Хора като Пабло Ескобар го ползват, защото с него обхващат всичко онова в подобен род игри, което не им допада. Те не харесват подобни жанрове и особеностите на този геймплей, който хората нарочват за "олд скул", което само по себе си е напълно нормално. Но поради своето отношение към подобни игри и жанрове, те влагат в термина негативно отношение на база на субективното си отношение. Терминът вече не носи описателен характер, а емоционален.

Други ползват "олд скул" от позицията на имащи се за "хардкор" фенове (вторият по безсмисленост и лишен от съдържание термин в гейминга) единствено по причина, че харесват подобни жанрове и геймплей. Те влагат собствените си представи за превъзходство над другите от позицията на "хардкор", в термин, който се предполага да е чисто описателен, но с тази употреба вече се сдобива с положителен емоционален заряд. Така терминът губи своите качества на категоризиране и описание.

Поради тази причина винаги ми е било забавно да чета статии, в които се жонглира с "олд скул". Единственото, което ми става ясно от тях е в общи линии кой какво харесва в гейминга. А за това си има много по-точни начини за изразяване. Да ползваш термин в дискусия, който не носи описателен, а емоционален характер, не води до яснота.

Всъщност, по мое мнение, основното и най-значимото, което отличава игрите една от друга, от миналото и настоящето, от добрите и не толкова добрите игри, от запомнящите се и незапомнящите се, е богатството, дълбочината и увлекателността на гейм механиките. След това е историята и как е пресъздадена и предадена. След това е графиката, като допълнителен елемент, чието основно предназначение е да постави тези механики в подходяща за тях и приятна за играча среда и да даде визуални изразни средства за пресъздаване на историята.

За мен такова нещо като "олд скул" няма. Има игри с разнообразни, увлекателни, иновативни механики, има и такива, чието описание се заключава в определението "постни". И докато графиката е обект на техническия напредък и при нея е нормално да се забелязва прогрес (с уговорката, че говоря за чисто техническото изпълнение, не за стилово отношение или арт), то изобщо не мога да забележа подобряване, задълбочаване или иновативност, що се отнася до същността на геймплея, когато сведем нещата до него. По-скоро тенденцията е опростяване, усредняване или изцяло отпадане на всичко, което може да се асоциира с мислене или, не дай си Боже!, със сложност. Това е довело до ситуацията масовата концепция за игра днес е "добра графика и механики, колкото да обслужват тази графика".

Ето защо всяка игра, която се опитва да се отърси от съвременния модел и да се върне към първоначалната концепция за геймплея и гейм механиките като наистина съществени, бива нарочена като "олд скул" или "инди". Забележете как и терминът "инди" не носи вече толкова описателен характер като "игра, правена от малка, независима компания", а най-често като "не толкова красива на вид, но интересна игра". И тук, почти по същата горна логика като с "олд скул", вече имаме обезсмисляне на едно чисто описателно определение, заменено с емоционално такова. Обзалагам се, че за Пабло Ескобар определението "инди" носи асоциации с нещо грозновато, постно, скучно и незаинтригуващо, а не значи просто игра от независим разработчик. Ем ай райт?

И така, "олд скул", "ню скул"... забравете. Не ги ползвайте, безсмислено е. Не знаете отсрещната страна какво разбира, когато вие кажете "олд скул". Вие може би имате предвид, че това е игра, която се опитва да върне определен жанр, с всичките му характерни особености на геймплея, с акцент към гейм механиките и съзнателно избран подход в графиката, който да обслужва тези механики, а отсрещната страна най-вероятно разбира - "неква грозна игра като от едно време, нищо общо с това, което харесвам, значи - зле".

Pillars of Eternity, заедно с Torment, Tides of Numenera, са само две от многото игри, които очаквам през 2015. Пабло Ескобар сигурно ще се изненада колко голям е пълният списък на игрите, които очаквам с интерес, които той би определил като "олд скул". Отдавам мнението му, че подобен род игри не могат да бъдат възродени, на чисто невежество и неосведоменост, което, имайки предвид собствените му (не)предпочитания, е напълно обяснимо.

Примерно не бих казал, че Diablo II е "олд скул" игра. Въпреки че вероятно ми е любимата изобщо и е на 15 години вече. Просто защото в нейните механики няма нищо чак толкова олд скул - екшън RPG като екшън RPG. И преди е имало такива, и днес има такива - няма как да кажа, че това е някаква "стара школа".

