Аз лично всеки път нямам нищо "твърдо" като мнение, повечето неща са абстрактни. Просто чувства, без някаква ясна структура. Структурата ми идва чак когато започна да пиша дадена статия. Неслучайно съм казвал и в работата на някои хора - ако ще трябва да се прави план, оставете ме да пиша, не ща да говоря.
В крайна сметка когато цъкам нещо в даден момент - единствено помня колко ме е зарибило. Примерно Chroma Squad в последните дни - разцепих се да цъкам. А след това като избледнеят конкретните спомени помня само "Да" и "Не" - дали ми е харесало или не е. Игрите, които са ми някъде в средата забравям за година и после ги помня само отгоре-отгоре.
Как е при вас?
Ако играта е Fps оценявам графика, поведение на оръжията, звук, история.
Ако е rpg, тона първо време оценявам историята, а ако е продължение на дадено rpg, то оценявам история + решенията, които съм взел и техните последици от предходната/предходните игра/игри (затова и според мен Dragon age не е много успешна като rpg поредица). Както и отвореният свят на дадената игра + разнообразието на куестове/задачи.
Като заговорим за 3rd person action/adventure/stealth игра в зависимост вече решавам- ако е тип stealth, оценявам как е направен този режим и начин наминаване на играта. Ако е приключение дали разните гробници, пъзели, престрелки са добре направени и дали имат някаква трудност. При екшъните, пък наблягам на престрелките + системата за прикритие. И при трите, следя историята, озвучаване, за графиката и за някакви бъгове.
Състезания, спортни симулатори, и стратегии не играя (стратегии играя, но много рядко).
Всичко си зависи при мен от жанра в който попада играта, която съм хванал играя.
То май за мен това е най-важното - дали си пускам нещо насила или напротив. И по-често емоцията на дадена игра ми прави по-голямо впечатление, отколкото... всичко друго. Графиката - най-малко, геймплеят може и да е банален, но пак да е добър. И тъй нататък.
А десетобални и т.н. оценки - никога не съм можел да давам.
@DragonSlayer - има логика.
Важното при мен е как я усещам, ако цялостното изживяване ме изкефи и ме грабне, и въпреки множеството проблеми, които се забелязват в една игра, за мен важното е да ме зариби, и без да се усетя въпреки бъгове, гличове, или други проблеми, когато видя финалните надписи, не само нещо вътрешно да ме стопли, а да остана с отворена уста, да усиля финалния саундтрак, и да си кажа ееее това беше една много добра игра...
Ако една игра не ме грабне, нито се мъча да я доизиграя, нито се мъча да намеря нещо да ме изкефи в нея, за да я доиграя.
Точно и поради тази причина избирам внимателно игрите които играя, за да не стане така, да инвестирам време и пари в игра, която не само че като идея не ме кефи, а недай си Боже, да инвестирам в игра, само защото е нова, излизаща след дни, и хайпната до небесата и отвъд...
И след всичко казано дотук, не означава че няма игри, които ме разочароват, напротив, но мисълта ми е че нямам водещ критерий за оценка на една игра, като графика, геймплей, сюжет, техническо изпълнение, просто тези фактори не ги деля, и не ги оценявам поотделно, те са част от цялостното изживяване от една игра.
@pseto, точно това е думата, която търсех: емоцията, въздействието която ти оказва играта и как те кара да се чувстваш... Да точно думата емоция търсех, ето това е нещото което ме грабва в една игра въпреки хилядите проблеми, които може да има една игра
Моета собствено и информирано мнение (играл съм играта) > всички останали.
Иначе аз гледам на новите игри или като технология или като изкуство. Странно е, например Order 1886 ме радва по първият начин но по вторият...
За по-старите вече е по-комплексно. Но главно по вторият начин.
И се опитвам да е с уважение към субективността.
По тази причина не свалих Dragon Age Inquisition, по тази причина не съм свалил и ГТа5, дори от любопитство, по същата причина подминавам купища и купища игри - имам съвсем ясна представа кога нещо няма да ми допадне и дори не го разглеждам от любопитство. Има достатъно игри, които да играя, за да се втурвам да свалям Кодове, Асасиновци, Батълфилдове, Кучета и други ААА игри.
Обратното - някоя игра да ми допадне, въпреки сериозните съмнения по въпроса - е доста по-интересно събитие. Последно се случи с Shadow of Mordor, но самият факт, че я свалих все пак да я видя дали няма да ми хареса, е показателен за това, че вътрешно не съм я отхвърлил съвсем.
С две думи - крайната оценка при мен обикновено е положителна, защото по правило играя само това, което има някакъв шанс да ми хареса. Но от друга страна моят личен ТОП 5 (и дори ТОП 10) не е търпял особено разместване с години. Т.е. - излизат добри игри, някои наистина добри, но любимите ми заглавия са в миналото.
Знам само, че Diablo II е номер едно и това вероятно никога няма да се промени. Всеки път, щом чуя няколкото акорда на подрънкващите китари и Дакард Кейн - "Greetings stranger, I'm not surprised to see your kind here" и следващите 2-3+ дни ме пиши бегал от реалния свят - няма фитнес, социални контакти, сън... и това всеки божи път. Ама след топ 1 - не знам. А иначе подобно на @DragonSlayer и аз имам определени... предчувствия, но се опитвам всяка игра да я цъкам с възможно най-малко предразсъдъци и да й дам възможно най-много време, преди да започна да пиша ревю. Особено ако ще ходи в хейт ревюта. В крайна сметка винаги е по-лесно да се напише положителна статия, отколкото отрицателна - адски важно е човек да се мотивира много точно защо хейти, докато ако кажеш, че нещо е яко - това стига. Просто е яко.
