Усеща се, че Sniper: Ghost Warrior 2 има някакъв потенциал. За съжаление, той не е изпълнен и в резултат имаме просто поредния скучен шутър. И нищо повече. Sniper: Ghost Warrior 2 използва CryEngine 3 и това се усеща. Да, потенциалът на двигателят не е използван изцяло - нещо, което виждаме в Crysis 3. Но все пак визуалният елемент прави добро впечатление.Откъм звукови ефекти нещата са добре, но за сметка на това гласовата актьорска игра прави адски лошо впечатление. На доста моменти имах усещането, че съм част от доста долнопробен екшън с евтините закани, сипещи се на килограм.Sniper: Ghost Warrior 2 е скучна игра. Това е, казано в едно изречение. Няма каквато и да е тръпка, нищо. Преминавате линейните нива точно по начина, който разработчиците са ви задали. И избивате противниците ви, голяма част от които са беззащитни като малки деца. На моменти се усещат проблясъци, потенциал. Човек си казва - тази игра можеше да бъде и много по-добра. За съжаление, не е. Ако си падате по снайпер игрите, то Sniper Elite V2 е далеч по-забавен начин да инвестирате парите си. Макар и излязла преди година, това заглавие си го бива повече. Sniper: Ghost Warrior 2? Няма нищо, с което да се отличи. Линейност, лошо AI, посредствен сюжет, ужасни диалози... да, физиката на куршумите изглежда яко, но само това не стига, за да бъде отсрамена играта.„Здравейте, може ли да ми дадете около 700 грама шутър“? Бих си представил, че в неособено далечното бъдеще този тип игри ще се купуват точно по този начин - като салам и кашкавал от магазина. Тъй като всяка година излизат толкова много представители на жанра... че е по-добре човек направо да си ги купува на килограм. Понеже много от тези игри са като поредната бучка сирене или шунка, която си купуваме... изяждаме я и забравяме. Някой помни ли вкуса на закуската си преди две седмици?

Sniper: Ghost Warrior 2 е точно такъв тип игра. Която трябва да се продава на килограм. Тъй като не привлича особено внимание като самостоятелен продукт. Да, имаме хубава графика и да, на моменти се усеща, че е наличен потенциал.

Но той не е изпълнен. И крайният резултат е поредният евтин, безличен шутър. В който вместо тежка картечница имаме снайпер като основно оръжие... но какво от това? Важното е едно – Sniper: Ghost Warrior 2 не е игра, която носи кеф, удоволствие. Няма тръпка. Поне аз не почувствах такава.

Напротив. Просто преминавах с безизразно лице поредното супер линейно, еднообразно ниво. В което убивах поредна доза скучни и неособено трудни противници. И така, докато играта не свърши. Само за да установя в този момент, че през цялото време не съм изпитал никакъв кеф.

Но нека започна традиционно с историята. Която в по-голямата си част е абсолютно банална. Общо взето, Sniper: Ghost Warrior 2 започва с рутинна мисия, в която се запознаваме с главния герой  Коул Андерсън. Разбира се, типично в духа на шутърите се оказва, че нещата съвсем не са прости, като се натъкваме на руски наемници, сключващи сделка за продажба на оръжие за масово поразяване.

Така кажи-речи в цялата игра Андерсън предотвратява плана на злите братушки. Да, имаме и няколко драматични обрата за цвят, но в по-голямата част от времето чуваме тежки закани от главния герой, гарнирани с ужасно банален диалог, достоен за най-долнопробните екшъни.

Разбира се, ако геймплеят на дадено заглавие е добър, то сюжетът няма значение, нали така? Все пак това е игра, не сериозен филм или книга, забавлението може да дойде от много различни страни.

Е, Sniper: Ghost Warrior 2 просто е скучен. Изцяло. Всъщност, не мога да не направя сравнение с друга снайпер игра, която ми попадна миналата година – Sniper Elite V2. Тя също страдаше от куц сюжет. Заедно с това изкуственият елемент на противниците беше посредствен, а пък нивата – линейни. Защо това заглавие е в ънхейтабъл, а пък Sniper: Ghost Warrior 2 се намира в съседната рубрика?

