В зависимост от играта понякога обичам да ползвам чийтове, защото е направена невъзможно трудна. Има обаче игри, в които никога не ми се е налагало да ползвам чийтове или каквито и да било хакове, защото все пак има разработчици, които са наясно, че играта трябва да ти носи удоволствие, а не да ти лази по нервите и съответно са оставили "вратички" в трудността и начин да минеш мисията/състезанието/нивото и т.н.
Та, помислете си и си кажете съвсем честно в кои игри не ви се е налагало да чийтвате от началото до края. При мен тези игри са основно рейсъри, но има и от други жанрове.

NFSU, NFSU2, NFS Pro Street, WRC 1, WRC 2, Flatout 1, Flatout 2, GRID 1, GRID 2, Drift Streets Japan, Colim McRae 2, Euro Truck Simulator 2, German Truck Simulator, Kingdoms of Amalur, Galaxy on Fire 2 HD, Syndicate, Crysis 1, Sniper Ghost Warrior 1, Titan Quest.
Също и RAGE с уговорката, че само на едно място в Града на Мъртвите се наложи да чийтна за малко. Иначе останалото от играта си го минах без чийтове.

Трудно, твърде много са. Не че не съм играл доволно нечестни игри(пример Dark Souls), просто съм особен тип инат и в 90 процента от случаите или избутам трудните моменти или зарежа играта(рядко нещо е чак толкова интересно, че да ме накара да се разправям с чийтове, че да му видя цялото стори). Чувствам се кофти ако прибегна до чийтове. Излкючение е Kingdoms of Amalur, при който ползвах чийт тейбъл, но за да я направя по-трудна, както и ползване на конзолата, че да мина някой брутален бъг(например в Скайрим един скрол, необходим за куест, беше се озовал зад една стена и по друг начин освен изключването на collision-a нямаше вземане). С изключение на тези, обикновено прибягвам до чийтове рядко и предимно на второ/трето преиграване, та да си спестя някой гринд или нещо подобно. Просто чийтовете внасят дисбаланс и предполагам играта бързо ще доскучае(особено такива дето влияят върху прогрешъна, например ако с чийтове станеш 20 ниво в рпг, а враговете са ти 3-4ти...). Не ме разбирай погрешно, не съдя никой, ако някой предпочита да се забавлява така, нека, просто при мен чийтовете в повечето случаи биха убили кефа. За single player, ако на някой му е кеф да чийти, лошо няма, единствено се ядосвам на онлайн чийтърите, но това е друга тема

Чийтове (в смисъла, в който съм свикнал да ги възприемам) почти не мога да се сетя да съм ползвал, поне не последното десетилетие. Даже се опитвам да си спомня дали съм ползвал чийтове изобщо, но не мога да се сетя. Ха, мастър рейс! :-Р

От друга страна, обичам модове и ползвам модове винаги, когато това е приложимо. В повечето случаи (ако модът е правен с разбиране) той подобрява определения аспект от играта, премахвайки даден недостатък или подобрявайки не дотам силна страна на тази игра. Някои модове са си чисти чийтове, но аз предпочитам модовете такива, каквито са си по дефиниция и избягвам онези, които са откровено чийтърски.

Бих казал, въпрос на предпочитания. Както каза rago84, "играта трябва да ти носи удоволствие, а не да ти лази по нервите"", така че употребата на чийтове е средство, което изцяло се оправдава от целта.

Това горното важи само за сингълплеъра, мисля, че не е нужно да го уточнявам.

*едит - ха, nightwarrior, нинджа! Общо взето сходни мнения.

Което ме навежда на мисълта, че savescumming-a в определен смисъл си е чийтване, а аз често го ползвам, когато играта ме "предизвиква" за това. Ярък пример е XCOM: Enemy Within с инсталиран Long War мод. Не е реално да излезеш на последния противник във фланг със Assault`a, да си на няколко метра от него, да имаш 86% CtH и точно тогава да ролнеш пропуск! Еми, няма как да мине тоя номер, презареждам докато го убивя гадния кристалид, мамка му и прасе!

Някои игри просто те предизвикват да набиваш Ф5-Ф9 по-често, отколкото ползваш останалите клавиши взети заедно.

