Графиката не е толкова лоша като цяло - ако говорим за детайлите на виртуалния свят и оръжията. Както винаги обаче анимациите изглеждат дървени (единствено CryTek изстискват най-доброто от CryEngine), а техническите проблеми и лошата оптимизация се усещат прекалено ясно. 
Тук няма какво да се каже. Лошо озвучаване на персонажите. Нищо запомнящо се като цяло. 
Възможно е техническите проблеми да наклоняват мнението ми - няма и как иначе, тъкмо да започне леко да ми харесва Homefront: The Revolution и се почват сривове във фреймрейта или дори крашове. Но дори и без тях какво имаме? Повърхностен отворен свят, посредствена пуцалка, лошо AI. Нищо запомнящо се. Нищо достойно за AAA игра, на каквато цена се котира Homefront: The Revolution. 
Стойте далеч. След като няколко седмици след дебюта си Homefront: The Revolution още не е поправен... едва ли това ще се случи. Някога. 
Дали Homefront: The Revolution щеше да се намира в ънхейтабъл, ако не беше такава руина в технически аспект? Нямам идея. Вероятно не - геймплеят е тотално невдъхновен и прилича на поредната игра с отворен свят, сякаш изплюта от някаква машина. Но добавяйки и техническия ужас, който е Homefront: The Revolution са нужни железни нерви единствено за превъртане на играта... изобщо не говорим за това да почувствате „удоволствие“.Или с други думи – не само бих казал, че заглавието не си струва да се купи сега, но може би и... когато и да е изобщо. Малко закъснях с това ревю, та припалвайки Steam трябваше да получа уж поправена ревизия на Homefront: The Revolution. О, не, няма абсолютно нищо такова! Бъгове, спадове във фреймрейта (и то титанични), че дори и някои крашове за цвят. Плюс някои други неща, за които ще говоря после. В резултат мога да спекулирам, че Homefront: The Revolution никога няма да бъде поправен... тъй че ако случайно го мернете в Steam намален един ден – което почти сигурно ще стане скоро – не се подлъгвайте. Чака ви кур капан.
Но стига толкоз увод. Не
ка караме по същество. Що е то Homefront: The Revolution?
Първото, което е редно да се отбележи е, че не говорим за продължение на оригиналната игра. Наричаща се само Homefront. В резултат имаме нов сюжет... който е всъщност нелеп. Основната идея е същата – алтернативен поглед на човешката история, в който Северна Корея е световна сила от мащаб, позволяващ й да завладее САЩ. Само че... тук обстоятелствата са обяснени абсурдно.
В Homefront: The Revolution компютърната революция от 70-те и 80-те години на миналия век не се случва в САЩ, а в Северна Корея. В резултат страната става титан в икономическо отношение, доставящ електроника на целия свят. Не кой да е обаче, а Щатите стават изключително зависими от корейците. До 2025-та, когато се развива действието в играта, те успяват да натрупат колосален външен дълг, най-вече купувайки военна техника. Та именно в същата година САЩ обявява, че не може да направи поредна вноска към Северна Корея, което дава предлог на страната да окупира янките. С помощта на международната общност – тъй като уж става дума за „помощ при преструктурирането“ на страната.
[caption id="attachment_63940" align="aligncenter" width="525"]
Превръщането на един клас оръжие в друго, което се случва моментално е приятна малка визуална екстра, но не и нещо, което да оправдае купуването на цяла игра[/caption]
Което естествено не се оказва истина. Стартирайки Homefront: The Revolution виждаме пълнокръвна окупация на корейците, които целят да ограбят Щатите от всичките им ресурси. Естествено ние трябва да се възпротивим на всичко това.
Както бихте се уверили сюжетът е напълно абсурден. По всички възможни параграфи. Което води до въпроса – какво пък толкова е било хубавото на първия Homefront?
Е, там Северна и Южна Корея се обединяваха – комбинирайки хем военната мощ и дисциплината на едната част, хем финансовата и технологична на другата. Но това не беше всичко. Война между Иран и Саудитска Арабия вдигаше цените на петрола до баснословни стойности, което пък водеше до колапс на икономиката не само в САЩ, но и в световен мащаб. Същевременно възникваха и смъртоносни епидемии от грип, които помагат на новата обединена Корея да започне кампания по бавното превземане на Азия, а след това да обърне поглед и към Щатите.
