Аз не гоня обикновено ачийвмънти щото обикновено са за неща, дето ме карат да играя по определен начин, който не искам. Примерно - събери всички магии/чудеса/пиро магии, не че е трудно, ама трябва да вдигам нива, да инвестирам в неща дето не ползвам по принцип. Знам ли, от From игрите всички ачийвмънти съм постигал само в 3 - Sekiro, Demon's Souls и сега Elden Ring. Като откъм досада, Elden Ring като че ли ми беше най-ок. Някой ден може и да се напъна за трите Dark Souls и Bloodborne, ама там с тези списъци с магии, оръжия и тн. И направо ми става досадно.
На мен именно ББ ми беше първата платина, в ДС никоя от игрите нямам - яко кенсър. Общо взето ББ, Секиро и двете Нио-та. И сега Елдъна скоро, ама нямам зор, когато си стане само.
! ! Пускай фаровете за мъгла.
Стигнах Haligtree. Утре идва и времето на Malenia ако имам време
Иначе този в клипа е луд.
За щита - никъде не съм казвал, че е писано правило, просто съм гледал доста рънове и адски рядко спийд/челиндж рънър ползва щитове. Още повече, че за мен най-сериозните битки са no hit битките, което тотално зачерква щита от моя арсенал изначално. Става въпрос за лично мнение и наблюдения.
Именно, омг направи ми деня, затова да го подчертая - И М Е Н Н О !
Разковничето е в "спийд/челиндж рънър".
Защото никой на първо изигравене - нещото, което повечето хора правят и не се връщат да въртят същата игра още 20 пъти - та на никой на първо изиграване не прави спийдрънове, чалендж врътки и lvl 1 tryharding. Пиши ме и мен в хората, за които босовете НЕ са топа* на тия игри, и виждаш как това, че някакви лудаци за петия си рън играят с турбооптмизирани билдове, не помага и/или афектира средностатистическия играч.
*Аз за себе си поставям нивата/света на една игра наравно с босовете. Ако съм минал през едно интересно ниво и накрая имам някакъв скучен или uninspired boss - малко ми се разваля цялото добро впечатление от нивото. Но ако имам нещо интересно точно обратното - издига ми се в очите, защото е една своеобразна черешка на хубава торта. Но тортата е, което ми се набива първо.
Това за доджа го разбирам, макар и не от опит - понеже започнах с дс1 през 2014-а, та като излезе ремастъра въпреки че бях минал тогава BB, DeS и DS3, дори не ми направи впечатление това с посоките, а го знаех вече. Предполагам и заради факта, че имаш ясни телеграфирания (нещо, от което маса босове в ЕР страдат, гледах и по клиповете на хората да го казват, 5 фрейма не са visible telegraphing - сори, Фром) и адекватно големи арени според боса никога не ми е трябвало да правя някакви странни доджове като в новите. Иначе муувсета от днешна гледна точка да, малък е, но за времето си беше от по-комплексните, но щом си започнал с ББ, трудно ще идеш назад. Сега се замислям, че вероятно затова аз нямах проблеми да ида в ДеС след ДС 1 и 2 - предвид че светът е, което ме привлича, та по-семпли босове не ми правят лошо впечатление, особено както в ДеС доста са вид "experience" вместо истинско клане с лошко. Което малко беше започнало да липсва в тези игри и се радвам, че в ЕР има поне 2 такива (Ренала и Райкард).
Бтв относно ББ изиграването ти - нека позная - винаги цъкаш DEX или някакви такива бързи slashy билдове, нали? Понеже си човек на чаленджите, хвърлям ти ръкавица да направиш 1 рън на ЕР на fat roll и STR weapon по твой избор, само че не искам да те карам да записваш минимум 60 часа рън, не знам... Но пък като гледам youtube, може би ще си първият в света лол, а аз ще ти рекламирам канала и фб страницата ти на всички и навсякъде в нета, ако успееш. Щото тия леки билдове отдавна съм видял колко са удобни с тоновете си iFrames и една бърза катана съвсем да си untouchable, няма драма там вече, но a tanky guy with a big bonk killing gods - now that would be a sight to behold.