И аз съм като @nightwarrior и @DragonSlayer, чийтове в 99% от случаите под никакъв вид не ползвам. Имам някакъв такъв навик от едно време още, не ги харесвам. В общия случай като забия някъде си късам нервите с часове, ама минавам дадена секция... или зарязвам играта. Ама ако трябва да напиша ревю за нея искам не искам трябва да продължа напред.

Що се отнася до Save-Load цикъла в тактическите игри или по принцип - аз си го ползвам без да ми мигне окото и сейввам нон-стоп. Замислял съм се дали не е вид чийтинг, но реално много игри тип XCOM или да кажем UnderRail са "предвидили" постоянни сейвове, тоест това си е част от дизайна. То UnderRail те сейвва на всяка минута-две кажи-речи, тъй че.

Виж, примерно онлайн гайдовете можем да се зачудим дали не са вид чийтване. Такива вече ползвам изключително често, когато ми се вдигнат нервите и искам да мина по-бързо дадена игра. Специално за Dark Souls нерядко ползвах, също и за Bloodborne. Можем да поспорим вид чийтване ли е, специално в този тип игри, които залагат на карти-лабиринти и това им е част от трудността. Ама от друга страна ако ти се вдигнат нервите прекалено много и вече не чувстваш кеф от дадена игра... губиш самата идея от гейминга, мисля.

@rado84 - какво те е затруднявало на Colin McRae 2.0 толкова, че да чийтваш? Може би нещо в аркадния режим, който поне аз го ненавиждам дълбоко в червата си и ми се драйфа от него? Макар че както съм споменавал покрай Colin McRae 2 имам контузия на пръстите на дясната ръка и всеки път като играя рейсър повече от 2-3 часа със стрелките на клавиатурата започват да ме болят безименния пръст, средния и показалеца. Толкова съм циклил на играта, че почти всички писти ги знам наизуст, особено супер тегавия Great Britain.

@pseto аз по-скоро разбрах, че изброените са игри, в които не е чийтено(в това число и CMR 2.0).

Ах, да, нещо четох по диагонал.

Псе, изброените от мен игри са тези, в които не съм ползвал чийтове изобщо, в т.ч. и CMR2.

Аз не съм по чийтовете въобще. Или си троша нервите и да го мина или го заебавам завинаги. Играя игри за разпускане, а не за да се ядосвам и да чийтя, просто смисъла се гупи...де да знам.

Никога не съм ползвал чийтове и нямам намерение ,защото губя тръпката от играта , а това случи ли се вече няма смисъл да го играя

Между другото се присетих още едно нещо - чийтване ли е ако се намали трудността на дадена игра в определени моменти? Когато това е възможно, разбира се, но в днешно време немалко заглавия предлагат подобна опция. Признавам, че когато ми дойде малко нанагорно го правя, включително и на 2-3 места във Fallout 4 (където всъщност бях отишъл прекалено далеч рано в историята и не бях вдигнал нива). Пак си е вид чийтинг, но пък ми помага да не загубя най-важното в гейминга - тръпката и удоволствието. Ако те отидат в кофата не остава нищо, реално.

П.С. Между другото е имало моменти, в които съм бил на една крачка да зарежда дадена игра, ама само заради ревюто съм продължавал и се е оказвала добра. За подобно нещо спомена и PornFlakes в другата тема - отебал е Bloodborne в началото (на мен също ми вдигна нервите, ама продължих в името на ревюто).

Ооооо като бях малък в края на 90-те, чийтовете бяха мана небесна. Ходих с баща ми до офиса му през уикендите, само и само да седна пред компютър с нет и да напринтирам 30-40 страници чийтове и типове. То тогава не бях много запознат с PC гейминга, тъй че всички чийтчета си ги прасках на PS1. Driver, G-Police Weapons of Justice & Ape Escape си ги цъках само и единствено с чийтове На по-късен етап, някъде 2000-2001-ва имаше една игра World's Scariest Police Chases, където общо взето се возиш в патрулка с партньора си и неутрализираш разни лошковци.

Та, имаше един чийт, който променя коментара на партньора ти с някакъв мега ретард дето звучеше като Джеки Чан, от време на време се обаждаше и казваше простотии от типа ''Get me outta here'' или си тананикаше под носа. Много ми беше забавно да карам докато тоя пич се лигавеше.

