Премиерата на Overwatch също беше силна – за по-малко от три седмици след нея беше премината границата от 10 милиона потребители. Както винаги обаче има няколко уловки... тук не говорим за продажби!
Така например е възможно едно-единствено копие на Overwatch да е било играно от няколко души покрай пазара втора ръка. И това не е всичко.
Миналия месец се осъществи безплатен уикенд на Overwatch. Доста хора можеха да пробват играта и преценят дали им харесва. Можем само да гадаем дали Blizzard са включили всички тези хора в числата си... почти сигурно да. Което означава, че реалните продажби е възможно да са или около 15 милиона, или дори по-малко.
Още по темата
Примерно Дуумеца става играта, ама добре че свърши, че ми дотегна на едни арени да трепя безмозъчни ботове.
Дуумеца е пример за само добра игра, колкото да се врътне.
Играя сега Bioshock Infinite същата работа пълна тъпня нямам търпение да свърши, играя я щот съм фен на божествените 1 и 2, а тая я цъкам само за историята, геймплейно е пълно лайно.
Сега наистина има едно нещо - на по-млада възраст се впечатляваш по-лесно, в един момент като видиш почти всичко и подобно на модата например нещо старо започне да се предлага като ново е трудно да кажеш - "Уау, уникално". Пълен смях са например Titanfall и последните Call of Duty-та със свободното им движение... сякаш е някаква новост, каквато всъщност не е.
П.С. Между другото винаги е имало по 5-6-7 игри годишно с малки изключения тип 2000 година, които наистина, наистина си струват. В общия случай са и по-малко. Има и още по 5-6 игри, които са "окей" и те това е. Говоря така от по-гръмките проекти, ако човек се впусне в индитата винаги може да намери някоя перла. Според мен геймингът като цяло е в стабилна форма в момента, но конкретно AAA заглавията са сравними с холивудските блокбъстъри - много реклама, много фанфари, ама малко съдържание.
Между другото съм забелязвал, че в някои моменти ако съм много изморен няма абсолютно нищо, което ми е интересно. Ни игра, ни дори и сериали в общия случай. Имам настроение за това ударя няколко бири или прилично количество вино и да заспя като умрял. В този ред на мисли пак е нормално да си кажеш, че "игрите са ти омръзнали" и т.н., но често според мен цялостната умора води до това. Или може би при мен. Умората ми е най-големия враг, целия свят ми се струва черен и не мога да свърша нищо нормално.
Ама много се задълбочих, и без тлва мястот на този разговор и размисли не е под тази статия ми се струва. Има ли подобна тема във форума?
Повечето ми екс-дружки смятат, че метъла е до време- за тях той никога не е бил начин на живот За мен това е вътрешно търсене и усещане, магия, както и геймърството. Определено намирам някои от съвременните игри за много по-силни заглавия от повечето излизащи игрални филми. Така че възрастта грам не ми пречи да се наслаждавам на хобито си. Точно ми почна Devildriver с I Could care less сякаш по поръчка. Да не ви пука, цъкайте си, като имате възможност и да не ви интересува мнението на другите отпадъци
Е, обикновено тези хора в един момент казваха как са "надраснали" игрите, вече не са им интересни и т.н., но фактически те никога не са им били интересни. Тъй че все тая.
А пък това да кажеш, че метъл музиката е до възраст е още по-скандално. Наистина по едно време в края на 90-те и около 2000 година метълът, в някаква софт форма, беше станал доста популярен. Ама пък да ти омръзне изведнъж... не знам. Аз няма музика, която ми е "омръзнала" - всичко, което някога ме е кефело ме кефи и до днес, включително рап, поп от 90-те и каквото се сетиш. Единствено разширявам хоризонтите.
П.С. Мисля си, че може би наистина нещата опират до някаква "мода". Ако човек не се опитва да робува на нищо, то тогава е светът може би е доста по-опростен.
Искам да чуя хората над 40г. тук, ако има други освен мен. Поживейте още някое десетилетие, обърнете се назад и кажете : "Бахмааму, днес играя със същата страст и хъс, както по времето на кварталните клубчета, времето на първите Диабло и Старкрафт. И днес мога да изкарам една "нощтна" пред компа, да стана, да отида на работа, после да направя още една "нощтна" и едва на третия ден да мисля за спане"
Не ме разбирайте погрешно, аз съм страстен геймър от вече четвърт век (говоря за времето на активен ПЦ гейминг, не броя пубертета и тийнейджърските години пред игралните машини, домашните забавления с първите кашони и разните джобни електронни устройства, които съм ползвал преди това).
Геймър съм откакто започнах да проявявам интерес към този тип забавления и ще ви кажа от позицията на годините, че възрастта има значение. Някои от причините за пряко свързани с възрастта - умора, например, други са косвени - променени приоритети, нови отговорности, трети са чисто личностни - загуба на интерес или пресищане към гейминга като цяло.
