*Не знам до колко ще има интерес към отделна тема за играта, ама аз да си кажа моето, пък ако някой има желание - ще коментираме.

Lies of P - моите няколко думи по темата

След като най-после и аз успях да врътна Lies of P (ми те пък как можаха да я пуснат, когато хората още са по почивки и пътуват напред назад, или пък пият бири в парка след работа) е време да кажа своето по темата.
И смея да твърдя, че този път ще е едно изключително лесно ревю от моя гледна точка, понеже в играта имаше точно 3 неща, които лично мен ме издразниха жестоко, всичко друго е 10/10.
И както си му е реда, типично по български, първо ще започнем с лошото. 😃
След Elden Ring всяка игра ми се струва супер бедна и малка, поне в жанра, който аз предпочитам да играя. Но тук линейността е направо потресаваща. Практически няма дори съвсем лееееекинка разчупеност по отношение на начина по който можем да стигнем от точка А до точка Б. Като човек, който обича да изследва нови локации и това винаги е основата на удоволствието на първото ми изиграване на която и да е игра,ситуацията с Lies of P е изключително неприятна за моите разбирания. Иначе харесвам супер много арта, локациите, на които се развива действието. Но няма как да не плесна огромна черна точка за абсолютната линейност, на която заглавието заляга. С уговорката, че тук говорим изцяло за лични предпочитания. Знам, че за много хора не е проблема, а някои даже предпочитат да играят напълно линейни игри - като на филм.
Сега към втората черна точка, като тук вече смея да твърдя, че е всеобщо мнение, защото чета доста големи чужди форуми и групи и масово играчите са съгласни с моето мнение по темата.
“Отложените” удари - нещо, с което се опитаха да ни скъсат нервите още в FROM в Elden Ring. Говорим за ситуация, когато ръката/крайника/оръжието/тялото на боса стои почти неподвижно за определен период от време и след това произвежда мълниеносна атака, на която е абсолютно невъзможно да се реагира адекватно докато не научиш наизуст до микросекунда момента, в който ще я произведе.
Аз съм фен на този тип игри най-вече защото тестват реакциите. При този тип атаки обаче не говорим за реакции, а за игра на нерви и мускулна памет. Лично на мен това адски много ми бърка в здравето и ми отнема много от удоволствието от играта. И ако беше само при мен, пак щях да го приема като личен недостатък, но чета доста по темата и масово мненията на другите играещи играта са същите.
И от там идваме към черна точка номер 3 - прозорците за перфектен дефлект са скандално абсурдно малки. Да си го кажа направо и честно - не съм фен на дефлекта и като цяло на защитните механики включващи парирания - предпочитам DS/BB/ER типа с dodge to the win. Но все пак имам над 10 превъртания на Секиро включително и такива без да бъдат дори докоснат от който и да е бос. Wo Long (другата нова игра от тоя тип, която излезе наскоро) също я минах поне 5-6 пъти включително без да качвам нива. Там смятам, че беше доста по-балансирано, тук прозорецът е толкова малък, че реално нямаш шанс за реакция по никакъв начин, ако не знаеш абсолютно наизуст всички атаки на противниците. И пак идваме до същото, което споменах в точка 2 - тук вече не говорим за игра, в която помагат реакциите, а за заучаване наизуст на тайминги и развиване на конкретна мускулна памет. Лично за мен това е огромен е недостатък, целящ да прикрие факта, че босовете са с доста елементарен moveset сравнено с етална в жанра (aka игрите на From)
Ми сори пичове, ама не се научихте по-малките студия-последователи на FROM: не е важна само трудността, важно е и как е постигната. Лично за мен тук е постигната по тъп начин с отложените атаки и скандално малките прозорци за дефлект, вместо с по-богат moveset на лошите, който винаги да има с какво да ни изненада.
Пример: имам над 50 успешни битки с Malenia, с 25 различни билда (включително 5 на level 1) съм я бил без да ме докосне, и пак ми се случват моменти в които просто не знам какво ще направи. И разчитам на реакциите си за да се измъкна в конкретната ситуация. От друга страна в Lies of P дори на финалните и най-комплексни босове, сигурно след 4-5 опит им бях научил moveset-a наизуст и от там нататък опираше само на играта на нерви и мускулна памет.
За това и толкова подробно обърнах внимание на това - защото именно това адски ми бръкна в нервите и развали усещането ми за една иначе почти перфектна игра. И заради това играта ме напряга вместо да ме отпуска. Защото е факт (колкото и странно да звучи) , че когато “танцувам” с любимите ми босове като Маления, Мидир, Орфанката, Ишина, дори на базов левел и по гащи и да ме бият по 2 часа като маче у дирек преди да успея да произведа перфектния опит, аз се отпускам супер много. Тук това го няма. Това дебнене до микросекунда на всеки един удар ме напряга зверски и затова и отделих толкова време да се оплаквам от това.