Мисля че тази тежест на света там направи ДС по-"истинска" за хората (за разлика от стрелкащите се аниме босове в предмино Секиро и ЕР) и затова само за нея съм виждал видеа като това
Или пък някой ще тръгне да я коментира в рамките на над ШЕСТ часа - нещо, което отново не съм виждал за никоя друга на Фром, просто ДС 1 все още има някаква магия, които и те не могат да пресъздадат, изглежда...
Не случайно се кефя толкова на Elden Ring подземните нива и дори този лабиринт под столицата - ето това ще запомня най-много засега.
+1 за столицата и под нея, любимото ми sewers ниво, а никой не ги обича тези. Това, мелниците, красотата на Weeping Peninsula, ходещите ужасии в Caelid, откриването на алтернативния път до Altus Plateau и първото влизане там, могъщството на стените пред столицата, ходенето по големите вериги в северната част (DS2 reference?) - това на първо четене ми излиза в главата. Босове - Rykard, Rennala, Mohg 2, Radahn, Godfrey 2, the final duo, което харесвам, защото е една тегава битка и после една не толкова - дори тичането не ми пречи, не го намерих за досадно, а беше яко след финалните няколко боса и цялата им тегавост играта да свърши на повече красив, отколкото предизвикателен бос. Поне на мен последните там 2-3 ми дойдоха като един голям бос така или иначе, та да "отдъхнеш" с този беше свежо, най-малкото в Секиро завършиха на тегав бос, нека има разнообразие.
И въпреки всичко сега правя планове как да бия Маления соло/pure str, вчера с приятел с 380 часа (показа ми steam counter-a си) сме обсъждали и дори той вика тегав билд си, но искам да си довърша ролплея, отдавна съм се примирил, че str тук е underpowered, ама само тя остана незаклана...
Знам, че са доста ОП, но не очаквах, че чак могат да приключат собственоръчно даже босове като Маления без ти да си мръднеш пръста.
Да, яко е да развъртя някое парче метал и да питам боса "къде ти замина кръвта", но за мен не е водещото. Някъде назад бях вадил колко боса от предишни Соулс игри са ми оставили отпечатък и не бяха много. Да не говорим, че не винаги труден бос е този, който ми оставя отпечатък. Примерно в Demon's Souls 90% от босовете са gimmicky. В главата са ми Flamelurker, който си се усеща баш като бос (в римейка визуално изглежда страхотно, което подсилва ефекта) и Storm King, който си е gimmick бос, лесен е, но битката с него я усетих като спектакъл.
От първия Дарк Соулс любим бос ми е Арториъс, но не толкова заради битка(Пикачу и Снорлакс са по-интересна битка за мен), трудност(Каламит ми е по-зор), а заради lore и атмосфера.
Не казвам, че има лошо да се кефиш на босове и т.н. Както и за теб това да е фокус, но за мен цялостното преживяване е по-важно.
Примерно от произволна Соусл игра ако махнеш всичко, освен босовете. Един вид ако я направиш бос ръш игра, едва ли бих я играл. Не знам за обратнотo. Не бих имал проблем да има по-малко босове, никакви обаче мисля, че също е крайност, която не ме интригува.
Смятам, че и в това е гениалността на Фром игрите. Играчи извличащи кеф от различни неща, могат да им се наслаждават.
Помниш ли какъв дмг й правеше на хит? Че аз върнах сейва преди farum azula да си довърша куестовете и да хвана още финали и двата ми greataxe-a се върнаха от 25 на 22 и 23 (B & A scaling) - и й правя по 1500 на удар, гледах че с 2 х halberd става 1900, та се чудя тях ли да ги правя пак +25 или да сменям?