Е да, за метро и чакални е идално

Най-малкото - като цена спрямо лаптоп, на който да подкараш същите игри, разликата е 2-3 пъти.
Освен това, повечето пъти като пътувам някъде, не отивам с цел да играя игри там - мога да го правя и в нас.
Обаче да убия 30-40 мин, докато чакам жената да се приготви, след като аз съм се прибрал от плажа 1 час след нея и съм готов за 10 мин - ще върши работа.

Ами жена ти е на плажа с детето, ти си в стаята с лаптопа и наваксваш с беклога. Така се прави

Иначе сериозно - аз все повече обмислям да се върна към старата страст и да си сглобя десктоп машина за вкъщи. Ще си запазя лаптопа за по-леки игрички и пътувания, но за тежки игри се губи време в tweaking, така че да не тротълва или се правят компромиси с качеството. Не големи, но все пак за тия пари е дразнещо.

Като се бях запалил по компютрите това беше 2003-та когато нашите ми купиха първия компютър - морално остарял кошник 400 Mhz селерон, интелско видео, 64 мб рам и 10GB хард и въпреки това го смятах за същинско чудо. Идеята бе "да се уча" на него. От този момент обаче, разбира се, усилията ми бяха да мога да играя на него, всички джобни се събираха за нова платка или процесор, после овърклок колкото може, всеки мегахерц и fps се мереше, манията стана цифромания. Всяка стотинка се скатаваше за фонд "хубав компютър" В ония бедни години, като бях беден ученик, после беден студент това ми беше мечтата - някой ден като имам сериозна работа и стабилни доходи да си купя най-коравата турбореактивна машина която може да се купи.

Лаптопите не бяха опция, защото едно време лаптоп и игри беше несъвместима комбинация, колкото и да ги рекламираха като геймърски, а пък цените им бяха такива че дори и да не можеш да си мечтаеш за такова нещо.

И така 2018-та, като се стабилизирах финансово - бам 4000+ лв за компютър, 4к монитор, клавиатура дето струва повече от първия ми компютър. И какво след това - нищо, до ден днешен най-тежкото нещо което реално играя е War Thunder. Просто още преди да го купя ми беше ясно че манията вече я няма и всичко е заради идеята да си начеша крастата от едно време. Наскоро му тествах някакви от по-тежките нови игри които ги има кракнати в замунда - тотално слайдшоу, ама мерак за ъпгрейд нямам.

Другата мечта беше PSP. Пътувах почти всяка седмица с БДЖ-то. Имало е случаи и 3-4 пъти в седмицата да путувам Сливен-Бургас и обратно. Пътуването до село при баба и дядо беше 8 часа. Чакане за влакове, самото пътуване бавно.. който е пътувал с влак знае какво е. Сигурно е имало периоди 50% от свободното ми време да е било път. И тогава си мислех че ако можех да цъкам щеше да е доста яко. Докато седях по гарите и влаковете в главата ми бяха само компютри и игри и ми беше тегаво че нямах достъп до тях и нямах тъпрпение да се прибера вкъщи да седна пред монитора. Сега пътувам с кола и няма как да цъкам докато пътувам. Разбира се имам няколко портативни конзолки, ама са само за колекцията, щото май и зрението ми е вече слабо за такива малки екранчета

Не знам защо разказвам тия неща. Каква е поуката от всичко това също не знам

Не само с компа и техниката е така, а със всичко в живота. За кво мислиш че въшливите с кинти се друсат ? Омръзва и къщата, омръзва и колата,хобито, новата дреха и компанията, а и друго да ти кажа - точиш зъби на некоя жена камара време, и кво ? Като я е@еш два три пъти на петия ден вече магията е изчезнала, И мерака с времето изчезва. На човек не му омръзва само да яде.Човек си иска разнообразие, за кво не ви омръзва да сърфирате в нета ? Щото всеки път научавате нови неща,ако на комповете ви нямаше браузъри а само 100 филма например които вече сте гледали така щяха да си хванат паяжина. Макар да познавам хора спрели във времето които и да сърфират в нета не обичат, не искат да се научат дори а обичат да пият вместо това.

@dzhiny Да ти е честито
Харесва ми концепцията на Deck-а - мощна мобилна геймърска машинка. Според мен е много по-добро устройство отколкото конзола като Switch, предлагащо тонове възможности, емулатори и каталог от широк спектър заглавия. Иначе аз предпочитам гейм лаптоп, въпреки че той не е от най-практичните решения сравнение с гореспоменатите устройства.

