Финалната битка в Elden Ring обещаваше да ме затрудни доста с Level 1 персонаж и няма да си кривя душата, че попрегледах клипчета в тубата, за да се ориентирам как да подходя към нея. Нищо обаче не ми хвана окото и реших да пробвам плана, който ми се въртеше в главата още когато започвах ръна.
Връщайки се малко назад във времето, преди около 3 месеца, тогава за пръв път минах тая битка без да получа удар с 2та най-брутални колосални чука и str build. И тук възпитаникът на СМГ в мен се обади и започнах да смятам как и при какви критерии ще мога да държа едновременно 2 колосални оръжия, така че хем да им изпълнява изискванията за статове, хем да не съм с дебел рол. И пъзелът започна да се нарежда, като с помощта на Flask of Wondrous Physick и руната на Годрик успях да си докарам 30 str и лек рол за 3 минути дори едновременно с 2 колосални оръжия в ръцете. Избрах 2, които искат str макс 30 и правят повече физикъл демидж (към какъвто бийста е най-слаб) и дори пренебрегнах най-доброто от всички, защото изисква часове фарм.
И след това се започна. Няма да скрия, че ми трябваха доста опити да сваля Радагона чисто, защото движенията са му изключително мълниеносни и всяка грешка с дори стотна от секундата означава гибел. Мисля, че за около 90-100 минути опити (някъде толкова бяха) влязох във фазата с Бийста не повече от 4-5 пъти, колкото да успея и там да си изградя стратегията. И накрая стигнах до успешния опит, където всичко се нареди по най-перфектния възможен начин.

Malenia определено беше най-трудния ми бос първият път, когато превъртах Elden Ring. От тогава обаче я бях свалял над 10 пъти включително 3 пъти без да ме пипне. За това смятах, че дори в Level 1 run-a ми няма да ме затрудни чак толкова много колкото други босове. Особено след като сравнително лесно се справих дори с Радагон, нямах съмнения в победата си над нея.
Обаче нещата се развиха по съвсем друг начин - битката с Маления в първата фаза е кошмар - има точно 2 движения, от които няма абсолютно никакъв вариант да се избяга, когато тя реши да ги направи от "пасивното" си иначе състояние, в което се намира през повечето време. Първото е едно отвратително завъртане на 360 градуса, с което избягва от удар и след това ни 1 шотва, второто е добре познатото на всички адски комбо. И двете са абсолютно невъзможни за избягване, ако не се намираме в пълен покой. Т.е. ако ни хванат по време на удар, додж, или каквото и да е друго движение, означава 100% че ни сваля. Това, в комбинация с изключително пасивното ѝ поведение по време на битката означава, че постоянно трябва да я дебнем тя да направи първата крачка, защото ако рискуваме да я направим ние, вероятността да приключим на момента е огромна. А тя доста често си седи и нищичко не предприема дори да ѝ се заврем пред лицето. Това за мен е изключително омазване на Фром на имащата потенциял да е най-великата битка в историята им и определено успя адски много да ми скъса нервите. Не защото е трудно, а защото е нечестно - просто босът седи и те чака да направиш нещо, за да те 1 шотне, докато то нямаш шанс да се спасиш, защото си предприел действие, вместо да го чакаш 100 часа да се размърда той.
Именно тези 2 движения доведоха до там, че стигах до около 2-3 влизания във 2ра фаза на час опити. Не съм засичал с хронометър, нито съм броил опити, но грубо се мъчих с нея общо около 9 часа в рамките на 4 или 5 дни. Изчислих, че за опит ми трябват около 2 минути, което ще рече, че съм направил около 30 опита на час или (грубо) 250-300 опита общо докато успея все пак да се справя. И ако съм си пресметнал правилно влизанията във 2ра фаза - не повече от 20 до 30. Т.е. само едни 10-15% от всички опити са успявали въобще да ме докарат до втората ѝ фаза. За това и не е никак странно, че играя толкова страхливо там и се опитвам да бейтвам определени атаки от нейна страна, а от останалите просто държа разстояние. Защото ако скочи за турбо-комбото, шансовете ми да оцелея са илюзорни, ако не съм достатъчно далеч от нея. И общо взето успях да оцелея и победя тогава, когато тя въобще не тръгна да го прави. 😃
Знам, че някои ще ме сметнат (други отдавна ме смятат) за турбо-ненормален да се занимавам с такива рънове, ама наред с нервите, ми носят и изключително голяма забава и удовлетворение. Така че не съжалявам въобще. 🙂
А и след Маления, пътят към победа над всички remembrance босове е открит. И вече съм убеден, че ще го извървя докрай. 🙂

След като съм превъртал Dark Souls III и Bloodborne с базов левел персонаж, нямаше как в даден момент да не направя опит това да се случи и с Elden Ring.
Смятах обаче, че ще е далеч по-трудно, защото на първи левел почти всичко още преди средата на играта ни 1 шотва, което определено не се случва при по-рано споменатите предишни игри на From.
Оказа се, обаче, че грешах - широкия и достъпен свят и огромен набор от помощни предмети направи превъртането на Elden Ring с level 1 персонаж доста по-лесно, от това, което очаквах, като при това минавах бос битките, без да получавам дори един удар. Разбира се, имаше едно изключение, за което не е трудно да се досетим. Едно червенокосо изключение, което ми отне общо над 9 часа опити за да се превърне в най-трудната ми бос битка, за всички времена. (до този момент лидер беше Laurence в Bloodborne с базов левел - около 8 часа)
Разнообразието и помощните предмети в Elden Ring позволяват да се използват много магии и оръжия, които в предишните игри биха били немислими за използване с базов персонаж. Стигнах до там, че изобретих билд с 2 (да, две) колосални оръжия, с който да прегазя Радагон и Елдън Бийст. Също срещу различни босове играх изцяло с incantation и sorcery билдове, също трудно за възприемане с първи левел персонаж, но факт.
Като цяло превъртането на базов левел на Соулс игри е много различен експириънс, който би могъл да донесе доста удовлетворяващи моменти, но и да убие доста нервни клетки. Но определено бих препоръчал на всеки соулс маниак да се пробва с Elden Ring. Стига да не се целите в Malenia, нещата стават много по-лесно, отколкото можете да си го представите.

Ако гледаш на него като филмче - да се кефиш на историята и графиките - ок, става. Но да ти доставя удоволствие самия геймплей сам по себе си, демек самото играене ... не го разбирам наистина.

Та същото си го представям и с Елдъна - както Доктора вика - играят щото е модерно и щото всички говорят за това, и щото Джордж Мартин бил правил света. Нагухат се, обикалят с мимик тиъра, псуват, накрая викнат някой да им убие финалния бос, че да кажат че и те барабар Петко с мъжете били успели да превъртят трудната модерна игра.