Леко ми напомня на Спиндермана като водене на битките, а Спиндермана ми допадна, така че ще ѝ дам шанс сякаш.

Натрупах бая игри за играене пак, баси!
Все си казвам да се спра малко с покупките, че имам поне за 1 година напред да играя, но все излиза нещо и си викам "ей това сега за 20 лева що да не го взема".
Играя MGS Phantom Pain, за която казват, че е бая часове и също ми е интересна, по-горе писах за нея.
Оня ден Dark Souls 3 си взех, както и трилогията МАФИЯ (първата изиграх, предстоят другите 2), имам Star Wars Fallen Order, Hellblade, Mass Effect Andromeda, The Witcher 3 (трябва най-сетне да я изиграя) и още някои, за които не се сещам сега.
Отделно имам мераци за Биомутанта, The Last Guardian и Shadow of the Colossus (игрите на Уеда), AC Valhalla, Cyberpunk 2077, No Man's Sky и разни други игрици.
На всичкото отгоре разцъквам и RDR2 онлайн, която само нея можеш спокойно да цъкаш месеци наред. Има много дълга крива на развитие. Аз имам там вече 34 часа и съм едвам 24-то ниво и с някакви жалки ресурси откъм долари, злато и развитие на героя и само една професия съм отключил, която едва на 3-то ниво съм развил.

Абе като цяло изобщо не се оплаквам от липса на заглавия и все не разбирам хората, които тъврдят "ми то няма какво да се играе".

И да и не. Да, супергеройска игра е с паркур и навигация, катерене, но бойната система е повече на шуутър от 3то лице. Все пак си струва. Иначе за беклога съм същия. Толкова много заглавия ама като мярна нещо евтино го взимам, пък кога ще го играя не се знае. 😃 Специално на 4-ката съм струпал толкова много игри, че вътрешния хард и 1 външен по 1TB не ми стигнаха да ги складирам, че сега взех още един външен с 1tb и конзолата ми заприлича на чудовището на Франкенщайн. Окупирана от всички дупки (в задният USB порт съм включил кабела за зареждане на джойстика ).

Аз цъкам тези дни The Forgotten City, много добро адвенчърче се оказа, направено от трима или четирима души. Яка римска атмосфера, сюжет, който е нещо средно между The Groundhog Day и някакви препратки към цялата древна античност. Има си и куестове, които си отиват към хорър. Много интеракции, много разпитване на хора. Отлична игра за цената си. А, и е доста дълга, докато се открият основните нишки и интриги. Перфектно озвучени персонажи, които са доста дълбоко развити. Като я приключа, ще се мятам на Returnal

Като каза Forgotten City, се сетих, че искам да изиграя и The Sinking City, бях я занравил.
Някой цъкал ли я е?

За Infamous да си кажа - не бях играл предишните, гледах клипче в тубата в което резюмирано ти казват сюжета за 10тина минутки. Не че е толкова здраво вързан за тази (поне от това дето съм изиграл), но не пречи да си запознат макар отгоре отгоре със сетинга.

Иначе ако всичко това изброеното не си го играл, благородно ти завиждам, някои от игрите са ми в листата на - ако някой ден получа амнезия да ги изиграя задължително като за първи път

Forgotten City е страхотен проект, минал много път, като се има предвид, че започна като мод за Скайрим. Супер добре са го пренесли сюжета сега, атмосферата сега е малко по-друга но на мен като че ли повече ми допада.

The Sinking City ми е в каталога, даже мисля я имам свалена, ама кога ще стигна до нея... Божа работа.

Resident Evil Village.
По принцип хорър много трудно може да ме накара да ме побият тръпки, но това как го играят хората? Със слушалки със surround sound и вибрация съм, викам да е още по-силна тръпката ще я играя в малките часове на нощта. Ми тва не се играе, а ми е интересно, така че ще я изиграя през деня и без слушалки сигурно, или всяка вечер по 20 минути.

А гледах и клипчета на Resident Evil 7 с VR в тубата, е тва вече е за мазхоисти.

@Rostik79, аз я играх навремето като излезе - има атмосфера, историята държи, малко еднообразни в един момент ми дойдоха мисиите, но като цяло става.Ако не се лъжа, е и една от малкото екшън сървайвъл, правени по сюжет на Лъвкрафт.
Forgotten City и аз я бях почнала, но в един момент се прехвърлих изцяло на The Illusion, която мислех, че ще играя ей така паралелно, за разнообразие, но яко зациклих на моменти.

@nathandfan, в какъв смисъл не се играе RE VIIIage?

