Абсолютно. Невероятен. Саундтрак. Само на пръв погледа като гледам какви песни има, зарязвам всичката си работа и в следващия 1 час почвам да слушам.
Толкова силни песни на едно място, направо не ми се вярва 
На пръв поглед виждам следните ми лични фаворити:
Има бая. Пълно е с вечни хитове като Long Tall Sally, Son of a Preacherman, Little less conversation и какво ли още не....мани
Само дано и играта да става.
Въпроса е да си пръв, иначе ако някой те е изпреварил с диво електро (макар и да не възражавам), няма как да сетнеш атмосферата. Но именно тая музика предразполага към много повече разговори, движение, ако щеш денсене under the influence Идеята е, че просто тая музика звучи адски хармонично и приятно. Наистина музикантите от тая ера, да кажем края на 40-те до примерно 80-те залага много ама много на хармония, нито на бас, нито на flashy клипове, нито на експериментални звуци. Музика за всеки, от всяка епоха и на всякаква възраст.
А иначе, за мен Mafia 2 е много любима моя игра именно заради невероятно изградената атмосфера. Наистина, недъзите са много, но заради самото усещане и настроение, в което играта те вкарва, лично аз съм я преигравал поне 5-10 пъти. Freeroam-a не ме касае кой знае колко, както и странните механики. АКО, но няма защо да го мисля, на 2k Czech бяха дали повече време, особено с оглед на технологията, с която разполагаха щяха да изкарат абсолютен шедьовър. НО съм субективен човек, тъй че това може да се счита за абсолютна булшит спекулация, което всъщност е 
И като спомена супер силният саундтрак на двойката:
https://www.youtube.com/watch?v=-ziSLGVQOSg
Не че няма изкуство, някой добър китарист може да ти завърти главата буквално. Но по-често някаква тотална посредственост се лансира като нещо "яко". Идеята ми беше, че и през онези времена е имало яко експериментални звуци, само дето в днешно време най-смелите подобни банди или звучат сравнително модерно, или така супер остаряло и смешно. Днес целия прогрес ни се изсипва накуп и не можем да оценим цялостното развитие на нещата. Примерно има една песен на Queen - една от малкото на Роджър Тейлър, която е от примерно края на 70-те или началото на 80-те и може да мине за съвсем модерен drum'n'bass днес. Синтезаторът звучи леко архаично, но пък откъм барабани и бас си се докарва доста.
Но накратко всяка игра, интегрираща солидно рок от миналия век може само да ме спечели. Всъщност говорим за цялата музика на миналия век. Даеба мама му, и чалгата от миналия век ми харесва, и поп музиката, и адски много електронни парчета, и рап, и метъл, и нео метъл, и всичко. Имам чувството, че след 2000 година всичко почна да си ебава мамицата или просто аз съм остарял.
А иначе предполагам, че има доза носталгия в това да чуеш нещо от по-ранни години. Спомням си там 6-7 клас, баща ми като ме возеше към училище сутринта и бичеше Енерджи с дивото ретро тип Mr. Vain, Scatman, Rhythm is a Dancer и т.н.... лелеее, колко ме дразнеше. Сега обаче след някакви години, тия песнички ме кефят адски много И нямам друга логична причина, защо да ме кефи звученето им сега, освен спомените от неангажиращите "младини". Ба ли го, не че се мисля за стар или помъдрял, но песни които преди не са ми харесвали си ме радват стабилно в момента. Може и да е носталгия, може и най-накрая да оценявам, че в действителност са били вървежни песни. Ненам...
Впрочем, от там първите епизоди на Silicon Valley S3, би трябвало да си спомняш в края на един от епизодите (май когато отиваше при бъдещото - миналото CEO) тая песен:
Преди време я ползвах в един монтаж, но признавам че с тоя клип е далеч по-ефектна
Същото важи и за песни тип It's My Life на Бон Джоуви, от които винаги ми се е обръщал стомаха. Не знам защо толкова го ненавиждам това парче... просто емоция. То реално аз не деля музиката по никакъв начин - слушам нещо един път, каквото и да е, и вече знам дали го харесвам или не. Толкоз. Е, естествено с годините все повече си разширявам кръгозора. Но "основата" винаги си е една и съща. В моя случай вечната основа е Queen - слушал съм доста техни песни хиляди пъти и пак като си ги пусна не са ми омръзнали.
