Аз както се пошегувах в един друг форум: все едно соулс и асасина са се оженили и са кръстили детето си Елден Ринг
Поне от трейлърите досега такова усещане имам.

Игрите са корави определено. Ако в игрите на Фром си на 2-3 шамара живот, тука си на 1-2 шамара постоянно. Билдването е адски важно, постоянно трябва да сменяш оръжията с по-добри, същото се отнася и за броните. Магиите са от съществено значение, за да си улесниш живота. Но да, има достатъчно разлики, за да не е просто wannabe souls без нещо свое си.

Аз не гледам нищо. След като изиграх бетата, не съм изгледал и 1 клип. Искам всичко в играта да го видя първо през моите очи.

Може и да е така, но Фром винаги са предлагали адски изпипани игри до сега. АС ги вадят на конвейр всяка година, а Елдъна е игра, която вероятно се разработва още от времето на ДС3 и ББ. А дификълти сетинг не мисля, че ще вкарат някога, дори класа от бетата, за който се спекулираше, че реално ще е easy mode-то, няма да го има в играта. Единственото улеснение ще е фантомите, които тук май ще са бая по-лесни за викане от преди - един тип като спелове.

Нямам съмнение, че ще е изпипана играта. Нито за битките имам някакво съмнение. Притеснява ме времето между тях За мен соулс игрите винаги са си били линейни и в това им е половината чар (за мен). Имаш някакъв много труден и фиксиран път, който следваш - крачка по крачка откриваш картата. Умираш, ставаш, продължаваш, но си все по пътя. Нямаш алтернативен път, не можеш да идеш 5 метра в страни, за да си "починеш" с по-лесни мобове и после да се върнеш. Никога не ми е харесвало да имам прекалено голям избор в игрите, а за соулс игра съвсем не ми се връзва.

Предполагам имате предвид ще е изпипана като баланс и геймплей механики, защото по мои скромни наблюдения от ФРОМ-ските игри поне в технологичен аспект има доста какво да се желае.

И аз споделям като Любо, че чара на Соулс/Борн игрите са в линейността. Поне в началото именно линейните и тесни пътища правеха първите игри на FROM предизвикателни или ако не толкова, то поне те караше да си съсредоточен и да не паднеш от някоя пропаст или да не те избута някой с някоя стрела от ръба. Съответно когато започнеш играта от New Game +1, минаваш тия тесни пътища с лекота, вече достатъчно силен и пълен с предмети. Постепенното "либерализиране" на локациите в следващите игри и на щетите при грешки сега довежда и до по отворените нива, тепърва ще разберем до какво ще доведе.
Днес гледах някакъв геймплей със самурай билд на Elder Ring. Подобен имаше и в DS3, но сега с подобрена естетика и брони, се вижда интересно.

Пичове, като ви чета, имам чувството, че не сте играли Секиро.
А ако наистина не сте, да поясня - още там нивата са супер широки и почти ги няма тесните пътища освен в една шепа от случаите. И за капак с протезата можем да се измъкнем в практически сяка ситуация без последици. И за капак имаме право да се прераждаме и дори не погиваме като паднем от високо... И пак всички пропищяха от трудността ѝ.
Просто защото с годините Фром намериха интелигентен начин да правят игрите трудни, а не както в малоумните нива на Демонса или досадното обикаляне в ДС1, поради факта, че нямаме Фаст травъл за около 70% от играта...
Аз лично никога, ама НИКОГА нямаше да стана фен на игрите на Фром, ако първо бях подхванал някоя от първите 3 игри със "соулс" в името. Там трудността е издигната в култ заради самата трудност без въобще да има значение как е постигната. Просто трудно и толкова. Играеш, мреш по 1000 пъти на ниво, защото падаш в разни дупки, а накрая стигаш до уж трудното (боса) и ... го сваляш от първия опит, щото има 2 движения на кръст и след около 20 секунди вече го усещаш и кога ще пръдне.
Слава Богу, първата игра на Фром, която ми попадна, е ББ, иначе най-вероятно никога нямаше да дам въобще шанс и да открия тази уникална вселена на Соулслайк игрите.

П.П. Това, естествено си е мое мнение, но за мен лично Демонса и ДС2 са пълен траш. ДС1 може би за времето си е била велика игра, но адската дървения и липсата на бързо придвижване лично на мен ми убиват всякакво желание да я играя отново.

Изиграх Секиро и ми е най-малко любимата игра на Фром Още от нея започна това "либерализиране", за което Велувиан спомена, и още оттогава леко ме притеснява (макар че не заради това ми е най-малко любимата). И все пак дори Секиро не е точно "open world", макар че вертикално е много отворена наистина. BB си е доста линейна.