При мен отчитам как съм станал твърде придивчив към игрите. Знам какво харесвам, знам какво искам и не съм склонен да отделям време на неща, които не са ми в полето на интерес. Днес играя много по малко като заглавия игри, за разлика от преди, когато просто играех почти всичко, което излизаше, само защото го има. Спирах една, почвах друга, захващах трета, като човек, който току-що се е отзовал пред бар с напитки на свободна консумация.
Днес играя със същия интерес и увлечение, но много по-кратко (косвените причини), заради разликата във времето, което е само мое и изобщо нямам предишния толеранс към игрите, които не ми допаднат. Ако мога да сравня геймингът преди и сега, то е нещо като да нагъваш на крак баничка, докато си много гладен, пред това да си сготвиш нещо интересно и да си го изядеш с кеф. Нямам нищо против и двата случая, баничката е страхотна, особено когато си гладен, но с годините започваш да обръщаш внимание на това, с което се храниш, така да се каже.
Но ако наистина някой се насилва да играе игри, за да може да е част от нещо, да се впише в някаква група... е недейте, това не е за Вас. Намерете си друго хоби. Гейминга е страст която остава, въпреки годините, опита, проблемите, натовареното ежедневие. Докато игрите Ви носят удоволствие, всичко е наред, нищо не е загубено.
Малко поучително взе да звучи този коментар.
Та играйте ако Ви е кеф, а ако не... намерете си друго хоби.
Иначе @DragonSlayer аз февруари правя 30 лета. Играя от 9 годишен. Не съм само аз, @pseto и той така... много от нас, ама някак си с буца в гърлото споделям на колко съм, и колко опит имам. Игрите се промениха, индустрията се промени през годините, а с тях и новото поколение геймъри. Нищо лошо, нека нещата вървят към прогрес, обначе както казах опита през годините е бреме. Видяхме възхода на игри като Diablo, Half-life, Doom, Quake, Unreal Tournament, StarCraft, и много много други. Видяхме какво е да бъде създадено нещо граничещо с перфекното. Видяхме Възходи и падения в гейминга. Говоря малко като самоубиец, но това е истината. Видяхме много неща, и оценяваме, разбираме и виждаме какво се случва с игрите в наши дни. Някои неща са страхотни... други с чиста съвест ще нарека боклуци. И така. Част от опита е разочарованието. Знам това, и в никой момент не съм краен в оценките си към игрите днес. Знам че се прави това, което днешните геймъри харесват, така като се е правело преди 15 години например... Вкусовете и търсенето се е променило, за това и не съдя прекалено строго разработчици и разпространители.
Май пак прекалих с размислите.
Те така.
Иначе да, повече от нормално е човек да е претенциозен. Всъщност аз към някои жанрове - например ролевите игри - имам по-ниски претенции, понеже ги харесвам адски много. Някое RPG трябва да е доста куцо, за да го хейтна както трябва. Или да не е RPG, което се случва много често в днешно време. От друга страна ако става за шутъри, които никога не са ми били супер любим жанр, напротив, и преди 15 години ми се струваше, че има прекалеееено много подобни игри... там гледам с други очи. Иначе да, съвсем нормално е с времето човек да става по-придирчив. Няма как иначе. Във всичко. Филми, които някога можех да гледам сега не издържам, особено ако знам още в средата какво ще се случи в другата половина. Даже и сериалите, към които също имам сравнително ниски изисквания започват да ме дразнят, ако са очевадно посредствени и предсказуеми. Няма как да се мине без всичко това. Но ако цялата тръпка от гейминга е заминала - вече зле. (Което на мен ми се струва трудно да се случи, ама кой ли знае... говоря ако човек е зарибен по разнообразни жанрове, понеже ако някой не играл много игри и се зариби по една-единствена тип Dota, WoW и прочее, то е доста по-лесно като му мине желанието да я цъка да се откаже и цялостно от гейминга.)
1.Тръпката с нова мадама
2.Спорта ( независимо дали е в залата,крос в гората или на лостовете в близкото училище)
3.Пътуване в чужбина
Тва е.
Сега си мисля само за Resident Evil,Gears и новия God of War
Колкото до гейминга,за последните 5-6 години наистина не мога да се сетя за качествено заглавие.Може би защото прекалено много се акцентира на графики и такива неща.Но това не означава,че няма игри които могат да те накарат да си съпричастен с героите.The last guardian е точен пример за това как една игра може да постигне нещо,което в киното трудно може да стане.Гейминга еволюира до степен в която ще допринесе за доста нововъдения в тази индустрия и не само.Да не забравяме ,че най продавания развлекателен продукт е ГТА.Така че според мен дали играеш игри,или си любител на филмите за мен си е едно и също с тази разлика,че игрите консумират повече време.
