Възможно е понеже играя с Counselor, понеже вдигах левел на endurance, това да не е баш идеалния старт. Интересното е, че endurance сега включва и колко тежка екипировка да носиш, което е доста облегчаващо. С един ъпгрейд на меча съм, вероятно трябва да се опитам да събера още 4 камъка за следващ ъпгрейд, но ме съмнява лесно да ги намеря толкова рано в играта. Красива е играта, графиката е като картина, въпреки че технологично е поостаряла.EDIT: гледайки как го бият другите в ютюб, очевидно щетите които правя са отчайващо малки. Явно е, че трябва да помисля по тоя въпрос...
Аз влязох при този юнак с 4+ оръжие.Следващия бос е доста по-тегав. Иначе аз ли си въобразявам или софт кап-а на strength-a е около 20 
"Both XSX and PS5 run in performance mode at an unstable framerate, between 40-60fps. In quality mode, it is equally unstable, with an unlocked framerate that averages between 30-50 or so.
PS5 has the additional option of running the PS4 version (which takes a minor hit in resolution and foliage quality) at a near-locked 60fps. However, this disables DualSense features, and you can only transfer your PS4 save to PS5, not vice versa.
XSX has VRR support, which will greatly smooth over your experience if you have a compatible display. PS5 hardware supports VRR, but sadly it has not been enabled by Sony yet.
The PC is locked at 60fps (if your hardware can handle it), but has significant persistent frametime stutters, presumably due to DX12 shader complication inefficiencies."
За последните 3 дни успях да направя малко над 30 часа в Elden Ring. За това време мисля, че вече съм видял доста голяма част от играта и съм натрупал доста впечатления, които да споделя.
Преди да продължим искам да отбележа, че основно ще става въпрос за механиките в играта и светът ѝ, а не за конкретни битки и историята, но все пак ако се пазите от спойлери, не знам доколко е добре да продължите да четете. Друго, което трябва да отбележа е,че играя офлайн и изцяло соло - не ползвам никакви помощници, мобчета и т.н. , което принципно е добавено в играта, вероятно за да не се изпържат прекалено рано булшинството от новодошлите в света на соулслайки игрите. И като последна точка към този абзац - играя играта абсолютно на сляпо - без wikia, без да питам когото и да е какво и как да правя и кое къде да намеря. Единствено получих непоискана помощ за намирането на един изключително ценен за мен предмет (втората катана) от приятел от Соулс групите, всичко останало се мъча сам като грешен дявол.
Та да започнем с най-важното нещо в играта - светът. Той е огромен, много красив и приятен за обикаляне. През по-голямата част от времето, което прекарваме в играта, се намираме в отворения свят, но все пак от време на време попадаме в разни големи крепости, сгради, подземия, които приличат на типични зони от предишните заглавия на FROM Software. Особено една от тези зони адски много ми легна на сърцето, защото изглежда като изведена от една от предишните им игри, и по-точно най-любимата ми сред тях. Така, че има на какво да се зарадват и хората, които си държат на класическите Соулс локации и не са особени фенове на отворения свят, който играта предлага изначално.
Самият отворен свят предлага възможността да се обикаля супер много още в началото и сами да избирате реда, по който да се справяте със зоните. И няма да е изненада, ако попаднете в много тегава зона прекалено рано и ви … наритат д-то много мощно. Има го и обратния момент - да достигнете в някоя по-лесна зона, като вече сте доста нацепени… Тогава става забавно, вие сте ловеца, лошковците са плячката … но има потенциал бързо да ви доскучае.
Като оръжия и магии играта си е Dark Souls IV от всякъде. Абсолютно нищо различно и интересно нямаме в този аспект, само дето пиротата са отишли при миракълите, а аз понече качвам magic,не мога да ги ползвам. Основната разлика поне за мен - негово величество Dual Wielding, причината, поради която бях възможно най-хайпнат от излизането на играта. Започнах със Самурай, защото държах да играя с билд с 2 катани и бидейки наясно с факта, че играта ще е огромна и няма да е лесно да намеря втора, исках поне първата да е в мен от началото. А след като намерих втората, настана истински купон. Да размяташ 2та японски меча е нечовешки кеф, който мисля, че мога да правя по 10 часа на ден без да ми писне скоро. Ashes of War позволят кустомизация както никога преди (различни weapon art-ове за еднаквите оръжия + това, че могат да се сменят посотянно) , така че практически мога постоянно да ползвам по 2 weapon art-a , единствено, че ако искам да ползвам този на лявата катана, трябва да хвана именно нея с 2 ръце.
