Съгласен съм с Доктора, че това е малко недомислено - имаш или ultra easy, или ultra hard mode. Поне моя опит категорично ми казва, че това е най-трудната soulslike игра, която съм играл до сега, освен Let it die на горните етажи, ама там всичко става постепенно и си наясно, че колкото се изкачваш, толкова повече бой ядеш.
А тука втория и третия бос и до сега са ми най-трудните в играта, което е безобразно просто. Макар че за втория до известна степен сам съм си виновен, защото влязох на 4 колби, а сега вече, познавайки добре тази част от играта, знам, че е можело да съм на 6.
Преди това някак като на шега минах през сочената за най-трудна битка срещу Blade Bearer & Cannoneer. Бях с очаквания че ще мра като куче с часове, а още втория опит бях на косъм да спечеля, но умрях от едно от собствените си абилитита. След още 2-3 опита обаче нямаха този късмет и им свих сърмите. Очаквам по-сериозен отбор в NG+.
https://www.youtube.com/watch?v=-UijH_UgAEk
https://www.facebook.com/notes/ludnichars-dark-soul/115215113223318/
Иначе аз ненавиждам повече чийзи моментите, отколкото смъртите сами по себе си. В Sekiro умирах много, но там знаех, че вината е 100% моя и няма как да обвиня играта за тях. Ама в много игри, когато не може да се намери механичен начин да се вкара трудност, се вкарват нечестни моменти. Което хич не ми допада.
Първия бос е шега. И сам да си е лесен, а както си с компания е напълно елементарен.
Пеперудата ме поизпоти, но не толкова защото ме бие, а щото трови ужасно. Отне ми няколко опита, докато и науча мувсета и кога да бягам от отровата.
Стриптизьорката я бих от втория път. Мувсета не и е толкова скандален. Има айтеми дето вземаш в зоната преди нея, които помагат със slow-овете и. Повечето и физически атаки се блокват прилично с преордър меча, макар че цвайхендера мисля че има по-добър блок. Дефакто само даша, който тя прави е добре да се избегне, щото прави ужасно много щети. Но при тази бях и с оптимална екипировка - атлас блъд кода с благинката за двурък меч. Ъпгрегднат меч + модификацията, дето я взимаш срещу гифтове от Якумо и strength бронята, която си е + 3 и е в зоната преди боса. Без тях може би щеше да ми е по-голям гърч.
Мисълта на коментара ми беше, че поне засега не съм срещнал бос, който да ме one-shot-не. Но пък съм и едва в началото.
Отделно ако играта има повече допирни точки със Соулс игрите, освен очевидните, може да я има и зависимоста при босовете, където гледам как някой се гаври с даден бос, а същия мен ме прави на пихтия и обратното. Билдове, ритъм на битки, ако щеш по-лесно адаптиране към един муувсет и по-трудно към друг, за мен е огромна част от чара на Соулс игрите. От прочетеното до момента, изглежда е валидно и тук
Иначе само с блок ми се струва, че пак ще има зор. Щото примерно доджа на тая ако го срещнеш с блок, сатамината ти си заминава, поемаш щети и си открит за още. При пеперудата заради триенето, блока няма да те спаси.
Босовете не ме плашат толковя, колкото инвазиите. Двете дето ми бяха в Аниме Анор Лондо ме убиха 10+ пъти общо. Особено като налетят онези, дето изключват гифтовете.