Иначе конкретно в тази, на мен бленда от отворен свят и дънджъни с по-кладически за соулсборн игрите вид ме радва. Едното което метнах буквално приличаше на Чалис дънджън от Блъдборна. Не знам колко ще ми допадне примерно евентуално фармене на крафтинг съставки. То и за момента това ми е единственото опасение.
Не, че не ме изкефи Секирото - изкефи ме, макар че ми е на последно място от всички souls игри. Но посоката, в която тръгнаха - с прекалено прецизни, "git gut" битки без никакъв алтернативен път за преминаване, не ме кефи особено. Говоря за босовете основно. И не е въпрос на трудност, изстрадах си я цялата игра и ме изкефи - не ме дразни, че е трудна. 
Липсва ми момента с импровизацията. Ясно, че може да има вариации в самата битка, но те не са прекалено големи (нямаш билдове дори). В DS можеш да мислиш малко повече outside the box. Някои босове могат да се минат с brute force, други с малко фармене, трети с късмет, четвърти откровено да се чийзнат и т.н. Лично на мен така ми е по-интересно отколкото да се опитвам да уцеля перфектно някакъв невидим момент във времето, за да парирам - на което се базира цялата бойна система на Секиро. Само това е, нищо друго - бързо ли реагираш с контролера на hint-ове от екрана, пИчелиш. Това не е особено богата на умения битка за мен, по-скоро се базира на едно единствено умение. Пак казвам - изкефи ме като за една игра, но ако цялата поредица мине изцяло в тая посока, няма да съм особено хепи.
Иначе относно продължителността на игра без да ти омръзне - естествено, че е индивидуално и че говоря за себе си В интернет сме, това се подразбира
Не съм ял толкова бой никога,но все пак я минах.Ишин(младия) беше кошмар. Абе повечето главни бяха кошмар. Не се пробвах срещу Демона обаче. Ей ти разнообразие, ако си мазохист като мен. Иначе според мен не ти е бил баш "dark souls" ръна, понеже все пак вече имаш muscle memory от първото минаване и знаеш кое-как Ако наистина без париране си ги набил почти всички - това е доста впечатляващо и да, чист мазохизъм
BTW,аз също се надявам,че Elden Ring ще е соулс стайл,но той Лудничаря си го каза,така че няма повод за притеснение.Аз лично не бих отказал и ново Секиро,но отделно. И точно на младия Геничиро става ясно, че тая работа не е като оная. Неслучайно са го сложили на точното място и точното време 
няма значение дали е 10 или 100 часа. Max Payne 2 например е 6-7 часа, ама през годините съм я минавал над 10 пъти, от друга страна един Far Cry 6 го зарязах след 17 часа и повече няма и да го бутна Това е и моето мнение, даже и примера с Max Payne 2 е доста релевантен. Няма значение дали играта е превъртана, колко е играна и т.н - въпросът е самите механики да доставаят кеф или самото присъствие в света на играта. Яката игра за мен е тази с replay value. Друг пример при мен е SWAT4 - откакто е излязла няма месец да не съм преигравал всичките мисии поне веднъж. Сигурно най-много часове съм навъртял на Colin McRae Rally 2005 без никога да съм я превъртал. Има сума ти му игри които не са мулти и нямат стриктна сингъл плейър кампания, те тогава колко са "дълги" ? Щом една игра се измерва в дължина във време, все едно си пускам филм, значи заеби тая игра. Това ми е мнението по въпроса. Имаше една приказка че ако една книга не си струва да се прочете втори път, значи е първия не си е струвал. При игрите същата работа.
Иначе май Elden Ring залага на това именно, май не е като Sekiro тука а има дори леки стелт елементи.
Не ми дреме толкова колко е дълга една игра но на много хора им пука. И разбирам защо. Една игра не е евтина, струва пари. Искат инвестицията да си е заслужавала. За тях 50 часа от читава игра ще е по-добре от 10 часа с феноменална игра (нали ако няма модове или replay value)
Сто пъти предпочитам една такава игра от 10 часа пред ходене из ниви 50 часа и събиране на лайна. Даже се улавям сега, докато играя на Амалур, че ми е разводнена и има едни дълги пасажи на обикаляне.
Сигурно така са я направили заради тези, които визираш. Да не реват като малки деца за големината и часовете.