Те леко пипнаха визуалния дизайн на едни от противниците и направиха така че като вземеш айтем, а ти е пълен инвентара да го праща в storage-a и някакви болни фенове ги погнаха на нож. Смятай ако бяха пипали изначално геймплея.

Ние сме го коментирали и тук, има някои quality of life подобрения, графично е скандално по-добре, но отдолу си е Demon Souls. Мен ми харесва, щото е първата, оттам тръгва всичко. Но сме обсъждали, че си има проблемите - по-бавни битки, по-gimmicky босове и т.н. Ама и на теб не ти направи услуга да я почнеш след Nioh 2

Аз пък като един болен фен на първата Mafia, ще кажа че ремастъра ме кефи, ама оригиналния геймплей го намирам за много по-забавен от осъвременения (да не говорим за променените саундтраци, че ще стане много дълъг пост). Най-вече поведението на колите - усещат се малко дървено като в Mafia 3, за която всички казват че е дърво. В първата Mafia карането е забавно, в ремастъра е просто нещо което трябва да направиш за да стигнеш до мисията. То даже в options менюто има опция skip driving - що за простотия, това е 90% от gameplay-а. Все пак ремастъра на първата мафия е доста полиран технически спрямо Mafia 3 и това донякъде компенсира нещата. И оригинала и ремастъра са добри игри, ама не мога да кажа че едната замества другата.Просто са различни и в бъдеще сигурно пак ще си цъкам дъртата Мафия ако ми се доиграе.

@nighwarrior верно е. Баш след (и преди, щото аз си се върнах на Нио2) не ми направи услуга. Стори ми се по флегматична и от ДС2 и РДР2, които са най-флегматичните и малоумни игри, които съм игралв живота си.
То и аз не казвам, че са направили нещо, лошо, а просто, че на мен не ми хареса. Аз лично очаквам нещо като е римейк да е пипнато малко по-надълбоко.

@vanmx абсолютно съм съгласен, че оригинала няма база за сравнение. За времето си оригинала беше абсолютен шедьовър. Аз точно прохождах в геймърството и това ми се струваше като нещо космическо за онези години. Тръпката, атмосферата ... тук ги нямаше, така е. Но сега, ако тръгна да играя оригинала, ще се застрелям сигурно след 10 минути от абсурдната дървения, просто новите игри разглезват, няма как. За това аз лично останах доволен от римейка. Да, не е любимата ми игра, едва ли ще го изиграя втори път, но смятам, че бяха подходили добре, че бяха осъвременили геймплея. Докъто в Демонса - все едно да сложиш ламарините на Ферари върху Фиат. Изглежда готино, лъскаво, хваща окото... Обаче като се качиш да караш, и нещо не се усеща като да караш кола за 2-300000 евро. (щото той все пак демонса е 160 кинта, друг е въпроса, че заради пренасищането на пазара поради тъпите бъндъли аз го взех за 45 )

Пичове, да се похваля и тука какво правих последните няколко дена.

Dark Souls III - My Second Soul Level 1 Journey

(Soul Level 1 - challenge run в Dark Souls игрите, при който играете с базов персонаж с level 1 и никога не качвате нива)

