Бе имаше някои тегави босове, особено в началото - първият наистина и мен ме поубиваше стабилно. След определен момент, обаче ставаш направо overpowered и нататък дори босовете са тривиални. В ДЛЦ-то имаше обаче един, който много време го бих - от кросоувъра с Алан Уейк. Там беше и с едни сложни механики, да местиш едни светлини и нещо такова. Не беше просто една арена и да се пуцате един друг. Те и повечето босове впрочем са все с някакви интересни схеми при битките. Точно това ми харесва в Ремеди, че често излизат извън рамката и са им игрите по-особени.
Жалко, че пропуснах Quantum Break, макар нея май да я водят най-слабата им, но на мен все ми изглежда доста интересна.

Quantum Break не е лоша. Има я в Steam и често е доста евтина. Не я превъртях, но пак ми хареса доста. Още си я държа инсталирана на компа.

Е как, поне 3 дълги мнения за играта написах, то си стана почти ревю Писах и за трудността - с две думи, по-трудна е от първата дори, но има контрол на трудността до най-фините детайли, така че може да се пипа по всяко време.