Вероятно в смисъл, че е тегава и страшна за игра.
И го разбирам. Наскоро играх точно RE7 и Outlast 2 преди това. Има моменти, в които не ти се иска да продължиш и да отвориш следващата врата, защото сърцето ти ще изскочи. И даже Реиздентите са по-добре, защото поне си въоръжен. В Амнезия-тип игри само трябва да се криеш, да бягаш и да трепериш да не те надушат чудовищата

Не съм сигурен дали човекът е вкарал ирония в коментара си... превъртях я на normal и не беше неиграема, макар че считам себе си за RE ветеран, но Седмицата много малко съм я играл и кажи речи влязох бос в новия свят от първо лице. Щях да дам пример, но ще е много спойлерски, но да кажа, че очаквах малко повече зор да видя от Дъ биг лейди Димитреску, понеже си е основен рекламен образ на играта. В крайна сметка, играеш смело. Ако си играл Дарк Соулс и си умирал милион пъти, един RE ли ще те уплаши
Вероятно напипах верния ритъм от самото начало - комбинация от избягване и стреляне, т.е. стреляш си по гадовете, но не е нужно веднага да ги убиваш всичките и тук там поспестяваш амуниции. Но отново, зависи до човека. В RE игрите си знам моето правило - пистолета си ми е за зомбита, гилзите от помпа и по големи муниции - пазя ги за босовете, с някои изключения. В този смисъл, The Tyrant в RE2 римейка е най - голямото предизвикателство от последните игри в поредицата. Мисля, че независимо от прекрасния период, в който Capcom се намират, RE2: Remake и Devil May Cry 5 са връх, който едва ли скоро ще повторят.
За други игри в жанра все още не мога да кажа. Silent Hill е съвсем различна и мисля, че вече масовката не търси такива игри като атмосфера, уви, за да направят някоя ААА игра. Каня се от много време да измия срама и да изиграя двете The Evil Within и ще го направя, обещавам, за да сравня, знам че са яки. Амнезията не съм я играл, но подобна скорошна беше The Medium, която е интересна, леко скучна на моменти, но със страхотен арт, вдъхновен от Бекзински.

То не е въпроса, че ще умреш. В това отношение Дарк Соулс не е добро сравнение. Там не те е страх, че ще умреш, а че ще трябва пак да бъхташ същия път до боса и се нервиш. Соулс игрите далеч не бих казал, че са хоръри.
При класическите хоръри (и ако са добре направени) страхът си е чисто психологически и се заиграва с вродени подсъзнателни страхове у човека - от тъмното, от хищници, от насекоми, от болести....

Да, съгласен съм с Ростик, Нейтън имаше предвид, че пълни гащите, като сложи слушалките Съвсем нормални неща, не всеки обича хоръри, аз даже на Първата Амнезия само като почна да вие няква гад в самото начало на играта, просто излязох от играта- и ми излезе някакво постижение, че съм 'посерко" едва ли не А аз обожавам хоръри, просто някои игри наистина ти вадят акъла или не си в настроение да играеш понякога

Да, да точно това имах предвид, че не се играе защото е страшно. И въобще не в смисъла, ще че умреш, и на easy да играя пак би бил същия ефект. Атмосферата, дизайна на гадовете, звуците... абе играта не е за малките часове на нощта със слушалки. Още повече, че аз по принцип не съм хорър фен що се отнася до гейминг. Все пак съм Uncharted и Spider-Man фен 😁😁
Като стана дума сега се сещам, че и The Last of Us II имаше силни хорър моменти, особено към края на играта с Аби, не беше нещо непоносимо като във RE нали, но определено не те оставя безразличен.

Има си гъдел при хорърите, то затова ги има. Вдига адреналина, кара те някак си по-жив да се чувстваш, все едно наистина си в опасност, изостря сетивата. Ако играя такива игри посред нощ, срам не срам признавам си, че направо ме е бъзе да отида до тоалетната после 😁. Outlast я играх на порции от по час и нещо. Оттам нататък вече се усещам, че съм пред инфаркт и спирам, хах!

Хоръра е як, но като че преди повече ме вълнуваше. Не че съм станал по-безстрашен, по-скоро може би съм се наситил. Последните два RE ми харесаха откъм атмосфера, но да си кажа честно нещо като страх изпитах едва при втория бос в Селото и то защото сменят малко идеята. През останалото време си го усещах като FPS в който трябва да пестят патрони(малко като Метро на високи трудности), еле пък към края.

Доколкото знам Outlast и Amnesia са доста страховити, но аз не мога да навлязат в тях. Не понасям пасивния геймплей, в който предимно се криеш. Разбирам му идеята, но изпитвам един дисонанс и не ми допада. Проблемът си е изцяло у мен.

Една от игрите дето ми действаше страхотно на времето беше Condemned, защото комбинираше възможността за активни твои действия и въпреки това се усещаше безпомощността ти в ситуацията.