С 1 час на ден няма как да стане със сигурност. Това е игра, която иска да се потопиш в нея, да я изследваш, да я изучаваш, да си прави изводите от всяка следваща смърт и да я приемаш като полезен опит, а не като нещо лошо.
Определено не е правена за хора, които имат прекалено малко време за гейминг.
Най-малкото, има босове, които изискват повече от час за да ги свалиш, и то след като си сравнително схванал механиките на играта. А с тия 30-60 минути на ден няма как да си развиеш мускулната памет дотолкова, че да боравиш перфектно с механиката на играта.

Я па да не става...

Зависи колко дни по 1 час на ден

Добре де, може и да преувеличавам.
Но да кажем, че нещата, които аз правя, няма как да станат с 1 час на ден.

Не става, защото изисква натрупване на мускулна и рефлексна памет. Ако 1 час биеш Маленията, тъкмо почват пръстите ти сами да се движат преди мисълта ти. Но ако зарежеш там и утре пак почнеш, вече невронните синапси са "забравили" точните стъпки. То точно това е git-gut усещането - как в един момент едва ли не от само себе си почва да се движи героят ти и почваш да го управляваш по усет.

Няма подобно нещо, мускулната памет зависи от това дали не играеш нещо друго междувременно, не от това колко часа на ден играеш. Връщала ми се е мускулна памет на игра, която не съм играл от година, след има-няма 15 минути игра.

Поне откак се роди сина ми играя на малки сесии и оттогава съм минал всички souls игри и стотици други. Големината на сесиите няма нищо, ама нищо общо с това колко добре се справяш в игра.

Да не говорим, че много босове съм минавал на първо сядане на следващия ден, след като предния съм ги морил 20-30 пъти. Така че дори за босове нищо не пречи да се разделя на сесии (даже е по-добре). Извращенията на Лудничаря са друго нещо, макар че съм готов да споря, че и там всичко е възможно на малки сесии, просто ще отнеме повече време.

Git gut е буквално да запомниш всяко движение на бос, или обикновен враг и да знаеш във всеки момент какво ще направи.Не е толкова да мускулна памет.Аз сега започнах поредното геройче в ER,за да съм готов с ново за експанжъна края на юни и въпреки,че не съм играл от декември,си свалям шефчетата без да се замислям,защото знам кой,кога, и какво прави.Може да ме утрепят примерно енд гейм босовете тук и там,но едва ли ще имам нужда от много време ,за да си припомня.Колкото до дължината на сесиите,при всеки си е различно.За едни може и да не става с 1 час,за други е ОК.Аз примерно един час не го броя за игра,но за човек със семейство си е супер предполагам,да не кажа лукс и тогава искаш не искаш ,трябва да стане и с час.

Чак се чудя дали да не я пробвам тази игра, като ви чета коментарите. Аз спирам да се боря с някой враг чак когато не виждам какво повече мога да направя за да го преодолея. В смисъл мога дни да стоя на някое ниво докато мина през бос или каквото е там стига да си виждам пропуските, скорост на реакция, използване на похват-техника, заобикаляща среда и т.н. Ако обаче е прекалено сложен за мен тегля една майна и спирам да си вадя нервите. Примери - Ъндаинг финалния бос, последната валкирия и последния берсерк на Бога на войната сигурно има и други. А, сетих се преди години много ме бяха изнервили финалните битки в Халф лайфовете и ми бях праснал едни чийтове. Все пак за удоволствие играя , пък и не съм много хладнокръвен. Общо взето и аз играя в рамките на 1 час.

Бончев,ако последната валкирия те е отказала,недей да си тровиш нервите тогава.В ER има поне 3 боса,които са доста по-тегави.Най-тегавия е опционален,може да не го биеш.Това ако играеш соло.Ако използваш духчета,играй смело. Доста по-лесно е,но някои ги нърфнаха,не знам как са сега.Аз така или иначе не ги ползвам.Само един съм пробвал, за да сравня как е срещу най-тегавия шеф,с или без духче.

