Преди известно време, когато бяха митингите срещу затварянето на Замунда и Арена от ДАНС или както тогава се казваше агенцията за националния сигурност, бях част от протестите. Които, иронично, бяха до една степен по масови от повечето антиполитически митинги у нас. И наистина вярвам, че затварянето на торент услуга е ограничаване на свободната реч - особено когато има огромни сиви зони в законите. Най-вече дали е "кражба" взимането на едно копие. Ако някой прерисува Мона Лиза - ще бъде ли съден така, сякаш е откраднал Мона Лиза от Лувъра?
Другият въпрос е какви са финансовите загуби от пиратството - тоест евентуалните такива. Ако един българин си пусне 10 нови игри за един месец, свалени от торентите, то значи ли, че ако няма торенти ще си купи всичките 10 игри? Естествено, че не. Но все пак финансовите "загуби" от торентите се смятат така. Примерно аз няма да ходя на кино да гледам някакви подозрителни филми, отивам само за "сигурните" в моята глава. Нито пък ще си купя HBO заради Game of Thrones. Сериалът ме кефи, ама сори...
А най-дразнещо е, че се лепят огромни присъди именно заради лобитата. Които лъжат някой овехтял политик, дето не знае що е то интернет, че едва ли не торентите отиват и бъркат в задника на артистите и им взимат парите от джоба. Всъщност има две забавни клипчета под статията, които са по темата и много ме радват.
Разбира се, винаги има една... морална страна. Особено в гейминга. Винаги ми е било интересно защо някои хора се мъчат на пиратски сървъри, вместо да платят примерно 40-50 лева за игра, пред която са прекарали 200-300-400 часа... и то при все, че в днешно време, макар и заплатите ни да не са чак толкова високи, 40 лева ти е едно излизане вечерта.
Но от друга страна го има и това, че в днешно време дема почти няма за игрите, а някога се виждаше ясно кое е боклук и кое, не... абе, темата е доста дебела. 
И една историйка по памет от ромаа на Дан Симънс "Хиперион"
Поетът Мартин Силенъс: Как вървят продажбите на "Песните"?
Издателят: Много зле. Едва 10 000 бройки.
П: Никой ли не ги харесва?
И: О-о-о!. Изкуствените интелекти от Техноцентъра са във възторг - само за "Песните" говорят.
П: Е те са милиони единици! Защо нищо не сме продали?!
И: Е, продадохме им една бройка... Те си направиха милиони копия...
И понеже е модерно да се правят аналогии с коли
Аз не никога няма да си купя Ламборгини (понеже нямам пари). Тогава не е кражба, ако си открадна едно
Твоя пример за ламборгинито е класически - ако го откраднеш, то някой друг ще е с едно ламборгини назад. Тоест един и същи предмет сменя своя притежател. Но ако беше възможно да се копира същото ламборгини? И неговият притежател, и ти щяхте да имате по едно.
Разбира се няма как да се прави паралел между интелектуална собственост и физическа такава. Което е големият проблем. Човек не може да си направи ламборгини в гаража. Но една песен се копира лесно. Или пък филм. Или пък се "взаимства" технология - именно и заради това има патенти.
Поради тази причина винаги съм смятал, че пиратството е нещо, което опира до... лична култура може би. Ако една пиратствана игра ти хареса (например), наистина да си я купиш. Стига да имаш възможност. Макар че я има и другата опция, че някои хора "нямат пари за игри", а имат пари за 7-8 тежки излизания по дискотеки, съпътствани с пиене на алкохол-менте, големи сметки и болки в черния дроб. Но не и за игри. Абе не съм голям фен на повечето дискотеки, но това е друга тема.
От друга страна обаче има и други неща. Едно време като прослушвах Рамщайн нямах баш пари да ги дам за оригиналните дискове, които ми бяха джобните сигурно за месец. Съответно си свалях всичко от нета. Като отидох на бригада в САЩ си купих няколко албума, после ходих и на концертите на Рамщайн у нас. С други думи, все пак съм станал фен на Рамщайн, понеже съм им пиратствал музиката в един момент. Ако нямаше как да я пиратствам - нямаше да ми е една от любимите групи. И нямаше в крайна сметка след това да им ходя на концертите и да им купя дисковете.
Между другото тази тема е толкова дълбока, че не е истина. Примерно кое е по-добре - чрез пиратство 1 милион души да разберат за играта ти, да стане viral в интернет, да набере фенове и 10% примерно да си я купят... или това изобщо да не набере популярност и да си я купят 10 000 човека. Честно казано, започвам да си мисля, че специално в гейм индустрията торентите с една идея повече помагат, отколкото да вредят... де да знам.
http://www.theverge.com/2014/11/25/7288501/two-people-arrested-for-leaking-the-expendables-3
Въпреки някои условности, смятам, че в такива случаи трябва да се търси наказателна отговорност. Най-малкото защото говорим повече за кражба - фактическа кражба - взимане на нещо, което не се разпространява никъде и качването му в интернет. Примерно ако вече има DVD за даден филм и го рипне някой - някак по-различно е, отколкото да се открадне нещо от самото студио седмици преди дебюта му по кината...
