Регистрация
Потребителско име
Парола
Парола (отново)
Имейл
Форум
Последна активност
1
2
...
5
>
vldir
Мнения: 1233
15 май 2017
Мен ме по изпотиха като за първи бо? сам. Пък за оня пише че е слаб на огън.
nightwarrior
Мнения: 1944
15 май 2017
Дам, прав си, значи можеше и по-силно да го удрям
vldir
Мнения: 1233
15 май 2017

Тва путе го утрепа значи и аз ще мога. Как се кефи накрая

&t=6s

На тоя съм се спуквал от смях
https://youtu.be/RKS_qJKfYdg?t=501

Този най ме кефи

vldir
Мнения: 1233
15 май 2017
Тоя бос е просто невъзможен. Едвам стигам до втора фаза. НЕ МОГА ДА ГО БИЯ. Дракона като ми все ме убива с един огън от високо.
nightwarrior
Мнения: 1944
15 май 2017
По няква причина телефона ми затри съобщението... както и да е.

Това много лесно се избягва, просто тичай от огъня.

Лесна стратегия: Когато дракона е на земята, стой под него, няма смисъл да удряш краката, демиджа дам е смешен и само хабиш стамина. Изчакай го, прави едно движение с главата от ляво на дясно и бълва огън, тогава удряй. Идеален вариант е с нещо дето сече отгоре, ако нямаш такова - атака със скок. Ако ти е късо оръжието, стой по-далеч от главата, че ще те хване огъня, ако е дълго, удря директно глават, демиджа е повече. На тоя етап дракона има 4 варианта - скок в страни(тогава се прибилижаваш доджвайки та да не те цапне краля) и пак отиваш под дракона.

Вариант 2 - вертикално издигане: вдига се право нагоре, тогава ще бълва огъня, който се оплака че те убива, просто бягай, ако започнеш на време няма нужда от скокове, кълба и тем подобни, обхвата не е огромен.

Вариант 3 - лети в кръг около теб и оня отгоре мята светкавици, доджваш и чакаш да се спусне към теб, пак отиваш отдолу и чакаш да бълва огън.

Вариант 4 - излита леко в страни и прави атака с крилата - доджабал е, но и щит със 100% физическа защита го спира.

На последно място като всеки дракон в Souls игрите е мек на светкавици, мажеш оръжието и не знам какъв ти е демидж инпута, но на няколко пъти ще го свалиш.

Ludnichar
Мнения: 105
16 септември 2019
Пред уикенда отделих подобаващо време на SL1 run-a ми в Dark Souls III.

В началото беше супер елементарно, като първите два боса паднаха от раз. Чак Crystal Sage успя да ме пречука няколко пъти, че като се съберат с илюзиите, се сцепват да спамят от всякъде.
След това отидох в Ариандел, взех си Millwood Axe, направих и обиколката до Фрида за да събера големи шардове и един чънк. Там малко ме озори вълка, ама трябваше да го пречукам, защото дава 3 шарда. От птичките взех още един чънк за да докарам брадвата до +7.
Таньорката се оказа малко по-тегава, но в крайна сметка се погрижих за нея по-лесно, отколкото очаквах.
След нея събрах чънковете в двете зони и използвах Spook да се метна надолу в Ариандел и след това да се изкача по двете стълби за Titanite Slab, а от там Raw Millwood Axe +10.
Така екипиран размазах Abyss Watchers и Wolnir, след което взех дясното око на Понтиф.
С негова помощ прбих и Осейрос, по-лесно отколкото си мислех.
След това обаче започна ада - Champion Gundyr. Парирането опредлено е най-голямата дупка в уменията ми, що се отнася до soulslike игри и тоя кретен ме размята сума ти време както си иска.
В крана сметка го зарязах и пробвах с пиро - в първа фаза супер ефикасно, но във втора ме сгъва на момента, прекалено е бърз за флегматичната анимация с мятане на огнени топки.
И накрая реших радикално да зарежа тия простотии и да му вляза директно за melee с брадва в двете ръце - резултатът беше, че от 4 опита (ако си спомням правилно) 2 пъти бях доста близо да го пречукам. Направо се изнервих на макс, че не реших от начало така да правя.
Както и да е оставих го за днес, като преди това ще се подготвя подобаващо - ще ида в дънждъна да взема lightning resina (т.е. пепелта, която дава да го купуваме) , ще ида то wyverna да взема пръстена за steel protection и ще пречукам stray demon за да се нагрухам с дебела броня. Пък да видим тогава тъпия шампион дали ще ми се опре. 3

