Регистрация
Потребителско име
Парола
Парола (отново)
Имейл
Форум
Последна активност
<
1
...
10
...
45
>
pseto
Мнения: 10844
Цитиране
02 ноември 2015

Не съм сигурен дали това не е за спортната тема, но може би е по-подходяща тази. За този филм са ми разправяли много, то всъщност е само половин час. Най-накрая го изгледах на един дъх... много яко и мотивиращо нещо. Направо препоръчвам на всеки да го изгледа. Съвпада с един период в живота ми, в който имам лукса на малко повече свободно време, в което някои приоритети ги виждам доста по-ясно.

sauron93
Мнения: 1449
Цитиране
02 ноември 2015
Toзи спорт е изключително коварен , тренираш дълго време и стигаш донякъде , спираш за 1 месец и се оказва че трябва да започнеш отначало тъй като губиш почти всичко постигнато .Но е готино как тренират старчетата , повечето на тази възраст се състезават кой пие повече ракия или говори повече глупости на тема политика , а тези хора вдигат тежести за здраве , евала .Но вдигането на много тежко може да причини също заболявания , голям процент от powerlif-търи се подлагат на операции на сърцето понеже когато вдигнеш самата тежест налягането на кръвта е много голямо и сърцето се изтормозва , също така има хора които си осакатяват гърба при мъртва тяга и цял живот остават на количка . Иначе powerliftinga e като краста ,знаеш че нямаш капацитета и не боцкаш стероидите за да си шампион но продължава да се опитваш да вдигнеш по-тежко с всяка тренировка , просто това е начин на живот, хоби и тн , аз отдавна съм се отказал от всякакви амбиции но просто ми харесва да си губя времето с този спорт . Филма е много готин. А и то реално няма друго какво да се прави , аз съм от един малък град в който няма нищо друго освен 1 фитнес . Иначе харесвам и екстремни спортове като скачане с парашут и тн. но нямам възможност да ги практикувам
pseto
Мнения: 10844
Цитиране
02 ноември 2015
Знаеш ли кое е най-тъжното, поне за мен? Че приятели на по ~30 години точно са тръгнали по пътя на старците. Когато уж трябва да си в най-добрите години на живота си, но си казваш - "Бал съм го, стар съм вече" - и пак се почва със спортове като надпиване с ракия и прочее. Заради това ми направиха още по-сериозно впечатление тези хора. Освен че се изказваха абсолютно интелигентно, разбира се...

Поне аз си мечтая така някак да ми се развие животът, тоест никога да не си кажа, че "съм прекалено стар". Дали ще се случи - не знам. Но е някак яко да ги гледаш тези дядовци с едни доста добри тежести на лостовете. Да не говорим, че залата, в която е сниман филмът е почти 1:1 със залата, в която съм тренирал в 3/4 от живота ми.

А иначе вдигането на тежести за мен много страда от комплексарщината, която поражда огромни и то доста негативни митове. И за целия спорт, и за отделни упражнения. Ако говорим за ниво ентусиаст, големите проблеми идват от изсилване и от неконтролируемо ползване на химия. Заради което едва ли не цялото вдигане на тежести е лошо. Макар че и няма как всеки от нас да тренира с професор до себе си да му каже какво не прави правилно.


Ама да се върна на темата - напоследък ми попадат все повече статии за късно започнали да тренират хора с големи постижения, които доста ми се нравят. И започвам да се чудя защо едва ли не възрастните хора биват мотивирани да не тренират - не, че ще намесват световната конспирация, ама може и да я намеся.

Former Gaming Shithole
Мнения: 1405
Цитиране
03 ноември 2015
http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2015/11/03/2642160_chasovete_po_chujd_ezik_v_ezikovite_gimnazii_

Доста тъпо решение на МОН.

5555
pseto
Мнения: 10844
Цитиране
07 ноември 2015
Типичен мой спор във Facebook:

1. 50 минути пренаписвам пост, за да не обидя някого, като същевременно си аргументирам мнението.
2. Все пак се отказвам да го постна и затварям прозореца.
3. 50 минути от живота ми отиват в кофата.

Случва ми се прекалено често. И започвам да се чудя дали просто човек подсъзнателно не обича да си пише зад ник, въпреки че аз в никой форум, в който съм участвал не съм бил някаква "персона" и всеки може да намери истинското ми аз, ако иска.