Много истини има в нещата, които си написал. С всяка изминала година нивата ни на допамин намаляват, а магията ot нещата, които в нашето минало са ни правили щастливиаи вече е изчезнала. Бачкаш, спестяваш, хвърляш камара пара по мечтана от теб гейм конфигурация за която толкова много си купнеел преди и после кО? Ползваш я тук-таме за да играеш игри като ЦС 1.6, седиш във Фейса, Тубата, да браузваш из нета или изгледаш някой филм.

Само аз ли се движа в обратна посока? На 44 се кефя да геймя повече от всеки друг период в живота си ... или айде дори да не е повече, но във всеки случай не е намаляла страстта.

Тогава бъди благодарен и се чувствай късметлия . Аз имам СДВ (Синдром Дефицит на Внимание), също известен като ADHD. Не съм хиперактивен, но по природа нивото на допамина който произвеждам е по-нисък сравнение с болшинството индивиди. Въобще и грам вече не се кефя на гейминга, колкото когато бях на 16 преди 10г. Единствено цъкам ЦС-ите, колкото за да ми отминава времето.

Аз също съм така.31 години гейминг и грам не ми е омръзнал.С всички неща,които обичам да правя съм така.Колкото до конфигурациите,аз винаги имам топ енд машини и винаги ги товаря на макс.Било с нови игри,било с други неща.Ентусиаст съм си и човъркам постоянно нещо по тях.Радвам им се винаги,но хората сме различни.На някои им писва.

Чекиджии такива като че ли на вас живота е минал само пред компютрите, игрите и конзолит. Вие докато си губите времето пред мониторите или телевизироте вашите жени ви изневеряват с чужди мъже защото не успявате да ги задоволявате с джойстика ви отдолу.
@bojosan И за кзкво е нужно на някои да се учат как да сърфира? Според теб само от нета ли се научава нещо ново така ли? Сякаш човек не може да се информира чрез гледане на телевизия или от слушане на радио. И какво лошо има в това да пиеш???? Хубаво ми става на душата когато се съберем неколко човека в компания и пийнем с мезенце докато играем белот или отидем в некой нощен клуб да се позабавляваме.

И аз А пък ако ми омръзне, ще си намеря ново хоби. То и сега имам прекалено много интереси и не са свързани само с екрани. Подобно пенсионерско мислене от хора даже по-млади от мен доста ме озадачава

E, аз говоря конкретно за игрите и компютрите. Не мисля че е пенсионерско мислене, защото дядо ми дето е на 84, болен почти прикован на легло и той не е толкова апатичен Познавам пък и хора на 22-23 години дето направо са се отказали от живота.

Нови неща на които може да се кефи човек винаги се намират - каране на мотор, учене на някой музикален инструмент, ходене по концерти пътуване до на майната си... За всеки е хубаво да пробва нови неща. Дали само ще цъкаш игри или само ще мислиш за чалготеки и пиянски изпълнения е еднакво деструктивно според мен.

Гледането на простотии в интернет действително никога не омръзва, аз вече наистина вярвам че това е зависимост. Едни и същи опрделени сайтове/форуми ги отвярам всеки ден по няколко пъти, от почти 20 години без прекъсване. Даже и да са почти умрели, да няма никой да пише и да са занемарени пак ги отварям и рефрешвам машинално. Сигурно ще да съм бил последния потребител на data.bg преди окончателно да спре, както съм сега в PC Mania
Youtube - не е за разправяне. Това нещо запчна да ми яде цялото време което преди губех в игри. По-лошо стана преди 2 години като си сложих ТикТок на телефона. Това още по-зле - тотална пила за мозъка, ама лошото е че и на работа го зяпам и шефчетата започват да правят забележки.
Трябва си детоксикация от всички тия неща, да си ида на село за седмица и само да се разхождам из горите, без никакви джаджи. Абстиненцията ще е жестока.

Не беше за твоя коментар vanmx, по-скоро за следващия. Иначе и аз съм минал през същото с Pentium 200 1997г., така че знам за какво говориш

+1 за мотора, вече минах през това, сега ми се кара кабриолет - все пак кризата на средната възраст ме застига

Преди почти година именно поради тази причина даунгрейднах смартфона и преминах към телефон с копчета (Nokia 3310 3G). Ни най-малко съжалявам за направеното решение. След известно време започвах да осъзнавам, че аз съм този който управлява телефона, а не обратното.