Заглавието си го казва- когато си уморен от работата и игрите не вървят- влез и прочети некоя смешка тука.
И като за начало давам старта:
Разговор между прасета:
- Ти как ще прекараш Kоледа?
- Ми как? Вкъщи... на масата.
Разведен мъж дава на 18-годишната си дъщеря последния чек за издръжката.
- Занеси го на майка си и ела ми кажи как ? се е изменила физиономията, като ? кажеш, че този чек е последният.
На другия ден.
- Мама иска да ? разкажа как ти се е изменила физиономията, като ти предам, че не съм твое дете.
Един граф се събудил сутринта и гледа графинята я няма. Тръгнал да я търси. В коридора срещнал камериерката.
- Момиче, къде е графинята?
- Слезе долу, господин графе.
- Така ли?
Графът награбил камериерката и я опънал. След това слязъл долу. Отишъл в кухнята и попитал готвачката:
- Къде е графинята?
- Излезе на двора, господин графе.
- А, добре – казал графът и награбил и опънал и готвачката.
Излязъл на двора и срещнал градинарката.
- Бети, къде е графинята?
- Мисля че отиде да се къпе в басейна, господин графе.
- Чудесно.
Графът награбил и градинарката и също я опънал. След това отишъл до басейна и гледа, графинята се къпе.
- Тук ли сте била скъпа графиньо? А аз цяла сутрин си съдрах оная работа да ви търся.

Малкият Гошко пита майка си:
- Защо татко има толкова малко коса на главата си?
- Защото мисли много.
- Мамо, а защо твоята коса е толкова гъста?

Не е точно виц, но който иска да се смее - да го прочете.Смял съм се на тази историйка повече отколкото на 90% от вицовете, които съм чувал и чел.
След като ми казаха, че яйцата ми на външен вид напомнят стар растафар, реших да направя решителна крачка и да си купя този гел, понеже предишните опити за бръснене не се увенчаха с успех, освен това едва не си счупих гръбнака в опити да достигна особено трудно достъпните места. Падам си малко романтик, затова реших да направя това за рождения ден на жената - нещо като втори подарък. Поръчах си гела предварително. Тъй като работя в Северно море, се мислех за корав пич и мислех, че предишните отзиви са писани от жалки офисни плъхове... О, събратя мои по нещастие, колко грешах само! Изчаках, докато половинката ми легна да спи и, намеквайки за приятна изненада, отидох в тоалетната. Отначало всичко вървеше нормално. Нанесох гела на съответните места и зачаках. И много бързо дочаках. Отначало почувствах топлина, който след няколко секунди се смени от непоносимо парене и чувство, което мога да сравня единствено с усещането, когато се опитват рязко да ти обуят гащи от бодлива тел, като в същото време се опитват да те подхвърлят нагоре към тавана. До тази вечер не бях особено религиозен, но във въпросния момент бях готов да повярвам във всеки един бог, само и само да ме бе избавил от адското парене около гъза и от пълното унищожение на кренвирша и яйцата. Стараейки се да не си прехапя долната устна, се опитах да отмия гела в мивката, но единственото, което успях, бе да пъхна снопче косми в дупката. През завесата от течащи сълзи някак си се измъкнах от тоалетната и се насочих към кухнята. Когато стигнах там, вече не можех да ходя, така че последните метри до хладилника изминах пълзешком. Изкарах тавичката на фризера и открих там ваничка със сладолед, махнах капачето и я тикнах под себе си. Облекчението бе фантастично, но не за дълго, понеже сладоледът се разтопи и адското парене се завърна с нови сили. А и ваничката бе твърде малка, така че не успях да бъда от полза на дупката на задника си. Започнах да ровя из фризера, надявайки се да намеря нещо - сълзите вече бяха толкова обилни, че почти нищо не виждах. Напипах пакет, в който, както после се оказа, имаше замразени бобени кълнове, и го разкъсах колкото се може по-тихо. Грабнах няколко кълна и безуспешно се опитах да си ги набутам между бузките. Не помогна - а и на всичкото отгоре гелът проникна в правото черво и сега там все едно работеше реактивен двигател. Надявам се, че никога през живота си за втори път няма да си мечтая в кухнята внезапно да се бе оказал снежен човек - гей. Разбирате ли колко ниско бях готов да падна, само и само за да отмине болката? Единственото решение, което хрумна на изтерзания от болката ми мозък, бе внимателно да пъхна едно кълнче там, където досега не бе раснало ни едно растение. За съжаление жена ми дочула странните звуци от кухнята и решила да провери какво става. Когато влезе в кухнята, завари потресаваща гледка: аз лежа на пода, вирнал задник, от който капе ягодов сладолед, и си тикам фасул в гъза с думите "О-о-о, какъв кеф...". Това несъмнено я шокира и тя закрещя. Не я бях чул да влиза и това така ми изкара акъла, че червото ми се сви в спазъм и кълнчето с немалка скорост излетя към жена ми. Мда, ясно, че бобен кълн, с който пърдят в твоя посока в 12 часа през нощта, не е изненадата, на която тя бе разчитала... а и на следващия ден трябваше дълго да обясняваме на децата къде изчезна сладоледа... в общи линии, благодарение на Veet може да се лишиш не само от космите на тялото си, но и от достойнството и самоуважението си.

Добра идея за темата, а това последното е... пфахахахха. Някои хора имат доста богато въображение - това с бобеното зърно беше малко too much ми се струва. Ама и не бих се изненадал да е истина, честно казано. Тоя свят е толкова абсурден, че мисля нищо не може да ме изненада.

