Ето че дойде време да напиша и моите “няколко” думи по темата. Исках да направя поне 2 пълни преигравания, но към момента нямам почти никакво време да играя, а скоро ми предстои сватба и съответно съвсем няма да има кога да се занимавам. Та днес си казах, че ако не е сега … по-скоро ще е никога. А все пак тук-там ме питаше по някой дали няма да пусна мойте 2 стинки по темата и не искам да разочаровам.
По традиция от предишните си текстове за Elden Ring ще започна от света на играта. От месеци имаше спекулации колко ще е голям, като основното предположение беше, че ще е долу-горе колкото Limgrave. (вкл. Weeping Peninsula и Stormhill)
Е, за голяма радост на феновете на играта, светът на DLC-то се оказа в пъти по-голям от първоначалните предположения. А зоните, които има в него са изключително разнообразни и всяка има свой собствен дух и чар. Както и само в малка част от тях усещаме прилики със зоните от “оригиналния” свят на Елдън Ринг. За мен светът като външен вид и атмосфера е реализиран абсолютно перфектно.
Определено обаче имам и забележки. Основната, която мога да отправя към FROM тук е, че за да намериш пътя към някои от зоните, трябва или да имаш способности на врачка, или да търсиш в някой гайд как да го направиш. Докато в оригиналната игра имаше може би 2 зони, които бяха наистина трудни за намиране (на мен ми трябваше жокер само за намирането на Haligtree) , то тук е наистина трудно да се достъпи почти 50% от картата.
За сметка на това, може би 80% от картата е достъпна без да е убит нито един враг, дори с моб може да не се сбиете, просто яздите и разкривате. Това също смятам, че не е прекалено яко. Така на практика нямате стимул да се сбивате с лошите, а можете да си ги оставите за накрая, когато съберете повече Scadutree blessing.
И като споменахме Scadutree Blessing - именно там е най-голямата черна точка за мен в това DLC. Адски много ме дразни тази система. Да, и аз като почти всеки друг играч, на първо преиграване обичам да обикалям навсякъде, да видя всяко ъгълче, да взема всеки айтем, колкото и да е незначителен. Обаче, след като съм минал светът на играта веднъж, правя второ-трето и тн превъртане, когато вече предпочитам да ръшвам босовете и да не си давам толкова зор да обикалям. Е, тази система ви задължава да го правите, ако не искате да ви бият като маче у дирек. Та за тези, които ще минаваме длц-то повече от веднъж, определено смятам, че ще ни скъса нервите това нещо.
Оръжия, магии, нови билдове
За съжаление по тази точка не мога да кажа прекалено много неща. Единственото ми пълно изиграване беше напълно на сляпо - без да съм проверявал каквото и да е в гайдовете. И съответно разчитах изцяло на предмети и билдове, които познавам от преди. По същия начин играя и втория си сейв. (пробвах един сейв със “счупените” парфюми, ама не бях стигнал и до средата като ги нърфнаха брутално и вече за нищо не стават)
Може би за по-натам ще се опитам да сглобя билд от нови оръжия и магии. Но за сега не мога да кажа прекалено много по тази точка, освен, че оръжия и магии нови има доста.
Относно историята също по-добре да си замълча - аз не съм човекът, който играе игрите заради историята. Аз съм там с идеята да сритам нечий задник, без да ме касае защо - бос ли е в играта, трябва да яде големия…
И като споменахме босовете и битките
Ами много са. Имаме цели 11 основни (remembrance) боса и още незнайно колко второстепенни. Всъщност главните са 10 де, защото дракона Бейл ни дава сърцето си вместо remembrance като се справим с него, но определено може да влезе в категорията “главен бос”.
На фона на това, че в най-великото ДЛЦ правено някога (досега) имахме 4 главни + 1 второстепенен (говоря за The Old Hunters, разбира се) бройката наистина е впечатляваща.