Гейминга го крепят все още малоумните американски и английски лапетии.Там пазарът е огромен,цените на игрите са наполовината отколкото в Европа,а заплатите високи.
Новите поколения играчи (не нашия игра4, други) са далеч по-склонни да приемат гейминга в този формат, в който им се предлага. По-скоро биват търпеливо обучавани да го приемат, а в последствие дори да го одобряват. По-зрялото поколение, което е по-взискателно, след време съвсем ще престане да бъде фактор. Тепърва ще се задълбочава разделението между ААА сектора и нишовите пазари.
Игрите масово вече не се правят от геймъри за геймъри, а от търговци за потребители. Това няма как да не даде отражение на съдържанието. В началото на този процес са ти били нужни малко, но страстни хора, които да работят по някой проект. Сега ти е нужен добър мениджър, които разбира от пазара и достатъчно работна ръка.
Няма как геймингът като индустрия да замре, просто приема форма, която някои от нас не харесват. Но ние отдавна не сме фактор за големите играчи (не нашия игра4), ние не сме таргет на ААА индустрията. От друга страна, тези като мен отдавна са престанали да имат очаквания към тази индустрия и насочват поглед към други източноци. Разните Obsidian, inXile, Larian и другите дребни индита все още пускат неща,
в които има по нещо за нас. Дано не дойде ден, в който мелачката да ги смели и тях.
Да, маркетингът на големите компании става по-агресивен. Виждаме все повече AAA-ове на килограм. Но не мисля, че качеството е чак толкова занижено. Просто говорим за... гръмогласност. И на фенове, и на компании. Винаги има игри, които минават някакъ метър покрай целия хайп и пак са добри. Никога не е имало толкова игри, колкото се правят в днешно време и ще се правят повече. Да, много по-трудно е да се прецеди плявата от онова, което наистина си струва. Това е абсолютен факт. Но... и преди време пак имаше слаби години с по-малко хитове. Може би тогава просто сме имали по-висок толеранс към посредственост.
П.С. Има и нещо друго - никога досега геймингът не е бил толкова достъпен. Имаш Unity, Unreal Engine... безплатни. Хващаш ги и си правиш игра просто ей-така. Че и CryEngine, който също е безплатен, но явно е тегав за разработка и заради това не е толкова популярен... преди примерно 15-16 години пак имаше Unreal Engine, пак имаше id Tech, но нищо не беше толкова лесно като сега. Малък екип може да постигне много и да изглежда качествено и мазно. Едно време дори в рамките на един-единствен разпространител се ползваха по 3, 4, 5 енджина, кажи-речи всяка игра си имаше някакъв собствен двигател. Масовостта и комерсиализацията водят и до хубави неща нерядко.
Та човече сам спомена Until Dawn. Като става дума за кино... въпросната игра трябва да ти нацепи класациите. Но различни хора.. различен вкус.
И като си говорим с игри The last в името си... Какво да кажем... какви ти ще каже за The last of us?
Сега просто с изключение на CivV, Cities и в последно време Horizon 3, не се сещам за друга игра, която би могла да ме задържи за повече от 1-2 часа. Даже като се замисля Uncharted 4/TLOU, дето споменавате и т.н. доста се насилих да ги мина, защото геймплея просто стана еднообразен и досаден, за сметка на това са уникални интерактивни филми.
Но пък гейминг индустрията ми е в пъти по-интересна от колкото, като бях малко чаве. Кефя се като се замисля колко път измина и, че едва ли не съм израснал паралелно с нея
Между другото не виждам проблем с времето (сега съм 40 годишен с тинейджър вкъщи) и спокойно мога да отделя два-три часа дневно, когато ми се поиграе.
Игрите масово вече не се правят от геймъри за геймъри, а от търговци за потребители. Това няма как да не даде отражение на съдържанието. В началото на този процес са ти били нужни малко, но страстни хора, които да работят по някой проект. Сега ти е нужен добър мениджър, които разбира от пазара и достатъчно работна ръка.
Ето един пост ,който много ме зарадва.Рядко се впечатлявам от постове,но това ми хареса много !
DragonSlayer says:
Геймингът е като сексът – с годините спираш да налиташ на какво да е, но за сметка на количеството, сега обръщаш внимание на качеството.
Тук не съм съгласен.Колкото повече остарявам,толкова по не ме забелязват,и толкова по непретенциозен ставам.Не подбирам.
Е...мноо ясно че няма да взема да давя всеки срещнат на улицата вук,но съм свалил много летвата.Улавям се че се заглеждам по жени,които преди и с бялото на очите си не бих погледнал !
С едно уточнение - говоря за бройки БЕЗ пари ! Ако става дума да си вземам ученички на месечна заплата,тогава съм в по изгодна позиция от преди,поради факта че имам ресурс .А като млад нямах.Но това не се брои.До сега през живота си на жена не съм платил стотинка .За в бъдеще може и да платя,не се знае.Натам вървят нещата..