В пoследствие докарахме PC в нас с NFS High Stakes & Porsche Unleashed и естествено моя милост веднага проучи как стои въпроса с чийтовете. В Porsche Unleashed помня чийта ''Гъливър'', който се пишеше в менюто където си избирам пилота и резултата беше, че колите се превръщаха в RC колички.

Иначе играта на която най-много съм чийтвал е Vice City за PS2, даже до ден днешен си спомням как се праскаха чийтовете през контролера, а якото беше, че останаха горе-долу непроменени в San Andreas. Обаче на Vice City заради здравото чийтване си прецаках сейва на мемори картата. Riot Mode-a е нон-стоп активиран и не може да се спре. Даже в момента, ако пусна играта с въпросния сейв още ще стои Riot Mode-a.

Горе-долу в същия период ме пратиха на езиково училище в Англия за 1 лято и докато ни мотаха в един молл попаднах на един ''аксесоар'' за PS2 наречен Аction Replay Max. Става въпрос за CD, което пъхате в PS2-ката, като зареди слагате диск с игра и се кефите на разни hex кодове, които директно пълзят по кода на играта и подобно на трейнър се пускат посредством комбинация от копчета по време на игра. Най-якото беше, че с времето дори да няма някаква нова игра в базата данни в диска, с една 16мб флашка, която идваше с диска, влизате в сайта на AR Max, теглите файл за дадена нова игра, мушкате флашката в PS-a и бум бум бум, чийтчета на поразия!

По-късно, някъде 5-6 клас открих трейнърите и San Andreas за PC и това направо ми разтресе мирогледа . Даже не ме е срам като се замисля, как си превъртях STALKER-ите, Bioshock и какво ли още не с трейнър. Преди година превъртях сянката без трейнър на STALKER трудност и ми се вдигна доста самочувствието. То играта даже не е трудна, ако не стоиш застопорен на 1 място и внимаваш къде се целиш, но въпроса е, че като излезна ми беше твърде филм, да я играя без трейнър. Биошок също.

Аааа, впрочем Fallout 3/NV си ги минах с tgm Skyrim също. Общо взето едва преди 2-3 години се поспрях с масовото чийтване и трейнъри, въпреки че от време на време си пускам трейнър или нещо от тоя род. Единствените игри на които не съм чийтвал като прасе в последните години са рейсъри. Ама то няма какво да се чийтва в една Forza примерно или Gran Turismo.

Ей, като спомена принтиране, се сетих за една огромна папка, която си бях направил преди много години с принтирани всичките чийтове за Carmageddon 2 и понеже тогава още нямах личен компир, я влачех с мен по клубовете и хората ме гледаха странно.

Псе, чийтване означава да ползваш трейнъри или кодове, които са скрити в играта. Намаляването на трудността не е чийтване, освен ако не се изисква да напишеш някакъв код някъде, за да свалиш трудността.

А, че нямало какво да се чийтва в рейсъри - ще останеш учуден, както аз бях преди време. Видях един в "Матрицата" (интернет клуб) да чийтва на NFS U2, а най-смешното и най-трагичното беше, че дори и с трейнър пак не успя да си мине "трудното" състезание, което аз го минавам винаги от раз с ръчни скорости и застигам противниците с обиколка.

Еми браво какво да ти кажа. То това сигурно е било преди 9-10 години. Доста е мръднал жанра от тогава.

Едно време имаше една програма - Dirty Little Helper, даже сега се сетих да видя има ли го сайтът в нета. В дисковете на PC Mania/PC Club едно време го имаше като инсталационен файл. Пускаш и гледаш, търсиш там най-новите версии за последните игри. Ама - така си беше едно време.

П.С. Има някакъв остатък от Dirty Little Helper, ама не онова, което помня.

Никога не ползвам чийтове, а имам към 250 превъртяни игри, сигурно 5 пъти повече играни и зарязани Ползвал съм walkthrough-та за някакви конкретни ситуации, които достатъчно дълго съм мъчил и не съм успял да преборя. Лично не разбирам удоволствието да се играе с чийтове - освен ако не е само временно, колкото да се мине нещо особено трудно. От друга страна рядко играя игрите на високите нива на трудност.