Като изключим финалния бос, останалите (при събраните достатъчно scandutree левели) не са някакво адски трудно предизвикателство… НО ако сте с най-тежките брони и защитни талисмани. И задължително на 60 Vigor. (hard-cap-a на вигор стата)
Никога в моя геймърски опит врагове не са удряли толкова силно. Според мен тук са се престарали много мощно с демиджа, който противниците ни нанасят. По-голямата част от враговете с нищо не са толкова страшни и дори имам чувството, че щях да ги свалям масово от първия опит… ако не беше фактът, че почти всеки от тях има 1шотваща атака, която е такава дори на почти максималната защита, която играта ни е осигурила.
Аз съм човек, който принципно играе с по-леки брони, но тук играта просто не ми остави шанс - ако не си с най-тежкото, практически играеш за damageless битка. Не, че не обичам да правя damageless битки. Напротив - обичам и ще правя. Но не на първо превъртане.
Ако оставим това на страна, обаче, има много яки бос битки, като фаворита ми за момента е може би Romina, следвана плътно от Messmer и Rellana.
НО… да, има още едно голяма НО - финалният бос е пълен *****. (както искате превеждайте звездичките, но не са хубави думи )
FROM станаха велики не само заради трудните игри, но и защото с всяка следваща игра се научаваха да правят трудността в игрите си честна към играча - да, трудно е, но имаш своите шансове. Орфана беснее като обезумял? Няма проблем, след това обаче прави силен удар към земята и “почива” няколко секунди. Маления прави “танца”? Има проблем… обаче ако оцелееш, и тя “почива” и имаш прозорец да бъхтиш. А Радана от Алиекспрес (да, определено е в пъти по-тъп от първата битка с Радан) прави някакви безкрайни комбота при това гарнирани с holy атаки във втората фаза и на практика през цялото време те държи в стагър без да можеш да мръднеш. Няма кога да му вкараш един удар, няма кога да изпиеш една тъпа колба даже. И накрая просто спираш дори да се опитваш да бягаш от ударите му, правиш един танк с максимален poise и просто го надцакваш. Щот можеш… или поне аз мога/знам как да го направя.
И накрая не, че не го убих за 2 пъти по-кратко време, отколкото ми отне първия път да се справя с Маления, но когато се справих с нея, имах желанието да го правя отново и отново. А когато се справих с Радана от Алиекспрес просто си казах - уффф, свърши най-после. Просто удоволствие в тази битка няма. И четейки коментарите в нета, това не е само мое мнение. И тука и да го нърфнат (както направиха с първия Радан), няма да решат проблема, защото той не е в атаката и защитата му, а в самия му муувсет.
Като заключение мога да кажа, че това DLC е страхотно - и като размер, и като съдържание. Има си треските за дялане, но генерално си заслужава всяка стотинка и всяка инвестирана в него минута. Доста хора реваха, че било скъпо, ама при положение, че дава повече съдържание от 90% от модерните ААА игри, нз колко искат да струва. За мен дори цена колкото пълна игра би била оправдана.
Като изключим scadutree системата и финалния бос, почти не мога да се оплача от нещо в dlc-то. Имам към 10 сейва с отворено DLC на плейстейшъна и неограчен брой на стийм дека (чийтчета макло ) и определено планирам да го играя доста. Всъщност не знам кога пак ще играя нещо друго освен него, че и без това през следващите 2 месеца времето ми за игра ще е мега минимално и вероятно до септември-октомври ще успея да направя най-много още един-два ръна.
Та определено препоръчвам с 2 ръце. И ако някой има нужда от помощ как да билдва - да свирка да помагам. Ако пък прекалено много го закъса, стига да имам малко време, може и да му убия някой и друг бос през share play. (в мулти не ме търсете, не смятам да им плащам тъпия PS+ на Сони )

Ако някой е пропуснал от предните ми постове как пръснах хастара на Радана с мехурчета и има интерес: