В поведението на тези, които са в изпълнителната власт няма нищо изненадващо. Винаги знаем как ще реагират те. Интересно е да се наблюдава опозицията, която някога е била в ролята на властта. И не само сега, а винаги. Всички красиви думи, обещания и идеи, солидарност, откраднати лозунги, слушаме ги за пореден път. Вярно е, че протестите не променят особено статуквото и уви това се доказва ежегодно. И все пак е ясно какво хората искат. Не искат да сменят едните с другите, така както на "другите" им се иска или така както "едните" ги обвиняват. Просто искат промяна. Разбира се промяната касае и нас самите, това е по - скоро "трансформация" отколкото промяна. Промяната заменя едно зло с друго. Трансформацията е повишение на качеството, на на генетичния материал, на морала, дълбоко преосмисляне на ценностната система. Общи принципи, различни порции, опозиции, ужким се карат, виждал съм ги как при смяна на власт едните си пият кафето с другите /покрай предишната ми работа/. Но било публично/медийно и с тънки политически вербални и пиар инструменти, всичко се обръща на стари спорове. Все едно навън нищо не се е случило. Дори поправки в конституцията ще заменят един красив текст с друг. Дори и сега в конституцията е записано, че всеки има право на защита, но никой не му дреме за това. Има чужди и наши, а ние защитаваме само "нашите". Така че не просто ББ или Доган да се махнат. И не просто да се задават въпроси: Ама кой ще дойде на тяхно място. Трансформация е необходима в човека и в колективното мислене, в усещането на свързаност и националност, а не в това как да прецакаш съседа си, за да ти олекне, ей такива дребни неща. Дори и "добротата" ни се нуждае от трансформация. Възпитан съм в доброта от свестни родители, но дори и те не си дават сметка понякога за злите съвети, които дават. Нерядко майка ми е казвала: "Абе трай си там, не се обаждай, не си навличай проблеми с ръководството или с други" във връзка с работата ми /работя в държавната администрация/, и разбира се тя го казва с целия си майчин инстинкт за оцеляване и съхраняване. Иначе отстрани, всички останали са лоши. Затова, ББ не е от значение по - малко зло ли е, по - малко ли краде, не е това, ние имаме нужда от нещо по - добро като представителство. Кражбата си е кражба, и тя е постлана също върху много доброта и добри намерения. Да подобрим живота на лоялните към нас, към партията и т.н. Само че това си е престъпление. Докато изпълняваш добрите си намерения, светът около теб гори заради некадърността ти.
Моето заключение е, че все пак е хубаво да има обществен отглас и протести, независимо, че те реално нямат ефект върху обособяването на трите власти. Но нека там някъде по етажите да се знае, че има хора, които носят енергия и психическа сила и че не всички са безмерно тъпи и искат да търпят и да понасят. Пак ще дойдат избори, които ще се сведат до това избираме да се застреляме или избираме да се обесим, и ето ти демокрация и избор.