В контекста на игри като Pillars of Eternity разбирам нещо конкретно под "стара школа". А именно - значително количество диалози, но и интригуващи такива; битки с акцент на тактиката; цялостно разнообразие, включително и при воденето на диалози, а не илюзия за подобно. Това е олд скул за мен, защото модерните игри не предлагат същото. Диалозите фактически се развиват в един коловоз, като можеш да отговориш като задник, като путка или неутрално, но реално се случва едно и също. А в Baldur's Gate всичко има значение и е възможно да видиш 2-3-4 изхода от един-единствен диалог.

Също и при шутърите си представям нещо конкретно, когато кажа олд скул - игра без aiming down sights, без регенерираща се автоматично кръв, без носене на 2 оръжия в едно и също време и т.н. Тоест визирам един загинал жанр, който контрастира ярко със състоянието на шутърите днес.

Та накратко - под олд скул визирам механики в определен жанр, които някога са били популярни и успешни, но днес са забравени и се прибягва до тях адски рядко. Пък и нерядко самият аз посочвам и негативни моменти на олд скул игрите - неща, които никога не са ми били приятни. Например това да няма и грам индикация накъде да вървиш и да обикаляш нивата като улав - абсолютно винаги съм ненавиждал това. Да, тъпо е да има 10-метрови стрелки с надпис НАТАМ Е ПЪТЯТ, НАТАМ, БЕ, РАЗБИРАШ ЛИ МЕ??, както се случва в много модерни игри... но трябва чат-пат да има индикации.

Та така.

Под олд скуул в случая има предвид,нещо,което е на изчезване или вече е изчезнало(а подобни игри чак напоследък взеха леко да се съживяват и някои не бих ги нарекъл напълно олд скуул).И дори помня,че в един stream някой от Obsidian я описа по този начин.Но всеки си има свое тълкуване и това е моето.А тук според мен говорим за игра,която сякаш не знае коя година е и не виждам проблем да се използва по моя начин думата олд скуул в точно този случай.

Но си прав,че има и хора,които използват инди и подобни думи сякаш лепват някакъв етикет за качество.Примерно един Assassin's creed Unity за мен е в early access и е така.За мен инди означава,освен игра с малко бюджет,също и нещо различно,нестандартно,креативно.И вече ААА за мен означава нещо,което е на кантар и в повечето случаи разочарова.

Та оттук-насетне да знаете,че използвам тези думи в този смисъл.

Иначе да, nreth, мога и аз да се съглася с тази дефиниция за олд скула. Нещо, което е изчезнало и някак се е появило като излязло от кома след 10 години примерно. Въпреки че някои неща са си спорни, де, може би на моменти се жонглира прекалено много с подобни термини.

Иначе за мен инди - или независима - игра е точно това, което си казва името - игра без разпространител. Тоест липсва главата, която да решава какво да се прави и да разпределя бюджет. Да сочи - "Това трябва да бъде така, защото аз давам парите". Инди игра = продукт на независимо студио, която само си взима решенията (особено и в днешно време, когато Kickstarter е все по-силен и отваря куп възможности).

И зачекнах тази тема тук, защото ПоЕ е добър пример за това как една игра съзнателно прави паралел с тези асоциации, които повечето правят, когато чуят "олд скул". Във всички основни аспекти на играта откровено се вижда търсената аналогия с големите имена на ЕЕ - визуалното/техническото изпълнение, камерата, парти основаният геймплей, rtw/p, text heavy...

На база на ранната алфа мога да кажа, че играта има голям потенциал да запълни тази празнина, която остана след като този жанр мина в немилост. От друга страна, за нещастие на Пабло Ескобар, пазарът показа, че има търсене на подобен род игри - първо, всяка една отделна Кикстартер кампания на добре представена подобна игра беше финансирана мигновено и в пъти над очакваното, големи компании като Юби видяха потенциала и се включиха, в техния случай с нелошият прочит на М&М, понастоящем се очакват доста заглавия, насочени към тази игрова ниша (нормално е за тези, които не ги интересува, да не знаят това), пък и Биймдог нагледно показаха с последните си изявления, че искат и те да участват на хорото. Така че жанрът има своето възраждане, а ПоЕ е една от тези игри, които ще оформят новото лице на този жанр, който повечето свързваме с "олд скул".

Освен това зад ПоЕ стоят Обсидиан, което е плюс за играта.