Преди 2 години и половина избрах Dark Souls III за играта, на която да направя първия си по-сериозен challenge run на soulslike игра и я превъртях без да качвам левел. Беше трудно, някои битки продължиха по 3-4 часа. (Фрида, Демоните и Гейл бяха най-трудните)
След това направих още доста интересни рънове на различни Soulslike игри, но този ми остана на сърце като първи, и сега, в очакване на Elden Ring, реших да го повторя и да се тествам колко съм се развил като играч за този период.
Предният път заложих на Millwood Battle Axe като основно оръжие заради демиджа, но този път реших да ползвам основно добрата стара Broadsword заради бързината… поне докато не взема чудовището Dragonslayer’s Axe - безспорно най-доброто оръжие, което можете да ползвате, когато играете с първи левел персонаж.
Първият сериозен тест в играта реално е Crystal Sage - много гаден бос във всеки един рън, в който не сме качвали кръв, заради непсрестанния спам от клонингите - 1shot here - 1shot there. :/
В предишния ми рън минах първо през Ариандел, за да събера материали за +7, убих танцьорката, направих +10 и чак тогава убих Уочърите. Ама преди това големия вълк (в първата зона, не баш боса) и Вилхелм ме сцепиха от бой там. За това тоя път реших да обърна нещата, и само минах за първите 2 лардж шарда през ариандел + още 2 от гигант в катедралата и птичето гнездо в шрайна. Но все пак Уочърпите не бяха проблем и с +5 оръжие. Първият път се излакомих за бърза победа и ме свалиха, но втория нямаха шанс. (споменавам подробно за развитието на персонажа към този момент, понеже това ми беше основната разлика с първия рън)
След Уочърите сме практически готови за +7 - в огненото езеро под Волнир имаме купища лардж шардове и 1 чънк. Добавяме един от гнездото и ето ни с +7 оръжие.
Волнир и Дяконите са елементарни с +7, така че този път още преди танцьорката сме в Иритхил. Това ни позволява да вземем още някои благинки и да влезем по-подготвени при нея, отколкото ако я бием още преди Уочърите. И се предаде доста бързо, даже ме е яд, че не я свалих от първия път.
След нея пътят за +10 оръжие е готов, а с това и сравнително лесна победа над Драгънслеъра. Знам, че щеше да е още по-лесно да го бях убил след Гундира (заради пръстена) , ама не можах да устоя на изкушението да му взема душите и да си накупя яко материалчета за бъф.
Осейрос и първия път не ме затрудни чак толкова, ама тука го взех от първия опит - само той, освен първите 2 боса, беше убит с 1 опит и в тоя рън. За това и съм “ембърнат” в клипа, макар че реално не съм ползвам ембъри.
Шампиона е адски тегав бос за такива “умници” като мен, които не искат да се учат да парират. Този път дори не се опитвах, ами му влязох с бутоните с меле. Не беше лесно, но все пак се предаде в пъти по-бързо, отколкото при предишния ми рън.След него нещата сериозно се облекчават - Prisoner’s Chain Ring ни дава практически 15 виртуални level-a, което адски много улеснява играта, най-вече от към 1-шот ситуации. Друго предимство на победата над този бос е достъпът до черните рицари и по-точно бронята им - любимата ми броня за SL1 рън, защото дава сравнително сериозна защита и с оръжията, които се ползват - около 69% тегло.
Една от основните ми задачи този рън беше да сваля Йорм Гигантчето без да ползвам Stormruler-a - нещо за което ме беше яд, че не направих и първия път. Е, стана с 2 опита - човек като свикне с играта, муувсета на тоя бос е толкова мега елементарен, че и 2 часа да е битката - ще ни удари по 1-2 пъти. В случая, съдейки по използваните колби, ме е пипнал точно 2 пъти за 10 минутна битка.
Друго, което реших да пробвам, беше да парирам поне първия скок на Понтифа. Понеже не съм по парирането, направо се шокирах колко демидж му направих след успешното париране. Останал с 1 замах с половината си кръв, след това направо го прегазих. Общо 2 опита, а първия път - поне 2 часа, сериозна разлика.
Алдрич не е труден бос дори в SL1 рън, макар че много 1 шотва. Но пък е на доста малко кръв, така че стига да се пазите от грешки, няколко опита и е дотам.
Ancient Wyvern обаче реших да не си го причинявам и този път. Това (за мен) е изключително малоумен и тъп бос, който ако не ползваш скока, трябва да млатиш 100 часа по краката… Реших, че нямам нерви и желание да се занимавам да го правя и го преСКОЧИХ тоя момент.
Принцовете също не са трудна битка попринцип, но както почти всяка такава в по-напреднал момент от СЛ1 има доста 1шот. А и демиджа ми се струваше недостатъчен, за това реших най-после да си развия и Dragonslayer Axe и да ги пробвам с нея, вместо с broadsword-a. В резултат се предадоха почти веднага, брадвата удря много лошо дори с базов персонаж.
Към този момент не бях използвал нито един Ember, основно защото ги пазех за по-тежките босове. Обаче нещата ми се получаваха супер добре дори по този начин, за това си поставих за цел да се опитам да сваля и Soul of Cinder без ембър и ако успея - като цяло да мина всички останали по този начин. Което никак не е без значение, защото Ember-a ти дава 30% допълнително HP - в много случаи разликата между получава на супер много демидж и … 1шот.