Много просто. Sniper Elite V2 е забавна игра, въпреки слабостите си. Убивате талази противници, има много моменти, в които е възможно да умрете. И най-вече – рентгеновата система на Sniper Elite V2 беше просто удоволствие за окото. Една-единствена екстра, която беше заложена като нещо уникално в играта... изпълнена на топ ниво.

За съжаление, Sniper: Ghost Warrior 2 не притежава подобно нещо. Нещо уникално, нещо, което да спомогне играта да изпъкне. Вместо това, имаме посредственост и клишета навсякъде.

Нивата например. Те са болезнено линейни. Наистина. Не мога да използвам друга дума за тях. Има точно и само един път за минаването им. На няколко пъти се обърквах и минавах встрани, само за да установя, че има невидима стена край мен и трябва да се върна.

Което противоречи на заглавие, което по идея е снайперско. Нали все пак идеята е човек да намери възможно най-добрата позиция, от която да избие противниците? Да прояви креативност, да ги надцака тактически.

Но не. Подобно нещо липсва. Имате точно един път да минете нивото и това е. Което е адски скучно. И най-вече – лесно.

Иначе, почти всички нива следват един и същи модел. В началото започвате с промъкване, като целта ви е да достигнете до някоя удобна висока точка. След това осъществявате основната си задача за мисията, избивайки враговете ви като пушечно месо.

Първият елемент – а именно промъкването – е скучно направен. Очевидно е, че го има дотолкова, доколкото да се разчупи геймплея. Но не носи никаква тръпка. От една страна, една част от противниците ви са поставени очевидно с целта да ги убиете с гръб с ножа и да кажете – „аз съм НИНДЖААА“. Отделен въпрос е, че те стоят и гледат най-нелогичната възможна стена от 30 сантиметра, сякаш са напушени на копеле.

Разбира се, в промъкването има и други моменти, в които ви е нужно повече умение. Ако трябва да избиете 5-6 противници, които патрулират постоянно. Този елемент пък е изпълнен с адски плаваща трудност. В едни случаи, противниците ви са на супер очевидни мееста и ги изтребвате като плъхове. В друг, има 1-2 противникови снайпера, които са каширани на майната си и колкото да се връткате, не ги виждате. Така ви остава единствено да действате по метода на пробата и грешката – появявате се директно пред враговете си и очаквате те да си издадат позициите.

Ако умрете – рестартирате последния чекпойнт и това е!

Като цяло, промъкването е скучно. Поради много причини. Нивата са линейни, както споменах в началото, и има точно един път за минаването им. Освен това враговете ви не могат да се похвалят с каквото и да е откъм изкуствен интелект – нито кроят някакви тактически планове да ви намерят и убият, нито нищо. Просто се размотават като безмозъчно пушено месо.

Но е ясно, че този елемент от играта е просто увертюрата към яката част – пуцането със снайпера! Как е изпълнен този елемент?

До една степен – добре. Видно е, че е хвърлен труд по физиката на куршумите, като трябва да се съобразявате с посоката на вятъра и дистанцията до врага ви, за да компенсирате съответно наляво/надясно и нагоре промяната в траекторията. Самият аз не съм балистичен експерт – всъщност, не разбирам нищо от реални пушкала. Но пък като за игра, летенето на куршумите в Sniper: Ghost Warrior 2 изглежда яко.

[caption id="attachment_16502" align="aligncenter" width="525"] Разработчиците на играта първоначално са предвидили разчленяване... но са се отказали в последния момент и според мен само са загубили от това си решение[/caption]

Също добро попадение е и друг факт – из доста мисии не сте сами. Напротив, нерядко имате екипи с войници, които щурмуват дадена сграда, докато вие им осигурявате покриващ огън отдалеч. Което предлага някаква тръпка. В други случаи пък, до вас имате помощник, който отбелязва враговете ви и дава насоки как да ги избиете по-лесно.

Всичко добре. Но и тук проблемът е същият като в цялата игра. Линейност, лош изкуствен интелект и ниска трудност.

В повечето сцени, в които трябва да осигурите покриващ огън... вашият отбор просто ви казва кого да убиете. Така няма тръпка, няма тактически елемент. Убивате един човек – след това играта ви показва с мерниче кой е следващият и така докато всички загинат.