nightwarrior
Мнения: 4123
Цитиране
07 ноември 2015
Зависи от човека. Никовете, които ползвам в сайтове/игри/форуми са 3 и то не щото се опитвам да се крия, а щото в доста сайтове и игри поне един/два от тях са заети. Стига да иска някой може лесно да ме намери, не съм опитвал да се крия, дори може би на места съм слагал в повече лична информация, но това е друга тема. Стигало се е при спорове да се свържа човека в скайп, когато преценя, че по-личният контакт ще спомогне за по-човешка дискусия или когато преценя, че страничните наблюдатели/потребители не заслужават да ги натоварваме с глупостите си. Е, това ми е създавало главоболия, но нищо сериозно. Когато все още опитвах да ползвам фейсбук(така и не го харесах, не вярвам, че някога ще го харесам), не се притеснявах да поствам с името си, макар да ми се е случвало неведнъж човека пуснал оригиналният пост да ми трие коментари, когато не му изнася(дотогава не знаех, че може иначе нямаше да се хабя с дълъг коментар...). Вярно е че интернета и никнейма могат да ти дадат анонимност и може би ще се чувстваш по-силен, но не знам. Аз не виждам нужда, когато пиша какво мисля и смятам, че съм прав(и ако не си изпусна нервите) нямам проблем, ако сбъркам гледам да се извиня, както смятам, че е редно, особено ако почувствам, че съм прекалил.
nightwarrior
Мнения: 4123
Цитиране
07 ноември 2015
ПП. Единствените случаи, в които съм си затривал дълъг коментар преди да го пусна са, когато се уетя, че наистина съм прекалил(с тон, с епитети, изнервил съм се) или когато видя че отсрещната страна не прима аргументи(не че ги успорва или оборва, а просто върти едно и също до припадък), правейки коментара ми безсмислен така или иначе.
pseto
Мнения: 10844
Цитиране
07 ноември 2015
Ако се замисля, мен във Facebook ме дразни най-вече това, че няма... community, тъй да се каже. Всеки един форум и сайт като цяло си е отделно комюнити. Хората си се знаят в някаква степен, имат някакъв общ интерес, някаква представа за себе си. Facebook не е комюнити. Там ти познаваш няколко души, но техните приятели са някакви странични хора. Дразни ме може би самата идея... да влизам в спор извън комюнити. И не говоря само за интернет. Говоря и за реалния живот. Чат-пат с приятели като опукаме по 5-6 бири влизаме в някой спор, понякога адски настървен и понякога с дълбоко обидени субекти. Но това пак си е... комюнити. Пак са си хора, които си се знаете. Ако съм в компания на непознати хора, никога не влизам в особено сериозни дискусии.

Всъщност май сега изразих защо не обичам да поствам, да пиша и да правя почти нищо във Facebook. Някак винаги я има аурата, че си сред непознати хора.

Иначе за персонална информация - никога не съм се свенял да пускам. Тъй или инак Google, Microsoft и сие си имат всичко - от кого да се крия.

П.С. Аз затривам коментари във Facebook най-вече защото... просто не ми се води даден спор. Което по принцип е нестандартно, защото никога не бих отказал добър спор с аргументи. Не задължително защото опонентът не може да те изслуша и т.н., просто ме дразни самата... среда.

nightwarrior
Мнения: 4123
Цитиране
07 ноември 2015
Мен Facebook ме отблъсква с много неща. Част от тях ти ги спомена. Има нещо изначално лицемерно и изкуствено там. Например влязох онзиден(просто един приятел не вдигаше телефона, а знам, че на чата във fb веднага отговаря, така и стана) и гледам 4 покани за приятелство, 3 от хора, които не съм виждал в живота си, но имаме я един-двама, я 0 общи приятели и 4тата покана от човек, с когото някога сме били съученици, но нито сме били приятели, нито нищо. Мамка му, преди месец го засекох в София и ме замина като бърз влак малка гара, даже без едно здрасти. Не знам, тази работа ми е сбъркана, гледам мои познати с по 500/1000+ приятели и ги питам, абе вие сериозно ли ги познавате тия всичките, а те ми свиват рамене и ме гледат умно. Да не говорим как когато още влизах сравнително редовно ме заливаха с покани за "игри", които никога не бих играл, за теми, в които нямам интерес да вляза. Хората, които смятам за близки/приятели и искам контакт с тях, ми имат скайпа и аз техния, не изпитвам нуждата от социалната мрежа. Там всичко ми е едно такова... никакво.
bojosan
Мнения: 1299
Цитиране
07 ноември 2015
Гледах клипчето по горе за хората на възраст ,които тренират в залата.Аз съм бивш трибоец,имам 205 килограма състезателно вдигане от лег,при лично тегло 90 килограма,десет повторения съм правил с 200 килограмова щанга на гърба трибойски клек,при който задната част на бедрата трябва да са паралелно на пода,десет повторения съм правил мъртва тяга на 200 кг.Сега съм 76 килограма и няма част от тялото в която да не усещам болка,въпреки че със сериозния спорт отдавна спрях.Като погледна ретроспективно назад във времето,си давам сметка колко ненужни и глупави бяха екстремните тренировки на които се подлагахме.Държа да подчертая - екстремни ! А не такива за здраве !
За този спорт (powerlifting-a) мога да напиша книга,но мога да го охарактерзирам и с две думи ,както един потребител много точно по горе написа - КОВАРЕН И НЕБЛАГОДАРЕН !
Пак повтарям - не визирам обикновенния фитнес в зала,с който се занимават милиони,а имам в предвид тренировките,чрез които един състезател (или обикновен човек) се опитва да надхвърли (с помоща на медикаменти и много труд ) предела на дефолтните си човешки възможности ...
pseto
Мнения: 10844
Цитиране
08 ноември 2015
Не знам дали има спорт, в който се търсят постижения и няма опасност от контузии, които да ти останат за цяло живот. Който каквото и да тренира се оплаква от това. Лично аз никога не съм бил особено силен, бърз, а още по-малко техничен в който и да е спорт, тъй че никога не съм достигал до нивото да го практикувам за нещо повече от удоволствие. Предполагам, че хората със заложби се опитват да достигнат до някакво по-високо ниво. Аз и да надскоча тавана на своето тяло пак ще съм в рамките на посредствеността.