Синдъра е един от най-неприятните ми босове в тази игра и като цяло в Соулс игрите. 4те абсолютно различни възможни муувсета във фаза 1 са ми труднички да им напипам ритъма, а специално на пиромансър версията все още не мога да ѝ хвана спатиите и просто бягам от него, докато реши да смени. И все пак падна доста по-бързо и лесно, отколкото очаквах. И така дойде решението, че няма да ползвам въобще Ember до края на играта.
Точно след това дойде и момента да си платя за това решение - Nameless King беше най-трудната битка в този рън - отне ми повече от час да го сваля - комбинацията от прекалено много кръв, прекалено много 1 шот удари и комбота се оказа най-неприятна при него от всички останали босове в този случай. Наложи се да си направя Millwood Battle Axe +10 специално за него, защото ни позволява само по 1 удар, а тя удря доста повече от Brodadsword. И докато за останалите босове вече имаме Dragonslayer’s Axe, при Неймлеса, турбо-резистентен към светкавици, това не върши работа. :/
Както и в живота, така и в игрите, има върхове и падения. След мъките с Безименния Kрал, идваше най-страшната и неприятна битка за мен - Demon Prince. Преди 2 години този бос толкова ме изприщи, че ходих специално да фармя bleeding оръжие за да мога да го сваля използвайки най-голямата му слабост. Наложи се да науча на изуст особено движенията на двата демона преди това, за да мога поне тях сравнително лесно да свалям. И сега тази мъка се отплати. Бяха ми нужни едва 3 опита (ако си спомням правилно) за да приключа успешно битката, в сравнение с над 3 часа при предишния ми рън. Най-приятната изненада лично за мен за целия рън.
Сестра Фрида е любимия ми бос въобще в играта. Обожавам както атмосферата на битката, и муувсета на боса. И е трудна, попринцип, а особено пък в такъв рън. Има прекалено много кръв, а комботата във фаза 3 са 1 шот задължително. За това и тук ми отне прилично време, макар че май не достигна до час - пак добре в сравнение с пръвия път, когато отидоха към 3 часа.
Най-голямото разочарование в тоя рън определено беше битката с Halflight. Него го убих с 1 опит предишния път, и като се има предвид, че дотук в ръна изглеждаше сякаш бая съм се развил от тогава като играч, очаквах да нямам проблеми. Да, ама не - “адското” комбо в катаната ме 1-шотна не знам колко пъти докато успея да отгатна как да го спирам още в зародиш преди да е извадил меча. Предполагам, че предишният път просто съм извадил чутовен късмет, че съм влязъл с Ембър и това комбо не е 1 шотвало, щото той друго няма какво да предложи просто.
Битката с Големия вълк и малкото човече в дълбинитен а Ариандел малко е като тест колко бързо можем да убием дребосъка след като си повика големия приятел, за да не трябва да ги бием едновременно. Вълкът все пак успя да ме 1 шотне няколко пъти, но паднаха сравнително лесно.
Следващата спирка беше Гейл - най-дълго продължилата битка, когато правих СЛ1 за първи път - над 4 часа. От тогава съм се бил с него безброй пъти и смятах, че няма с какво да ме изненада. Е, не познах - едно от комботата му в 3 фаза 1шотваше лошо. И ми трябваше известно време за да си припомня как да го избягвам. Все пак битката ми отне по-малко от час, което си беше екстра в сравниение с 4.
За десерт оставих една от любимите си битки (ако не броим бонус боса в края) - Мидирката. Дори предишния път той не успя да ме затрудни - 4 опита бяха достатъчни. Сега бях амбициран да подобря това постижение, дори имах надежда да го убия от раз. И бях близо, много близо. Застанах си уж правилно под него, докато правеше страховитата лазерна атака във 2 фаза … но поради някаква причина в даден момент … просто умрях. Явно не помнех съвсем добре къде трябва да стоя.
Вторият път босът директно ме чийтна - премести се 2 пъти назад вместо веднъж преди лазерната атака и нямах време да изтичам под него - 99% смърт при сл1. Третия път сам си бях виновен - 1 шотна ме с една от базовите си атаки, понеже не си прецених добре доджа. И 4тият път се оказа успешен - точно толкова опита, колкото и предишния път.
За десерт бях оставил Old Demon King. Доста странене десерт, ще си каже някой.
Но тук имаше вкарана тактика - понеже бях категорично решил, че няма да ползвам ember по време на тоя рън, реших да оставя този турбо-елементарен бос, в случай че има битка, в която толкова отчаяно ми трябват повече точки HP, че просто отида и го убия, за да видя прословутото надписче “ember restored” и мааалко да си олесня живота. В крайна сметка не се наложи и просто влязох при него и докато се усети какво става, драконската брадва го беше сгънала на 4.
Та с това приключи моят втори Soul Level 1 рън. Времето беше 14:23 часа - над 3 пъти по-бързо от предишния ми опит за такъв рън, продължил над 45 часа.
Определено сега се чувствам доста по опитен и в свои води в DSIII и като цяло в Соулс игрите, отколкото при онзи първи опит. Единственото сериозно разочарование дойде от Halflight, ама то нямаше как всичко да е хубаво и лесно, нали уж гоним труден рън.

