За новата зелда обаче съм на съвсем друго мнение. Изглежда яка, неангажираща, приключенска и доста изпипана игра с готина приказна атмосфера. И това го казвам без да съм нинтендо фен и без дори да съм играл която и да е зелда. Единствената конзола на нинтендо дето съм имал беше фамиком клонинг с една дузина жълти китайски дискети, това беше преди 20 години
Като цяло играта е доволна засега. Дали е нещо, заради което bojosan трябва да съжалява, че продаде PS4-ката? Не знам още, трябва да поиграя още малко.
Zelda-та - ако цялата игра е нещо подобно на това - http://9gag.com/gag/aqbKD0Y , то май ще мога да разбера 10-ките. Щото това е супер як кадър. Както казах - може и да сколасам да хвана някой Switch, може и не.
@DragonSlayer - литературата си е въпрос на личен поглед. За мен Властелина на пръстените примерно е... meh книга. Много хора се кълнат в нея. Страхотна е от тази гледна точка, че събужда въображението ми, потапяш се ясно навсякъде, където се развива действието (и поне аз винаги си казвам - "Даеба, тая елфската кралица, дето две страници в книгата се описва колко беше красива беше супер никаква във филма")... ама стилът е среден до нисък за мен. От друга страна книгите на Пратчет, от които имаш цитат... са невероятно написани (и невероятно преведени на български), но винаги ми е било екстремално трудно да си представя пейзажите от тях. И то поради една причина - толкова конкретно, почти графично са описани много от тях, че сякаш чета директно какво е в главата на Пратчет... може би и това е идеята, но същевременно се чувствам така, сякаш ми е даден някой пъзел в приключенска игра, чиято логика не мога да схвана. Има логика в чуждата глава, но не и моята. Та въпрос на гледище, реално аз не мога да кажа дали бих избрал Толкин пред Пратчет или обратното, понеже единият ми осигурява едно, другият друго, но ако можеш да си представиш изцяло Пратчет... бих казал няма база за сравнение.
П.С. Баси мамата, какво се случва, когато изпия две-три чаши вино и се опитам да напиша някакъв кратък отговор.
Днес започнах Styx:Shards of darkness. Тя също ми харесва доста засега, макар и да съм в началото още. Единственото, което ми прави впечетление е, че противниците имат сравнително малко зрително поле, но това може да е защото играя на нормална трудност.
За почитателите на литературата препоръчвам поредиците - Малазанска книга на мъртвите на Стивън Ериксън; Влад Талтовш на Стивън Брусст; Метро книгите 2033, 2034, 2035 на Днитрий Глуховски; Летописите на светлината на бурята от Брандън Сандерсън - това за мен са качествени поредици и книги, а Властелина на пръстените, ако го бяхте чели преди филма щяхте да харесате книгата
едит : Само да добавя че в акаунта има още D3 reaper of souls и Диабло 2 със експанжъна
А иначе освен нали наратива и т.н., тоя фростбайт според превръща всичко, освен на Dice игрите в изключително сковано преживяване. Още от The Run му сипвах на тоя енджин, че става само за FPS-и и то верно. NFS 2015 беше ужас и като цяло с адски отдалечен усет между играча и колата, сега в Андромедата г/д същото. Контролите в ME2/3 ми се струват доста по-стегнати и интуитивни ебаси.
p.s. Нямам вече време, понеже използвах 10-те часа, но на 23-ти ще пробвам - според форумите, като променяш чертите на единия от близнаците се променят чертите на лицето и на другия и на бащата.
Мултиплеъра според мен е напълно излишен, но пък можеш да го играеш като в АС - пращаш екипи да вдигат левъл и да носят награди