По-добър е от единицата. Не е като да няма какво да се доошлайфа, но са пипнали добре. Ако имаш съмнения "демото" е налично по тракерите.

Anime souls-a за стила те разбирам, доста са го предобрили, още тази в началото с големите "очи" ти показва що за стил ще е, но пък геймплея е достатъчно различен и разнообразен, че да я вкара в списъка ми. Макар че с оглед на това колко обожавам тия игри, трябва или да е или Епик ексклузив (ashen) или доказан ташак(immortal unchained) та умишлено да я пропусна.

@nightwarrior всеки има различни гледни точки, но аз лично не мога да играя две еднотипни игри едновременно, защото много бъркам контролите.
А Surge 2 не мислех да го пробвам, ама вярно яко хвалби, та може и да се опитам.

Да, и на мен ми идва леко объркващо две еднотипни заедно, да не говорим, че ако едната ми хареса повече ще заеба другата и толкоз. Тъй че едно по едно. Сега явно Code Vein остана на втори план след The Surge 2. Който и на мен ми допада като Souls скептик.

Бос битките са една от основните причини за популярността на Soulslike игрите. Добрите бос битки биха могли да издигнат на по-високо ниво и една иначе посредствена игра.
В тази статия ще ви споделя кои са моите любими 10 бос битки в Souslike игрите.

https://www.facebook.com/notes/ludnichars-dark-soul/ludnichars-top-10-favorite-boss-battles-at-souslike-games/127114632033366

Вярно, че бонфайъра е далече, но чак толкова назад, пуснах сълза за Арториъс.

Топ 10 ама на ингилиц.

Бос битките не са нищо особенно при соулсовете,може би чарът им идва от трудността. Един god of war има хиляда пъти по-епични бос битки от която и да е соулслайк игра.

Е то зависи какво влагаш зад думата "епични", аз примерно не си спомням нито една битка от последния God of war (а ми хареса много). Може би само тези тегавите с крилата, забравих им името. С тях битките са доста souls-like, може би затова ми допаднаха

Иначе е доста интересно как всеки харесва различни босове от соулсовете - моята класация би била доста различна.

И моята, аз бос битките не ги отличавам с трудност, всичко е до заряд. Примерно Арториъс бих го качил много близо до върха(да не кажа, че ще ми е кандидат за топ) заради историята му, заради атмосферата и детайлите(ръката с която се бие с теб и т.н.), препратките към други медии. Но то и класацията го казва - не е най-трудно, а най-любими. Колкото хора има, толкова и вкусове.

Дам, това си е изцяло лично мнение. Най-трудни до ден днешен са ми демон принцовете в ДС3, ама са отвратително гадна бос битка, как да ги сложи човек.

А специално за Арториас - ми за мен е далеч това, адски много мразя да тичам като идиот всеки път като умра на бос, много ме напряга това. Това ми убива кефа от битката и то много. Ако огъня на Арториас беше по-близо, щеше да е по-напред, вероятно на 5 място. В Let it die също го има тоя проблем, за това и Pale Wind е толкова назад, въпреки, че е супер як и интересен бос - друг бос, на когото да правиш демидж като го вкарваш в хокейна врата не съм виждал. А Black Thunder е 4-ти просто защото ми е супер любима битката с него, но и там ме дразни това тичане по 100 часа между етажите.

По скромни наблюдения SOULS-босовете са крайно еднообразни като механика на битките. Съгласен със Саурон93 - в последния GOW на максимална трудност босовете са с доста по-интересни битки. Дори средните мобки в GoW имат по-голям арсенал от атаки.
За Валкириите да не говорим - имат множество различни удари и са адски бързи - обратното на тромавите битки в Соулс, където можеш да си пообиколиш арената, да изпиеш лекарство, да си кастнеш магийка докато босът тромаво те преследва. Валкириите не ти дават и миг спокойствие.
Признавам, че само Dark Souls 2 съм играл. Но и никой бос там не ме е затруднил толкова, колкото последната валкирия в GoW, която даже само на нормал успях да бия.

Първо - трудността е субективна. Особено при Соулс игрите съм забелязал, че босове дето на мен са ми като разходка в парка, за други са огромен зор и обратно. Все пак има хора, дето ги минават level 1, no hit и т.н.

Второ - DS2 e най-лошата от серията, ама наистина най-лошата и мисля, че това е всепризнато, а не чисто мое субективно мнение. Просто тогава Миядзаки работеше по Bloodborne и липсата му се усети.

Трето - сравняваш игри с доста разлика в годините. Босовете(както и игрите като цяло) доста еволюираха в Соулс игрите. В DS3 имаш Nameless king, Sister Friede, Slave Knight Gael - интримата са доста по-динамични, с по няколко фази, с различни мувсети, дори типове атаки. Ами Orphan of Kos от блъдборн? Не само е динамичен и почти не ти оставя да си поемеш дъх, ами удри като чук.

Отделно типовете бойни системи нямат общо, освен че са в трето лице. В Соулс игрите си зависим от сатамината, ако Крейтос беше зависим от нея, Валкирийте сигурно щяха да са неминуеми за 80% от играчите в този им вид сега.

Не ме разбирай погрешно, може би ако хванеш ds3 или Бъдборн, или Секиро, ще ги изринеш и то по-лесно от Валкирийте. Просто обяснявам къде може да се крие разминаването във възприятията.

Да, предполагам. Затова и уточнявам, че опитът ми със соулс игрите е по-скоро скромен понеже само двойката съм играл. Знам, че се води най-слабата от поредицата впрочем, но излезе на много добра цена в PS Store, а отдавна исках да пробвам игра от тази поредица. Общо взето - хареса ми.
Някой ден и другите ще пробвам, но като че ли на първо място в wish-list-а ми е Bloodborne, която май и се води най-добрата от поредицата.

За най-добрата е малко субективно. Аз затова и споменах DS2, щото за нея има един вид консенсус, че е най-слабата. Аз примерно предпочитам DS3, който си беше един своеобразен love letter към феновете, но разбирам и защо някой би предпочел BB. Личната ми класация за фром игрите по темата е:
1) Dark Souls 3
2) Bloodborne
3) Sekiro
4) Dark Souls
5) Demon's Souls
6) Dark Souls 2

Но пак казвам, това са изцяло лични предпочитания.

И да не забравяме, че самото наличие на валкириите в GoW и трудността им (както и генерално трудността на босовете в много AAA игри в днешно време) дължим в голяма степем на Dark Souls

Иначе аз сякаш все още бих поставил първия Дарк Соулс на първо място заради факта, че с него се запознах с този тип игри и това чувство няма как да се повтори по-късно, дори и в обективно по-добрата DS3.

Иначе аз в DS3 хуманоидните босове хич не ги усетих като бавни... Но може да съм само аз де, аз съм си с бавни реакции...