В последващия плейлист можете да намерите както клипчета от повечето бос битки, така и всички лайвстриймове от ръна - всяка една минута беше стриймната, като накрая добавих в скоби и босовете, които съм убил през съответната сесия, така че ако на някой му е интересно как протича една СЛ1 битка с даден бос, направо да може да си намери лесно и да погледа кое как се е случило.
https://www.youtube.com/playlist?list=PLEVcKVpt1bIdLy5RNibLJ-h2Osq3Wl_Ss

Сериозен доклад си написал. Изчетох го внимателно. Все си мислех преди, че darksword +10 е по - добра опция от broadsword +10, иначе за брадвичката тя си е топ като избор на оръжие в много ситуации. Може би darksword е по - бавен, забравил съм вече, а като превключиш от Dark Souls на Diablo си е от едно море на друго море пълно с термини, lore и формули.. От многото гледане на рекорди и рънове, не си спомням вече, правил ли го е някой преди с 1 level run?
Сега ще позагледам някои неща. Тия дни ми е малко напрегнато на работа и не съм се отпускал да гледам някакви стриймове, но сега ще хвърля око.

В грешка си. Raw Broadsword +10 ти дава 322 атака, Raw Darksword +10 само 275. Освен това изисква 2 пръстена за да я ползваш, Бродсорда не иска никакви.
Като цяло най-брутален дедмиж дава Dragonslayer's Axe, така че от момента на взимането на dex пръстена от аргивите това е най-доброто оръжие. Като изключим, разбира се, Nameless King, защото той е резистентен към светкавичките. :/

За челиндж ръновете е важно. Всяка точка атака и защита е от значение.

Аз така и не можах да разбера,защо всички се оплакват от Вилхелм. Аз този юнак,даже и на първия ми рън преди сто години го минах от първи опит. На СЛ1 рън-а ,пак от първи опит. Има елементарен мувсет и не е на кой знае колко кръв. Да,лекува се,но може да го прекъснеш. Между другото,големия вълк в началото на Ариандел,не е задължителен за бой при СЛ1.

Гадничък е Вилхелм, защото е между бос и там някакъв тип champion понеже има повечко здраве. За мен това, което прави Dark Souls 1 трудна бяха самия левел дизайн и механиките на героя, а в Dark Souls 3 - продължителността на битките, от която може да загубиш концентрация и да сгрешиш, освен ако билда не ти е точно по учебник (или освен ако не става въпрос за PvP). А Вилхелм се бие доста продължително време, особено ако го оставиш да се самолекува 2-3 пъти. Но всеки индивидуален геймплей си има различни удобства и слаби места.
Но пък неговия ONYX blade ми е сякаш любимото оръжие в играта.

Ако си билдвал правилно,няма кой знае колко продължителни битки,освен ако не искаш да свалиш Йорм и Архидракона само с оръжие. Гейл евентуално. Това са.

Аз първият път го мъчих с +4 оръжие, разликата е огромна. Ако си го бил с +10 е съвсем различна бира. В тоя рън го бих с +10 и да - уби ме веднъж, но просто щото не внимавах достатъчно и се излакомих да го ударя още един път, а не трябваше. Иначе е елементарен. Но с +4 ... не :/

Ето какво става, ако си билдвал правилно.
П.П. Още не съм се хвалил никъде с тая битка, че я направих баш след като приключих СЛ1 ръна и още не е изстинал самия той.

Това е като да си имал ужасен ден и да си го изкараш върху Midir целия нервен срив

То пък ако седнеш да играеш Dark Souls докато си в нервен срив така ще ти върви...