Мисля тук да сложа точка на мрънкането, че му отделих достатъчно време.
Да, това, което казах в по-горните редове наистина ми скапа нервите, ОБАЧЕ…
Да, тук ОБАЧЕ-то е с големи букви, защото всичко останало в играта е просто брутално добро. Самата история, вдъхновена от класически роман за герой, който всеки от нас е чувал хиляди пъти, а повечето са и чели още в детските години.
Никога историята в игрите не е била водеща за мен, но тук определено беше изключение, точно заради персонажа който представляваме самите ние в играта. И определено ми направи голям кеф да я изиграя и даже честно успявах да се въздържа да скипвам диалозите, което по принцип винаги правя. 😃
Отиваме и на оръжията - нещо, което бях забелязал още в клиповече и после в демото - повечето са стандартни с някои изключения, но има една новост за соулс игрите - можем да комбинираме дръжката и острието от различни оръжия, което вкарва в играта адски много вариации. Дръжата реално отговаря за скейлинга и за муувсета на оръжието, а острието за самия демидж. Комбинациите могат да са смъртоносни по различни начини за нашите врагове в момента, в който се научим как най-мъдро да ги използваме. Лично на мен ми доставяше голям кеф да правя различни сглобки и да ги пробвам да манекена в хотела. (базата ни) Имам и леееекинка критика към създателите - да бяха сложили един bonfire и до манекените, да не трябва всеки път да се тича до вътре за да се сглабя ново оръжие за проба. Но това е бял кахър.
В тази игра оръжия имаме само в дясната ръка, на лявата имаме протеза (Sekiro zdr, kp?) , която можем да екипираме с различни доста удобни джаджи, които да използваме в напечени ситуации. Признавам си, че на първата врътка използвах само въжето за издърпване (намирах го за най-полезно) и горелката. (намирах я за най-готина) Тепърва ще изучавам и останалите приставки в следващите си преигравания, така че да мога винаги да ги използвам по максимално полезния ми в дадената ситуация начин.
Света на играта казах (измрънках) вече, че е абсолютно линеен. Но пък иначе е супер яко направен, адски кеф ми беше да напредвам в играта и нямах търпение да видя следващата локация, после по-следващата и така до края. Имаше купища локации, които адски ми харесаха на първо изиграване, ще трябва да мина играта поне още няколко пъти за да мога да си избера любима.
Относно лошите - обикновените врази са доволно разнообразни,а тук-таме из нивата има и супер тегави (направо мини босове) , които са в състояние да ви накарат да се изпотите почти толкова колкото главните лошковци. Като цяло ми харесваше да напредвам в света и да бия мобовете, като даже много претичвах през нивата, а вместо това гледах да се справям с всичко живо преди да продължа напред.
Главните босове също оставиха доста добри впечатления в мен, като изключим вече споменатите отложени атаки и сравнително бедния им муувсет. Но пък като присъствие/излъчване нямам оплаквания, доста са се постарали. За съжаление нямаше как да не наблегна най-вече на недостатъците по тази точка, защото именно там за мен играта се дъни.
Забравих да спомена по-рано, че преди всеки главен бос имате една “локвичка”, от където можете да си повикате моб, който да помага. Но пък аз самия предпочитам да играя соло и за това не обръщам особено много внимание на тази подробност.
Трябва да спомена и музиката - ами тук мисля, че спокойно мога да сложа 10/10 без никакво съмнение. FROM са царе на музикалното оформление, музиката в Nioh 2 и Code Vein също адски много ми харесва и смело мога да кажа, че и тук създателите на играта са успели да достигнат до това ниво. За капак освен останалата стандартна музика в играта (нива/база/босове) събираме и песни на плочи, които намираме из света на играта и които всъщност също са доста приятни за слушане. Така че тук наистина съм много впечатлен.
В заключение мога да кажа, че макар да започнахме с лошото, Lies of P е страхотна игра и макар да имам забележки, адмирирам създателите за резултата, който са постигнали. Още повече като се има предвид, че това все пак им е първия опит да правят подобна игра.
За мен Nioh 2 безспорно е най-добрата soulslike игра, която не е правена от FROM, при това с огромна преднина, но нещата клонят натам, че като нищо след още няколко изигравания ще мога да кажа, че Lies of P би застанала на второ място в личния ми списък. Защото от единственото ми изиграване до сега смело мога да твърдя, че въпреки нещата, които ме подразниха доста, се потопих и изкефих на макс и нямам търпение да я мина поне още няколко пъти преди да се впусна в следващото солуслайк приключение за тази година - Lord of the Fallen.

