@Босът на Германия - Аз нещо имам съмнения за Before the storm, СПОЙЛЕР не чети, ако не си минал първия Life is strange, не знам дали няма да ми е тъпо, след като знам, че в един момент и двете главни героини умират (защото финалът с жертването на Клоуи в първата игра е очевидно истинският завършек, макар и да съм несъгласен с него). Ще се види като излезе де, дано да греша.
Иначе определено е по-приятна от ME3 в кажи-речи всяко отношение. Ок, има доста плитки диалози, особено когато Ryder трябва да каже нещо надъхващо, но поне за мен squadmate-овете примерно са бъкани с характер и далеч по-колоритни от старата школа. В ME1-3 общо взето си движех единствено и само с Wrex, Garrus, Grunt & Legion. Другите бяха срявнително безинтересни и единствено, когато основните ми дружки липсваха скачах на другите. И примерно ако трябва да правя аналогия между Jaal и Javik, Jaal e много по-интересен и цялостен персонаж. Факт е, че не съм цъкал Citadel DLC-то, което уж е вкарало доста повече акцент към социализирането с екипа на Шепърд, но просто в Андромедата ми се струва, че по-малкото количество определено е довело до много по-готини и правдоподобни персонажи, което значи че постоянно гледам да ги редувам в различни комбинации, ако не друго за да ги слушам какви работи си говорят в Nomad-a, който бтв е велико превозно средство А и мисиите им, особено тая на Лиам са доста готини и хумора на някой места изглежда не на място е доста добър и вкарва доза колоритност за сметка на сериозност, което е глътка свежа въздух спрямо сравнително сериозният тон на старата трилогия.
Има и адски много недомислия де, примерно цялата схема около Ангарите и първият контакт с тях и липсва съществена логика, ама anyway. Добра е играта и content-a e много. Почти всяка вечер през седмицата сядам и я цъкам по 3-4 часа и не мисля, че скоро ще я свърша. Копането за минерали е готино, планетите са интересни и на места адски красиви и общо взето като фен на оригиналната трилогия и lore-a oколо играта, Андромедата се е справила доста добре с това да кара играча да се чувства като истински "откривател". Сега, няма да коментирам факта, че новите раси и цялостното представяне на новата галактика са лишени от особено въображение, но геймплея, персонажите и цялостната лека атмосфера на играта води до едно много разпускащо и приятно разцъкване, което за последно усетих в The Witcher 3. Абе надявам се да продължи с това темпо и за напред и искренно се надявам края да не е особено разочароващ, ама ще видим. Да не казвам голяма дума.