Това не е всичко, обаче. Видяхме и кинематично видео за Legacy of The Void, изпълнено типично в стила на компанията. А именно - доста зрелищност, която действа надъхващо за премиерата на играта.
Интересно е да се отбележи, че доста намеци на Blizzard досега подсказваха, че Legacy of the Void ще се появи по някое време през декември. Вместо това обаче виждаме по-традиционната за гейминга ноемврийска дата – в последния месец на годината доста виждаме сериозни премиери.
Legacy of the Void ще е заключението на сюжетната нишка, започната с оригиналния StarCraft. Това не значи, че стратегическата серия ще приключи с нея - възможно е да има и продължения, но с различна история.
Още по темата
Като мащаб не е толкова епичен, колкото беше HotS трейлъра. Но се чувства, че е StarCraft. И се чувства, че е Protoss. Зийлот се жертва, убивайки 3 банелинга, за да даде време за warp in. Проклетия Аркон. Мечтал съм си за Аркон в синематик. Строежа на пилона приключва и warp-ва масивни подкрепления. Харесва ми как използва познанията ни за играта и показва много неща за 3 минути, които можем да свържем с реални преживявания в играта. Смисъл, точно така се чувствам като си пазя offensive пилоните
Да завършваме историята и да знам че една от любимите ми игри ще бъде изпратена подобаващо.
@Anon - като вечен протос чийзър разбирам за какво говориш.
Warping in pylons since 1997
Но реално най-рано нова "голяма" игра - нещо от рода на 2019 година минимум. Ако не и 2020-та. Warcrat IV или пък StarCraft 3 - тогаз.
В момента bronze лигата е малко meh, защото съвсем новите играчи са на същото място като стари играчи, които просто са слаби. 25% са доста за bronze. След това има още 25% в silver лигата. След това е Gold. Ако си в high gold си по-добър от 65-70% от играчите.
А според мен разликата в необходимите умения между човек в Bronze и такъв в Gold е много, много по-малка от разликата между Gold и Platinum, между Platinum и Diamond. Дупката между Diamond и Master лигите е най-големия скок в играта
Разликата между Bronze и Gold е, че в Gold знаеш няколко build-а и се оправяш горе долу с макрото. На много хора това им е тавана.
В Platinum вече се оправяш горе долу и с микрото, шпионираш и мултитаскваш до известна степен.
В Diamond вече имаш много добро макро, много добро микро, надежден шпионаж, знаеш кога да overcommit-неш с някой early harass и кога да tech-неш, знаеш кое какво контрира, знаеш въобще почти всичко.
В Master си перфектен. Освен, че ги знаеш на теория нещата, на практика ти трябват секунди, за да направиш правилния избор. Ако нещо в шпионажа не ти се връзва се замисляш 'хмм, тука има шанс да стане еди какво си' и действаш превантивно, а не само отговаряш на това, което си видял.
Единствената разлика между Master и GrandMaster е, че вторите имат по-здрави нерви и допускат по-малко грешки, когато играят срещу други перфектни играчи.
Ако твърдиш, че си заслужавал diamond - поиграй няколко дена, после ще направим едно 1v1 и после ще гледаме заедно риплея. Точно къде и какво ти е куцало
От друга страна човек винаги удря един лимит на чисто физическите си възможности в тези игри, поради което поне аз не се паля много на стратегиите. Както съм казвал много пъти, на мен Warcraft III ми отвори очите за физическите ми ограничения - оттам нататък нямам аспирации да съм на топ ниво в стратегиите. Играя за удоволствие предимно.
Моят кеф на StarCraft II беше атака всичко или нищо с протос - прокси пилони или казано накратко "чийз". Игри по 30+ минути ме подлудяват, особено някой като се окопае и стане някаква обсада на Сталинград. Методично 200-300 игри само с прокси пилони развих доста стратегии, специално повечето терани ги гърбех за огромно мое удоволствие (мразя терани, мразя human-и в Warcraft 3, абе мразя хора).
Ама от друга страна и аз съм типа човек, който ако го пребият прекалено много в дадена игра губи вяра, най-вече в себе си. Мисля, че е време да разцъкам Heroes of the Storm след... 15, 16, 17 игри поред загуби ли, не знам вече.