[caption id="attachment_63946" align="aligncenter" width="525"]
Мноу хардкор[/caption]
Отново говорим за фантазия, естествено. Но поне съчетаването на фактите бе достатъчно интересно, че човек да си каже – „Хъм, да, какво ли щеше да стане, наистина“. Е, тук е разликата при Homefront: The Revolution. Направен е нов опит за изкривяване на историята... който е абсурден, детински.
А и не отнема особено много време, за да се уверите, че в Homefront: The Revolution не ви очаква особено читав сюжет. Злодеите са изпълнени в духа на най-баналните зли нацита от филмите тип „американска пропаганда“, а пък бунтовниците са пълния набор от клишета за тези ситуации. Включително и хардкор мацката с пиърсингите, която е ама наистина яко хардкор. Само след началните сцени просто ми се прииска моментално да премахна всички останали и да почна да гърмя по лошите...
...но не. Специално погледнах в Steam колко време ми е отнело цялостното интро на Homefront: The Revolution. 35 минути! Толкова време траят уводните сцени, докато хванем оръжие и получим пълен контрол върху героя! Едва ли имам нужда да казвам колко ебано е всичко това. И откровено... аматьорско. Не се сещам за високопрофилна игра днес, особено пък екшън, която дори и 15 минути да ни държи извън мелето. Да, обикновено се почва с някаква ретроспективна сцена, поемане на контрол над друг персонаж, някаква тренировка... но поне има действие, движение. След това започва да ни се разкрива сюжета. Просто на човек му трябва време да се потопи в играта. А това да чакаш 35 шибани минути, докато ти се отдаде възможност да пръснеш нечий мозък в шутър е меко казано скандално.
Както и да е. Отне ми нетипично много редове да говоря за сюжета. Като цяло кампанията се развива минорно – уж трябва да почувстваме, че правим нещо драматично, че освобождаваме САЩ от окупатори... а същевременно се усещаше така, сякаш се опитваме да изчистим някой български град от всичките му мутри. Корейците не се усещат като някакъв опасен отряд, армия, а като куп голтаци, които на някаква магия са успели да окупират Щатите. Толкова са прости, милите, че не са забелязали, че навсякъде, където са проснати сини платнища ни очакват скривалища на съпротивата. Ташак!
Но все пак от един шутър рядко очакваме някакъв сюжет, от който да се напикаем от кеф. Въпреки че все пак Homefront успя да изненада приятно с алтернативната си история... както и да е. Какво имаме при геймплей?
Ако не сте от шепата щастливци, на които играта върви безупречно... ви очаква пълна гама от спадове и то драстични във фреймрейта, цялостна липса на оптимизация и дори крашове. И не говоря единствено за PC – доколкото четох Homefront: The Revolution е катастрофа и за конзоли. Дали там играта е била оправена... нямам идея. Но за PC не е.
Даеба, тъкмо след ъпгрейд на видеокартата (благодаря, Tiger) се чувствах така, сякаш съм бял човек временно и хоп, Homefront: The Revolution ми сложи веригата на крака по-бързо, отколкото американски робовладелец на мускулест негър през 18 век. Ужасен фреймрейт, а при намаляване на детайлите – пак нищо. Сега новото ми видео не е великолепно, но определено си е достатъчно качествено... особено и при положение, че уж играта ползва CryEngine. Който поне в ръцете на CryTek се държи прекрасно и предлага идеална оптимизация. Не и тук. Проблемите са безброй.
Но не толкова спадовете във фреймрейта бяха проблем за мен... а необяснимото забавяне, което поне аз усещах при опит да преместя мишката! Не говоря само при прицелване, ами и при движение! Homefront: The Revolution е сингъл игра, която се държи така... сякаш имате лаг в мулти продукт! На няколко пъти трябваше да направя добре премерени скокове, но достигайки до края на повърхност командата за скок не се приемаше. Говоря за към секунда време! При прицелването се усеща осезателно, че има забавяне при преместване на мерника. Още миналия месец ми попадна едно ревю, в което някакъв пич се оплакваше от същото на конзоли. Но явно проблемът фигурира и за PC! В някои случаи се чувствах така, сякаш не съм играл никога шутъри – противниците се движат бавно в някаква посока, а аз не мога да ги нацеля, понеже мишката ми не се държи така, както трябва!