@Tiger - баш подобно мнение имаме... интересно ми е как ще ти излезе ревюто за Beyond като го приключиш. 
За MMORPG-тата: ако е т.нар. "non-targeting system" (RaiderZ, Neverwinter), играта се тества с приоритет пред всички останали. Гледа се оптимизацията на играта да върви на моята конфигурация без да насича, а също така и лесност на куестовете. Колкото са по-лесни, толкова по-малък е шансът да набия шута на играта.
Танковите игри: отново оптимизация плюс лесен геймплей и най-вече - реализъм на физиката. 152-милиметров снаряд да рикошира от 30-милиметрова броня не е никакъв реализъм (World of Wanks) и стане ли това, кошчето е неизбежно.
Има overmatch правела. Ако снарядът е 3 пъти по-дебел от бронята, значи ще пробие без значение от наклона...
Така е било още от ранната алфа.
Трябва ти 51мм плоча за да може това оръдие да отскочи. Но тогава имаме по-нисък overmatch. Тогава има бонус нормализация.
Карам Тайгър 1 с най-доброто му оръжие - онова с най-високата пробивност. Стрелям по вертикалната плоча на гъза на VK36.01H и онова ми дава 6 поредни рикошета и то при положение, че снарядът се забива в нея перпендикулярно, защото бях застанал зад него като в автомобилно задръстване!!! А оня си завъртя дулото и с един изстрел ми прее*а дулото и утрепа 3-ма от екипажа.
Преди това пък карах ИСУ-152 с последното му 152-милиметрово оръжие и с експлозивни снаряди. В играта имаше идиотски отряд, в който имаше два Pz38nA (тиер 3 или 4 лек танк, но дали беше точно nA, ще те излъжа). Оня излиза пред мен и спира като последния глупак, аз стрелям по него и... нищо. После извадих риплея с Фрапс и пуснах видеото на забавен кадър - снарядът се заби точно където се бях прицелил, в ниската предна плоча на бронята. И нищо. А това, ако беше в реалния живот, при попадение на експлозивен снаряд на тоя лек танк щеше да му търсиш чаркуляците чак в Япония.
Засилвам се с КВ-1С по едно нанадолнище и криволича, за да не може гаубица да ме уцели. Отивам при нея, забивам се в нея и въпреки скоростта от 40 км/ч не ? взимам и 1 кръв, а я влача наклонена настрани. Оня по някакъв фантастичен начин успява да се извърти и докато го бутам стреля в мен и пропуска. Аз навеждам дулото (забележи, че гаубицата е подпряна в бронята ми, тоест танкът е на метър от мен) и стрелям отстрани до дулото му. С експлозивен снаряд, който пробива всичко друго, но не и ши*ания Бич Гън. Казва се Бирч Гън, де, но аз му викам Бич Гън. И неясно как снаряд, който прави максимум 280 щети, изведнъж успява да направи 660 щети и да ме вземе с един изстрел.
Ей заради такива фантастики твърдя и ще продължавам да твърдя, че "Светът на чикиите" е нагласен и че няма капка реализъм в него. Като започнеш дори от факта, че най-лекото скокче на лек танк му сваля веригата. Да, бе, да! В нета се намират клипове на танкове, които летят с по над 100 км/ч и скачат по бабунки и дюни с тази скорост и си продължават все едно нищо не е станало, обаче в тая пе*ерастка "реалистична" игра веригата ти пада сама, вкл. и на пясък, който по неясни причини е по-твърд от танка ти.
А, забравих да спомена гаврата с гаубиците - Бирч Гън покрива цялата карта, а на всички гаубици след него обхватът им е 3-4 квадратчета от теб. На Бишъпа му взех второто оръдие и обхватът му се смали - от 5 квадратчета на нула. Брои до нула, стартираме и за танк, който е пред мен на може би 20-ина метра оная пе*ерастка игра ми вика, че съм нямал бил обхват! И с всяка игра се смаляваше, докато накрая сивата лентичка в мерника започваше точно там, където свършваше дулото.
RNG се отнася само до пробивност и щета. Както и да точност, но там е чрез гаусова дистрибуция.
WoT е аркадна игра с псевдо-реалистични елементи. Има си причина да е такава. Ако не ти харесва... War Thunder е за теб. Или някой истински симулатор.
Сега чакам да пуснат ранния достъп на Armored Warfare и ще я разцъквам нея. Да се надяваме, че поне тя ще става за нещо. Ако ли пък не, ще чакам да излезе World Of Speed. Че в онлайн рейсинг игрите поне знам как да се преборя с чийтърите.
"Няк’ъв мизерен американски танк убива КВ-2 с 1 изстрел"
така е реалистично.
Protip: Американските танкове не са били лоши машини. Не следвай обратната US пропаганда...
KV-2 си има причина да е лимитирана серия.
Armored Warfare e като WoT. Ако си Armata фен... ами здраве да ти е. Играй я.