В даден момент ще кача всички бос битки и по-важни моменти от ръна в този плейлист, но за сега - само по-трудните и интересни, демек танцьорката и осейроса.
https://www.youtube.com/playlist?list=PLEVcKVpt1bIeTd9x4iC4To23usd41ilFx

А ако на някого му е интересно да ми прегледа плана за действие и какво съм успял да изпълня до сега, може да погледне тук:
https://docs.google.com/spreadsheets/d/1GS_PZ8dZAevwhocZt91gWLS34qE-j2QttBpy8vZglas/edit?usp=sharing

nightwarrior
Мнения: 1944
16 септември 2019
Казвам го с най-добри чувства, но мътните да те вземат. Доигра ми се DS3, а нямам никакво време... Планирал съм да я мина и на PS-a, ама ми се ще да е по-нататък, особено както се задават Сържа и Кода...
Ludnichar
Мнения: 105
16 септември 2019
С всяко следващо превъртане DSIII започва да ми става по-любима дори от BB. Играта просто има толкова съдържание, толкова варианти, че просто ако човек е отворен да изследва, може да я играе с дни. И това става въпрос сингъла, аз не съм такъв фен на pvp.
П.П. И извинявай, че съм те прецакал, сека като излезе Кода ще забравим за известно време за ФРОМ.
lyubohar
Мнения: 691
16 септември 2019
Мисля, че левъл дизайнът е доста по-слаб от на DS1. Всичко останало е по-изпипано, но постоянното повтаряне на едни и същи катедрали ми дойде малко повече на мен.
Veluvian
Мнения: 299
16 септември 2019
Ludnichar, споделяй смело всичко що рекорднеш със Souls/Borne/Sekiro! Винаги ми е интересно да видя всякакъв индивидуален подход.
The Dancer-а ми е много любим бос, от средно трудните за мен, първите 3 - 4 пъти ми се струваше тотално невъзможен, но после без да съм много greedy поразбрах че тунелът има край.
Oceiros ми беше от лесните, убих го от първия път, мисля че бях с Black Night Sword, когато я врътвах за първи път DS3.
Abyss Watchers са може би любимият ми бос въобще в цялата Dark Souls поредица, едно заради носталгията към Artorias, друго че просто ми харесваше ритъма и как се играе срещу тях. Ти си ги размазал, само че на мен ми бяха адски трудни за свикване, мисля че май бях намерил идеалната меле комбинация с ъпгрейднат Dark Sword - това е май оръжието, което е най добре балансирано в играта, особено когато се ъпгредне на макс с всички чънкове и титанити - баланс между демидж и меле скорост на ударите, поне така го бях чел във форуми и wikiDS.
Иначе подкрепям #Lyubohar за тезата за най добрия левъл дизайн на DS1, поне що се касае до това как all areas са свързани, но във всяко отношение DS3 си е любимото ми творение на From.

Ludnichar
Мнения: 105
17 септември 2019
@ lyubohar На мен пък левел дизайна в тройката адски много ме кефи. Като изключим шибаните подземия и отровно блато (което явно е задължително за фром) , всички останали зони ми пълня душата. А Irithyll ми е любимата зона от всякаква игра въобще.
@Veluvian - има много възможни билдове, но когато играеш SL1 си ограничен до 10тина оръжия, които можеш да използваш, защото всички статове са ти 10-ки, или евентуални 15 ако сложиш някой пръстен. За момента ползвам Millwood axe защото удря доста здраво за лека брадва. Някои босове като Oceiros и Champion Gundyr първия път не разбрах кога и как съм ги минал, ама сега ме размятаха доста като съм на 1 плюмка кръв.
Аз като цяло редовно качвам видеота, 99% от souslike игри. Така че може и да си удариш камбаната за https://www.youtube.com/c/Ludnichar

