Превръща ли се гейм индустрията във филмовата или вече се е превърнала? Това започнах да се чудя, докато цъкам Destiny - а и гледам много други игри. Какво имам предвид ли? Просто се хващат разни елементи, наема се студио с голямо име и се прави игра, която на теория да звучи добре. И хоп, Destiny с 500 милиона приходи за ден... какво повече да кажем. Тактиката явно работи. Правиш продукт без страст, без нищо - хващаш дадени елементи, съединяваш ги и финито. Имаш почти сигурен касов хит в ръцете си. Just like that.

А пък Destiny си е доста бездушна игра, която се вижда, че е правена само за парите. Всичките там маркетингови глупости могат да останат на заден план - как бил правен с любов, ала-бала. Винаги си личат тези игри.

Та същото е и в Холивуд и то от цифра време. Заради това не обичам особено филмите. Събират се актьори, режисьори, всичко - на хартия да звучат добре нещата, ама в реалност - не се знае. Един хубав трейлър, малко реклама и айде... Та според мен това си е една доста кофти тенденция в гейминга, а игри като Destiny само ще я влошат.

Еми скоро надали ще има подобен случай.500 млн не падат от небето.А и има инди разработчици,големи имена основават свои студия и работят над проекти, а и наскоро се видя какво се получи от Kickstarter - Divinity Original Sin.Скоро излиза и Wasteland 2.Има и компании,които се вслушват във феновете си.Не, според мен не се превръща.

То винаги има две крайности, в киното също е така - има достатъчно прилични независими филми. Но пък доста от най-известните, промотираните, които можеш да видиш по кината са по този макет.

Пък и де да знам - ако теглим чертата, по-често игрите - най-вече на големите компании - влизат в тази категория. Гледат се таблиците и се прави каквото стане. Divinity например колкото и да е як... ами, едва ли е продал и 500 000 бройки досега. Няма как да промени статуквото...

Сега някои игри като DayZ карат големите компании да се замислят - например Sony и тяхното H1Z1. Ама... знае ли човек.

Идеята ми е, че AAA игрите в доста аспекти са си AAA... човек се кефи на някоя по-малка, независима игра, но нещо, правено от 300 човека просто се усеща по друг начин. Ако е добро говоря - изчистени са дори и малките детайли. Та не може да се каже - fuck AAA.

От друга страна - елементът на проба и грешка започва да става все по-сериозно застъпен. И човек трябва да има едно наум винаги или да използва "алтернативните методи" за снабдяване с игри.