Пробвах и Black Flag - някак си не можах да свикна с това, че няма клякане - влизаш в забранена зона и се разхождаш просто ей така.
Rogue беше уникална. В тройката наистина показваше идеалите на едната и другата страна, но Rogue просто показа нещо съвсем различно. Нещо което пак искам да го видя, ама едвали. Толкова философия и конфикти имаше в главата на главния герой. Иска ми се да го виддя отново Shay Patric Cormac в бъдещите игри, но и това се съмнявам.
Е, все пак Valhalla-та не ме издразни толкова, че да не мога да я изиграя. Одисеята все още остава заглавието, което ми беше най-мъчително от серията. Колкото и да ми харесваха някои неща, тоя грайнд беше...
В интерес на истината, и в Одесея нямах, но там имаше всичко, което тук ми липсва.
В много отношения Валхалата е по - добра от Одисеята - битките са ми по интересни (билдът ми е с две меле оръжия в ръцете), макар и по - еднообразни, но механиката ми е приятна за гледане, по добре отколкото малоумното ММО усещане в Одисеята. Сюжетът е интересен донякъде, говоря за основната история, докато страничните мисии повечето в различните кралства са безвкусен пълнеж. Прекрасно гласово озвучение. Тук бих казал, че Валхалата е една от най - добрите асасини с актьорската работа. Опитът да се възвърне усещането за асасинството също е за отбелязване, заради hidden blade разбира се. За построяването на света няма какво да се каже, там Юбисофт са си марка.
Въпреки досадните пълнежи Валхала изглежда като някакъв компромис най - вече заради главната история и главния герой. В Одисеята главен персонаж липсва. Липсва характер. Липсват взаимосвързаност на решенията, на вътрешните убеждения. Пълен хаос. Инцидентни решения. Диалозите и изборите - направо нямам думи. При развръзката с брат ти/сестра ти и майката - това е може би най - малоумния момент в цялата поредица на AC, макар и да не съм играл само третия, но едва ли ще го бие по малоумност. Избрах да помилвам Алексиос, независимо че той изби цели народи и армии, уби няколко близки хора, тотална човеконенавистна гад и изведнъж му прости, той омекна, все едно нищо, нищичко не се е случило. Една Postal игра ще има повече смисъл, ако й сложат сюжетни нишки. Помагаш на спартанци, на атиняни, но светът е статичен и безразличен, както и сюжета. ДЛСто ми хареса с Дарий, може би заради нотката асасинство, а и заради досега с Персия, както и разбира се като цяло усещането да се разхождаш в древна Елада. Хубавите усещания бяха просто носталгични - да видиш историческите личности, но това е пълнеж, приятен, но не е здравата основа, от която се нуждае една игра.
Докато при Валхалата има просто едно две супер дразнещи неща, но като цяло са се справили с останалото. Дори и нелепият феминизъм чак така не измести вниманието ми, макар и да го има. Във викингския свят явно всеки втори пълководец е жена според съвремената реваншистка морална инвентаризация, зная, че жени са участвали в техните армии и рейдове, ама чак пък... но хайде, преживява се. Сраженията с пиктите ми харесаха. Пиктите са матриархално общество в интерес на истината. Ама те нали лесно са лошите в играта, кой да се сети исторически.
Все още не съм я довършил, така че очаквам развръзката при завръщането в Норвегия.
Крайно заключение е, че Origins ги бие както си иска и последните две игри, въпреки че там се загатна за фармене, но никога играта не беше скучна било с главни или странични мисии и разбира се супер готиния Байек.
Иначе да попитам, понеже не намерих никакво инфо - в началот, когато Ейвор намери гребена на девойката на дъното на езерото и отидоха на разходка, после той й благодари за това , че е сплела някакви възли в косата му, с които той не се е справил - някакъв ритуал ли е това или просто тактично прескачат момента между двамата?
A никнейма ти от Crim3s и Ic3peak ли идва?
Да, загатна се за фарма към края на кампанията в Origins. То и там дойде малко ей-така, изведнъж. Ама айде, можем да приемем, че е един вид някакво ендгейм съдържание. Ама Одисеята беше съвсем крива. А във Valhalla уж обещаваха, че нямало да е същото като в Одисеята, ама все пак беше.
Не знам дали някакви водещи кадри не залитат здраво към MMO-то или не са си поставили за някаква цел играчите да играят поне 60 часа играта им. Ама фетиширането на часовете геймплей просто не го разбирам. Далеч по-добър е подходът на Cyberpunk 2077 - ако искаш - ръшваш, ако искаш - играеш бавно. Имаш поле за преиграване, моите часове в Cyberpunk 2077 са разделени между два героя. Това да се направи много дълга игра без възможност за преиграване... някак не ми е добра идея.
Интересно ми е дали ще се поучат и ще прочетат отзивите или пак ще завият към здравия грайнд. Едно е сигурно, ако някой фен на Асасина от 2010-а примерно види серията днес, абсолютно, ама абсолютно посмъртно няма да я познае. То вече и паркур няма никакъв, всичко се развива в някакви открити зони и я един път на час качиш някоя кула, я не.
П.С. А иначе викингите са яко митологизирани, това е ясно. Примерно откъм ръст - обикновените войници не са били особено по-високи от средностатистическия човек, но пък различните аристократи, които не са имали ограничения от храна, са били по-здрави и големи. Намират някой заровен висок човек - значи всички викинги са били по 2 метра. Същото и при жените-бойци - намерили са останки в някакъв масов гроб, които намекват, че е било възможно да е имало жени до мъжете бойци - значи всеки втори войник е бил жена. Ама нищо, нека има дивърсити и така. Нямам нищо против някаква фантазия тип Vikings ако трябва да съм честен. То и Асасина отдавна залитна настрани от това да търси някаква що-годе реалистична история.
П.П.С. Хан Крум е активизирал и жените, и децата, когато Никофор I превзема Плиска. Тъй че и България могат да я вкарат в модерните SJW и дивърсити схеми. Пък и чашата от череп ще заспи перфектно във всяка игра.