П.С. Не, че самият аз гледах The Expendables 3 - бях сигурен, че ще е боза и отзивите са точно такива. А и вероятно пиратството не е променило нищо както винаги - едва ли пиратите са щели да идат на кино за The Expendables 3 и едва ли онези, които са били решили предаврително да го гледат на кино не са отишли...
И все пак отново се уверявам, че темата си е доста дълбока.
Не приемам за нормално положението, в което една компания компрометира до крайност не само свой продукт, не само известна поредица, не само всеки продукт, до който се докосне, но и всяко студио, в което влезе във взаимоотношения, но и се опитва да налага този компрометиран подход като норма, с обяснението, че... о, чакай, всъщност, обяснение няма. От компаниите никой не очаква обяснения. От компаниите, дори да очакваш обяснение, такова няма. В случаите, в които има някакво обяснение, то е толкова фалшиво, повърхностно и незадоволително, че е абсурдно. То не играе ролята на обяснение, а има чисто информативни функции - свеждаме на вашето внимание, че положението е такова, защото е... такова.
Е, защо тогава някой се опитва да прилага номера с "морала" само към мен, който съм страна в тези взаимоотношение, но не и към отсрещната страна? Защо някой моралист се опитва да играе "моралната" карта само към моята страна, а не цака с нея и компаниите. Защо аз трябва да съм морално утежнен от факта, че свалям играта "А", а компанията Х да не са морално отговорни за това, че умишлено отказват демоверсия на тази игра "А"? За компанията всичко се заключава с вътрешно решение, че така е по-добре за продажбите на продукта ?, водена от финансови интереси. Дори да има външни възражения, че това не е редно, за тях това е вътрешно решение, което компанията взима в своя полза и в ущърб на потребителя. Дори не се налага да прави обяснения, камо ли да защитава моралната страна на тези решения.
Същият този потребител решава да вземе "решение в своя полза", воден от финансовите си интереси и да свали играта им, от чието демо е лишен по решение, нямащо нищо общо с морала. Обяснението, че така е решил, не е достатъчно, изведнъж идва отнякъде понятието "морал" и някой се опитва да утежнява това ответно решение от негова страна с морална тежест. Що за двойнствен стандарт? Защо не преценяваме действието му с това доколко е финансово оправдано, както се опитваме да обясняват действията си компаниите?
Няма да споменавам микротранзакциите като част от компрометирането на гейм сцената от страна на компаниите. Няма да споменавам умъртвяването на цели жанрове не без помощта на големите компании и затриването на любими франчайзи и ИП заради алчност или лош мениджмънт от страна на големите компании. Няма да споменавам недовършените продукти, които се пускат на конвейр и фул прайс. Няма да споменавам нарочно орязаното съдържание от крайният продукт с цел да се пусне като платено ДЛЦ малко по-късно. Няма да споменавам опорочаването на идеята за ДЛЦ като допълнително съдържание на доволно платена вече игра, превръщайки тази идея в символ на алчност, вместо на жест. Няма да споменавам крайното разминаване между обещания и реализация, почти винаги съзнателно манипулирани. Няма да споменавам възмутителното техническо изпълнение на голяма част от игрите. Няма да споменавам експлоатирането на слабостите в гейм журналистиката (разбирайте го както искате), с цел презентация на продуктите в тяхна полза, често граничещи с цинизъм.
Тези неща няма да ги споменавам, но ви моля, и вие не ми споменавайте за морал, когато говорите за пиратство.
Разбира се, тези компании са достатъчно лицемерни, че да говорят за "морал", когато самите те не предлагат такъв. А в законите на почти всички държави си е ясно описано - това да подведеш някого с фалшиви, платени ревюта и напудрени геймплей клипчета, които сигурно тръгват само на компютър от НАСА си е измама. Огромна такава. И трябва да се налагат глоби... което не се случва.
Наистина неморалността на разпространителите прави пиратството с една идея по-...морално. И въпреки всичко човек трябва да има едно наум - просто за себе си. Дето се вика - ако убиеш убиец, ти пак ставаш убиец. Това, че някой е неморален не е причина самият ти да бъдеш такъв. Дори напротив. (Макар че в случая на игрите, когато трябва да даваш пари и то немалко - пари, които си изкарал със своя истински труд - то не виждам как в някои случаи да се прибегне до "демото" е нещо лошо... особено ако дадена игра се окаже боклук. Виж, не съм съгласен с това някой да прекара стотици часове пред дадена игра, ама да не си я купи, оправдавайки се нелепо...)
Всъщност може би индустрията е станала прекалено голяма и стабилна, а това винаги води до произвол. Едно време компаниите повече можеха да се опасяват от гнева на геймърите - когато мащабът беше малък и нямаше такива неща като 10 милиона, 30 милиона продажби на игри... числата бяха други, но и последствията. Едно какво стана с Джон Ромеро - повярва си, че е бог, а Daikatana го закопа. Закопа го здраво... Днес някой еквивалент на Ромеро щеше да мине метър и един еквивалент на Daikatana да си избие бюджета само от хайпа...