Иначе да, термините се менят. Но и в крайна сметка олд скул игрите що-годе си остават такива. Каквито и да са тенденциите, Baldur's Gate типа RPG-та ще си останат "олд скуул". Докато конзолните third person екшън игри ще си останат "модерното"... още известно време. Но иначе да, жанрът се възражда, но и вероятно заради онези геймъри, които си спомнят с умиление към младостта си. Не е никак случайно, че този тип ролеви игри в крайна сметка са орисани да продадат милион, милион и кусур бройки... но не много повече. Но - ще видим, възможно е и по-"нови" геймър да искат да цъкат този тип заглавия. Макар че надали.

Помня преди 15 години като показвах на авери Baldur's Gate и им обяснявах колко велик е - те го гледаха, гледаха малко - грозните анимации и графика, странния геймплей и планините от текст... ами продължаваха да си цъкат Diablo II след това. Та дори и тогава този жанр си беше "олд скул", не е толкова странно, че започна да загива прогресивно. Но явно като в модата, всичко се върти в кръг. И някогашното старо е настоящото ново.

П.С. PoE между другото може да служи абревиатура за Path of Exile, която пак се пада олд скул-тип игра, даже за момент се обърках.

Преди няколко години един приятел изнамери една Sega Mega Drive II. С изненада няколко души установихме, че доста от някога култовите игри за нас не ни се понравиха. Сториха ни се дебилни. Включително и Mortal Kombat 3: Ultimate. Даже се зачудихме как някога това беше върхът на сладоледа за нас. Същевременно малко след това пак със същите хора се сдобихме с едно 8-битово Nintendo от Илиянци (което в днешно време е АДСКИ СКЪПО като се има предвид какъв боклук е и как изгоря за седмица). Ами разцепихме се. На танкчетата, на Супер Марио и някои други класики. Не говоря за Goal 3, за която май е време да напиша едно (ултра ретро) ревю. Не съм сигурен дали има разлика от ретро до супер ретро...

Истината за мен обаче е, че когато една култура е кажи-речи ъндърграунд, тогава се цели качеството. Преди 15-20 години геймингът се гледаше с други очи. Дори и на запад. Съответно по-слабите игри се разпъваха на кръст. Днес говорим за индустрия за доста милиарди... и боклуците много по-лесно минават метър. И печелят големи пари. Като модерното кино например. Тъй че по-скоро въпросът е в аудиторията, мисля... не толкова технологиите.

Скоро се опитах да си пусна отново "Arcanum", за да го изиграя пак, но не успях да го подкарам на Windows 8.1. Опитах какво ли не, но непрекъснато "сечеше". Може би това е Ол Скуул - една любима стара игра (или пък не толкова стара) да не можеш да я подкараш на съвременна машина.

От друга страна, Fallout 2 го подкарвам без проблем и върви перфектно.

На пръв поглед, ако човек пусне тези две игри и види графиката, би си казал, че никога не би ги играл. Но ако има търпението и се потопи в атмосферата, ще разбере, че това са две от най-великите игри (ако не и най-великите), правени някога и няма да стане от компютъра, докато не ги превърти. Ще разбере, че макар и стара, графиката им всъщност не е толкова лоша и си отива с атмосферата и духа на играта.

Иначе Fallout 2... каквото и да се каже за него е малко. Просто хората преди години са искали да разработят онова, което и да играят. Вижда се, че има "геймърски подход". На огромен свят с безброй странични неща за вършене. Забавно е да откриваш какви неща са налични на някое ново място... а на като днес - в общия случай 5 куеста тип "донеси легерндарните гащи на баба ми от гората" покриват изискванията за "отворен свят".

Докато писах една от последните новини си пуснах малко геймплей от Battletoads - една от игрите, които са ме разцепвали едно време с трудността си. И отново се сетих каква голяма разлика има между модерния и някогашния гейминг. Преди всичко беше брутално - като гледам това видео и се сещам какъв тайминг трябваше, колко повторения... а дори и първите нива могат да те спънат брутално. Много неща са се променили.

А, да, също е забавно, че колкото по-малко имат налице, толкова повече правят разработчиците. Въпреки грозната графика, малките детайли са забавни - противници, битки, дори "емоции" на жабите. Днес всички се прицелват в броя пиксели в циците на главната героиня или колко вени ще има челото на основния персонаж...

То да им се пусне тази цъкалка на Dark Souls феновете, пък ще видят що е то "хардкор".