В други случаи, вашият екип щурмува дадена сграда и ви позволява да избивате когото пожелаете. Тук пък вашите командоси на моменти се справят по-добре от вас. Докато тръгнете да убивате някого и се оказва, че всичко вече е прочистено.

Освен това, проблем е, че в повечето случаи няма вражески снайперисти, с които да правите дуели „като по филмите“. Вместо това, в повечето случаи вашите помощници казват – „копеле, виж, там горе има снайперист“. Вие го убивате и край. Така за разлика от Sniper Elite V2, където из сградите бяха разположени множество противници с далекобойни пушки, които ви убиваха с по 2 изстрела, то в Sniper: Ghost Warrior 2 положението далеч не е такова.

Освен това, има един огромен проблем при стрелбата, който е... играта е прекалено цензурирана! И липсва чисто садистичното удоволствие да пръснете главата на някого! Или пък яката рентгенова система на Sniper Elite V2, в която виждате как пронизвате черния дроб или сърцето на противник... или правите черепа му на пихтия.

Вместо това, в Sniper: Ghost Warrior 2 просто шурва малко кръвчица при хедшот и толкоз. Няма разчленяване, няма бруталност. Заради което съответно липсва и самото удоволствие от убийството.

Да, наистина в играта има елемент, подобен на Sniper Elite V2... в който при някои убийства проследявате пътя на куршума. Но този елемент е направен далеч, далеч по-зле.

Всъщност, както споменах в началото на ревюто, Sniper: Ghost Warrior 2 има потенциал. Усещам го. Можеше да бъде много по-добра игра.

Ако например вместо само да слушате, то имахте възможността и да давате заповеди. Вие да решавате как да бъде щурмувано дадено имение! Откъде да нападнат различните екипи, кого да покривате!

Също така, щеше да е яко вие да можете да избирате ваши отряди. Да ги екипирате с определени оръжия, да измисляте тактики, с които да нападнат дадено имение. Един вид да сте командир на група войници и вместо само да пуцате отдалеч, вие да заповядвате. Да има възможност за даване на лоши заповеди, да прецакате вие дадено ниво.

Един RPG елемент също щеше да си пасне страхотно в тази игра. Да ъпгрейдвате оръжия, вашите екипи да вдигат някакви умения и да стават по-добри в работата си...

...но уви, това липсва. Вместо това има скучна линейност и толкоз. Няма креативност, няма тактика. Няма дори бруталност! Просто минавате нивата така, както са ви казали разработчиците и край. Играта свършва.

Да, наличен и е мултиплейър. Който обаче е толкова бедно и повърхностно изпълнен, че едва ли има смисъл да бъде коментиран. Само като споменем, че имаме 2 карти и 1 режим – стандартен детмач... то нещата стават ясни. Ясно е, че в даден момент ще има DLC-та с повече нива... ама две е прекалено ниско число. По дяволите!

И така, стигаме до графика и звук. Какво е положението тук?

Визуално, играта като цяло е яка. Използва се CryEngine 3 и въпреки че нямаме красотите на Crysis 3, то положението е добро. Ако изключим физиката в играта, де. Която е определено изпълнена на адски ниско ниво. Противниците ви умират по доста нереалистични начини, а освен това няма каквато и да е кръв и възможности за разчленяване.

При звука, нещата са посредствени. Гласовата актьорска игра е средняшка и дразнеща, като персонажите в играта сипят клишета от екшъните на килограм. Не, наистина, положението направо става обидно на моменти! Разбира се, повечето ви противници в играта са руснаци, които говорят по възможно най-дърварския начин, за да подчертаят колко са зли.

За сметка на гласовото озвучаване, то ефектите и саундтракът не дразнят особено. Тъй че оценка сиво.

Заключението? Sniper: Ghost Warrior 2 е игра, която определено не си струва. Ако си падате по снайпери и пуцане отдалеч, то можете спокойно да разцъкате Sniper Elite V2. Това също е заглавие с множество слаби страни, но пък поне доставя удоволствие. Докато в Sniper: Ghost Warrior 2, такова липсва... изцяло.