Що се отнася до Коджима, и на мен ще ми е интересно да направи нещо подобно, но пък типичният японски over the top стил ми идва малко вповече. Специално историята на тази игра бе недовършена, защото студиото му беше във война с Konami, точно към края на разработката. Ако си спомням правилно имаше цял последен чаптър, който беше премахнат от играта, малко преди да излезе. И така Kojima Productions умря и се възроди като независимо, а Konami отиде да прави Pachinko машини.
Доста ама ДОСТА по-добра е от launch day. Имам забележки по ИИто и някои системи в играта и то немалко, но вече е на едно ниво с Jurassic Park Operation Genesis. За Evolution 2... изглежда жестоко за момента.
Освен това играя и Infamous Second Son. Забавна е, може би щеше да ми е още по-интересна ако не бях вече играл игри със супер сили, предполагам около излизането се е усещала доста по-феноменално. Имам някакъв странен проблем обаче, доста тъмна е, дори като бутнах яркостта докрай. Не съм го имал при друга игра. Не е болка за умиране, но е неприятно.
Ами да, и аз бих казал, че е продукт на времето си. Това си беше първият по-сериозен ексклузив за PS4. Като цяло си е приятна игра и не мога да отрека, че изглежда супер все още, макар и да е от 2014. Атмосферата на Сиатъл е страхотна. Историята е компетентна като има взаимствани идеи от X-Men с цялата дискриминация на хората със суперсили. Структурата на мисиите е поостаряла, но отново за по-стара игра е простено, до известна степен. Карма системата е по-слаба от първите 2. Изборите се правят изцяло в къстсцените, докато преди трябваше физически да се направи избор повреме на самия геймплей, което беше по-ефектно. Освен това си личи, че Делсин Роу не е замислен като лош персонаж. Лошият път изглежда комично изкуствен. Коул нямаше този проблем, мисля. Имаше логика и да си лош. Хората те замеряха с камъни, тропаха те докато си вървиш по улицата. Цялата тази неблагодарност, а трябва да ги спасяваш. "Откъдя на кадя, бе?" Това в Second Son мнг не го видях. Суперсилите бяха доста приятни и разнообразни. Има добър баланс между тях, за разлика от 2-рата където бяха попрекалили и беше станало мандажа с грозде. Това е мнението ми за Second Son накратко. Игра която показва възрастта си, но е все още достатъчно интересна, че да си струва изиграването, особено сега като струва 20 кинта. Бих препоръчал и First Light. В основата си е още от същото, но пък има свой собствен чар. Даже, е доста добро съкратено парче съдържание, което дава представа какво представлява играта, така че от тази гледна точка също си струва.
Иначе аз се пуснах отново към Ghost of Tsushima. Има какво да довършвам и отделно си платих за ъпгрейда към Director's Cut и ще почвам с Iki island скоро.