Нямам идея дали това забавяне е фигурирало само при мен. Дали е свързано със спадовете във фреймрейта. Но то направи повечето престрелки изключително досадни. Понеже трябваше да чакам противниците да останат на място, че да ги гърмя. Макар че реално и други аспекти в самата пуцалка са ужасни. Например AI-то.
Изкуственият интелект винаги „знае“ къде се намирате и веднъж бъдете ли разкрити след това се засилва директно към позицията ви, почва да гърми на сляпо и да ви мята гранати. Дори и да избиете всички врагове в даден периметър и се преместите малко, то подкрепленията идват и магически знаят къде сте. Без да има някой дрон да им подскаже позицията или нещо подобно.
Да, в някои ситуации можете да се откъснете от агресията на AI-то, но поне аз не схванах кога и как. Тъй като в едни моменти ме преследваха като в първите пиратски сървъри на World of Warcraft – от единия край на картата до другия без откъсване. В други като излизах от линията на полезрението на гадовете и те влизаха в състояние на търсене и се отказваха.
В едни случаи избивах двайсетина души и подкрепленията секваха, в други ме нападаха отново и отново и отново и отново, докато не ме убият. Което превърна отвореният свят за мен в пълна... досада. Тъй като тези проблеми фигурираха само там. Понеже из него имате стандартен банален набор от неща за вършене - тип освобождавате на заложници и т.н. Само че при положение, че нерядко не знаете дали няма да ви гонят вечно из картата заради цялостната непредсказуемост на Homefront: The Revolution. В резултат поне аз предпочитах просто да си припкам към следващата важна мисия, без да привличам особено вниманието на лошковците.
При което някак се губи магията на отворения свят, нали? Не, че в Homefront: The Revolution е нещо особено, де... но ще раздуя по-нататък в ревюто.
За да приключа темата за пуцалката мога да кажа следното – дори и без техническите си проблеми щеше да е изключително банална и нищо друго. А когато ги добавим в уравнението... ами, става леко опикана ситуацията.
Но всъщност сега се присетих - още не съм говорил за уж голямото нещо в Homefront: The Revolution. Яката екстра. А именно - оръжията и персонализирането им.
За какво иде реч? В началото на играта ви дават един гол патлак, с който можете да гърмите по корейците. Това не е всичко – този пистолет може да се превърне в SMG благодарение на специална модификация. Същото важи и за карабината за далечна стрелба – нея можем да направим или на снайпер, или на странна самодейна базука. И тъй нататък.
Дотук нищо нечувано, нали? Един Fallout 4 имаше страхотна система за ъпгрейд на оръжията на подобен принцип. Е, интересното при Homefront: The Revolution е, че не ни е нужна една карабина, която да превърнем в снайпер и друга, която да направим на базука. Трансформацията от едното в другото се случва веднага, на бойното поле. Така например можем да се опитаме да подходим тихо към битка с пистолет със заглушител, но ако ситуацията тръгне на зле да го превърнем в SMG и да почнем автоматична стрелба по тълпите противници.
[caption id="attachment_63936" align="aligncenter" width="525"]
Превземане на противникова база ни позволява да я превърнем в своя[/caption]
Макар и екстрата да звучи добре на теория... на практика говорим за нещо козметично. Яко е да видим как едното оръжие се превръща в друго. Разработчиците са се постарали в този аспект. Но аз в общия случай си имах едно пушкало, в общия случай SMG-то, за близка дистанция и още едно – нещо тип снайпер – за премахване на гадове отдалеч. И рядко ги променях. Редувах натискане на 1 и 2 от клавиатурата както във всеки подобен шутър. Яка система... но козметична. Или поне аз не видях мотивация да я ползвам много. На трейлърите изглеждаше далеч по-добре, да...
Също така е редно да се отбележи, че количеството оръжия и модификации не са никак много. Ъпгрейдите като оптики, заглушители и прочее са една шепа и то най-базовите за подобна игра. Да, ще отнеме известно време, докато отключите всички налични модификации на оръжията. Но пък ако не се падате експериментатори (като мен) и отворите рано онова, което ви кефи... можете кажи речи да минете цялата игра с еднакви пушкала.