Но и от друга страна винаги ми се е струвало безсмислено да се преследва самоцелно спортуване от професионален тип. Смисъл ако нямаш някакви реални опции за кариера пред себе си, нещо, което да те издържа и заради което да има смисъл да си вредиш на тялото.

Тъй или инак обаче без спорт човек е вероятно за никъде. Естествено в граници... например в последно време съм се посветил на хубавото възстановяване, за което не мислех в по-ранна възраст и се чувствам по-добре от всякога.


@nightwarrior - да, лицемерен е Facebook, политически коректен, пълен с фалшиви хора и фалшивите им приятели. Дори и да са истински хора. Ако трябва да махам хората, които не ме интересуват във Facebook... ще има да си махам. Разни бивши съученици, с които я си кажем здрасти по улицата, я не, разни хора, с които съм пил една бира и са ми дали покана за приятелство - то сигурно ще останат 40-50 човека във Facebook-а ми. Също така мога да се сетя сигурно за 100 човека, които познавам достатъчно добре и мога да ги добавя във Facebook - виждали сме се много пъти, ритали сме някога, познавам родителите им - но просто не ги считам за приятели. Те са някакви познати, с които ще си кажем "Здрасти" на улицата и ако се видим в някоя кръчма с обща компания - ще разменим 30 думи тип как си, к'во стаа и толкоз. Като цяло влизам, колкото да повоайорствам малко, да видя дали не се е появила някоя интересна гейм новина и те толкоз.

bojosan
Мнения: 1299
Цитиране
08 ноември 2015
Aз все се заканвам да си делна профила от Фейзбука,ше еба и глупостите...Инам вика 1600 приятели !!! Па ти от тия 1600 човека 1550 не си виждал никога през живота си бе брат,а камо ли да са ти приятели.Аз ще ви кажа нещо : най читавите ,истински и прагматични хора които познавам,пък дори ако щете и най богатите (ако смятаме богатството за мерило на нещо си ) НЯМАТ профили във фейзбук ! Някой от тях дори и компютрите не ги интересуват.
pseto
Мнения: 10844
Цитиране
09 ноември 2015
Facebook губи доста време, специално на зарибените по него хора. Но същото важи и за интернет, де. Аз съм осъзнавал, че понякога имам да върша работа и съм прахосал час-два в нищото. Ей-така, от простотия. А ако се захвана с нещо неотложно и го върша цял ден, без да цикля изобщо в нета осъзнавам колко работа мога да отхвърля. Ама то и нещата пак си опират до мотивация може би. При богатите и успешни като цяло хора мотивацията да са продуктивни през цялото време ги прави такива. Отделен въпрос е дали да бачкаш нон-стоп е нещо хубаво.

Ама да си изтрия чак Facebook ми се струва позьорско. Има и полезни функции. Да се свържа с някои хора, с които съм позагубил следи, ами трябват в даден момент и т.н. Или пък обратното. Не е съвсем нещо изцяло негативно. А и ми идва малко позьорско да си изтрия фейсбука, понеже доста хора, които нямат фейсбук изрично го посочват - също като веганите примерно.

nightwarrior
Мнения: 4123
Цитиране
09 ноември 2015
Единствената причина да не го трия е, че наистина имам приятели, които ако не вдигнат телефона, само там мога да ги открия(колкото и абсурдно да звучи). Това са ми и влзианията, честно, в последните 3 месеца имам сигурно две влизания та да пиша на някой в чата. Една приятелка ми се обиди, че не съм я отразил като ми честитила рождения ден във FB, a aз там не влизам...
bojosan
Мнения: 1299
Цитиране
09 ноември 2015
@Ама да си изтрия чак Facebook ми се струва позьорско

Защо ,какво му е позьорското ? Аз даже го намирам са съвсем естественно,дори като стъпка в правилната насока.В тоя Фейзбук всичко е лустро брат

<
1
...
10
...
45
>
Нужно е да сте регистрирани, за да пишете във форума.