Не знам, мен ми беше супер тъпо това задължително париране в Секирото Така че мен пък точно ББ и Секирото ме отказаха (ББ с липсата на колби в самото начало, Секиро с парирането), нищо чудно ако изиграя поредно сега всичките 4-ри Соулса да се накефя на макс

Аз пък за Секиро сякаш съм най-навит.

A, ... момент, извадка от нета: "Sekiro is dramatically more difficult than even Nioh in my personal opinion."

Но от друга страна май почти няма универсална скала, по която да се мерят кои соулс-лайк игри са по-трудни. Някой обяснява как тройката била най-трудна евър, друг казва, че тя е най-лесната соулс игра....
По скромният ми опит - ДС2 ми беше чувствително по-лесна от ДС3 (само тези две съм изиграл). Нямаше бос, на който да умра повече от 2-3 пъти (с едно-две изключения), а и мобките из света бяха доста по-лесни.

ББ е линейна, ама не умираш през 20 метра, понеже си паднал в дупка, или понеже те е издебнал някой, за когото няма абсолютно никакъв шанс да знаеш, че е там, и те е бутнал в ... дупка. За мен това е адски малоумен гейм дизайн.

Попринцип и за двете те разбирам, но тук говорим по-скоро за света на играта, а не за другите геймплей механики, които са вкарани.
Примерно в Демонса имаш мега яката идея за world tendency, в ДС2 откриваме power stance (основната причина да съм толкова хайпнат за Елдъна) , обаче като иначе са пълен траш самите игри, не мога да се насладя на тия готини детайли.

Nioh игрите си имат свой "дух",но са най-лесните от клонингите. Това разбира се е лично мое мнение. Нито един бос в двете игри не запомних,това казва всичко. Не е имало някой,който да ме е бил като куче,докато в игрите на ФРОМ е имало доста.Всички босове в NIOH 1 и 2 ми бяха лесни,с едно две изключения,но не съм умирал никъде повече от 7-8 пъти. Секиро изисква в пъти повече умение от,която и да е друга соулс игра. Аз лично си я харесвам,но също не одобрявам отворения свят. Като соулс маниак,естесвено съм хайпнат,но не чак като Лудничаря,че сън да не ме лови, именно заради оупън уърълд елемента.

Де да знам, Секирата ми изглежда някак си най-"нормална" игра. Почти по нищо не можеш да кажеш, че е игра на ФРОМ. Поне като гледаш на клипове. Ще си я сложа в уишлиста.

Съвсем игра на Фром си е И според мен е обективно най-трудната - в смисъл, че най-много е базирана на skill и най-малко на други фактори.

Nioh (и двете) ти дават възможност да се назобаш супер много. Ако минаваш абсолютно всички странични мисии, ще ти бъде турбо лесно ... първото превъртане. Ако обаче караш само основните ... и решиш да ходиш нагоре по НГ+четата, определено (според мен) са най-трудните игри от всички подобни. Особено ако не билдваш правилно, ще ти изглежда сякаш босовете са на по 2 милиона кръв ... а ти си на 2 шамара през цялото време.
С доста хора сме коментирали по групите, включително и чуждите големи, и най-малкото, щом дори Shibata Katsue не те е изпотил поне малко и не си го запомнил, значи си бил яко назобан.

Това супер много ме кефи в Секиро - не ти позволява да се назобаш яко. Зависим си от собствените си умения, наблюдателност и адаптивност ... И тука има хитринки като копието при горилата и свирката при Демона, но в булшинството от случаите зависиш от уменията си и чак след това от всичко останало.

Ами не съм грайндил. Никога не го правя. Минавам си мисиите,главни и странични. Толкова. Ся проверих кой точно е Шибата-та . Уби ме веднъж. Не се шегувам. С чук,само тежко меле и чат пат додж. Пукяса бързо. . Аз леки билдове правя само след първи рън. На първо изиграване съм винаги "танк". Да не говорим,че може да парираш всеки един шеф в NIOH2 ,което супер улеснява. Само змията ме би малко повече и това е. На мен и двете игри ми бяха лесни. Там по-трудно е да стигнеш шефа,самите босове са леснички според мен.

Ростик,ти зарежи клипчетата. Пробвай Секиро,стигни до Геничиро 1 и пак ще говорим. Там всичко е скил,или можеш,или те плескат като кайма за кюфтета .Няма вариант да се назобиш,да изграйндиш души и тн. В соулс заглавията може да презобиш и да минеш някой тегав бос по "грешния" начин.
В Секиро не може. Умение и пак умение.