А какво е форум без литературна тема?Та тука поствайте книгите,които четете,споделяйте мнение за тази,тази и тази книга и т.н.
Явно аз съм първи.
http://i.imgur.com/KaS15Izh.jpg
Подхванах отново тая класика...каквото и да ви казват,тази е една най-добрата част.
Една дума-Лъвкрафт.
На ЛК не съм чел нищо, вероятно защото не съм фен на жанра.
По някое време смятам да се върна към Толкин, защото преди време бях започнал едно изследване и така и не го довърших. А това е все едно да стигнеш до финалния бос и да не превъртиш играта. 
Всъщност на "книжния" фронт имам много неща да поправям, но какво да се прави - явно съм станал съвсем модерен тъп човек. Ще видя като ида на море дали да не хвана да попрочета малко от вече свалените Песен за огън и лед (на английски, де). Нещо ги почнах наскоро, ама на компира има прекалено много неща, които ми отвличат вниманието.
П.С. Пратчет като четох бях в тийн годините и то не последните, няма да крия, че беше няколко левъла над някогашното ми аз. Яко, но в един момент доста увъртащо, особено откъм сюжетна нишка. Някога и Пратчет трябва да препрочета. Може и на английски.
За мен, обаче, това ще е по-скоро тегаво, отколкото забавно. Едно е да четеш форуми или непретенциозно фентъзи на английски, друго е да следиш мисълта на човек, който се отнася така с думите, както жонгльорът - с цветните топки. Освен може би при наистина изцяло хорър ориентираните(като "Къщата").Но примерно "В стените на Ерикс" и "Отвъд стената на съня" са чудесни фантастики с лек хорър елемент и прекрасно описание.Винаги съм препоръчвал Лъвкрафт най-малкото,за да се види откъде са черпали вдъхновение Стивън Кинг,Джеймс Камерън и подобни. 
А за Робих Хоб какво да кажа - не са много книгите, които са ме... ъъъъ, такова... просълзявали. Ето, казах го. Всъщност, за мое леко разочарование, първите части са на космическо разтояние от последвалите ги. Дори завършекът на първата трилогия (който ми идва малко спорен и някак пришит, все едно на всяка цена трябва да вкараме и *****, за да е пълнокръвно фентъзи) е по-добър от последвалите го части. Или може би аз подходих към тях с твърде високи очаквания. Еми, как няма, първата трилогия ме беше разтресла до основи. Но, да, Робин Хоб е от онези автор(к)и, които могат да те накарат да изпитваш чувства към героите, не просто към повествованието.
П.П - Сега се сещам и за друга любима книга: "Хрониките на Амбър" на Р. Зелазни
