Две неща трябва да се разглеждат тука.

Първо - както коментаирахме многократно Метакритик, не показва реално състояние на играта, едва ли има човек който наистина да вярва, че играта е 0, 1, 2 и т.н. Дори да е супер посредствена, очевидно е красива, технически май е прилична работа, в най-лошия случай трябва да е поне над 5. Метакритик юзер ревютата показват настроение, емоцинално мнение на хората. Теб не ти дреме за историята и това е напълно ок, но някой ако е привързан към нея, към героите, може да реагира остро спрямо какво се случва.

Второ - не е задължително да изиграеш, цялата игра от до, за да дадеш своята лична оценка. За професионален ревюиращ може да спорим, но за потребител е абсурдно. Просто като пример, ти не харесваш Dark Souls, доколкото помня(поправи ме ако бъркам) давал си и шанс, но не си я изтъпрявал и не си я доиграл. В това няма нищо лошо, формирал си мнение за себе си, преценил си става/не става за теб и си си давал това мнение. Това е идеята на потребителско ревю. Ако пусна игра и 5 часа се мъча като животно, няма да се хабя да я играя, имам тонове неща за игране, явно това не е моята бира, продължавам(може би с горчилка в зависимост от дадени пари или очаквания).

Аз все си мисля че това беше някакъв удар под пояса за играта. И все си мисля, че като я изиграя целата ( дай боже) отценка под 9 не бих и дал. Ама де ще видим, ако карам с това темпо за 5 дена може и да съм и видял финалните надписи.
@nightwarrior , DS е друго, там и 5 часа не съм изкарал, мен си ме пребиват в началото и аз си знам че е безсмислено.Тук е друго, играта има хиляди опции и дори бебе може да я превърти.Това е един голям плюс за мен, можеш да промениш толкова много неща в менютата че направо шапка им свалям дори и само за този жест на ND

Аз бих окачествил играта като средна ръка към момента. При всички положения за мен тя няма база за сравнение с The Last of Us и наистина не мога да разбера тези ревюта, които твърдят, че двойката е "почти на нивото на единицата" или дори по-високо.

Няма я магията, няма я химията между Джоел и Ели. Ели се справя стабилно като основен персонаж, но има какво да се желае. Нещо липсва.

Като за капак действието е прекалено хаотично, има прекалено много плънка. Пример: гоуемата драма от спойлера се случва някъде около втория-третия час. (Всъщност мисля, че при това положение е съвсем приемливо да се каже в прав текст какво се е случило, понеже не говорим за нещо супер късно в кампанията, което едва ли не да ти развали цялата игра, но както и да е.) Та случва се унуй нещо, аз вече нямам търпение да видя какво се случва нататък и какво ще ми покаже Naughty Dog и какво се случва? 3-4 часа разкарвания с конче с мега флегматично темпо в Сиатъл. Никакво движение на историята напред. След това идва малко живец... и играта решава да вкара 2-3 дълги ретроспекции почти една след друга. Които не са лоши, всъщност бяха адски силни, но някъде към десетия час изобщо бях забравил за основния сюжет. Тук мога да се запитам - каква е файдата от подобно шоково развитие (е, то не е шоково, като си видял спойлерите), когато след това не става нищо? А да кажеш, че има някакъв незабравим геймплей - не, същото като миналата. Мъъничко подобрено.

Дали играта е помия? Не е. Дали е 10/10? В никой случай не е. Разбира се трябва да поиграя повече, преди да съм готов за ревю, но засега не виждам нищо 10/10. Мисля, че The Last of Us II разчита прекалено много на шокови моменти и обрати, покрай които човек да забрави бавното темпо, плънката и посредствените нови персонажи. Явно за западните медии това е било достатъчно, но не мисля, че за феновете на The Last of Us ще бъде. При подхода, който предприе Naughty Dog, тази рискова концепция трябваше да бъде изпълнена безупречно, за да мине. Не мисля, че това (засега) се получава.

@bojosan, не е друго. Точно това е, аз сега мога да ти кажа, че не ти е реална оценката, щото при 40 часа игра, ти си изиграл само няколко и за теб оценката е, че не става. Няма значение дали те трепят в началото, това е до много неща - трудност на играта, личен начин на игра, ако щеш техническо изпълнение. Това не прави личната ти оценка невалидна - за теб играта не става, живи и здрави. На тоя принцип, човек който оценява главно сторито, както бях аз с първия TLoU, понеже не считам геймплея и за кой знае какво(може да се счита за лично мнение), нормално е ако не хареса как се развиват нещата, да ги оцени лошо(също както ти не харесваш начина, по който е организирана трудността в DS). Аз затова си отказах приордъра, ако я бях взел, вероятно сега щях да се ядосвам за похарчени пари.

Пак казвам, това не значи, че смятам ревюта с 0, за реална оценка на качествата на играта. Просто опитвам да ти кажа, че не е нужно да си изиграл от-до, за да можеш да формираш оценка за дадена игра.

@pse, аз това го споменах още при първите лийкове. Шокиращи неща в сюжета не са нарпавени за първи път в тази игра, това си е инструмент за разказване. Само че носи добър резултат, само ако се употреби добре - пример е шокиращите неща от първите сезони/книги за Играта на тронове и шокиращите събития от последните сезони, където вече шокът се ползваше, просто за шок.

В никакъв случай не съжалявам за преордера, съжалявам за преордера на Doom Ethernal и RE3 Remaster .

За дуумеца и ре3 си прав, затова и не съм ги взимал. Радвам се, че тлоу 2 ти е харесала все пак. Това са наути дог институция, пецеджиите нормално да не ги знаят и да не разбират магията. Никой не е виновен, че осраха бетесда, близърд и така нататък, но нека не принизяваме и слагаме всички в кюпа.