При дрехите/броните нещата са подобни също, нищо необичайно за серията, освен, че ги намираме много по-рядко. След 30те изиграни часа имам сигурно по под 10 парчета от всяка нужна част на тялото. За това време в ДС3 или ББ сигурно бих събрал по над 20 минимум.
Стигаме и до вероятно най-важната част от играта, мястото, на което (поне от видяното до тук) според мен Фром показва, че перфектната игра няма как да се направи… защото именно тук аз виждам ахилесовата пета на Elden Ring.
До момента съм убил 5-6-7 (не съм ги броил честно казано точно, защото играта е доооста разпиляна заради отворения свят) главни боса и сигурно над 20 странични.
От тях може би само двата боса в замъка (Маргит и Годрик) са сравнително запомнящи се. Вероятно Фром са ни разглезили с велики битки като Тате Гаскойн, Амелия, Уочърите, Понтиф, Геничиро, пеперудената баба (нарочно давам примери с по-ранни босове, защото все пак вероятно съм далеч от края на приключението) , но тук някак не ми допадат достатъчно, някак са им по-бедни муувсетовете и постоянно правят едно и също, дори по-главните началници. Но все пак засега съм ги бил само по веднъж, за това не бързам да си правя генерални заключения.
Друго, което ми направи сериозно впечатление (и го обсъдих с други хора, за да съм сигурен, че не е само при мен) е, че Фром явно умишлено адски са сговнясали таймингите на босовете, за да направят играта по-трудна за ветераните, които попринцип могат да разгадаят боса кога ще пръдне след 2-3 битки с него. Масата от шефовете постоянно нанасят “отложени” удари - определям ги по този начин, понеже практически замахват, така че ние да доджнем, след това забавят/спират движението за момент, и ни плесват точно след като вече сме приключили с търкалянето. (представям си го, както футболист като бие дузпа, и спре точно в момента, в който вратаря тръгне да скача, и след това прати топката в обратния ъгъл) И това е при почти всеки злодей. Някак си оставам с впечатлението, че с тази механика са се опитали да ударят 2 заека с 1 куршум - да донесат нужното предизвикателство за соулсветераните и да прикрият по-бедния и като цяло по-лош дизайн на босовете в сравнение с това, което имахме в предните игри.
Последното, което ми идва наум е да отбележа е развитието на персонажа ни - точките за качване на левели са разпределени почти 1 към 1 с тези в дарк соулс 3, само на някои са им променени имената. Прави обаче впечатление, че тук качването на нива има много-много-много по-голямо значение, отколкото в ДС3. Босовете удрят адски брутално, според мен още един способ да се прикрият по-слабия им дизайн и механика. И 1 шотовете са нещо напълно нормално, ако не качвате нива постоянно. Не че и в предните игри не е така, но тук е от много по-голямо значение, или поне до момента го усещам така. А и нивата се качват много по-трудно от преди. За 30 часа игра съм стигнал до 57 (ако си спомням снощи как приключих) ниво. И като убия бос примерно в най-най-тежката зона в цялата игра (отворил съм 90% от картата, така че мисля, че вече съм сигурен коя е най-трудната зона) , ми дават някакви смешни 20000 души, които едвам стигат за 1 левел. Ако си спомним, шефчета в ДС3 в последната трета на играта даваха по 100000+. Но пък няма лошо, че са вкарали разнообразие.
Като обобщение мога да кажа, че играта е велика. Адски ми е влязла под кожата, нямам търпение да играя още и още. (благодарен съм адски много, че половинката ми адски разбрана, и макар да не се интересува грам от гейминг, ме търпи, не я разменям дори за Bloodborne II)
Светът за мен е 10/10 със сигурност, точно нещото, което осмисля играта като отделна такава, а не като просто Dark Souls IV. Нормални мобове също има доста добри, с които е голям кеф да се бъхтиш. Към минибосчетата също нямам забележки, бих казал, че долу горе са на нивото в Секиро, и е хубаво, че има купища такива.
