Там е работата, че тези дето се бият ужким за отбори, не се бият за отбори, ами за самия бой. Те не са футболни фенове, а просто келеши, дето търсят самоизява да оправдаят иначе жалкото си съществуване.
Пък ако не са отбори ,ще се бият за раса,нация или религия. Човешкият интелект просто идентифицира разни неща като част от себе си и тръгва на война за това . Джихадистите са като пример за това или кръстоносният поход. Ако не вярваш във това което аз вярвам ,трябва да умреш. Но вярата какво е всъщност ,не знаеш дали нещо съществува или не и просто вярваш. Ако знаеше със сигурност нямаше да е вяра а факт. И се трепиш за неща които дори може да не съществуват . Но човешкият интелект е такъв ,разделя и иска да наложи превъзходство на своите предпочитания.
Знам че ги има и тези, които описваш, дори в сайта на Милан на няколко от редовните съм им набил блок, да не им чета болните напъни. Но както каза BundyBary този тип са малка, но за жалост доста гласна част от фен масата.
Затова и коментираме примерно, че Милан за жалост са много далеч от това, което беше, че има прогрес последния сезон(че и миналия), но трябва много работа. Има надежда(каквато не виждах доста време след ерата Берлускони). Смятам, че това е трезва оценка на положението. Не като едни откачалки дето ми обясняват, че било срам да отпаднем от Манчестър и че трябвало да спечелим ЛЕ...
Иначе твоят отбор дали губи или печели ,не бива да ти дава нито добра нито лоша емоция. Защото няма значение за твоят живот. Представи си да си фен на Арсенал,постоянно трябва да живееш във тъга че отбора не е това което беше... И има такива хора,доста...
Това което се случва е 22-ма със различен цвят екипи ритат някаква топка за заплата. Това не бива да се приема толкова на сериозно колкото е сега във световен мащаб.
Защо не видим живота такъв какъвто е,без да разделяме нищо? Просто се наслаждаваш на всичко което живота е ,на различните вкусове и тн..
Поста е към найт ,ти нямаш капацитет да разбереш това което съм казал . И от километри си личи какъв смотан футболен фанатик си ,не се прави на луд.
И за да се върнем към футболната тема, когато отборът се справя зле, обикновено има два типа групи - едните си търсят друг клуб който да подкрепят(до известна степен по твоята идея), други продължават да подкрепят отбора. Защо го правят вторите? Може би по някаква причина е по-силна връзката, може би понеже има носталгия към едни по-добри времена и надеждата, че пак ще се стигне до хубавите емоции. Но пак казвам, това не е типично само за футбола. По подобен начин човек действа с почти всичко. Разбира се крайностите са с повече, но то в тоя живот с нищо не трябва да се прекалява. Повечето го знаем, но явно е човешка природа да правим неща, които съзнаваме, че да грешни.