Да, прав си, за такива злодеи започнах темата, но така се получи че започнахме да си споделяме, такива босове. За такъв не Souls играч, като мен ми беше интересно, да се запознaя с по-така заинтригуващи босове от Dark SOuls.

John Romero в Doom 2

Аз мисля, че го разбрах, затова и споменавам Арториъс, а не примерно безименния, Орфана, Фриде или Гаел(макар че за последния имам агрументи също). Да, представянето му е ограничено от Соулс начина на разказ, но и в коментарът ми горе едва една трета изобщо споменава механики или самата битка. Много повече съм отделил на това, което го прави интересен за мен. Играта чрез геймплея - битката със Сиф, навлизането на в бездната към Манус и спасяването на Сиф в миналото, интро сцентата на Арториъс и разказите преди и след нея, пръстена му. Когато събереш всичките тия парчета и нещо кликне, това е моментът в който аз се влюбих в Соулс франчайза, затова и този бос ми е любим и паметен.

Von Beck oт Indiana Jones and the Emperor's Tomb..Сцената с танка накрая няма да я забравя никога .Дори и ако стана жертва на старческа деменция и в минутите преди смъртта си ще си я спомням. След него се нареждат незабравимите Poseidon,Hades,Cronos,Hermes, Hercules и Zeus от God Of War 3.Това е, няма друго за мен.

Странно, ама като гледам тази тема не се сещам за някой по-впечатляващ бос. Може би първото нещо, което ми хрумна, беше Jon Irenicus, понеже не е еднопластов (и Baldur's Gate II го разгръща пред теб, а не се изчерпва само с "лошият е лош, защото е лош). Бавното помрачаване на Артас също беше направено добре едно време в Warcraft III.

Ама ако се замисля в гейминга далеч повече се акцентира на развитие на основния персонаж, ако изобщо и той е развит, отколкото на злодеите. По-често те са просто... придатък. Ама Ваас също беше забавен лошковец, като се замисля. Паган Мин във Far Cry 4 пак се бяха опитали да го направят по-интересен и многопластов, жалко, че играта беше толкова скучна.

Може би тази тема е по-подходяща за филми и сериали, но все пак и в гейминга има добре направени злодеи. Ваас си беше страхотен. Според мен Ваас беше една основна мотивация, много хора да изиграят Far Cry 3. Беше един от най-добре изградените и ангажиращи злодеи в игра от... дълго време. Толкова дразнещ и все пак толквоа чаровен и в един момент се чустваш превързан към него до степен, която не искаш да го убиваш, само да продължиш да се наслаждаваш на детинската му усмивка. В Far Cry 4 Паган Мин, мисля че Ubisoft са се справили добре,но за жалост играта не ме привлече толкова, че да я изиграя докрай и да го опозная повече.

Паган Мин беше готин злодей, вярно!
Иначе за чисто битка с бос - наистина почти нищо не ми хрумва като оставило отпечатък.
Битките с Boldur в GoW много ме кефят, особено първата.
Забавни ми бяха битките в Diablo 2 - всеки път си беше тръпка като трябва да се трепеш със съветниците в блатото или онова тлъсто насекомо накрая в пустинята. Всъщност тръпката идваше май повече от очакването какъв ли предмет ще се падне, а не толкова от самата битка, но все пак си беше яко.
В единствената Соулс игра, която играх - Dark Souls 2 - общо взето даже повечето не ги помня. Много от тях паднаха от първия или втория път, а бяха сравнително скучни за биене. Единственият по-интересен бос беше от едно ДЛЦ - Ivory King мисля се казваше. Той и най-много ме озори, защото трябваше преди това едни портали да се затворят, от които излизаха нон-стоп рицари. Освен това няколко рицаря се биеха на твоя страна и ставаше яко меле. Усещах го като наистина битка и беше по-разчупено от останалите босове.

А, да - в Borderlands 2 падаше голяма веселба в кооп-битки с босове на 72-ро ниво, как можах да ги забравя! Там много часове съм пуцал с кеф с приятелчета. Ей някой босове така и не успяхме да смъкнем.

Вярно беше добър краля. Също е интересен в двойката сър Алон. Не с друго, а че ако съумееш да го биеш без демидж, което поне на мен не ми е лесно, тръгва специална анимация в която той сам си отнема живота чрез сепуко, от срам от провала си.

Иначе съм го споменавал и преди, DS2 e най-слабата част от соулсборн игрите(тук включвам дори Демон Соулса). Тези дето са я правили, не са разбрали кое в трудността феновете харесват.

Тука днес се сетих за Assassin's creed и целия тоз франчайз, който няма край. Сетих се за един персонаж, кой ми направи впечатление и след като изиграх играта, четох малко история за по това време в Египет. Хареса ми вече като отивах към края и когато срещнах Цезар. Навсякъде си показваше могъществото и и си беше добър завоевател и плановете му бяха интересни. Накрая чак малко се изненадах, че народа го мрази. Иначе цялото това нещо около Цезар и неговите подчинени, включително и Клеопатра ми хареса. Макар че много много го нямаше в играта, само на няколко от последните главни мисии. Вече от гугъл научих за него повечко, но реално очаквах от играта да ме запознае с неговото управление и история.

Е как няма никой да каже Sephiroth, ей ви пример за злодей с дебела история и разказани мотиви как от единия бряг е минал на другия и е станал лошко. GLaDOS също ми идва на ума. Определено и убиецът в Heavy Rain, не споменавам име с цел да не спойлна. Владимир Лем в Max Payne 2. "Реалният" злодей в Max Payne 3 (и тук гледам да не спойлна), ох тоя финал беше толкова satisfying.

Devin Weston от GTA V

Vergil от Devil May Cry. Харесва ми как в третата част на поредицата го представят като тотална противоположност на Данте- синьо облекло в контраст на червено, коса зализана назад и катана за основно оръжие вместо огромен меч. Върджил е тотална противоположност на Данте както визуално така и по характер. Много добре изпълнен антагонист и още помня последната битка с него в dmc3 като една от най-трудните в живота ми. И колкото и очаквано да беше, когато Върджил се появи в dmc5 вътрешно си казах "Е ся си еба мамата".