Иначе едно нещо, което видях във Facebook:
"Клаустрофобията е страх от затворени пространства.
Например, отиваш за бира до магазина и се опасяваш, че той вече е затворен."

Абсолютната истина!

Хич не ме интересува истина ли е или не.Така съм се смял, че съм се насълзявал. ;д;д

И едно друго нещо - всъщност част от любимите ми неща в интернет - комиксите. Голям фен съм им, може би защото рисувам крайно отвратително.

http://www.loadingartist.com/comic/picture-perfect/

А, да, освен това съм значителен фен на http://explosm.net/comics

Семейство Иванови все не успявали да заченат дете и решили да си вземат баща под наем. В деня, когато трябвало да пристигне бащата донор, г-н Иванов целунал жена си и смутено казал:
- Аз изчезвам скъпа, човека ще дойде скоро.
Половин час по-късно, по една случайност, пътуващ фотограф на бебета позвънил на вратата, надявайки се да реализира продажба.
- Добро утро, мадам, аз бих искал да…
- Оо, няма нужда да обяснявате, аз ви очаквах. – прекъснала го малко нервно г-жа Иванова.
- Наистина? – озадачил се фотографът. – Ами добре, аз съм страхотен специалист по бебета.
- Точно на това се надяваме аз и съпругът ми. Заповядайте, влезте.
След минута госпожата попитала, изчервявайки се:
- Ъмм, откъде ще започнем?
- Оставете всичко на мен, госпожо. Аз обикновено правя две пози във ваната, една на канапето и може би няколко на спалнята. Понякога, на пода на хола също се получава хубава поза, там е широко и спокойно можем да се поразхвърляме.
- Ваната? Пода на хола? Нищо чудно, че не сме успели да направим нищо с моя Гошо.
- Мадам, никой от нас не може да гарантира успех при всеки опит. Но ако опитаме няколко различни пози и аз щракам от шест или седем различни ъгъла, сигурен съм, че ще бъдете доволна от резултата.
- Боже мой! Това е много… – ахнала г-жа Иванова.
- Госпожо, същността на моята работа не позволява да се действува прибързано. Аз лесно мога да ви претупам за пет минути, но съм убеден, че ще бъдете разочарована.
- Зная това. – тъжно отвърнала госпожата.
- Позволете да ви покажа някои от моите произведения! – казал фотографът, изваждайки албум със снимки на бебета.
- Ето това го направих в рейс на градския транспорт.
- Боже господи! – възкликнала г-жа Иванова, мачкайки носната си кърпичка.
- А тези близнаци се получиха изключително добре, като се има предвид, че беше много трудно да се работи с майка им. – продължил фотографът.
- Било е трудно?
- Да, тя беше много претенциозна. Трябваше да отидем в Борисовата градина за да свършим добре работата около децата. Хората се тълпяха и ни притесняваха.
- Борисовата градина!? – разширили се очите на г-жа Иванова от изумление.
- Да, а освен това едно бездомно куче се опитваше да захапе апарата ми и аз трябваше да се пазя от него докато работя с майката!
Госпожа Иванова се олюляла и възкликнала:
- Имате предвид, че кучето наистина е искало да загризе вашият ъъъ.. , апарат!?
- Точно така. Е госпожо стига съм се хвалил, ако сте готова, аз ще вадя триножника и да започваме работа.
- Триножник!?
- Разбира се мадам, моят апарат е голям, тежък, 29 сантиметров, професионален. Без да го подпра на триножник не мога да работя с него. Мадам?! Мадам?! Боже, какво й стана, тя припадна!

Друго си е човек да има три крака.

И едно видео, което досега не ми беше попадало. Бих могъл да кажа, че е гениално... показва цялата ми трудова кариера досега, включително и в настоящия конкретен момент.

Бе влизаш тука- http://www.izpoved.info и четеш

Добро видео

Тази поредица от клипове обяснява доста от нелепиците в дота 2.Спуках се от смях.

Имам чувството, че в Русия всички читави хора се занимават с всичко друго, но не и да цъкат игри като хоби. Просто няма друго обяснение за дебилието, което е налично не само в Dota 2, но и много други игри. И не толкова е проблемът, че някои хора са деца, ами че са... малоумни деца. Не искат да се научат.

Наистина трябва да се добави опция единствено да се премахне Русия в Dota 2 и това ще бъде велико. Нали има някаква международна криза - Valve да се покажат като американци-патриоти, да изолират Русия от Dota 2 и всички ще бъдат щастливи.

@nreth - форумът нещо е решил, че горният ти коментар е спам, явно заради директния линк. Ънспамнах го сега, не го бях забелязал.

https://www.facebook.com/photo.php?v=687088391383336

Български политик - абсолютната дефиниция. Това видео трябва да се вкара направо в речниците.

http://youtu.be/JvaqQPazmFs
Тъй тъй сме на тема животни

Брутално, брутално. Някои от нещата ги бях гледал, между другото. Специално с костенурките (незнайно защо). Маймуните ме израдваха - като в порно бяха. Само по една бира и една цигара да имаха в устата и бяха готови.

http://offnews.bg/news/%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0_8/%D0%91%D0%B0%D1%80%D0%B5%D0%BA%D0%BE%D0%B2-%D1%81%D0%B5-%D0%BF%D0%BE%D1%85%D0%B2%D0%B0%D0%BB%D0%B8-%D1%81-%D0%BC%D0%BB%D0%B0%D0%B4-%D0%BF%D0%BE%D0%B5%D1%82-%D0%B2-%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%86%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%91%D0%91%D0%A6_378944.html#op351262

Мисля, че това влиза в категорията "Вицове и забава", особено подобието на стихотворение...