За мен линейността в случая беше глътка свеж въздух. Да, сериозно наранява желанието ми да я преигравам, но пък беше точно това, което исках. Един малък аперитив, който да ми събуди апетита за Lords of the Fallen.

Виж за другите минуси съм съгласен, даже мисля, че го обсъждахме тук с Доктора. Мен в началото ме влудяваше не само че са отложени атаките, а и че са заключени за теб. Опциите ти са или пърфект дефект или да се изтеглиш от обсега преди да почне атаката. Поне като открих, че началния меч с който почнах този големия, едната от специалните му атаки е дефакто блок, който хаби ресурс, но спира червените атаки и е с доста голям прозорец, нещата станаха лесни.

Играта е доста добра и засега ми е в топ пет за годината, заедно с BG3, Cyberpunk(щото си го броя като почти нова игра) и Zelda-та, но ще видим къде ще се нареди накрая. Сега се хайпвам за Lords-a и се надявам да е добра.

Лудничар,това не е ААА заглавие и може хората да не са имали ресурс.Не са ФРОМ.Говоря за линейността.Не казвам,че е така,но е възможно.И аз като Найт , линейните нива ми влязоха добре този път,защото вече твърде много оупън уърлд игри станаха,включително Елдън Ринг.Колкото до парирането,да можело е да направят по-големи прозорци,но има умения в P-organs ,които подобряват положението,а Найт вече каза за специалното умение и то не е само за този меч.Други оръжия също го имат.Все пак това е гит гуд тип игра.Можеш да доджнеш всяка атака,без червените.Има пръстен,който ти позволява и тях да доджнеш,но аз успявах да избягам от тези атаки почти на всеки шеф,без париране.Най-вероятно ще ми влезе в топ-а за годината.Аз лично я харесах повече от да речем,първия НИО,а НИО е игра на Team Ninja,които са част от Koei Tecmo.Имат към 3000 служителя(Koei Tecmo).Схващаш на къде бия.Много стабилен соулс клонинг.Самия факт,че в момента спийдънърите само това играят,говори много.Колкото до Lords of the Fallen,първата игра не беше зле,имаше потенциал,но реализацията малко куцаше.Сега ако не се лъжа,друго студио е разработвало втората.Да се надяваме да е добра.На клипчетата вади супер атмосфера поне.

П.С. Лудничар,заучаването кога да парираш не се различава по нищо от това да доджваш.Когато доджваш,пак трябва да научиш кога точно да доджнеш всяка атака на всеки бос.Не е само до бързи реакиции.Някои са по-бързи,някои по-бавни.Винаги си е било така.Трябва да доджнеш в точния момент.Разликата е,че доджа по подразбиране е по-лесен.

Играта струва ли колкото ААА игра? Струва. Цената и беше същата като на Elden Ring - 125 лв. (аз Елдъна не съм го плащал, но това е друга тема)
Следотвателно това не може да е оправдание.
Иначе тук можеш и да доджваш - прозорецът пак е в пъти по-малък, от това, което са ни предоставили Фром като еталон.
Иначе атаките са много по-прости и лесни за избягване от това, което умеят да направят ФРОМ (ок, тези пичаги тепърва се учат) и се заучават след 5-6 опита и после вече всичко опира до уцелване на точния момент. Което щеше да е чудесно без абсурдно досадните отложени атаки. Защото ти знаеш, че ще има атака, знаеш как точно ще се случи, обаче ако пропуснеш момента с 2-3 мили секунди, ядеш дървото. Да - можеш да стоиш на блок за по-малко щети, ама това не е моето. Аз не съм от тия, дето ще стоят да чакат на блок. Не случайно и в Соулс щита го ползвам само тогава, когато ми качва демиджа по някакъв начин.

Цената няма значение.Те могат да сложат и 200 лева.Въпроса е,че ако студиото няма наличен ресурс,си е баш оправдание. Не може да се правят сравнение с голямо студио като ФРОМ,още повече,че те създадоха този жанр.Знаят как да изпипат всичко. Иначе аз последния шеф(Nameless Puppet) го бих танквайки.Парирах само червените,но аз играх strength билд.С меч,който намалява щетите драстично.Танквам,удрям веднъж или два пъти и пак съм на пълна кръв. Защо да не ползваш механика,която играта ти предоставя? Laxasia ми е любимото шефче в играта.Харесаха ми и двете фази.Между другото има още един плюс за хората ,които играят на PC,а имат по-слаби машини.Чувам,че е супер оптимизирана.Хвърчи на 1060 карти.

Това с цената е малко особено, аз я изиграх и сега съм на Ng+ за 15 лева с геймпаса. Та ако сметна платено/качество, това сред най-добрите изобщо. Няма да се отплесвам по това дали е ААА, дали е с подходяща цена и т.н.

