След Ецио нещата тръгнаха надолу по куп причини, въпреки че за мен яките игри в серията свършват с Патрис Десиле. Наистина в гейминга не можеш да посочиш един човек, особено в такива мащабни проекти - стотици хора ги създават. Но се вижда, че когато го няма човекът с основната идея и визия, нещата избиват на тежка сапунка.
Ролевата система е много яко нововъведение, но пък цялостната ограниченост от основната кампания ми бърка в червата. В Skyrim ако изключим драконовите викове, всичко останало можеш да си отвориш, отключиш, развиеш дори и да си минал 5 мисии на кръст от основната кампания. В Unity куп умения са затворени зад класиката "трябва да минеш още от кампанията".
Отвореният свят не е баш отворен, от Ubisoft-ски тип е. Всичко е инстанции и толкова. На картата мига нещо си - "Ела тук и започни някаква мисия". Доста мисии са прекалено еднообразни и неща, които човек е преживявал хиляди пъти в Assassin's Creed серията.
Ако нямаше бъгове и не беше мазало в технически аспект - примерно не ми забиваше целия Windows шибаното Unity при някои крашове - може би щях да кажа, че е средна игра и щях да се чудя в хейт ревюта ли да иде или напротив. Това, което ме дразни в нея най-вече е, че няма развитие. В началото на серията имаше надграждане... 1+1+1+1 - всяка нова игра добавяше нещо, но и съхраняваше постигнатото досега. Assassin's Creed III беше 4-2; Assassin's Creed IV беше 2+1; Assassin's Creed Unity е 3-1+1...
П.С. А, да, също така сигурно след някоя и друга година ще има автопилот на паркура, докато в игрите преди Assassin's Creed III имаше прилично поле за провал и нещата не ставаха просто с натискане на Shift+напред и толкоз...