Аз започнах Demon's Souls-a, надявам се да имам достатъчно време да я врътна както си трябва преди римастера на Dark Souls, щото така или иначе ще го взема.
Иначе аз в началото имах сериозни съмнения какво ще представлява играта, но си е изцяло в духа на God of War, като изключим перспективата. Бойната система е опитала да запази корените си максимално много и бих казал успява. В началото изглежда малко Souls-оподобна, всъщност при босовете мисля, че вдъхновенията са сериозни. Но не толкова, че да са дразнещо сложни като в Souls игрите (въпреки че босовете са коварно трудни, вчера един час бих някаква глупава валкирия, която имаше буквално четири движения... и все пак ме уби петнайсетина пъти).
Историята... засега ми харесва. Ясно е, че имаме малко по-различен Кратос, но не мисля, че са го преебали като персонаж. Идеята, че вече той има какво да губи е малко по-различна от свършения факт на Духа на Спарта. Надявам се нататък да не бъдат преебани нещата.
П.С. Иначе Атреус е наистина супер ефективен придружител, адски много помага синчето, особено в напрегнати моменти. Чат-пат ползвам него да final hit-ва, когато съм пред загиване в края на битка. Което ми напомня - супер дразнещо е, че не се регенерира кръвта след битка. И почти няма как да се излекуваш. Не виждам голям смисъл - така или иначе ако умреш се връщаш на пълна кръв. Защо трябва да ме убива някакъв противник, щото съм останал на една капка кръв, само за да почне пак същата битка и да съм с пълна? Излишно е.
@rosniak - добър е Origins. И мен ме изкефи. Само че според мен ситуацията не опира до двугодишния цикъл, а до търсенето на новости. В Origins има доста такива, някои от които се чакат от години. От половин десетилетие минимум. Например оправяне на бойната система. Ама ако тръгнат пак да доят... две години не стигат. Ако следващата игра е повече от същото, ама с повече кораби например (което вероятно ще стане) и пак се връщаме към старата схема).