Факт е, че виждаме проблеми, но играта е по-скоро добра. Да линейна е, ама не мисля че е много по-линейна от да речем Demon's Soul. Където пак си бяха коридори(съвсем леко по-скрити заради това че можеш да почнеш всички зони след Фаланга).

Трябва да вземем под внимание, че това им е първи опит за соулс игра и според мен е много по-сполучлив от да кажем игри като Hellpoint, оригиналния Lords of the Fallen. При това компенсират липсата на експлорейшън с по-различно представена история. Визията, арта много ми допадат.

Мисълта ми е не да не се критикува, то все пак от критиката може да се надгради, просто е хубаво да се имат предвид и другите фактори.

Впечатлиха ме с играта и с нетърпение очаквам следващия им проект. Явно искат да се намесят в приказната тематика.

Потенциален спойлер: Все пак Дороти изглежда я тийзнаха след кредитите, ама дали ще е ДЛС или следващата им игра още май не се знае. Щот така се справиха с Пинокио, Вълшебника от Оз може и да е лудница

Предполагам,че някое DLC. Аз имам digital deluxe edition-a и грам не съжалявам за дадените пари.Напротив,адски добра игра.Найт,ти да не мислиш,че Лудничаря е играл Демон Соулс.Той не харесва "бавни" игри.Не харесва и DS1.За DS2 е разбираемо.Там аз я минах точно веднъж.

Е знам, че не ги харесва, ама май съм го гледал да играе римейка. Запазвам си правото да бъркам.

Аз не знам коя игра от тоя тип да започна и да ми хареса много и да ме зариби.. Май няма такава измислена.. Май засега само Ремнант-а ме е държала 4 часа, адски ми хареса, но много ми е трудна, още на първия бос ме попиляват, а и там не е обичайната голяма арена, а некво пробито мазе и ме изнасилват както си трябва, във всички отвори.. Не знам дали да не си взема Елдън Ринга и да играя с духченце..

Препоръчвайте соулс игра за много начинаещи в сферата Трябва да е по-лесна от Фромските, че там съм чупил много нерви в началото на Блъдборн и Секиро

Елдън Ринг може да е най-лесната ако целта е да е по-леко. Блъдборн е трудна само в началото, там има голямо сито, за да няма неразбрали с какво се захващат Но после става доста лежерно. Demon's souls и той е някъде там (засега поне, в момента го играя). Секиро е by far най-трудната (за мен поне).

Edit: сега видях, че питаш за соулс игра, но не на Фром. Аз играя само Фром-ските, другите не ме интересуват. Souslike-ове играя само в други жанрове, основно mertoidvania.

Елден Ринг, особено ако минаваш всичко(и се нагрухаш като свиня) и/или следиш някакъв гайд, може да е най-лесната соулс/соулслайк игра евър.

LethianDream - Аз ти предлагам да пробваш Code Vein, доста по-лесна е от игрите на From, ако я играеш с помощник. На мен ми беше нещо като новия God of War като трудност, но я спрях някъде по средата и така и не я довърших. Не помня да умирах, на който и да е бос, там докъдето стигнах. Иначе ако си сам, казват, че е трудна...

Играх го. Мазна графика, мега дървен геймплей. Ама все пак е игра от преди 14 години. Освен това в Демонса можеш да избереш между няколко зони и поредността им.
За мен ББ/Дс3/Секиро са идеялни - на са напълно отворен свят но не са и линейни. Имаш възможност да избираш на къде да тръгнеш.
Не мисля че това опира само до бюджет - най-малко от хотела можеше да имаш повече врати навън и някои от тях да са отключени от началото и да имаш поне 2 възможни пътя от където да стартираш и да надградиш.
И като стигнеш до някой гаден бос, ако не успееш да го очистиш известно време, да можеш да си починеш, да направиш нещо друго, и после пак да го млатиш. А тук няма как - ти щом си стигнал до някой бос, значи вече си минал всичко преди него не в цялата зона, а в цялата игра.

Code Vein е много по-тежка игра от към трудност от Elden Ring. Факт е, че можеш да ползваш помощник (аз не ползвам) но и в Елдън Ринг можеш, при това имаш много по-голям избор от вариативност на помощниците, така че да са най-подходящи за конкретния случай. Освен това ги развиваш, което ти дава усещането, че си допринесъл с нещо, а във Вейна просто пускаш Якумо и той млати там и това е.
Иначе Вейна е мега яка игра, просто аз не бих я препоръчал баш за начинаещи.

Круме, срещу няколко бири ще седнем някой път заедно да цъкаш и да ти давам акъл докато схванеш механикатана избраната игра. После ще ти бъде много по-лесно. И като се зарибиш, ще си ми длъжник (в бири) за цял живот.

Като взема Елдън Ринга, може да се съберем, ама ще те изнерви духчето