Мен тия валкирии са ми по-тегави от повечето souls босове, така че не знам валкириите колко са показателни за всеки.

Валкириите са толкова предсказуеми,че не е истина.Единствено може да има някаква трудност от това,че са на тонове кръв,но иначе си ги свих за норматив на Give me God of War.Само на последната умирах за около 15 минути.Не знам,соулс босовете са доста по-непредсказуеми.

На мен ми се стори обратното. С валкириите и тия новите в новия GoW сякаш каквото и да правя, все успяват да ме ударят. Което за мен вкарва елемент на непредсказуемост - ако имат късмет да ме ударят достатъчно, няма да оцелея, защото битките са дълги - както казваш, много кръв.

В соулс игрите знаеш, че не е така - там ако те ударят, е твоя грешка, а не защото играта е замислена винаги да отнясяш малко шамари. Непредсказуемостта идва от последователността на ударите/комботата, но теоретично всички са научваеми и с достатъчно тренировка могат да бъдат избегнати без грешка (не, че аз го мога).

Или просто не съм заучил добре движенията в GoW, но това е другото - бойната система ми беше малко скучна и така и не разучих всички движения, удари и комбота.

В първия ГоУ валкириите на пръв поглед са трудни, но освен последната, всички имат доста скромни move-set-ове и дота отчетливо се сигнализира какъв удар ще правят.
В ГоУ 2022 обаче берсеркерите са ми поне с две степени по-трудни. На максималната трудност със зор свалих 2-3, но останалите все още не съм. Общо взето битките са много по-бързи и динамични, отколкото при повечето соулс-босове. Атаките на берсеркерите се редуват една след друга почти без никаква пауза. При соулсовете имаш време да пийнеш някоя колбичка отвреме навреме и да се огледаш къде си. Но пък при Кратос прозорецът за париране с щит е по-голям и ако си достатъчно сръчен с пръстите и с подходящ билд, можеш да навържеш 5-6 комбота едно след друго. Доста различни стилове на битки са в двете игри.

За мен е обратното на Любо - соулсовете са ми със скучен и еднообразен бой, при ГОД-еца имаш множество комбота с доста кефещи движения и финишъри.

То ставаше въпрос за друго - кои са по-трудни. Някой пита горе дали има смисъл да се мъчи с ER, след като валкириите са му тегави. И Доктора писа, че ако валкириите са му тегави, ER няма да му е по-добре. Но при мен е точно обратното - валкириите са ми по-неприятни от souls босовете. Така че валкириите не са показателни колко ще са му трудни ER босовете.

Иначе в GoW *твоите* удари са по-разнообразни, не и на босовете, които за мен са класи зад souls игрите. А на мен точно тия комбота и глупости на Кратос са ми мега-скучни и играя с един-два удара, както бих играл souls игра Вероятно затова и ме дрънкат валкириите

Мда, аз нямам никакъв опит с тези соулс или както там се казват явно не съм играл такива игри. Повечето игри с които съм се сблъсквал босовете са подобни , като в ГоУ. "Комбота" много мразя, като станат 15 вида и повече, аз специално не мога да ги запомня. В ГоУ обаче са предвидили ако сте забелязали много начини да победите, сетове на брони които помагат , " похвати- комбота", усилващи принадлежности, начин на използване на тези неща сигурно забравям нещо. Споменавал съм и преди за един руснак който гледах в ю-туб как смъкваше последните берсерци на мах. трудност буквално за 1-2 минути. Просто беше съчетал всички неща по перфектен начин. На мен в случай , че не допусна много грешки ми отнемаше около 15-20 минути и то на средна трудност и след много преигравания. Колко време му е трябвало на руснака за да го открие, пробва и изглади като механика не знам. Но това по скоро граничи с фанатизъм аз съм далеч, далеч по скромен играч.