И в останалите аспекти не се сещам за нещо, с което Homefront: The Revolution да се отличи. Онова, което трябва да е силната страна – отворения свят... е откровено банален. Общо взето е разделен на класически две части. Първо – статични бази на противниците, които се превръщат в чекпойнти за нас след превземане. И второ – случайни събития из улиците на Филаделфия (където се развива действието).
За първия аспект едва ли има какво да се каже. Това е гръбнакът на всяка игра с отворен свят. Отивате до някоя точка, превземате база – и хоп, по улиците вече има по-малко лошковци и повече от „добрите“. Онова, при което игрите с отворен свят трябва да блестят е второто – случайните събития.
Е, те тук са скучни. Имате неща за правене като освобождаване на заложници, помагане на жители в беда, унищожаване на вражески конвои или елиминиране на важни личности на противника. Всички от които омръзват изключително, изключително бързо. Най-вече защото са... доста еднообразни. И развиващи се на горе-долу подобни локации. Когато примерно се върнете на едно и също място няколко пъти и видите почти еднакви „случайни“ събития... ами, губи се всякаква магия на отворения свят. Едно е да видиш как някакъв скрипт редува 2-3 неща в тази или онази точка на картата. Друго е да се забиеш на кучето в гъза като в Skyrim и нещо да стане там.
Като цяло Homefront: The Revolution има отворен свят... колкото да се каже, че има отворен свят. Всички събития в него са толкова банални, че няма накъде. Ама нали трябва да се ползват подобни ключови думи в маркетинга... а, да, също така и като цяло количеството съдържание не е никак голямо, дори и да сте от хората, които обичат да събират всяко нещо, което може да се намери из картата.
Макар че като се замисля има един ироничен момент. Homefront: The Revolution има като цяло красив виртуален свят. Разрушението е навсякъде, ходейки из Филаделфия усещате... град. С различните си опустошени магазини, пръснати навсякъде боклуци и парцали, взривени автомобили и тъй нататък. Не говорим за някакъв голям копи и пейст – има разнообразни зони, много скрити помещения с провизии, пари и муниции. Някои от които са доста хитро завоалирани.
Един хубаво оформен град предполага хубав отворен свят... но не би. Което всъщност ме навежда на основното в Homefront: The Revolution – вижда се, че играта е сменила не по-малко от три разработчика и три разпространителя! Усеща се, че студия с различен талант са правили парчета от играта. И при слепянето им... не се получава. Никак.
От една страна имаме хубав отворен свят. Добре изглеждащи оръжия – при механиката за преобразуването им, и като цяло. Не са класическите перфектно оформени пушкала, ами са малко във Fallout 4 стил – самодейни, с натегнати кабели, държащи отделните компоненти и тъй нататък. Вижда се, че бунтовниците се опитват да се борят с подръчни средства и нямат някой огромен завод, който да им бълва оръжия с високо качество.
[caption id="attachment_63942" align="aligncenter" width="525"]
Няма как да се мине без хакване (изпълнено съвсем повърхностно, естествено)[/caption]
От друга – техническата част е ужасяваща, специално при оптимизацията. Сюжетът е откровено кух , зле озвучен и не отговаря по нищо на мащаба, който включва историята. Всичко, което може да се прави в отворения свят омръзва бързо и като за капак пуцалката не е нищо особено.
В резултат на което бих казал - стойте далеч от Homefront: The Revolution. Просто ще си изгубите времето. И най-вече - парите. Не само играта не си заслужава в момента, но е леко в сферата на фантастиката да смятаме, че някога ще бъде поправена. Дори и да не беше ужасна в технически аспект... всичко останало в пакета на Homefront: The Revolution лъха на далеч по-евтина игра. Набързо скалъпен отворен свят, колкото да има нещо. И малко разнообразие във всички възможни аспекти.
Бих заключил, че Deep Silver, които аз вече наричам "малкия Activision", не си правят никаква чест с подобни продукти. Ясно е, че се опитват да влязат при големите момчета, подлъгвайки ни с хитър маркетинг и каращи ни да мислим, че нещо ужасно не е чак толкова зле. Но това си е до време - а в един момент може да се окаже, че Deep Silver върви по пътя на вече фалиралите THQ, които имаха и добри игри, но имаха и толкова лоши, че покрай сухото започна да гори и мокрото - геймърите се съмняваха във всичко от разпространителя, а съдбата му не беше розова.
Още по темата
10167395