A сега да видим какво се случи снощи.
Снощи се справих с две от най-гадните ми препятствия в Dark Souls III SL1 run-a.
А най-гадни, защото най-голямата дупка в уменията ми на всякакви soulslike игри е парирането, нито в Dark Souls го мога, нито в Bloodborne.
И така за разлика от тези, които с по няколко парирания ги минават и двамата, аз за всеки от тях се мъчих по около час да го мина с париране - абсолютно неуспешно - около 1/10 успеваемост.
След това нещата протекоха по подобен начин и при двамата - започнах да им влизам с меле атаки и след по 10тина опита ги свалих.
Понтифа е с далеч по-гаден муувсет, но има моменти, когато ти дава почивка, т.е. не е мисията невъзможна да си бъфнеш оръжието или да удариш една колба. Гундира е с доста по-лесен за избягване муувсет, но в момента, когато те удари (всеки удар ти взима повече от 50% от кръвта, а някои 1-шотват) , настава ада - почва се едно дебнене и бягане от него с надеждата да се изпие скъпоценната колба, защото в противен случай следващия удар е фатален. А срещу него това не е никак лесна задача.
Така, че да кажем, че ми беше еднакво трудно да ги мина, но все пак на Гундира загубих повече време защото опитвах повече с париране отколкото при Понтифа.

Gundyr:


Pontiff:

Veluvian
Мнения: 299
17 септември 2019
Впрочем, вчера случайно уцелих, че стриймваш и погледах, точно като убиваше по - лесничкия Old Demon King бос и после я се включвах пак я някъде се шляех из вкъщи. Парирането за мен винаги е било слабост в Souls игрите. Но изглежда трябва да се опитам да направя нов герой с различен билд на тройката и отново да се пробвам да мина играта и едва тогава по - надълбоко да коментирам нови впечатления. Защото усещам как съм бил някакъв голям късметлия на Понтира, след като се справих с него след вероятно 6 - 7 убийства, което си е постижение - това се води наистина за топ труден бос. Разбира се в първоначалното ми минаване на играта залагах на сигурно с по - класически билд тип рицар с някои подобни пиромантии за защита и демидж на оръжието, каквито гледам че ти ползваше също вчера. Не видях как убиваше Гундир и Понтир, по - скоро гледах как те понатупваха, но сега ще прегледам финалния резултат. Учудвам се, че си се пробвал вчера да парираш Понтир-а, не съм виждал някой, който да прави такъв амбициозен опит, това си беше направо suicide mission.
Ludnichar
Мнения: 105
17 септември 2019
Олд Демона си го пазехза някой момент, когато ще ми трябва ембер. И за това реших тогава да отида да го пречукам и с ембера да вляза при Гундира. Че емберите са кът, а при SL1 са ключови.
Ако си играл само с един бил, задължително пробвай пак. С магии е много фън и доста различно. Някои босове като понтифа, танцьорката, драгънслеъра, неймлеса са тотален смях срещу магии, обаче други като Лотрик, или Демон Принца са истински ад и са далеч по-лесни с меле.
И естествно ултимативното накрая е SL1, ама там вече е нерви, то се вижда, щом си ми засякъл стирйма каква мъка е.
pseto
Мнения: 9120
17 септември 2019
Veluvian, Понтифа не е толкова труден за париране. Даже и аз бях се бях научил в момента ми на отчаяние, когато ме уби може би 30 пъти първия път като го убивах. В някои битки му правех 2-3 успешни парирания. Е, отказах се, щото наказанието при неуспешно париране е доста тежко. Ама в тубата ги има онези Souls изроди, дето правят извращения, сега погледнах някакъв гайд на някакъв, който парира Понтифа даже без да си върти камерата.

Иначе така както благо си говорите за Dark Souls III и на мен ми се прииска да поиграя пак с някакъв странен билд. Да видя дали мога да се нервя по-малко и да играя по-концентрирано на босовете. Ама знам, че вероятно все пак ще си се пречупя. Но наистина има голямо количество билдове и съвсем различно поведение на оръжията. Която определено си липсва в Sekiro, който като изиграеш и научиш един път... няма как да те накара да преиграваш в опити да експериментираш.

П.С. В първия Dark Souls цялостната атмосфера беше по-добра, и аз мисля така, ама за левъл дизайна (изключвайки визуалната част) - на кантар съм. Навързването на всичко в единицата беше брутално яко, но и тегаво за запомняне. Тройката е малко по-отворена, но не толкова впечатляваща. Различен подход, не съм сигурен към кое клоня повече, може би яснотата.

lyubohar
Мнения: 691
18 септември 2019
Аз по-скоро имам предвид постоянното повтаряне на едни и същи терени - катедрала, замък, катдрала, блато, замък. Не знам, може би съм забравил вече единициата, но примерно имаше гора. С DLC-тата на DS3 се оправят нещата - има снежен и пустинен пейзаж

Иначе DS2 играх с чист мейдж и беше доста фън и доволно различно.

1
2
...
5
>
Нужно е да сте регистрирани, за да пишете във форума.