Иначе сега съм малко на такава вълна в момента от няколко седмици:
Много филмира тая музика, все едно съм в монаски храм на 4000+ метра височина
Апропо оная песен дето я пусна горе не мога да спра да я слушам няколко дни вече.
Иначе последната седмица съм на някаква хип хоп вълна, прослушах два пъти Moment of Truth на Gang Starr и един колега ми показа тая песен на Logic:
В началото ми е някаква скучна и и пича ми вика "Слушай, слушай натам" и наистина избухва адски мощно след средата. Мноооого ме кефи зверския транзишън от 2:10 натам, от сравнително чил песничка, до ебаси интензивния флоу към 2:40.
Песента си е окей, поп както винаги, нрави ми се. Първия път не гледах клипа обаче - като видях ебавката с Оскар Писториус моментално умрях и се влюбих в песента. И ме кефи, че това се води днес за "скандално". Даже има и някакви цензурирани резултати от Google от некви недоволни фенове и адвокати на Писториус.
А едно време пускаха това и се считаше за що-годе нормално скандално:
Най-силната и надъхваща група, която съм виждал на живо след AC/DC. Второто, сега като гледам този клип, нямам идея дали е аматьорски или официлен, но мога да ти кажа, че едни други мои любими изпълнители, а именно Chase & Status са взаимствали доста. Или просто е стара сравнително мейнстрийм концепция така да снимаш клип от перспективата на рейвъра, но ето за тази тяхна песен говоря:
Calm down-a от 2:15 до към края на песента ми беше рингтон сигурно година и малко
Иначе Prodigy са ми в абсолютния топ на изпълнители. По-надъхваща музика от тяхната, която същевременно да се нрави на толкова хора и да се вписва в толкова среди, няма.
А иначе, Die Antwoord ту са ми антипатични, ту не. Спомням си някъде 2011 като гледах клипа на enter the ninja, направо се травмирах, но пък си куфеех на песента кажи-речи цяло лято между 11-12 клас. Чисто и просто са ми прекалено странни, а и нещо не се заслушвам много в това, което пеят, но Enter the Ninja определено има супер приятно звучене.
Иначе някои песни имат 90-тип звучене на Die Antwoord, което ми харесва, понеже с всяка следваща година все повече нова музика започва да ме дразни. А The Prodigy - в интерес на истината 90-те не ги слушах толкова, тогава бях повече на рок, поп и рап вълна, после навлязох в метъла, а нататък - всичко друго. В последните години започнах да ги преслушвам отново и определено са супер надъхващи. По такъв тип електронна музика си падам, там разните циклични хаусове ми омръзват още преди да е минало парчето и 1 път ако е 5-10 минути, камо ли да го слушам повече. Май нямам нерви за тая музика, а и не ползвам съответните добавки, че да изцикля достатъчно за нея.
П.С. Баш официалният клип си е на Smack my Bitch Up, ама с покъртително качество, щото е най-нецензурираната версия. Със сцената как мацката удря хероин в тоалетната и гази някакъв пешеходец. Но е велик клип, не ми омръзва никога.
Страшно изпълнение на едни от любимите ми продуценти, въпреки че сингълите им в последно време като Control & Spoken Word (дръм сета, на която е 1:1 с този на Time, един друг техен хит) са доста посредствени. Поне за мен.
Ето и други техни, по мое мнение, адски силни, надъхващи и енергични песнички:
Както винаги култ.
Бях забравил това парче, може би от 10 години не го бях слушал. Имаше го в някакъв епизод от сериал само интрото - десетина секунди или нещо такова. Чак се изненадах колко бързо се присетих как се казва.