Негативните реакции не са на пецеджии, това са феновете на играта, които я следят от излизането на Единицата. Хората в случая е делят на доволни и недоволни, не е толкова трудно да се схване това.

Аз като гледам по-скоро най-големите фенове са най-недоволни. Интересно ми е какво ще е мнението на LethianDreams за играта.

Не съм стигнал и една пета от играта но мисля че псето по малко от осем и половина няма да и даде.Даже мисля че ще е повече. А гледам най много се хейти че били лесбиики и т.н. Не ми дреме кви са, ако трябва да съм честен, в първата игра мен лично ме спохождаха в доста по голяма степен някакви "странни " мисли отколкото в сегашната. Все си мислех дали дъртия пергишин Джо не е изкъртил Елито в некое от подземията или запустелите къщи, която баш по това време най я тресе хормона.
пп. Те сега поразгледах негативни коментари (крайно негативни) на хора плюещи.Оказа се че нито един от тях не се е докоснал до играта. Камо ли да я е превъртял. Реват единственно и само са история и взаимоотношения на персонажи. Сигурно гледат в you tube. На мен ако ми се гледа нещо с "история" или не знам си кво си пускам The Revenant, Gladiator, Requiem for a Dream или Midnight.Express.. Ето например в Souls игрите понеже по горе стана дума за тях - по мъдри ли ставате като ги играете ? Босовете които побеждавате по смислен ли правят живота ви, или го променят към по добро ?

bojosan,не съм играл играта,но от приятели съм останал с впечатлението,че това е story driven игра.Ако е така е нормално хората да недоволстват,защото историята на подобен тип заглавия е важна. Колкото до соулс заглавията,те са друг тип игри. Там играеш заради самия геймплей,предизвикателството,различни начини на изграждане на героя и тн. Да има някаква история, сложена главно за фон. Трябва сам да си я търсиш. Демек ако FROM направят следващата си игра(в случая Elden Ring) със скапан геймплей,хората,ще и дадат 100% слаби оценки,защото това е главното в соулс игрите,така като историята в The Last of Us.Принципно не пречи една игра да има и двете,но не съм останал с впечатлението някой да играе The Last of Us заради геймплея. Пак казвам,не съм ги играл,може и да греша. Иначе никой не играе игри,за да му стане по-смислен живота,а просто за забавление.Също не гледай metacritics. Както вече много колеги отбелязаха,там има много тролове.

Хубавото на игрите наблягащи на историята е, че много по-бързо им пада цената, така че, за мен лично, каквато и да е играта, никаква драма няма да имам с нея. Още не съм изиграл TLOU 1 напълно умишлено, за да мога като тази стане 60-80 лв. да ги изиграя и двете една след друга. Дължината като RPG фен също ми идва "тамън" общо за двете ще е предполагам някъде 50-60 часа, (играя игрите лежерно с много обикаляне) което е златната среда за мен. Мисля, че западните фенове са прекалено крайни, надявам се BG геймъра да не е така, да издигаш комерсиален продукт, или компания в култ е странно за мен в 21 век, всмисъл че пазара е толкова пренаситен, че ако не ти хареса нещо веднага скачаш на следващия потенциален хит, което ще е най-много след 1 месец чакане.

Dark Souls можеш да я изиграеш цялата, без да разбереш за историята нищичко освен показаното в интро филмчето(което можеш да скипнеш). Фокуса не е историята, ако искаш да я разбереш, трябва активно да я търсиш и интерпретираш(или да гледаш видеа с анализи в ютюб или да четеш по форумите). Фокуса е геймплея, интеракцията със света. Дали на някой му допада или не - личен вкус.

The Last of Us е story driven игра. Фокуса е сторито, за това на по петнайсет-двайсет минути игра, обикновено има дълга кът сцена. Това не е лошо. Макар и нищо невероятно, сторито на първата(и може би по-точно интеракцията между персонажите) ме накара да я доиграя, защото геймплея не беше нищо невиждано (стелт ковър шутър със зомбита). Ако беше само геймплея, наистина нямаше да доиграя първата - пак въпрос на личен вкус предполагам.

В новата иновацията е, че можеш да лазиш и имаш бутон за скок(поне това рекламираха). На фона на геймплей, който така и така не ми допадна кой знае колко в първата, тук са решили историята да поеме в посока, която на мен не ми е интересна(няма нищо общо с факта, че Ели е лесбийка - това ми е ясно още от първата и не ме спря да сложа преордър), нормално тогава и самата игра да ми загуби интереса. На теб ако ти е все едно за историята(или ти харесва сегашната) и ти е важен и ти харесва геймплея, няма нищо лошо. Просто опитай да разбереш позицията на хората, за които в story driven game историята и персонажите са им важни.

Почти всяка игра може да има лек "Souls-вайб", или да е "комерсиална", както се казва, ако човек на първо изиграване, без да е запознат с пинизите, механиките и изненадите скочи направо на най-високата възможна трудност. Но не винаги човек е в такова настроение за предизвикателство, аз самия често ми се цъка лежерно и в такива дни изобщо не си и помислям за DS-игра. Мисля, че и най-големите хейтъри на Souls-игрите това им е основния аргумент, за да ги плюят, че няма избор на трудност. Иначе не вярвам някой да не оценява левел дизайна, атмосферата, босовете и тн. Много от игрите изглеждат посредствени на трудност различна от хард "включително страхотни такива като The Witcher 3, God of War и тн", просто защото не ти се налага да ползваш всички механики и геймлейно така играейки ги, не се отличават и не ги запомняш с /почти/ нищо.