Поне не е загубен труд за писането на коментари. А иначе Master Games - това не беше ли едно много ретро издание? Ташакът е, че майка ми дава частни уроци на разни деца и едно от тях е син на главен редактор на едно от най-ретро гейм изданията у нас. Май точно това беше. Дето се вика, малък свят. 
А Стрейнджъра - пичага е, видяхме се на събитието на Ubisoft миналата година за Assassin's Creed Rogue и с него. Всъщност беше наистина яко човек да се види с всички хора от... наистина скромната гейм сцена у нас. Жалко, че има сравнително рядко такива събития в момента.
даже направо целите списания ако не ме домързи ще снимам и ще постна !
Направо цяла вечност си мина от онея времена... но както писах и назад, PC Club ми бяха фаворитите, но те си бяха след това и не изкараха чак толкоз дълго. Но и пазарът ни винаги е бил малък, а и де що имаше да се убие - интернет го направи. Още 2001-2002 плъзнаха що-годе читави LAN доставчици и това беше началото на края и на клубове, и на списания. П.С. Въпреки че чат-пат цъкахме преди да загинат и последните клубчета - с няколко бири Counter-Strike с авери в името на добрите стари времена.
Всъщност малко е кофти, че всичко в България горе-долу така се случва. Някакви хора тръгват ударно, но после казват... чао. Наскоро метнах едно око и на Gamebox, които тръгнаха с бутоните напред, ама нещата се разсъхнаха очевидно. Та, знае ли човек.
Интересно ми е как ще вървят нещата натам. Кадър като Дидо трудно се намира, особено пък в сцена като геймърската у нас.
П.С. Ръкавиците на Слави са наистина странни, особено на живо.
Е, очевидно аз съм единственият, който предпочита да чете Дидо, вместо да го слуша.
И аз съм така. Предпочитам си буквичките. Пък и не стига, че трябва да слушам хората на живо, остава и не-наживо да ги слушам. 
Уж сме малко къмюнити,а гледай,какви драми стават...