускате игра, че да давате пак на мачмейкинга с влизане в няколко подменюта и стартиране на ново търсене. А започването на мач обикновено отнема към минута и половина само в менюто и после около минута и нещо зареждане. Бавно, бавно, бавно, бавно.

for honor 20Навигацията в главното меню е сравнима единствено с предишни издания на FIFA – флегматично, отвратително. Половината неща са скрити на кучето в гъза и трябва да ги търсите като изоглавени. Няма какъвто и да е помен от интуитивност…

Имайте предвид, че елементи като интерфейса коментирам екстремално рядко. Трябва да ме издразнят толкова много, че специално да им отделя време. Но просто в случая на For Honor няма как да си замълча.

И хоп, достигаме до микроплащанията. Които пък са си чисто и просто скандални. По принцип в ревютата си мога да приема, ако се плаща с реални пари за скинове. Или козметични неща. И нерядко не споменавам микроплащанията, когато ситуацията е подобна. Но по дяволите, във For Honor ситуацията е подобна на същински free-to-play продукт. Микроплащанията директно влияят на геймплея.

Вдигането на нива за героите ви е изключително бавно. Нужно е да вдигнете поне 20-то, за да си отключите всички feat-ове. И да, това отнема шибана цяла вечност. Трябва да фармите по цели дни с един и същи герой, да не се наслаждавате на разнообразието в класовете на For Honor. Ако сте като мен – хора, падащи си по това да играят с много персонажи, а не един или два – ще трябва да чакате много, докато развиете дори и скромното 20 ниво на повечето от тях.

Естествено ако искате всички Feat-ове на персонажите… можете да си ги купите. С виртуални пари, които пък могат да се получават чрез инвестиране на реални. Страхотно, нали? А отварянето на всички Feat-ове струва общо взето колкото половината For Honor…

И това далеч не е всичко. Както споменах извън дуелите можете да си подобрявате героите с екипировка. Реализирана в познатия за днешно време модел „отваряне на ковчежета“. Което отново се случва с желязо. От тях на случаен принцип ви се падат разни брони, каски, части за оръжия и тъй нататък. И да, трябва да отваряте много ковчежета, докато се сдобиете с топ екипировка! Дори с някаква прилична.

Има и ъпгрейд система, но как мислите се случва тя? Чрез разрушаване на оръжия и брони на самураите получавате ресурс, ограничен само за тях. Същото е и с рицарите и викингите. С други думи ако сте като мен и си падате да играете с персонажи и от трите фракции… сте обречени на почти никакъв прогрес съвкупно! Но да, това отново е направено, за да бъде прибутан човек към ползване на микроплащанията.

Естествено има и booster-и, вдигащи наградите и опита ви след мач… понеже както казах вдигането на нива изисква супер много грайнд. Налични са и какви ли не други помии, налични в по-агресивните free-to-play игри. Понеже, даеба, някои като Path of Exile не включват влияещи на геймплея плащания. Но какво ги касае Ubisoft, че For Honor си струва 120/140 лева официално и че съвсем скоро ще бъдем залети от DLC-та, включващи нови, почти сигурно небалансирани герои. Защото при този супер агресивен модел, крънкащ ви за допълнителни плащания съм убеден, че ще има съвсем умишлен дисбаланс при следващите самураи, викинги и рицари, за да бъдем мотивирани да си ги вземем.

А, да, нека кажа, че има и значително количество микроплащания, които са козметични. Както споменах по-рано – обикновено те не ми правят впечатление. Обаче във For Honor са абсурдни. Ако преобърнем цената от виртуална валута в реална, то говорим за стотици долари допълнително съдържание. Да, никой не ме кара да го купувам. Ама сори. Даже и във free-to-play игрите обикновено няма такива агресивни модели… 

И докато съм на хейт тема нека продължа директно към сингъла. За който няма какво хубаво да кажа.

Кампанията представлява мисии тип tutorial, в почти всички от които ходим напред, колим множество войници, най-накрая срещаме някакъв бос и го убиваме. Това е всичко. Измежду мисиите ни бива разкрита историята на For Honor, която е толкова претупана, че не е достойна дори за страничен куест на долнопробно екшън RPG. Видно е, че заглавието никога не е било планирано като сингъл продукт и в последния момент е било изплескано нещо, колкото да не е без хич. Няма разнообразие, дълбочина. Просто една повърхностна подготовка за мултито. Във всяка мисия първо убивате малко лесни ботове, после няколко по-трудни героя и накрая – бос. Това е всичко. Цялата кампания. Направо нелепа формула.

Окей, ясно беше, че For Honor ще залага на мултито. Изцяло. Но пък Ubisoft да не се бяха силили да говорят за „пълнокръвната“ кампания. Понеже същите „пълнокръвни“ кампании имат и някои free-to-play MMO-та… и вероятно много от хората, които ги играят дори не знаят за тях.

Сингъл кампанията е съвсем повърхностна и претупана – има я единствено колкото да може да се каже, че я има

Тъй или инак ми се струва, че дори и тези редове, отделени за сингъла са прекалено много. Общо взето имаме същото като мултиплейъра, само че с ботове. Признавам, че на моменти се усеща потенциал – графиката определено е красива, виртуалният свят ми харесва, има някои страхотни пейзажи. Ама… геймплеят изглежда така, сякаш разработчиците са казали – „Даеба мама им на тея шефове, тука в последния момент сингъл ни казаха да правим – айде, тука ще изплескаме нещо, че да има“.

Критиките станаха малко множко, поради която причина е време да обърна малко паланчинката. Говорейки за арта, околната среда и графиката.

За тях мога да кажа само добри неща. Наистина. Първите часове, в които играете For Honor ще си кажете – „Уау, ебал съм го, баси якото“. Всичко е красиво, имаме мащабни пейзажи и различни крепости, изпълнени в духа на трите фракции – рицари, самураи и викинги. Самите персонажи също са прекрасни. Не мисля, че има и един герой, който да не ми харесва. Класовете се усещат съвсем различно в ръцете ви, имат собствено поведение, а заедно с това изглеждат страхотно визуално.

Винаги поздравявам игри, в които броните на жените например не са от типа „метални прашки и сутиен, всичко останало голо телесо“. Във For Honor жените се усещат като бойци, няма стърчащи цици, няма нищо. В доста случаи даже е трудно да разберете, че става дума за жена, докато не чуете ревовете в битка. Е, да, някои класове са изцяло женски – например Peacekeeper-ката на рицарите. Там няма какво да се сбърка. Но отново откъм брони, външен вид – страхотно.

for honor 8Изключвайки тази тема самите фракции също ме радват изцяло. Рицарите с техните тежки брони, викингите с по-леката им екипировка, но огромни пропорции и внушителен външен вид плюс големи оръжия, както и самураите, залагащи предимно на финес и техника. Е, освен Shugoki. Този герой нямаше как да не ми стане любим – прасе, което всички подценяват с бавни, но зловещи откъм щети атаки, което с малко тактика и коварство се превръща в значителна гад (макар че ако съдя по дуелите и Dominion – това е най-малко популярният персонаж).

Скинове, модели, брони, оръжия – впечатляваща работа. Вижда се, че арт екипът е вложил екстремално много от себе си и наистина се е потопил в тези може да се каже почти митологични средновековни войници.

Звукът – като цяло е добър, но бих казал, че има едно нещо, което не ми харесва – прекалено еднообразните възгласи на войниците. Вероятно идеята е само по тях да разберете кое движение следва, но в един момент става супер досадно, особено и при положение, че много неща се спамят и се чува едно и също отвсякъде. Но това по-скоро е бял кахър.

for honor 2И мисля, че тук вече идва краят на това ревю. Какво мога да кажа финално за For Honor?

Много нереализиран потенциал. Мога да се съглася, че не излизат всеки ден подобни игри. От трето лице, средновековни, с много богати бойни системи. В които някои дуели се превръщат в същински шахматни сблъсъци. И няма да излъжа ако кажа, че исках да видя играта успешна. Факт е обаче, че има да се извърви дълъг път.

Дуелите са вероятно най-интересното нещо, хващащо духа на For Honor, но страдащи от недомислици като траповете. И общо взето нещата приключват дотам. Колкото и пъти да играя в останалите режими, то изводите ми винаги са еднакви. В тях For Honor прилича на една от многото екшън цъкалки. Трудно се отличава и не носи особено удоволствие. Не казвам, че Dominion не е приятен. Но просто… омръзва бързо. Картите са малко и еднообразни, научавате ги за нула време. И оттам нататък е едно търчане, gangbang-ване, пребиване в гръб, мръснишки номерца. Чат-пат можете да обърнете задоволително някоя битка, но в общия случай нещата опират до числата. Колко души ще ви нападнат, колко хора ще са около вас от вашия отбор. Понеже и за противниците, попаднали в грешното негърско порно е толкова неприятно, колкото и за мен, когато съм в същата ситуация.

For Honor_20170216091103

Предпочитам да мисля, че този щит прилича някак на знака на рода Дуло

А най-абсурдното е, че в абсолютно целия геймплей на For Honor няма нищо, което да е свързано по какъвто и да е начин с думичката „чест“. Дуелите наполовина се печелят с бутането на противник в дупката като червей. Останалите режими включват нонстоп страхливо бягане и долнопробно коварство. Направо е иронично как чуваме вик „For Honor” преди всеки мач – защото човек знае какво ще се случи след това. Етюди от Бени Хил, битки от типа 4 на 1 в бразилското гето и тъй нататък.

Естествено не изключвам, че един ден For Honor може и да си струва. Но ако трябва да съм честен – не мисля, че ще е скоро. И нека само отбележа, че за мен по-големите проблеми са в геймплея. В малкото разнообразие. В мачовете, които изглеждат еднакво всеки път. Микроплащанията са ужасно интегрирани, ще има множество DLC-та и в това можем да сме сигурни, голям ребаланс едва ли ще има скоро… Forr Honor омръзва – бързо. За не чак толкова дълго време тръпката просто е изчезнала.

В резултат мога спокойно да нарека For Honor по-скоро едно концептуално заглавие, пуснато по-рано от нужното, отколкото напълно завършен продукт. Не знам, може би като с Watch Dogs ще ми хареса повече евентуалната втора част. Сега? Не съм впечатлен.

Още по темата

For Honor – 7 минути геймплей
For Honor – трейлър за самураите
For Honor ще включва „пълнокръвна кампания“


Включи се в дискусията

Коментирай като гост



коментари