Единствената ми забележка е към основните шефчета, за която вече споменах доста подробно, та няма да се връщам отново там. Там определено смятам, че Фром са спестили, наред и с някои рециклирани анимации от ДС3. Но като гледам колко е вложено в тази игра, аз лично им прощавам.
За момента личната ми оценка е 9/10, няма как да пренебрегна този “проблем” (поне в моите очи) с босовете. Има потенциал, ако срещна няколко епични едндгейм боса тип Nameless King, Isshin (и двете версии за велики за мен) , Gehrman, Logarius да отидем на 9.5/10. А в предстоящите (надявам се поне 2-3) DLC-та очаквам още по-велики битки от Artorias, Ludwig, Maria, Orphan of Kos, Sister Friede, Gael или Midir за да отидем на пълна десетка.
Ако някой има интерес към конкретни бос битки, или просто да погледа геймплей, в този плейлист можете да намерите всичките ми лайвстиймове, и някои от босбитките, които съм записал. Просто бяха прекалено много и ме мързеше на всеки бос да се занимавам, та повечето от минибосовете съм ги изпуснал.
https://www.youtube.com/playlist?list=PLEVcKVpt1bIeWwqtUwlEOmjDs5AC-9Cab
Най-вече защото твърде повтаря формулата на предните соулс-игри и както казва лудничаря, в голяма степен се усеща като Dark Souls 4. Надявах се да е по-"модернизирана" или разчупена и заради новите елементи донякъде е, но от това, което виждам сякаш не е достатъчно да ме накара ново соулс заглавие да играя.
Четох по други места, че самата история в играта е още по-несъществуваща даже и от предните игри, с по-малко НПЦ-та и по-малко диалог, което в комбинация с отворения свят прави играта още повече sandbox изживяване, което лично мен ме отблъсква, защото харесвам добри истории.
защо съм толкова слаб как да git gud?
Също виж да не си на грешното място в грешното време (тоест с прекалено нисък левъл). Ако те one-shot-ват и не ги убиваш с 2 удара, може би не трябва да си там още.
Не съм убеден, че сторито е пострадало повече, дори мисля, че ти се поднася дори по-смяно от DS3, ама ще съм сигурен като я завърша, понеже мисля че съм доникъде засега.
Според мен има промени по формулата, макар и не драстични. Да, дефакто можеш да я играеш като DS3, но имаш и други опции - атаките след скок разчупват много, ако успееш да на нанесеш добра такава с тежък удар, можеш лесно да счупиш poise-то на противници и следва критикал; контраатаката със щита тотално променя геймплея за танковете, които преди трябваше да са пасивни и да чипват по малко демиджа.
Пак казвам, аз това виждам като красота в Соулс игрите, можеш да ги играеш по най-различни начини и с твой си стил.
защо съм толкова слаб как да git gud?Ако си тотал нууб(разбирай нов в соулс игрите, не слаб/смотан в соулс игрите) пробвай различни неща та да намериш стила си. Използвай тези духовете(равнтелно рано можеш да се добереш до тях), ползвай контраатаката със щита(най-добре да е със щит със 100% физическа защита - Вагабонда и Конфесора почват с такива) - дефакто като блокираш атака с щита, можеш да нанесеш силна атака като контраатата(но трябва да е силнта, леката не става), с това можеш да отвориш противник за контра, но дори и да не стане, нанасяш доволно щети, работи и при доста от босовете доколкото виждам. Мисля, че тези неща са вкарани тъкмо да е по-достъпна за новите играчи в серията.
Добра е. Но технологичното изпълнение на From Software е за махане на точки от играта. Не може хем да е грозна на гъз, хем да не върви добре, хем да няма никаква друга технология дет да е добра...
Много са прости. Освен ако не се оправи всеки един проблем, те не заслужават GOTY в момента.
Rant over / for now
Бих тоя Madrig The Fell Omen. Не беше особено гаден. Крабовете ме бият повече ама аз със тях съм скаран...