. Аз затова и генерално избягвам сървайвъл игрите. Разчитат прекалено много точно на тази механика, която поне при мен сякаш няма желания резултат...
Специално в РЕ2 си пуснах чийт и го замразих онзи на едно място и си минах играта с кеф. Даже отвреме навреме минавах покрай него да му набия няколко шамара за отмъщение Сега в RE7 ако прекалят с тези преследвания ще направя същото, защото останалото много ми харесва. Засега съм се зарекъл да издържа, ама ще видим колко...Най-тъпото е, че дори не са битки това, просто те връща на последния сейв без да можеш да направиш нищо освен да клечиш зад някоя маса, което отнема повече време (и на мен поне ми е скучно) отколкото просто да се оставиш да умреш...
Мен ме кефят хорърчета, но това в почти цяло ниво да те преследва неубиваема гад и да те надушва навсякъде не е мое нещо. Затова и Alien Isolation не можах да изиграя, въпреки, че много ми харесва атмосферата и стилистиката на играта. В Амнезиите има такива моменти, както и в оная, дето снимаш с камерата (забравих заглавието), но са някак си отделни епизод, не да обикаляш отново и отново няколкото етажа на полицейската станция - отваряш една врата да избягаш, след теб чудовището те гони, ти се врътваш и минаваш обратно през същата врата, чудовището и то се врътва и обратно след теб и така си обикаляте стаите, играейки на гоненица и остава само музиката от Бени Хил да пусне някой.
За мен римейка RE4 е най доброто. И двойката и тройката са яки, но двойката на моменти много дразнеща ми идваше и леко тегава. Но RE4 си го поставям в топ 5 на всички времена.
За мен това също беше най-досадното нещо от DLC-то на пънка. Моята V си беше speed katana урод и ако просто я нямаше instant kill механиката на робота, сигурно щях да го приключа, ама а де. Song Bird пътеката е малко по-добре в това отношение, поне е екшън ориентирана и хвърчаха глави при мен. Всичко останало, което предлагаше експанжънът, ми хареса адски много - персонажи, сюжет, както и допълнителния край към главната история, който добавя.
Иначе и мен ме дразнят механиките на повечето хорър игри; просто мразя да се чувствам безпомощен и гонен от някаква гад. Единствено RE8 успях да я изтърпя, но тя си беше и екшън-ориентирана, та даже ми беше и лично GOTY.
Обаче много искам да видя в лице човека от разработчиците, който е казал: "хора, механиката ни на платформинг в играта е мега-куца, бъгава и счупена, но защо да не направим едно ниво само с платформинг, а?" И останалите от екипа са били:
- страхотно хрумване!
- чудесна идея!
- нека да го направим!
Половин час се опитвах да мина два метра дъски за катерене 
Иначе аз да си призная без бой, че RE7 ме грабна доста сериозно в крайна сметка, особено след като минаха преследваниците с Джак. Даже видях, че съм пропуснал DLC-тата на 4 и 8 и ще ги играя и тях май след това То и самата 7 има няколко story DLC-та. А пък 2 съм я минал само с мъжкото, а май трябва и с момичето, та и нея ще минавам пак. Ще пробвам тоя път да издържа без да блокирам онзи металния дето преследва през цялото време.
Как е RE 3 remake сравнено с гореспоменатите (2,4,7,8)? Гледам има доста по-ниски оценки и засега не смятам да я играя.